№ 152
гр. Харманли, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20255630100009 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал.
1 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 150 от Закон за енергетиката, чл.186 ал.2 от
Закон за задълженията и договорите и чл.422 вр. чл.415 ал. 1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
Ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...., гр. София, чрез процесуален
представител Ф.И твърди че ответника Д. К. като собственик на топлоснабден обект
находящ се в гр.София п.к.1592 обл. София общ. Искър ж.к. „...., е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от Закон за енергетиката. Разпоредбата предвиждала, че
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал.3 от закона - Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
В исковата молба се сочи, че по силата на нормативните актове, ответника бил
клиент на топлинна енергия и за него важали разпоредбите на действащото за процесния
период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявали при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество - “Топлофикация
София“ АД, на клиенти за битови нужди в гр. София (изготвени от ищеца и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране). Същите влизали в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия - без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ (чл. 106а
1
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.VІІ.2016г.
Сочи се, че в раздел IX от Общите условия - „Заплащане на Топлинна енергия и
услугата дялово разпределение” - чл.31 ал.1 бил определен редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
нейното доставяне. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасяли. Също така те имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл.32 ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно Общите
условия топлопреносното предприятие, начислявало обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 - ако не са заплатени в срока по
ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача -
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответника използвал доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия през процесния период и към датата на предявяване на иска не бил
погасил задължението си - като заплати нейната цена.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
между клиентите в СЕС, се извършвала по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия - “Техем сървисис” ЕООД.
Съгласно чл.32 ал.1 т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот
били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след
края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата -“Техем сървисис” ЕООД - на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.ІV.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че на 10.VІІІ.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 226218 срещу Д. М. К. ЕГН
**********, М.П.И ЕГН ********** и Н.П К. ЕГН ********** в условията на разделна
отговорност, при квоти 2/4 за Д. М. К. и по 1/4 за останалите, за сумите: 6 088.05лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.май
2020г. до м. април 2022г., ведно със законната лихва от 10.VІІІ.2023г. до окончателното
изплащане на вземането; 912.63лв. - мораторна лихва за забава от 15.ІХ.2021г. до
31.VІІ.2023г., както и суми за дялово разпределение: 45.11лв. -главница за периода от
01.VІІ.2020г. до 30.ІV.2022г.; ведно със законната лихва от 10.VІІІ.2023г. до окончателното
изплащане на вземането и 9.64лв. - лихва за периода от 15.ІХ.2020г. до 31.VІІ.2023г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 44955/2023г., по описа на
Софийски районен съд, 25 с-в било уважено искането и била издадена Заповед за
изпълнение срещу длъжниците.
Твърди се, че със съобщение - получено от дружеството на 03.VІІ.2024г., на
основание чл.415 ал.1 от ГПК, съдията- докладчик по посеченото дело указал, че
дружеството може да предяви иск относно вземането си само срещу длъжника Д. М. К. ЕГН
********** в едномесечен срок, доколкото същия бил направил възражение по реда на
чл.414 ГПК. Това обосновало правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на
настоящата искова претенция
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на Д. М. К. ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите
от: 3 044.02лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м. май 2020г. до м. април 2022г., ведно със законната лихва от 10.VІІІ.2023г. до
2
окончателното изплашане иа вземането, 6.31лв. - мораторна лихва за забава от 15.ІХ.2021г.
до 31.VІІ.2023г., както и суми за дялово разпределение: 22.55лв. - главница за периода от
01.VІІ.2020г. до 30.ІV.2022г., ведно със законната лихва от 10.VІІІ.2023г. до окончателното
изплащане на вземането и 4.82лв. - лихва за периода от 15.ІХ.2020г. до 31.VІІ.2023г.
Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника
Д. М. К., чрез пълномощника адв. Я. К. при АК Пловдив, в който е изразено становището, че
предявените искове са неоснователни и недоказани.
В отговора се твърди, че ответника не е пасивно процесуално легитимиран по
предявените искове, тъй като не е установено дали е приел наследството на М.К, както и
дали М.К е приел наследството оставено му от А.Б.
На следващо място се оспорва твърдението, че в процесния имот е употребявана
топлинна енергия и съответно да е възникнало задължението за заплащане на такава. Прави
се възражение за погасяване по давност на претендираните главни и акцесорни вземания
падежирали преди 26.VІІ.2021г.
