Решение по дело №449/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№163                                                       12.07.2019г.                                             гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на осми юли                                                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберва - Георгиева

Секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева

административно наказателно дело № 449 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на А.О.А. с ЕГН ***********, в качеството й на управител и едноличен собственик на „АЛЕВ 2009“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за призоваване: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № 18 против Наказателно постановление № 425699-F401446 от 13.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание се явява лично управителят на дружеството-жалбоподател представител и поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 10.08.2018г., в търговски обект – баничарница, находящ се в гр.Несебър, ул.“Х.К.“ № 18, стопанисван от „А.2.“ ЕООД, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че в книгата за дневни финансови отчети на фискалното устройство в обекта за дата 20.07.2018г., не е отпечатан и поставен пълен дневен отчет с нулиране и запис със фискалната памет. В книгата за дневни финансови отчети нямало направени записвания за дата 20.07.2018г. по смисъла на чл.39, ал.6 и ал.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. От разпечатката на КЛЕН било видно, че на този ден имало регистрирани продажби, но не бил изведен дневен финансов отчет. Констатираното нарушение е отразено в ПИП № 0224759 от 10.08.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател попада в обхвата на чл.3 от Наредбата, както и че за процесната дата - 20.07.2018 г. са били регистрирани във фискалното устройство на проверявания обект продажби. Последното се потвърждава и от показанията на актосъставителя В.Т., присъствал при констатиране на нарушението. Същият установява пред съда, че за процесната дата /20.07.2018г./ била изкарана разпечатка от КЛЕН на ФУ в обекта, от която било установено, че за тази дата има регистрирани продажби, но не е изведен /разпечатан/ дневен финансов отчет. За същата дата, в касовата книга нямало записвания за липса на регистрирани продажби или за това, че е почивен ден. По този начин чрез бездействието си, при законово дължимо съответно действие от страна на дружеството-жалбоподател, е осъществен състава на нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице, субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател. В конкретният случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателят по смисъла на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното административното нарушение. Изводът, който се налага е, че дружеството-жалбоподател е извършило констатираното от контролните органи административно нарушение, за което е било законосъобразно санкционирано.

При така установените факти АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл.185, ал.2, изречение последно, вр. ал.1 от ЗДДС, съгласно която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена към предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Не са налице и предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като на новата разпоредба на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. /в сила от 02.07.2019г./, не е придадено обратно действие, т.е. тя действа само за напред и не намира приложение по отношение установените административни нарушения преди влизането й в сила. 

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 425699-F401446 от 13.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „АЛЕВ 2009“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за призоваване: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № 18, представлявано от управителя А.О.А. с ЕГН ***********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: