№ 22332
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110127262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 104517/25.05.2022 г. на П. П. К.,
ЕГН **********, гр. ВТ, ул. Цар С № 4, чрез пълномощника си – адвокат И.
Х. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л“ № 10, ет. 5, офис 505, срещу “М“
ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „М“ № 11, представлявано от Ц И. Р – управител, чрез
процесуалния си представител - адвокат Р. Л., със съдебен адрес в гр. София,
ул. „П“ № 56, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер
на 6 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
недвижим имот за периода от 01.05.2017 г. до 01.04.2022 г., а именно:
самостоятелен обект в сгР. с идентификатор №10447.514.342.1.38 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ВТ, представляващо
паркомясто № 13, секция 1 на кота – 2,60, с административен адрес гр. ВТ, ул.
„СК“ № 4, бл. 1, ет. -1, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, обективно съединен
с насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от 11173,75 лева, представляваща
незаплатената част от продажната цена, съгласно фактура № 240/15.12.2010 г.
по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1482, том 8, рег.
№ 11691, дело № 1132 от 2010 г. на нотариус Татяна Братанова рег. № 283 в
регистъра на НК.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2010 г. по силата на
1
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1482, том 8, рег. №
11691, дело № 1132 от 2010 г. на нотариус Татяна Братанова с рег. № 283 в
регистъра на НК, ответното дружество „М“ ООД е прехвърлило собствеността
на ищеца върху следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сгР. с
идентификатор № 10447.514.342.1.12, представляващ апартамент № 12 с
административен адрес в гр. ВТ, ул. „СК“ № 4, бл. 1, ет. 3, ап. 12, който се
намира кота +9,00 в сгР. № 1, завършена в „груб строеж“, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10447.514.342, с предназначение -
апартамент, със застроена площ 61,17 кв.м., състоящ се от дневна-кухня-
трапезария, спалня, баня-тоалетна, коридор и една тераса, при съседи описани
в нотариалния акт, заедно с придаденото на апартамента избено помещение №
1, разположено на кота -2,60, с площ 5.29 кв.м., заедно с 2,4796 % идеални
части, равняващи се 7,35 квадратни метра от общите части на сгР.та и
съответните на имота идеални части от правото на строеж, както и 0,9454 %
равняващи се на 15/1634 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
10447.514.342 и Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор №
10447.514.342.1.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
ВТ, представляващ паркомясто № 13, секция 1, на кота -2,60, с
административен адрес град ВТ, ул. „СК“ № 4, бл. 1, ет. -1, който
самостоятелен обект се намира на кота -2.60, в сгР. 1, завършена в груб
строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор 10446.514.342, с
предназначение - друг вид самостоятелен обект в сгР., със застроена площ
21,21 кв.м., при съседи, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - изток -
стълбищна клетка, запад — 10447.514.342.1.37, север - изби № 1 и № 2, юг -
маневрено хале, под обекта -10447.514.342.1.48, над обекта -
10447.514.342.1.28 и 1044.514.342.1.27, заедно с 0,6582 % идеални части,
равняващи се на 1,95 кв.м. от общите части на сгР.та, заедно с 2,0656 %,
равняващи се на 34,60 кв.м. от маневреното хале и съответните на застроената
площ на имота идеални части от правото на строеж, както и 0,2571 %
равняващи се на 4/1634 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
10447.514.342 с обща площ от 1 633 кв.м., находящ се в гр. ВТ.
Ищецът твърди, че в § II от нотариалния акт, било уговорено ответникът
да извърши всички дължими процедури и да предаде на ищеца обектите в
срок до 31.12.2011 г. Поддържа, че до месец май 2022 г. ответникът не е
предал надлежно на ищеца недвижимия имот, представляващ самостоятелен
обект – паркомясто № 13, като същият и до този момент бил в негово
владение, поради което дължи обезщетение за лишаване на собственика от
ползването му. Сочи, че с писмена покана, връчена надлежно на ответното
дружество на 16.03.2022 г. е поканил последното да предаден владението
върху недвижимия имот, както и го е поканил да заплати дължимото
обезщетение за лишаване от ползване. Поддържа, че средномесечният наем за
имот с характеристиките на процесния, е в размер на 100 лева месечно,
поради което претендира заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 01.04.2022 г. Моли за уважаване на иска.