С отговора се оспорва автентичността и авторството на представения към
исковата молба Протокол по гр.д. № 6565/1994г. по описа на Софийски районен съд, като
твърди, че положените подписи не са поставени от лицата А.Б, Р.Ха и С.Б. Документът не
бил представен в заверен препис
Оспорва се представено Писмо от Столична община, район „Искър“, поради
липса на компетентност на подписалия го.
С отговора е оспорен и представения с исковата молба Протокол от общо
събрание от 20.VІІІ.2002г., като се твърди , че при приемането му не била спазена
процедурата на действащия към онзи момент Правилник за управлението, реда и надзора в
етажната собственост, поради което лицата И.Ц и Й.Й не били овластени с правомощието да
сключат договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от името и за сметка на етажната собственост.
Оспорва се и представения списък на лицата към протокола и положените в списъка
подписи.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Конституираното на основание чл. 219 ал.1 от ГПК, трето лице-помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК .... гр. София, ул. „...., не оспорва
предявения от ищеца иск , като счита същия да основателен и доказан.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
От приобщеното в хода на настоящото производство ч.гр.дело № № 44955 по
описа на Софийски районен съд РС за 2023г. се установява, че на 10.VІІІ.2023г. ищцовото
дружество е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника К. и още две лица (неучастващи в процеса), като е претендирана разделна
отговорност за суми за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.май
2020г. со м.април 2022г. за топлоснабден имот находящ се на адрес в гр.София п.к.1592 обл.
София общ. Искър ж.к. „...., инсталация ********** аб.№ 131266.
Въз основа на предявеното заявление по ч.гр.д. № 44955 /2023г. на СРС, 25
състав, е издадена Заповед № 25796 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.VIII.2023. с която Д. М. К., М.П.Н и Н.П К. са осъдени да заплатят на кредитора сумите
както следва: 6 088.05лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.май 2020г. до м. април 2022г., ведно със законната лихва от
10.VIII.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 912.63лв. - мораторна лихва за
забава от 15.IХ.2021г. до 31.VII.2023г., както и суми за дялово разпределение: 45.11лв. -
главница за периода от 01.VII.2020г. до 30.IV.2022г.; ведно със законната лихва от
10.VIII.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 9.64лв. - лихва за периода от
15.IХ.2020г. до 31.VII.2023г., както и държавна такса от 141.11 лева и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.против
3
В издадената заповед изрично е записано че сумите са разделени съобразно
квотите или само за ответника М.: сумата в размер на 3 044.02лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. май 2020г. до м.
април 2022г., ведно със законната лихва от 10.VIII.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, 456.31лв. - мораторна лихва за забава от 15.IХ.2021г. до 31.VII.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 22.55лв. - главница за периода от 01.VII.2020г. до 30.IV.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.VIII.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
4.82лв. - лихва за периода от 15.IХ.2020г. до 31.VII.2023г.
В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника Д. К., поради
което на ищеца е указано да предяви искове относно вземанията си, в резултат на което е
осъществено предявяването на настоящата искова молба.
Между страните не се спори, а и от постъпилото по делото заверен като препис
ксерокопие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата на
държавните имоти от 30.V.1990г. се установява, че А.К.Б е придобила собствеността върху
процесния имот находящ се в гр. София обл. София общ. Искър ж.к. „.....
От приобщеното по делото Удостоверение за наследници изх.№РИС25-УГ51-
3670 от 30.IV.2025г. на Столична община, се установява, че А.К.Б е починала на 19.II.2000г.,
като е оставила за свои наследници П. К. К – брат, поч. на 26.ІХ.2013г. и М.К.К –брат поч.
на 16.ІІ.2004г.
След смъртта си П. К. К - поч. на 26.ІХ.2013г. е оставил за наследници: Н.П К. -
син М.П.Н - дъщеря. След смъртта на М.К.К - поч. на 16.ІІ.2004г. , той е оставил за свой
наследник Д. М. К. (ответник в настоящото производство).
Не се спори, че между „Топлофикация София“ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД
на 03.VI.2020г. е сключен договор, по силата на който топлофикационното дружество
възлага на второто да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, съобразно приложение. Няма спор, че до имот находящ се в гр. София общ.
Искър ж.к. „.... е доставена топлинна енергия, от ищцовото дружество чрез третото
участващо в процеса лице „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК .... гр. София - инсталация
********** аб.№ 131266.
Представена е по делото и обща фактура №********** за отчетен период
01.V.2020г. до 30.IV.2021г. издадена от ищеца като доставчик и получател А.Б относно
договорна сметка **********, № на инсталация **********, на обща стойност 2933.13лева
за отопление и топла вода за процесния апартамент и с отчетен период 01.V.2020г. до
30.IV.2021г.
