РЕШЕНИЕ № 260153
гр. Пловдив, 15.2.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд,
гражданско отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря
Елица Колибаровска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15163 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Я.Я.Х., с която се предявяват обективно
кумулативно-съединени установитлени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с които ищцовото
дружество претендира суми в общ размер на 1148.61 лева, представляващи
неплатени месечни абонаменти и неустойка по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******, неплатени абонаменти и
неустойка подопълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********, неплатени абонаментни такси и неустойка по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *********, неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********,
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** и лизингови вноски по договор за лизинг към него,
както и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземанията. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова
молба от особения представител на ответника – адв. Д.. Оспорват се предявените
искове по основание и размер. Оспорват се представените към исковата молба
договори за мобилни услуги и договор за лизинг. Моли се, така предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно, кумулативно съединени
установителни искове са с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. 345,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
При така релевираните твърдения в исковата молба
възникването на спорното право се обуславя от осъществяване на следните
материални предпоставки – наличието на действително правоотношение по договора
за предоставяне на мобилни услуги, по
силата на което изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя срещу
уговореното възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа за
осъществяване на различни по форма телекомуникационни връзки, мобилният
оператор реално фактически да е предоставил на ответника /клиент/ твърдените
мобилни услуги в размер на твърдяното възнаграждение за процесния период, както
и възникналото парично вземане представляващо твърдяното възнаграждения е за ползваните
мобилни услуги. Тези обстоятелства подлежат на
установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца. Ответникът следва да установи че е
заплатил насрещното си задължение си по договора. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение с ответника и по
договора за лизинг, ищецът следва да установи, че е предал на ответника
процесната лизингова вещ и че за процесния период е обезпечил потребителя да си
служи с веща. Ищецът следва да установи, че е налице основание за едностранно
прекратяване на процесните договори довело до начисляване на неустойка както и
да докаже нейния размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
горепосочените обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай се прилагат
неблагоприятните последици от разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за неосъществено. В настоящия случай,
съдът счита, че ищцовото дружество не доказа по несъмнен и убедителен начин,
обстоятелството, че за процесния период от време ответника е ползвал
далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и
да е доказателства за това дали по силата на сключените договори за мобилни
услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са
били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали
са правилно тарифирани, а оттук – и дали са коректно фактурирани. Налице е
изрично възражение в тази насока от процесуалния представител на ответната
страна, предвид което ищецът е следвало да ангажира съответните информационни
източници, за да обоснове основателността на претендираните суми за
далекосъобщителни услуги. Самият факт на сключване на договора не е достатъчен,
за да се обоснове предоставянето, съответно потребяването на услугата и
съответно впоследтсвие прекратяването му и последиците от това – неустойката. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Дори да се приеме, че е налице сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя, то не се доказа, че тя е дължима. На първо място, по
делото не са налице никакви доказателства, че процесният договор бил прекратен
от страна на „Теленор България“ ЕАД. Прекратяването на договора представлява
волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична
облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за
възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка.
Самият доставчик, в приетите от него общи условия прави разграничение между ограничаване
на предоставените услуги и прекратяване на договора. Съдът
счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката за неравноправна и оттам за
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като в
конкретиката на настоящия случай, с оглед начина на изготвяне на договора и
обстоятелството, а именно- същият се попълва от представител на ищеца-търговец,
което навежда на извода, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме,
че е налице индивидуално уговорена клауза между страните
Ето
защо исковите претенции неплатени абонаменти и неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя
следва да бъдат отхвърлени.
Следва
да се посочи, че доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Съдът счита, че не се доказа наличие на облигационна връзка между страните,
произтичаща от договор за лизинг и общи условия към него, поради което и
предявеният установителен иск, досежно признаване за установено дължимостта на
проценсите суми следва да бъде отхвърлен изцяло. Бидейки частни свидетелстващи документи, едностранно съставените от
дружеството документи/ обективиращите процесното вземане за лизингови
вноски/, не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, а се преценяват от съда, наред с всички
останали доказателства по делото. По делото обаче, както вече се посочи, не
бяха ангажирани доказателства, установяващи по един несъмнен и убедителен начин,
че процесните устройства са предадени за ползване от ответника- не съдържат
подписи на ответника ( за предаване, съответно получаване на устройството),
които да са положени под индивидуално уговорена клауза за предаване на
процесните устройства. Те удостоверяват изгодни за издалия ги ищец факти,
поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Предвид
изложеното съдът счита, че по делото не се доказа между страните да е възникнало
валидно облигационно правоотношение по повод сключен договор за лизинг, а оттук
недоказано и в противоречие с доказателствата е твърдението на ищеца за
неизпълнение на договорните задължения на ответника за заплащане на цената на
предоставено по договор за лизинг устройство. Отделно от това дори да се приеме, че устройствата са
предадени на ответника остава неясно за потребителя как е формулирана тяхната
цена, дали и по какъв начин договорите за мобилни услуги влияят върху нея, защо
лизингови вноски се претендират като продажна цена на устройствата и как
прекратяването на договора за мобилни услуги поради неплащане на абонаментни
вноски прави изискуеми евентуално дължими лизингови вноски и то в по-висок
размер.
Поради
извода за неоснователност на предявените установителни искове, то съдът намира
за безпредметно обсъждането на останалите възражения на особения представител
на ответника за недължимост на процесните вземания.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то и не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Я.Я.Х., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. 345, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът Я.Я.Х., ЕГН **********дължи на ищеца сумите в общ
размер на 1148.61 лева, представляващи неплатени месечни абонаменти и неустойка
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********,
неплатени абонаменти и неустойка подопълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *********, неплатени абонаментни такси и
неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********, неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********, неплатени абонаментни такси, използвани услуги,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** и лизингови вноски по
договор за лизинг към неговедно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ******* г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 0т ****** г. по ч. гр.д. № ****/***** г. по описа на Районен съд П., ***** гр. с-в..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ХРИСТО
ИВАНОВ
Вярно
с оригинала.
Е.К.