2
Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че
изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца не отговарят на
обективната истина. Поддържа, че между страните съществува официална
кореспонденция по повод покупко-продажбата на процесните имоти, като
последната покана е връчена на ищеца чрез ЧСИ ИЦ, рег. № 896 в КЧСИ, към
която бил приложен Констативен акт за установяване годността и приемане на
строеж „Жилищна сгР. с магазини и подземни гаражи“, етап 1 – секция „А“ – 4
броя магазини и 26 апартамента от 18.12.2014 г. и Разрешение за ползване №2
СТ05.1666/04.12.2019 г. С нотариална покана рег. № 2913/14.02.2020 т. на
нотариус Д. Раднева с рег. №2281 на НК, на ищеца било връчено Разрешение
за ползване № 2 СТ-05- 1466/04.12.2019 г. Поддържа, че ползването на
паркомястото не е било възпрепятствано от дружеството, ищецът е имал
възможността по всяко време да се разпорежда с него, като същото не е
преградено със стени и не е заключено от ответното дружество.
Ответникът твърди, че първоначалният проект, касаещ подземните
гаражи, паркоместа и избени помещение, е бил изменен и се е наложило
добавянето на изби на всички три секции, което е наложило процесното
паркомясто № 13 да бъде преместено в съседство с мястото му от първия
вариант, за което са издадени предписания от съответните органи, като
паркомястото било обособено така, че да бъде използваемо. Ищецът отказал
поправка на нотариалния акт, касаещ уточняване на тази покана. Моли за
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответното дружество предявява
насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 200, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД за сумата от за сумата от 11 173,75 лева, представляваща
незаплатената част от продажната цена, съгласно фактура № 240/15.12.2010 г.
по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1482, том 8, рег.
№ 11691, дело № 1132 от 2010 г. на нотариус Татяна Братанова рег. № 283 в
регистъра на НК. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ищецът е подал отговор по насрещния иск, с който оспорва изцяло
изложената в насрещната искова молба фактическа обстановка и предявената
въз основа на нея искова претенция. Посочва, че правоотношенията между
страните са уредени в сключения нотариален акт, в който е посочена дължима
цена по договора в размер на 29 414 лева, без вкл. ДДС, която била заплатена
изцяло. Твърди, че ответникът незаконосъобразно, извън всякакви уговорки
между страните е начислил ДДС върху договорена сума и претендира от
ищеца заплащането на същото. Оспорва представената фактура с твърдения,
че същата не отговаря на всички изискуеми реквизити съгл. чл. 114 ЗДДС и не
е отразена в счетоводството на ответното дружество, не е отразена в
дневниците и не е декларирана в НАП. Оспорва дължимостта на
претендираната сума да е свързана с представеното удостоверение за
3
въвеждане в експлоатация, доколкото същото касае жилища и магазини, а не
процесното паркомясто. В условията на евентуалност, прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
За да бъде уважен предявения главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно
доказване правото си на собственост върху процесния имот; наличие на
поведение у ответната страна, с което се нарушава правото на собственост на
ищеца върху процесния имот относно владението върху имота, така както е
описано в исковата молба; периода, през който се нарушава правото на
собственост на ищеца върху процесния имот и размера на обедняването си за
сметка на обогатяването на ответното дружество, както и наличие на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, както и всички
положителни факти и твърдения, на които основава исковите си претенции.
