Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260287
гр. Пловдив, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 19.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7231/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-010786/15.10.2020г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на С.П.К. е наложена глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл. 190, ал, 3 от ЗДвП.
В жалбата, с допълнителни мотиви към нея и в съдебно
заседание се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
Наказателно постановление № 20-1030-010786/15.10.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив за
това, че на 16.09.2020г. около 10,00 ч. в община Стамболийски, на път
Автомагистрала № А1 – АМ Тракия на пътен възел със с. Цалапица – 112 км, С.П.К.,
ЕГН **********, като водач на лек автомобил – Фолксваген Голф с рег. № ****,
е управлявал същият автомобил собственост на А.А.Ш., като е извършил следното
нарушение: след извършена справка в ОДЧ се установи, че управлява МПС, без да е
заплатил глоба по фиш GT/376895 от 07.08.2020г. в доброволен срок, с което е извършил – водач, който
управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или
електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане – нарушение на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП е била
наложена на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН Бл. № 639987 / 16.09.2020г., издаден от А.Х.К., ст. полицай при група
Сигма, с-р СПС, ОД МВР Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 16.09.2020г.
около 10,00 ч., на Автомагистрала Тракия на пътен възел със с. Цалапица – 112
км, С.П.К., ЕГН **********, управлявал л.а. Фолксваген Голф с рег. № ****,
собственост на А.А.Ш., като е извършил следното нарушение: след извършена
справка в ОДЧ се установи, че управлява МПС, без да е заплатил глоба по фиш GT/376895 от 07.08.2020г. в доброволен
срок, с което виновно е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият
състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа
страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателя не е ангажирал
доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя К.. Съгласно справката за нарушител водач действително е бил
издаден фиш GT/376895 от 07.08.2020г., който е
влязъл в сила, без обаче да е посочена датата на влизането му в сила. Същият
видно от справката е бил заплатен, но съгласно представената по делото разписка
№ 0600011606954247, заплащането е станало на 16.09.2020г. в 10,31ч., т.е.
след извършване на твърдяното нарушение. Това обстоятелство се потвърждава и от
направеното в акта отбелязване, че СУМПС-то на жалбоподателя е било върнато на
16.09.2020г., след заплащане на глобата. Следва да се отбележи, че изложената
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, чиито възражения са
свързани с наличието на процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
При правилно установена фактическа обстановка, неправилно и
в нарушение на
материалния закон е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на
задължението си по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание "глоба"
се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. В цитираната като нарушена разпоредба липсва въведена забрана за управление на МПС с незаплатена в срока за
доброволно заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение съгласно
буквеното изписване на нарушението в наказателното постановление. Законодателят
е регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача.
Неплащането на тази глоба не е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност и налагане на ново наказание глоба, а
предпоставя възможност за действия по
принудително събиране на глобата, както и за издаване на административен
акт за налагане на принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП
(каквато мярка е била предприета в настоящия случай) и временно спиране от
движение на пътно превозно средство по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не
е административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. С оглед на тази легална дефиниция, не всяко неизпълнение на задължение
съставлява административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение
ще има характер на административно нарушение, когато не е изпълнено
законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от
разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този
акт. Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в
противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да бъде споделено.
В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е включена в текста на закона след
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Така от систематичното тълкуване на същата
следва извод, че законодателят не е целял да я описва като състав на
административно нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на
чл. 185 от ЗДвП.
Плащането на глобата по фиш в 7-дневния срок за доброволно
заплащане по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, респ. плащането в едномесечен срок на
влязлото в сила наказателно постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП представлява една правна възможност, а не
задължение, за наказаното лице да заплати доброволно наказанието глоба, като в
противен случай неблагоприятна последица за лицето би била образуването на
изпълнително производство и натоварването му с допълнителни разноски в хода на
принудителното изпълнение (както и налагането на принудителни административни
мерки, в предвидените от закона случаи).
Изрично в смисъл, че чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не въвежда състав на
административно нарушение е най-новата практика на Административните съдилища в
цялата страна - Решение
№ 10 от 25.01.2021 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 200/2020 г. - „Неплащането на
тази глоба не е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност и налагане на ново наказание глоба“, Решение
№ 160 от 16.12.2020 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 154/2020 г.
„АНО може да предприеме някое
от горепосочените правни действия спрямо водача, но не и да налага глоба, тъй
като неплащането на наложеното наказание "глоба" в срока на
доброволното изпълнение не може да бъде санкционирано с налагането на ново
наказание "глоба".“
Решение №
240 от 4.11.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10217/2020 г. „Незаплащането на наложената глоба в посочения срок,
не влече след себе си административно наказателна отговорност и налагане на
ново наказание глоба, а единствено възможност да се пристъпи към принудително
събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки“ и др.
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на
нарушение управлението на МПС. Така да се приеме, че нормата съдържа в себе си
състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН би значело, че
нарушители се явяват не само установените при проверка водачи на МПС, но и всички граждани с неплатени глоби.
