№ 263
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110135873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. Д. срещу Н. Й. А., с
която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща дължимата главница по договор за заем, сключен между страните на
10.08.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното погасяване на
притезанието.
Ищецът твърди, че на 10.08.2022 г. е възникнало облигационно правоотношение по
договор за заем между него и ответника, въз основа на което е прехвърлил в патримониума
на последния сумата от 500 лева. Излагат се твърдения, че на уговорения падеж, 10.09.2020
г., ответникът не е изпълнил своето задължение да върне заетата сума, като към този момент
продължа да е налице пълно неизпълнение. Към исковата молба е приложено като писмено
доказателство договор за заем между процесните страни.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът се счита
за редовно уведомен, доколкото връчването на исковата молба се е осъществило на
11.12.2023 г., чрез работодателя му. Съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е местоработата
на адресата, както и на всяко друго място на което може да бъде намерен. От получено
на 18.07.2024 г. писмо от ДРУЖЕСТВО се установява, че ответникът осъществява трудова
дейност, въз основа на договор за изработка (граждански договор) в полза на възложителя от
03.01.2017 г. до настоящия момент, т.е. осъществявал е такава и към момента на връчването
на исковата молба 11.12.2023 г. Връчването на исковата молба е осъществено по реда на чл.
46, ал. 2 ГПК на друго лице – работник или служител на работодателя, със задължение да
предаде призовката на адресата. Ответникът се счита за редовно уведомен съгласно
презумпцията на чл. 46, ал. 4 ГПК, независимо че е полагал наемен труд по силата на
1
граждански договор, а не въз основа на трудово правоотношение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В проводеното открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 240 ЗЗД за връщане на сумата на дадената в заем парична
сума в размер на 500 лева.
Правопораждащият твърдяното притезание фактически състав включва: 1) две
насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления на страните за сключване на
договор за заем, както и 2) предаване на паричната сума, обект на правоотношението
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1)
постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем и 2) предаване на
паричната сума, обект на правоотношението.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се
явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът
да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия
случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу
ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на
ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова
молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание
писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно
основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отговорността за разноски:
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
доказал сторени разноски в размер на 51,55 лева за д.т. и 400 лева за адвокатски хонорар,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Й. А., ЕГН **********, да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, на
2
основание чл. 240 ЗЗД, сумата от 500 лева, представляваща дължимата главница по договор
за заем, сключен между страните на 10.08.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г.
до окончателното погасяване на притезанието.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Й. А., ЕГН **********, да заплати на
М. П. Д., ЕГН **********, сумата от 451,55 лева, представляваща сторените съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3