По делото като писмено доказателство е приет Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1482, том 8, рег. № 11691, дело №
1132 от 2010 г., от който се установява, че ответникът „М“ ООД, в качеството
си на продавач, е прехвърлило на ищеца – П. К., в качеството на купувач,
правото на собственост върху собствените на дружеството недвижими имоти,
а именно: 1. Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 10447.514.342.1.12
по КККР на гр. ВТ, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК и Заповед № КД-14-04-272/15.10.2010 г. на
Началника на СГКК В. Търново – апартамент № 12, секция 1 по
Инвестиционен проект, одобрен на 22.05.2008 г. от гл. архитект на община ВТ,
с административен адрес в гр. ВТ, ул. „СК“, № 4, бл. 1 , ет. 3, ап. 12, който
самостоятелен обект се намира на кота +9,00 в сгР. № 1, завършена в груб
строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.514.342, с
предназначение – апартамент, със застроена площ от 61.17 кв. м., при съседни
обекти: на същия етаж: изток – ап. 9 от секция 2, запад – стълбищна клетка,
север – 10447.514.342-1.11, юг – дворно място; под обекта – 10447.514.342.1.8,
над обекта – 10447.514.342.1.8, над обекта – 10447.514.342.1.16, заедно с
придаденото на апартамента избено помещение № 1, разположено на кота -
2.60 в същата сгР. с площ от 5,29 кв. м., заедно с 2,4796 % идеални части,
равняващи се на 7,35 кв. м., от общите части на сгР.та и съответна на
застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както и
0,9454 % равняващи се на 15/1634 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 10447.514.342, и 2. Самостоятелен обект в сгР. с
идентификатор 10447.514.342.1.38 по КККР на гр. ВТ, одобрени със Заповед
№ РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед №
КД-14-04-19/27.01.2009 г. на Началника на СГКК ВТ, преставляващ
паркомясто № 13, секция 1 на кота -2,60 по Инвестиционен проект, одобрен на
22.05.2010 г. от гл. архитект на Община ВТ, с административен адрес в град
4
ВТ, улица „СК“ № 4, бл. 1, ет. -1, който самостоятелен обект се намира на кота
-2,60 в сгР.та, завършена в груб стоеж, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.514.342, с предназначение – друг вид самостоятелен
обект в сгР., със застроена площ от 21.21 кв. метра, при самостоятелни обекти
в сгР.та по схема № 7212/01.12.2010 г. СГКК В. Търново, на същия етаж: изток
– стълбищна клетка, запад – 10447.514.342.1.37, север – изби № 1 и № 2, юг –
маневрено хале, под обекта – 10447.514.342.1.48, над обекта –
10447.514.342.1.28 и 10447.514.342.1.27, заедно с 0,6582 % идеални части,
равняващи се на 1,95 кв. м. от общите части на сгР.та, заедно с 2,0656 %,
равняващи се на 34,60 кв. м. от маневрено хале и съответните на застроената
площ идеални части от правото на строеж, както и 0,2571 %, равняващи се на
4/1634 идеални части от поземлен имот с идентификатор 10447.514.342.
Видно от представения нотариален акт, страните са уговорили продажна цена
в размер на 29414 лева без вкл. ДДС, платими по следния начин: сумата в
размер на 14 000 лева, получена от продавача, преди сключване на
нотариалния акт, сумата в размер на 5 138 лева – в срок до 28.02.2011 г.,
сумата в размер на 5 138 лева – в срок от 7 дни, считано от датата на издаване
на акт № 15 и сумата в размер на 5 138 лева - в срок от 7 дни, считано от
датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Видно от т.
II от нотариалния акт, продавачът се е задължил да предаде владението и
ползването на недвижимите имоти на купувача в десетдневен срок от дена на
издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото ищецът пълно и
главно доказа правото си на собственост върху процесния обект, а именно
Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 10447.514.342.1.38 по КККР на
гр. ВТ, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК и Заповед № КД-14-04-19/27.01.2009 г. на Началника на
СГКК ВТ, преставляващ паркомясто № 13, секция 1 на кота -2,60 по
Инвестиционен проект, одобрен на 22.05.2010 г. от гл. архитект на Община
ВТ, с административен адрес в град ВТ, улица „СК“ № 4, бл. 1, ет. -1, който
самостоятелен обект се намира на кота -2,60 в гР. № , завършена в груб стоеж,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.514.342, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сгР., със застроена площ от
21.21 кв. метра, при самостоятелни обекти в сгР.та по схема №
7212/01.12.2010 г. СГКК В. Търново, на същия етаж: изток – стълбищна
клетка, запад – 10447.514.342.1.37, север – изби № 1 и № 2, юг – маневрено
хале, под обекта – 10447.514.342.1.48, над обекта – 10447.514.342.1.28 и
10447.514.342.1.27.
