№ 276
гр. В., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20251320200263 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от И. В. В.,
ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „Ш.“ №8 против Наказателно
постановление № 20 – 0953 – 001454/04.12.2024 г. на Началник група в
ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал.3, предложение първо от
ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно Поддържа,
че направените констатации от административнонаказващия орган не
отговарят на фактическата обстановка. Релевират се съображения относно
липсата на субективен елемент при извършване на вмененото нарушение.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 14.08.2024 г. в 18:50 ч. на път трети клас – 122 на пътен възел Ново
село с посока на движение от с. К. към гр. В. се установило от служители на
сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР-В., че жалбоподателят И. В. управлява
мотоциклет „С. АН 400 Б.“ с рег. № ВН***К собственост на Д.В.Д. с ЕГН:
*****, като при извършване на справка в РСОД и ОДЧ към ОД МВР В. било
установено, че мотоциклетът е с прекратена регистрация на 01.11.2021 г., на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съставен бил АУАН серия GA № 1417202
от 14.08.2024 г. за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
1
жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил препис от него.
За случая била уведомена Районна прокуратура – В., която с
постановление от 29.11.2024г. прекратила наказателното производство по ДП
ЗМ № 206/2024 г. по описа на ОД МВР – В., пр. преписка № 2966/2024 г. по
описа на РП - В., водено за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Постановено
е екземпляр от постановлението да се изпрати на Началник сектор към
ОДМВР -В., с-р "Пътна полиция".
Въз основа на издадения АУАН било издадено и процесното НП във
връзка с констатираното нарушение на чл. 140,ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят В. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДвП, за което е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник група в ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със
Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
2
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци
са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
С разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП законодателят е създал
задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата
за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва
прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От приобщените по делото доказателства - писмени и гласни - се
установява, че свидетелят Д. Д. е закупил мотоциклета на 30.08.2021 г. от
предишния му собственик – Н.В.Н., ЕГН: **********, като прехвърлянето на
собствеността станало по предвидения в закона ред, а именно в писмена
форма с нотариално заверени подписи съгласно договор № 5241. Свидетелят
Д. бил въведен в системата на Сектор "Пътна полиция", като "предстоящ
собственик" на автомобила и имал задължение в едномесечен срок, считано
от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, т. е. до
30.09.2021 г., да регистрира превозното средство на свое име.
След като свидетелят Д. не сторил това, на 01.11.2021 г. регистрацията
на МПС била служебно прекратено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП във вр. с
чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Предвид горното и от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 14.08.2024 г. жалбоподателят В. е управлявал
мотоциклет, който не е регистриран по надлежния ред. Изпълнителното
деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно
превозно средство – мотоциклет, който не е регистриран по пътища, отворени
за обществено ползване.
На следващо място от приетите в хода на съдебното следствие
доказателства се установи по несъмнен начин, че управляваният от В.
3
мотоциклет, към датата на вмененото му нарушение е бил с прекратена
регистрация по реда на 143, ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от
жалбоподателя, при форма на вината – непредпазливост, като неоснователни
се явяват въведените от процесуалния му представител в съдебно заседание
доводи за субективна несъставомерност на санкционираното нарушение, тъй
като В. не бил наясно с извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на управлявания от него мотоциклет.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и
самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. Дори и втората форма на вината, когато деецът е
съзнавал, изхождайки от законовата презумпция, но е мислел, че няма да
настъпят обществено опасни последици, покрива състава на нарушението тъй
като по силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние - нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП, водачът следва да
носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че
няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед,
дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и т. н. В случая жалбоподателят, който е с ясното съзнание, че е
ползвател на въпросния мотоциклет /който факт не е спорен/, не е изпълнил
това си задължение, с което виновно е нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-
45 от 24 март 2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. От текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на така
описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства следва да
направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е
регламентирано законовото задължение да уведомяват нарушителите за
направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24 март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал. 1,
т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е
предвидено обаче задължение за уведомяване на приобратателя при
4
извършена на основание 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират свидетеля Д. за прекратяването на
регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което не
може да бъде споделен доводът, че жалбоподателят не е знаел, че
регистрацията на управлявания от него мотоциклет ще бъде прекратена.
Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от
придобиването на МПС е регламентирано по ясен начин с чл. 145, ал. 3 ЗДВП,
като с чл. 143, ал. 15 на същия закон и чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. са регламентирани последствията от бездействието на
приобретателя на МПС. След като Д. Д. не е изпълнил предвиденото с
посочените разпоредби задължение, законосъобразно от органите на ОДВМР
В., Сектор „Пътна полиция“ на 01.11.2021 г. е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на придобития от него мотоциклет. Ето защо с
оглед това, че както задължението на Д. да извърши регистрация на
автомобила, така и последствията от неизпълнението на това задължение са
ясно регламентирани в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
жалбоподателят не може да черпи права от нечие недобросъвестно поведение
– неизпълнение на вменено със закон задължение.
Същият е бил длъжен да е наясно, че при неизпълнение на предвиденото
с чл. 145, ал. 3 ЗДвП задължение ще бъде извършено прекратяване на
регистрацията на МПС, както и да не го предоставя на другиго за управление
по пътищата, отворени за обществено ползване.
Според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя
нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28
ЗАНН за прилагането, на който извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства е необходимо да представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. В конкретния случай с
управляването на нерегистриран по предвидения ред мотоциклет е засегната
държавната политика по регистрация на МПС и осъществявания контрол
върху същите, представляващ и част от превенцията за извършване на
престъпления и административни нарушения.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда
наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е
управлявал мотоциклет, който не е регистриран по надлежния ред, правилно и
законосъобразно е ангажирана административно -наказателна му отговорност
и са му наложени кумулативно предвидените в закона административни
наказания. И двете наказания са определени в минимално установения от
5
законодателя размер при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН
критерии, като същите съответстват на характера на извършеното нарушение
и биха постигнали, визираните в ЗАНН цели.
С оглед изложеното, в случая не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с
нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно
и обосновано.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0953 – 001454/ 04.12.2024 г. на Началник
група в ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на И. В. В.,
ЕГН:**********, с адрес гр. В., ул. „Ш.“ №8 е наложено административно
наказание на основание чл. 175,ал.3, пр. 1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява“ МПС за срок от 6 месеца за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а така също и отнемането на
10 точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР .
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6