Тълкуване на закона по този начин би значело, че административнонаказващият
орган ще има възможността да извърши проверка на всички граждани, които са били
наказвани някога от него, и да наложи „глоби върху глоби“ по отношение на всеки
от тях, който има неплатени задължения в т.нар. срок за доброволно изпълнение,
което няма как да е било целта на законодателя. Нещо повече, при тълкуване на
закона по този начин би се стигнало до въпроса дали глоба би следвало да се
наложи за всеки влязъл в сила неплатен електронен фиш, респективно наказателно
постановление или съдебен акт, отговор на който би следвало да е утвърдителен
на основание чл. 18 от ЗАНН. От друга страна, с оглед спазването на принципа ne bis in idem и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 (за АУАН) и чл.
57, ал. 1, т. 5 (за НП) от ЗАНН би следвало много коректно да се описва като
дата на извършване на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден, след
който е изтекъл срокът за доброволно заплащане.
Дори да се приеме, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
включва в себе си състав на административно нарушение, то за конкретното
нарушение следва да бъдат описани в АУАН и НП и установени всички съставомерни
елементи на състава. В конкретния случай това са индивидуализация на влязъл в
сила санкционен акт, размер на неплатената глоба и срокът, в който е следвало
да стане това. В случая единствено е индивидуализиран актът – фиш GT 376895, който дори не попада в
приложното поле на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, тъй като не представлява нито
електронен фиш, нито наказателно постановление, нито съдебен акт. Следва да се
отбележи и че незаплащането на глобата по фиш в доброволен срок има правни
последици, описани в чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, а срокът за доброволно заплащане
на фиша е в същата разпоредба и е 7-дневен, а не едномесечен, какъвто е срокът в
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Действително по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП е фингирано, че
незаплатеният електронен фиш представлява влязло в сила наказателно
постановление, но за заплащането му не се предоставя нов срок за доброволно
изпълнение, доколкото същият отново съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП се изпраща
за събиране на публичния изпълнител, без да е необходимо изчакването на какъвто
и да е срок освен 7-дневния срок от датата на издаване на фиша. Така фишовете,
които не са електронни, са изцяло извън приложното поле на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, тъй като същите per argumentum a contrario на чл. 59 ЗАНН не
подлежат на обжалване, влизат в сила веднага и за тях са предвидени специални
срокове и ред за изпълнение в чл. 186 ЗДвП. От изложеното следва, че като
е квалифицирал управлението с неплатен фиш, който не е електронен, като
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, наказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, което се явява самостоятелно
основание за отмяна на НП в тази част.
От друга страна, нито в АУАН, нито в НП е посочено какъв е
размерът на неплатената глоба и какъв е срокът, в който е следвало да се
заплати същата. Описването от фактическа
страна на срока е от особено значение, защото именно той би позволил на съда да
извърши преценка на първо място дали въобще по отношение на жалбоподателя
срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а едновременно с това да прецени и
коя е датата, на която е било извършено твърдяното нарушение, доколкото както
вече се посочи, датата на извършване на нарушението ще бъде първият ден, след
който е изтекъл срокът за доброволно заплащане.
В чл. 190, ал. 3 от ЗДвП като факт, представляващ елемент
от състав на нарушение, не е включено управлението на МПС, поради което и за
спазване на принципа ne bis in idem евентуални глоби за нарушения по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не биха могли да
бъдат налагани при установени управления на МПС на различни дати при установено
неплащане на едни и същи глоби по едни и същи актове в доброволен срок (за
разлика от установеното управление на МПС без гражданска отговорност по чл.
638, ал. 3 и ал. 4 от КЗ, където може да има множество нарушения на различни
дати, тъй като всяко отделно управление представлява самостоятелно нарушение).
Така денят, в който водачът е управлявал МПС и е бил спрян за проверка –
16.09.2020г., е датата на установяване
на нарушението, а не датата на
извършването му, като денят на извършване би бил свързан с изтичането на
съответния срок от влизане в сила на наказателното постановление или другият
описан в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП акт.
Срокът за доброволно заплащане на електронен фиш е 7-дневен
от издаването му съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, следователно съпоставено с
конкретния случай, доколкото фишът е бил издаден на 07.08.2020г., е следвало да
бъде заплатен до 14.08.2020г., респ. тогава е изтекъл доброволният срок за
заплащане и датата на извършване на твърдяното нарушение би била 15.08.2020г.,
а не посочената в обжалваното наказателно постановление 16.09.2020г. Дори да се
приеме, че следва да се приеме едномесечният срок от влизане в сила на фиша
като релевантния момент за извършване на нарушението, то доколкото както се
посочи фишът е необжалваем и влиза в сила от датата на съставянето му –на
07.08.2020г., датата на нарушението би била 08.09.2020г., а не посочената в
АУАН и НП.
С оглед на всичко изложено, наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на
спора, право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал заплащането на 300
лева за адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита от 25.10.2020г.,
видно от който сумата е била изплатена в брой, поради което и претенцията за
разноски следва да се уважи. Неоснователно се явява възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото се явява в размер
на минимално предвидения с оглед предмета на спора и на основание чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. В случая въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив не
е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат
възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1030-010786/15.10.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив, с което на
С.П.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 190, ал, 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на С.П.К., ЕГН **********
сумата от 300 лева представляваща разноски за адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.