Между страните по делото не е спорно и че така обособеното в
инвестиционния проект и предмет на нотариален акт № 1482, том 8, рег. №
11691, дело № 1132 от 2010 г., при посочените в него съседи, паркомясто №
13 не е предадено във владение на ищеца.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК, което
5
съдът намира за обективно и компетентно изготвено се установява, че за
периода от 01.05.2017 г. до 01.04.2022 г. пазарната наемна стойност на
паркомясто № 13 в сгР. с идентификатор 10447.514.342.1.38 с
административен адрес град ВТ, ул. „Стоян Колендаров“ № 4, бл. 1, ет. ‑1 е в
размер на 5 150 лева.
Основното спорно по делото между страните обстоятелство е, дали
ищецът е лишен от правото си на ползване на процесното паркомясто № 13,
доколкото първоначалният проект, касаещ подземните гаражи, паркоместа и
избени помещение е бил законосъобразно изменен, което е наложило
процесното паркомясто № 13 да бъде преместено в съседство с мястото му от
първия вариант, като на ищеца е предоставен достъп до новообособеното
паркомясто.
За установяване на това обстоятелство, по делото е приета съдебно-
техническа експертиза, от заключението по която се установява, че
Паркомястото, което е описано в Нотариалния акт се намира в западната част
на секция 1, на кота-2,60 (вкопан първи сутеренен етаж) при граници по
първоначалния архитектурен проект: на изток- стълбищна клетка на секция 1
/вход А/; на север - изба №1 /собствена на П. К./ с вход от процесното
паркомясто, изба №2 с вход от стълбище; на запад - паркомясто №12 /СОС с
ид. 10447.514.342.1.37/ и на юг- маневрено хале, при извършване на оглед на
място не съществува в така посочените граници, като е извършена промяна в
неговото местоположение по време на строителството, след завършване на
сгР.та в груб строеж, а на негово място са изградени изба № 28, № 29 и № 30.
Установява се, че границите на новото паркомясто са: на запад външен зид на
сгР.та; на север- изба №31, коридор и изба №30, на юг-паркомясто №12 и на
изток- маневрено хале, като същото не е нанесено в КККР на гр. ВТ.
Установява се, че в процеса на строителство, за да се приеме окончателно
секция „А“ и собственицитте на обекти в нея да могат да ги ползват
ефективно се наложило обособяване на допълнителни избени помещения в
секция „А“, поради което са направени промените по чл.154, ал.5 от ЗУТ. За
целта са направени нови архитектурни чертежи на промените от арх.
Григоров, придружени от Конструктивно становище на инж. Тотев, одобрени
от Община ВТ на 05.08.2019г. Издадена е Заповед №РД 25-31 от 05.08.2019г.
от Община ВТ за допълване на Разрешение за строеж № 350 от 28.05.2008 г. и
Разрешение за строеж № 375 от 16.11.2010 г. Към Заповедта на Общината има
приложена декларация от всички заинтересовани лица и собственици на
имоти в секция „А“ на Жилищната сгР., включително и ищеца П. П. К. за
съгласие с направените промени по чл.154, ал.5 от ЗУТ, които подписи са
нотариално заверени на 27.06.2019 г. и 28.06.2019г. при нотариус Татяна
Братванова.
С протоколно определение от 25.06.2024 г., съдът е открил на осн. чл.
193 ГПК производство по оспорване автентичността на положен подпис от П.
К. под декларация, подадена от 22 лица, положили подписи на 27 и 28 юни
2019 г., представена с преписката от Община ВТ, във връзка с което по делото
6
е прието заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична
експертиза. Установява се от заключението, че изображението на подпис
„Декларатори: позиция 8.“ В копие на Декларация с посочени дати на
изготвяне: 28.06.2019 г. и 29.06.2019 г., удостоверена от Иван Запрянов
помощник-нотариус при Татяна Братванова – нотариус при РС – ВТ с №283
от НК, не е копие на подпис, положен от П. К.. От допълване на заключението
от вещото лице, направено в открито съдебно заседание се установява, че
представеното по делото копие на декларация, не е копие от оригинален
документ, върху който е положен подпис на ищеца, като не са установени
техники за поправка. Ето защо, съдът приема, че това оспорване по реда на
чл. 193 от ГПК е проведено успешно и този документ следва да се изключи от
доказателствения материал в оспорената му част.