Съобразно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебно
техническа експертиза отчетената топлинна енергия по общия топломер с идентификатор
№4018039, монтиран в абонатна станция №478 на СЕС с адрес: гр.София общ. Искър ж.к.
„.... възлиза както следва: за периода от м.май.2020 г.- м.април 2021г.-337310 КВЧ и за м.май
2021-м.април 2021г.- 328280 КВЧ. Вещото лице извежда, че разпределението на топлинната
енергия относно процесното жилище е осъществено от „Техем сървисис“ ЕООД съобразно
изискванията. Експертизата точно извежда стойностите относно изравнителните сметки от
това дружество за този апартамент по количества и периоди, като посочва и размерите на
дължимите суми относно ползвана топлинна енергия-за периода м.май 2020г. до м.април
2021г. те са, както следва: за топла вода - 825.64лв., за отопление – 1493.84лв.; за периода
м.май 2021г.-м.април 2022г. за топла вода – 2324.96лв и за отопление 603.65лв или общо за
двата периода 5248.09 лв. Заключението извежда,че количеството за топлинна енергия за
технологични разходи относно процесния обект са отчислени за сметка на
топлофикационното дружество и не са включени като задължение на абоната.Вещото лице
извежда и че общия топломер с идентификационен номер 4018039 е преминал метрологични
проверки съобразно Закона за измерванията през процесния период м.05.2020г. до
м.04.2022г.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза извежда,че заявените за
плащане суми от ищеца за топлинна енергия за процесния период не са платени.Според
експертизата месеците, през които са въвеждани в информационната система на ищеца
изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дяловото разпределение за процесния имот и
период, като стойности са реално консумирана топлинна енергия възлиза на 5 248.09лв. без
ДДС и след приспадане на изравнителните сметки дължимата сума оставала в размер на 5
4
191.35лв. без ДДС или 6 229.62лв. с ДДС, като законна лихва върху главницата възлиза на
932.50 лв.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от Гражданско процесуалния
кодекс вр. чл. 150 Закон за енергетиката, чл. 186 ал. 2 Закон за задълженията и договорите и
чл.422 вр. чл.415 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД против
ответника Д. М. К. ЕГН ********** от гр. Харманли, които съдебния състав намира за
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на
заявителя за постъпило от страна на длъжника възражение по 414 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло, по следните съображения:
Съобразно чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката само присъединени към
абонатна станция на топлофикационното дружество собственици или титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост са адресати на задължението да заплащат
осигурената им топлинна енергия.
Същевременно съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 17.V.2018г. по тълк. д.
№ 2/2017г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените горния текст, ако ползват имота със съгласието на
собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на
топлопреносното предприятие.
В настоящия случай, според съда предмета на делото не обхваща втората
хипотеза на възможни страни по договорното отношение с топлофикационното дружество,
изведена от решението на ВКС. Поради това и следва да се установи изначално и предвид
направените възражения с отговора на исковата молба и разпределената доказателствена
тежест, дали ответникът Д. К. има статута на собственик на процесния имот или е титуляр
на вещното право на ползване върху същия.
В рамките на проведеното доказване в хода на производството не се установява
същият да има тези качества, поради което и не може да е страна по договорни отношения с
„Топлофикация София“ ЕАД спрямо апартамент в гр. София общ. Искър ж.к. .....
От събраните по делото надлежно доказателства с приложение на режима по
чл.183 от ГПК и в частност от представеното Удостоверение за наследници изх.№РИС25-
УГ51-3670 от 30.IV.2025г. на Столична община, не може да се изведе, че това жилище е
собственост на сочената от ищеца и отразена в представените от него документи като
титуляр на партидата А.К.Б или че същата е негов ползвател за процесния период на
претенцията. Няма изрично доказателство, което да налага такъв несъмнен извод. Без
значение е в случая обстоятелството, че Божинова се води титуляр по документите на
ищеца, тъй като няма ангажирани доказателства за първично или оригинерно придобиване
на собствеността от същата, респ. на правото на ползване.
От друга страна не се спори и е безспорно, че А.Б е починала на 19.II.2000г.,
като е оставила за свои наследници: Н.П К., М.П.И и Д. М. К. - нейни племеници.
