№ 33
гр. Нова Загора, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20242220200411 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите ЗАНН.
Производството по делото е образувано е по жалба на С. А. Ж. с ЕГН **********
гр.Нова Загора, чрез адв.Х. И. Х. от АК - Сливен, против НП № 23-0306-000230/02.04.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора, с което: 1. на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП;
2. на основание чл. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата адв.Х. излага, че при упълномощаването му С. Ж. заявил, че не бил
намерил СУМПС при което се явил в сектор „ПП” ОДМВР Сливен за справка и издаване на
дубликат и там му казали, че няма да му издадат такова, тъй като са му свършили
контролните точки. Извадил справка за нарушител/водач рег.№ 804000-11325/25.09.2024 г. от
която установил, въз основа на кои наказателни постановления са му отнемали контролни
точки. Жалбоподателят заявил, че не е получавал покана от полицията, нито бил търсен от
Районен инспектор или други служители на полицията и не му е било връчвано оспорваното
наказателно постановление.
Твърди се, че от издадената справка на 25.09.2024 г. С. Ж. разбрал за издаденото НП
№ 23-0306-000230/02.04.2023 г. изд. от РУ Нова Загора при ОД МВР Сливен, за това
депозира настоящата жалба с оглед спазване на сроковете по ЗАНН.
Моли по настоящата жалба срещу НП № 23-0306-000230/02.04.2023 г. изд. от РУ
Нова Загора при ОД МВР Сливен съда да образува АНД и след като се запознае с всички
доказателства в хода на съдебното следствие да вземе отношение по наказателното
постановление, като го отмени.
Съдът със свое Определение № 278 от 18.10.2024 г. е оставил без разглеждане
Жалбата с вх.№ 4605 от 03.10.2024 г., тъй като видно от доказателствата по делото НП № 23-
0306-000230/02.04.2023 г., издадено Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора е
връчено на 11.05.2023 г. и е изтекъл 14дневния срок за обжалване на процесното НП.
1
Жалбоподателят твърди, че не е получил същото НП и не се е подписал на
разписката за получаването му, поради което е оспорил подписа, положен на разписката и е
направил искане за назначаване съдебно-графологична експертиза. Такава е назначена,
изготвена и представена от вещото лице инж.С. В., което в заключението си категорично е
извело, че „Подписът срещу „Подпис:“ в Разписка за получен препис от НП 23-0306-
000230/02.04.2023 г. на РУ-Нова Загора, с дата на получаване на разписката на 11.05.2023 г.
не е положен от С. А. Ж., ЕГН: **********.“.
В открито съдебно заседание са разпитани актосъставителя П. В. М. и свидетеля -
очевидец, присъствал при установяване на нарушението - Б. Й. Б., които поддържат
отразеното в АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован лично се явява, като жалбата
на въззивника се поддържа от редовно упълномощен от него защитник, чрез когото по
същество се поддържа, че въпросното МПС е било управлявано от жалбоподателя, но се
навеждат твърдения, че той не е създал опасност за движението, неспирайки на знака
„СТОП“ и може би е спрял на него преди това и е потеглил бавно преминавайки през
изкуствената неравност (гърбица), както и че не следва да се санкционира за неносенето на
контролен талон, предвид по-благоприятен закон към настоящия момент към който се
решава отговорността на жалбоподателя, а именно че ЗДвП е изменен и вече не се изискват
контролни талони пот водачите.
Претендира се, относно депозита внесен за съдебно-графологичната експертиза от
жалбоподателя, да бъде в тежест на другата страна по делото, тъй като е във връзка с това
дали на жалбоподателя му е връчено наказателното постановление, поради което се моли
съда да осъди АНО, да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 246.70 лв.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законен или процесуален
представител, същата взема становище по основателността на жалбата с преписката, като
посочва, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, за което излага съображения и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди, като законосъобразно обжалваното наказателно
постановление.
Районна прокуратура Сливен редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява
представител.
По допустимостта на жалбата:
Предвид гореизложеното и заключението на вещото лице жалбата е процесуално
допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна
страна - лице, което е санкционирано.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Превозно средство - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“ с рег.№
******, управляван от С. А. Ж. с ЕГН ********** не съобразява поведението си с пътен
знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!) и не носи контролния талон
от свидетелството си за управление.
На 18.03.2023 год. П. В. М. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Нова Загора,
ОДМВР Сливен, в присъствието на свидетеля Б. Й. Б., съставил АУАН серия GA № 933305
против С. А. Ж. с ЕГН **********, живущ в ****** със СУМПС № ******, като водач на
лек автомобил с рег.№ ******, за това, че на 18.03.2023 г. в 16:15 часа в град Нова Загора по
ул.Петко Енев на кръстовището образувано с ул.Васил Левски, не съобразява поведението
си с пътен знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!) и продължава
2
движението си по ул.Петко Енев и по време на проверката водачът не представя контролен
талон към СУМПС или заместващ го АУАН, като извършил следните нарушения:
1. чл.6, т.1 от ЗДвП не съобразява поведението си с пътен знак Б-2.
2. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - не носи контролен талон от свидетелството за
управление.
С оглед установеното и след като полицейските органи намерили, че с това
жалбоподателя виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, са съставили
на С. А. Ж. горецитирания АУАН.
В последствие въз основа на АУАН, при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за отнети общо 8 точки на
жалбоподателя и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, а за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител П. В. М., които
възприема като обективни и логични. Действително, същият нямаше конкретни спомени за
случая, но категорично след предявяване на АУАН потвърди, че той е съставил акта и
подписът е негов, а след като го е подписал и всичко написано в него е вярно.
Кредитира и показанията на свидетелят очевидец, присъствал при установяване на
нарушението - Б. Й. Б., който категорично заявява, че подписа на акта за свидетел е негов и
че акта е за неспиране на знака СТОП и констатираното в АУАН е вярно и точно
възпроизведено.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съдът намира, че жалбата в крайна сметка е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административнонаказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
В това производство съдът следва да провери законността на обжалваното НП, дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи –
съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП актосъставителят има право да съставя АУАН за нарушения на
ЗДвП, а от приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. се установява
правомощието на АНО да издава наказателни постановления.
По отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП от ЗДвП съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посоченото в
наказателното постановление време и място жалбоподателят С. А. Ж. е управлявал
процесния лек автомобил, като по ул.Петко Енев на кръстовището образувано с ул.Васил
Левски, не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!) и е продължил движението си по ул.Петко Енев. В подкрепа на този
извод са показанията на разпитаните свидетели.
Голословни и неподкрепени с каквито и да било доказателства останаха наведените
твърдения, че жалбоподателят не е създал опасност за движението, неспирайки на знака
3
„СТОП“ и може би е спрял на него преди това и е потеглил бавно, преминавайки през
изкуствената неравност (гърбица).
За извършеното нарушение, съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал
наложената санкция - глоба в размер на 20 лева, съгласно санкционната норма на чл.183,
ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП и наказателното постановление в тази част следва да бъде
потвърдено.
На следващо място, по отношение на второто описано в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП, вменено във вина на жалбоподателя нарушение – по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посоченото в
наказателното постановление време и място жалбоподателят С. А. Ж. е управлявал
процесния лек автомобил без да носи контролен талон към СУМПС. В подкрепа на този
извод са както показанията на свидетелите П. В. М. и Б. Й. Б., така и липсата на възражения
от страна на жалбоподателя относно фактите описани в АУАН.
За извършеното нарушение, съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал
наложената санкция - глоба в размер от 10 лева, съгласно санкционната норма на чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.
По отношение нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева. В случая не са ангажирани доказателства, с които да се опровергае
вмененото, че жалбоподателят, в качеството на водач на процесния лек автомобил, не е
носил при проверката контролен талон към СУМПС. В тази насока същият действително не
е изпълнил изискването на материалноправната норма на чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП, в
тогавашната му редакция, действала към датата на проверката, съгласно която водачът на
МПС е длъжен да носи контролен талон към СУМПС при управление на МПС. Какви са
били
причините за това водачът да не носи документа е без значение, доколкото е налице
формално неизпълнение на задължението му, което е било и правилно квалифицирано в НП
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо деянието към датата на извършването му - 18.03.2023
г. се явява съставомерно, но не и към настоящия момент, по аргумент на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че след извършване на нарушението и преди влизане в сила на НП е
настъпила законодателна промяна с ДВ, бр.67/2023 г. /в сила от 04.08.2023 г./, като в нормата
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят и контролен
талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за неносенето на контролен талон. Поради това в тази част
обжалваното НП следва да се отмени, тъй като деянието е несъставомерно, съгласно
приложимия по-благоприятен за дееца закон.
При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател.
Същият претендира и доказва извършването на разноски в размер на 246.70 лева - депозит
за вещо лице, като съдът намира, че претендираното от въззивника следва да бъде намалено
наполовина и да бъде в размер на 123.35 лв. предвид изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0306-000230 от 02.04.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора, В ЧАСТТА с което на
жалбоподателя С. А. Ж. с ЕГН ********** от ******, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
4
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Наказателно постановление № 23-0306-000230 от
02.04.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, РУ-Нова Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Ж. с ЕГН **********, СУМАТА
от 123.35 лв. /сто двадесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5