По отношение на фактите, подлежащи на доказване от ищеца, съдът
счита, че на първо място не се установява наличие на право на собственост
върху самостоятелен обект, независимо от записването в нотариалния акт,
представен по делото. Съобразно константната практика на ВКС, в това число
и постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 5 от 11.04.2015 г. по гр.
д. № 3832/2015 г., І г. о., Решение № 345 от 05.12.2011 г. по гр. д. № 1551/2010
г., ІІ г. о. и Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г., ІІ г. о. В
същите е разяснено, че обект на правото на собственост могат да бъдат вещи,
които имат самостоятелно съществуване, като видът на
самостоятелните обекти в сградите е нормативно установен и се означава в
одобрените от техническите органи архитектурни проекти. Последното се
отнася както за архитектурните проекти, одобрени при действието
на ЗУТ (като част от инвестиционните проекти), така и за тези по отменените
нормативни актове за териториално и селищно устройство. Веднъж
възникнали, те са годен обект на собственост, а изменението на
предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към други
помещения или превръщането му от самостоятелен обект в обща част на
сгР.та, следва да стане със съгласие на собственика на това помещение и след
изменение на одобрените проекти по предвидения за това ред. Вътрешните
преустройства, колкото и да са значителни по обем, не водят до създаване на
нов обект на собственост; промяната в техническите характеристики и
предназначението на изграден като самостоятелен обект не може да има
вещноправни последици при отсъствие на съгласие на неговия собственик и
одобрен инвестиционен проект. Настоящият състав на съда изцяло споделя
така даденото тълкуване на Закона (вж. Решение № 19 от 23.06.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 2689/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова).
Предвид изложеното, съдът счита, че в хода на съдебното следствие не
се установява годен самостоятелен обект, собственост на ищеца, за който
същият да претендира обезщетение за лишаване от ползването му. Във връзка
с това, възражението на ответника, че е предал на ищеца владението върху
собствения му гараж (в случая се касае за паркомясто, не за гараж), чието
местоположение е изменено надлежно с промяна по реда на чл. 154, ал. 5 от
7
ЗУТ на одобрения инвестиционен проект, е неоснователно. Доколкото по
делото се установи липсата на нотариално заверено съгласие на собственика
на процесното паркомясто за изменението, същото не може да му бъде
протИ.поставено и не поражда вещнотранслативно действие.
Безспорно по делото се установи, че на ищеца е следвало и е
прехвърлено правото на собственост върху паркомясто № 13 с площ и при
съседи, посочени в Нотариален акт № 1482/13.12.2010 г. Доколкото
паркомястото по своите характеристики и особености не съставлява
самостоятелен обект и доколкото конкретното паркомясто № 13 вече не
съществува във вида, в който е индивидуализирано в цитирания нотариален
акт, а на негово място са изградени изби с №№ 28, 29 и 30, следва да се
приеме за единствено възможния извод, че владението върху паркомястото не
е предадено на ищеца и че ответникът без съгласието на ищеца е изменил
одобрения инвестиционен проект и е преместил местоположението на
паркомястото.
От друга страна обаче, настоящият съдебен състав счита, че по делото
не се доказва чрез пълно и главно доказване, че в процесния период от
01.05.2017 г. до 01.04.2022 г. ответникът е ползвал имота лично или чрез трети
лица, да е ограничавал правото на ищеца да ползва същото, както и че
следствие на това се е обогатил за сметка на ищеца.
Следва да се посочи, че макар преместването на собственото на ищеца
паркомясто да е незаконосъобразно, от заключението на вещото лице се
установи, че новообособеното такова не се ползва, независимо че такава
възможност съществува. Безспорно правата на ищеца във връзка със
закупеното от него паркомясто № 13 (независимо, че се касае за обект, който
не е самостоятелен по смисъла на по-горе изложените мотиви) са нарушени.