Последният се явява наследник на баща си М.К.К, поч. на 16.II.2004г. От представените
удостоверения за наследници на Столична община по делото се извежда,че след смъртта си
А.Б е оставила редом с другите наследници и брат си М.К.К, като пряк наследник. Едва след
неговата смърт на 16.II.2004г. негов наследник става ответника Д. М. К.. Съобразно
извършеното възражение чрез оспорване от ответната страна на приемане на наследството
на А.Б от страна М.К от една страна и в последствие приемане на наследството от Д. К. на
наследството от М.К, дадените изрични указания по разпределение на доказателствена
тежест на тези обстоятелства в полето на ищеца и липсата на ангажирани в тази насока
доказателства, то не може да се приеме за несъмнено установено по делото, че
наследодателят на ответника е извършил такова приемане на наследството от А.Б, което от
своя страна е прието от Д. К.. Следва да се посочи и че приемането на наследството от
посочените две лица се явява благоприятен за ищеца положителен факт в настоящото дело,
5
на който той основава иска си и поради това подлежи на доказване от него, съгласно чл.154
ал.1 от ГПК. Не е осъществена и възможността от страна на ищеца във връзка с
разпределената в тази насока тежест на доказване по чл.51 ал.1 изр.2 от Закон за
наследството. Следователно няма доказателства, че ответникът е придобил тези наследства
в режима на чл.48 от Закон за наследството. Придобиването на наследството се осъществява
по два начина: формален с писмено заявление до районния съдия или когато се извърши
действие от наследника, което несъмнено предполага намерението му да осъществи такова
приемане или когато същият укрие наследствено имущество. Нито една от тези хипотези на
чл.49 от ЗН не се доказаха по делото като поведение на бащата на ответника М.К по
отношение на откритото наследство от А.Б, респ. от страна на Д. К. по отношение на
откритото наследство от баща му М.К. В тази насока следва да се съобрази и че адресната
регистрация по постоянен и настоящ адрес на ответника е съвсем различна от апартамент в
гр. София общ Искър ж.к. ...., а е в друго населено място гр. Харманли ул. .... от 28.ІI.2020г.,
за разлика от другите двама адресати на издадената заповед за изпълнение, наследници на
наследниците на сочената А.Б, което е още един аргумент, че няма надлежно установени
действия по приемане на наследството от ответника по отношение на процесния
апартамент. Формалното отразяване на дадено лице в съответните регистри като наследник,
не означава, че то е и приело съответното наследство,оставено му от наследодателя. В
случая не само това не се установява по отношение на Д. К. спрямо баща му, но и също така
не се установява,че и последният е приел наследството от А.Б.За последната както се посочи
по-горе няма несъмнени доказателства, че е собственик на отопляемият от дружеството
ищец апартамент, за който са формирани вземанията.
Ето защо според настоящия съдебен състав не се и доказва, че ответникът е
собственик, респ. титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния
апартамент, поради което същият и не е страна по договорни отношения с „Топлофикация
София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия през процесния период. С оглед на това
ответника Д. К. не се явява задължено лице по соченото вземане от страна на ищеца.
Предвид изложените по-горе съображения настоящия състав на съда счита
предявените искове за изцяло неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК ще следва ищецът да
заплати на ответника сумата от 1 000лв. по делото за адвокатски хонорар, съгласно
представения от ответната страна Списък за разноски по чл. 80 от ГПК. С оглед
фактическата и правна сложност на делото състава на съда счита, че договореното между
ответника и пълномощника адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и в тази
връзка направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност се явява неоснователно
и като такова не следва уважавано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 422
вр. чл.415 ал. 1 от ГПК вр. чл.150 от ЗЕ, чл.186 ал. 2 от ЗЗД и чл. 422 вр. чл.415 ал. 1 от ГПК
вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .... гр.София против Д. М. К.
ЕГН ********** от гр. Харманли, за признаване съществуването на вземането по Заповед
№ 25796/ 29.VIII.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
44955 по описа на СРС за 2023г. за суми както следва : 3 044.02лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. май 2020г. до м.
април 2022г., ведно със законната лихва от 10.VIII.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, 456.31лв. - мораторна лихва за забава от 15.IХ.2021г. до 31.VII.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 22.55лв. - главница за периода от 01.VII.2020г. до 30.IV.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.VIII.2023г. до окончателното изплащане на вземането и
4.82лв. - лихва за периода от 15.IХ.2020г. до 31.VII.2023г., както и за държавна такса в
размер на 70.55лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
6
ОСЪЖДА „Топлофикация София “ ЕАД, ЕИК .... гр. София, да заплати на Д.
М. К. ЕГН ********** от гр. Харманли, разноски по делото от 1 000лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице - помагач - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК .... гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7