Независимо от това, Съдът намира, че позитивният интерес на ищеца не би
могъл да бъде удовлетворен от така предявения иск, доколкото обезщетение
по този ред не се следва, тъй като не е доказан пълния фактически състав на
неоснователното обогатяване по текста на чл. 59 от ЗЗД. За ищеца съществува
законово възможност да претендира обезщетение от неизпълнение на
договорно задължение, както и други предвидени от закона възможности във
връзка с така констатираното от съда неизпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за лишаване от ползване на собственото му паркомясто № 13 е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск: Предявен е и е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 200, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД за сумата от 11173,75 лева, представляваща незаплатената част
от продажната цена, съгласно фактура № 240/15.12.2010 г. по Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 1482, том 8, рег. № 11691, дело
№ 1132 от 2010 г. на нотариус Татяна Братанова рег. № 283 в регистъра на НК.
8
В тежест на ищеца по така предявения насрещен иск е да докаже при
условията на пълно и главно доказване по делото следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между двете страни; точно
изпълнение на задълженията си по правоотношението между страните;
неизпълнение на задълженията страна на ответника по валидно
правоотношение; редовно водене на вписванията в счетоводните си книги;
размера на дължимата главница; както и всички останали положителни факти
и твърдения, на които основава исковата си претенция, както и всички
останали положителни факти и твърдения, на които основава иска си и от
които черпи изгода.
Установено е по делото, че в Нотариален акт № 1482/13.12.2010 г.
страните са уговорили, че заплащането на продажната цена в размер на 29414
лева без включен ДДС за двата имота (апартамент и паркомясто) ще бъде
платена по следния начин: сумата в размер на 14 000 лева, получена от
продавача, преди сключване на нотариалния акт, сумата в размер на 5 138 лева
– в срок до 28.02.2011 г., сумата в размер на 5 138 лева – в срок от 7 дни,
считано от датата на издаване на акт № 15 и сумата в размер на 5138 лева - в
срок от 7 дни, считано от датата на издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация.
Не е спорно между страните от представените по делото писмени
доказателства се установява, че собствеността върху недвижимите имоти,
описани в нотариален акт №1482/13.12.2010 г. е прехвърлена на П. К.. Не е
спорно и че в изпълнение на договора за покупко-продажба П. К. е заплатил
сумата в размер на 14 000 лева преди подписване на договора, както и сумата
в размер на 5 138 лева през 2010 г. и 5138 лв. през 2019 г., с които плащания
ответникът е извършил общо погасяване на задължението за заплащане на
продажната цена в размер на 24 276 лева от уговорена в размер на 29414 лева
без включен ДДС.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че по процесния договор
страните са уговорили продажна цена в размер на 35 296,80 лева с включен
ДДС. Представената от ищеца фактура в този смисъл не е подписана от
ответника по насрещния иск, не се доказва и че същата е осчетоводена от
дружеството-ответник и че е включена в дневниците на НАП. Безспорно, в
нотариалния акт страните са уговорили изрично, че продажната цена е без
ДДС.
Следва да се посочи, че ищецът е изпълнил основното си задължение по
договора, а именно прехвърляне на собствеността върху процесните обекти,
като възражението на ответника за неизпълнение на договора от страна на
ответника във връзка с непредаването на процесното паркомясто № 13 не
поражда правопогасяващо действие по отношение дължимостта на цената.
Безспорно по делото се доказа частично неизпълнение от страна на
дружеството „М“ ООД по договора за покупко-продажба на недвижими
имоти, но същото дава възможност на ответника П. К. да предяви иск за
9
обезщетение от неизпълнение, разваляне на договора, поради неизпълнение
или възражение за намаляване на цената, като възражения в този смисъл
липсват от ответника по насрещния иск.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не доказа плащане на
пълния размер на продажната цена и видно от представеното по делото
Разрешение за ползване № СТ‑05‑1466/04.12.2019 г. от което се установява, че
сгР.та, в която се намират процесните обекти е въведена в експлоатация, съдът
намира, че ответникът П. К. дължи продажната цена, поради което следва да
бъде осъден да заплати сумата от 5 138 лева, представляваща незаплатен
остатък от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, като в останалата част до пълния предявен размер от 11173,75 лева
насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид, че
цената на апартамента и паркомястото е определена общо като едно вземане,
без да е посочено каква е стойността на апартамента и каква на паркомястото,
обстоятелството, че по смисъла на закона и на константната съдебна практика
паркомястото не е самостоятелен обект, който да може да бъде предмет на
сделка, съдът приема, че цената по договора между страните е дължима, така,
както е уговорена в нотариалния акт.
Ответникът по насрещния иск е навел възражение за погасяване на
вземането по насрещния иск чрез изтекла давност. Доколкото падежа на
задължението по последната вноска за продажната цена на имотите, предмет
на процесния нотариален акт е обвързано с издаването на Разрешението за
ползване, което е издадено на 04.12.2019 г., а насрещният иск е депозиран на
30.08.2022 г. по пощата, съдът приема, че погасителната давност не е изтекла
и вземането е дължимо.
По разноските: При този изход на спора, по главния иск разноски се
следват единствено за ответника. Същият е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1500 лева в производството, като доколко не
са представени доказателства в обратен смисъл, съдът намира, че 750 лева е
адвокатското възнаграждение по главния иск и 750 лева по насрещния, поради
което по главния иск на ответника се следват разноски в размер на 750 лева.
По насрещния иск „М“ ООД е сторил разноски в размер на 1196,96 лева
за държавна такса и адвокатски хонорар, от които съразмерно с уважената
част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 550,40 лева.
П. К. претендира общо разноски в размер на 3540 лева, в това число
държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско хонорар, но всички
сторени от страната разноски, в т. ч. и заплатения адвокатски хонорар, видно
от договор за процесуално представителство и анекса към него, са извършени
във връзка с главния иск, поради което по насрещния иск, съразмерно с
отхвърлената част от иска на П. К. не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. К., ЕГН **********, гр. ВТ, ул. Цар С
№ 4, чрез пълномощника си – адвокат И. Х. С., със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Л“ № 10, ет. 5, офис 505, срещу “М“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Оборище, бул. „М“ № 11, представлявано от
Ц И. Р – управител, чрез процесуалния си представител - адвокат Р. Л., със
съдебен адрес в гр. София, ул. „П“ № 56, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на
6000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на недвижим имот за периода от 01.05.2017 г. до 01.04.2022 г., а
именно: самостоятелен обект в сгР. с идентификатор №10447.514.342.1.38 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ВТ, представляващо
паркомясто № 13, секция 1 на кота –2,60, с административен адрес гр. ВТ, ул.
„СК“ № 4, бл. 1, ет. -1, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН **********, гр. ВТ, ул. Цар С № 4, чрез
пълномощника си – адвокат И. Х. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л“ №
10, ет. 5, офис 505, да заплати на “М“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „М“ № 11, представлявано от Ц
И. Р – управител, чрез процесуалния си представител - адвокат Р. Л., със
съдебен адрес в гр. София, ул. „П“ № 56, по предявения насрещен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от
5138 (пет хиляди сто тридесет и осем) лева, представляваща незаплатена
част от продажната цена по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 1482, том 8, рег. № 11691, дело № 1132 от 2010 г. на нотариус Татяна
Братанова рег. № 283 в регистъра на НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния предявен размер от 11 173,75 лв. (единадесет хиляди сто седемдесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН **********, гр. ВТ, ул. Цар С № 4, да заплати
на “М“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „М“ № 11, представлявано от Ц И. Р – управител, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 550,40 лв. (петстотин и петдесет лева и
четиридесет стотинки) за разноски по делото.
ОБЯВЯВА за доказано оспорването на Декларация, подадена от 22
лица, положили подписи на 27 и 28 юни 2019 г., в частта относно авторството
на подписа под позиция 12 за лицето П. П. К., на основание чл. 194, ал. 2 във
връзка чл. 193 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ заверени преписи от оспорения документ, ведно с
протоколното определение, с което е разкрито производството по чл. 193 от
ГПК, настоящото решение, както и от съдебно-графологическата експертиза,
на СРП, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12