П Р О Т О К О Л
|
2019 год. |
|
|
гр. Шумен |
||||
|
Шуменски
районен съд |
|
|
Петнадесети
състав |
||||
|
На двадесет
и девети ноември |
две
хиляди и деветнадесета година |
||||||
|
В публично
заседание в следния състав: |
|
|
|||||
|
|
|
Председател: |
Пл.Недялкова |
||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|
||||
Секретар:
Цв. Колева
Прокурор: М. Николаева
Сложи за
разглеждане докладваното от районния съдия
ЧН дело № 2533
по описа за 2019 год.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Богомил Илиев – ст.разследващ
полицай при РУ - Шумен, води С.Й.С. за разпит пред съдия, в качеството на
свидетел по ДП 1146/2019г. по описа на РУ - гр. Шумен, по реда на чл. 223, ал.
1 от НПК.
Разпитът се провежда с участието на пр. Николаева
По досъдебното производство няма привлечени обвиняеми
лица.
Пр. Николаева – Да се даде
ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
Съдът
пристъпва към снемане самоличността на свидетеля, както следва:
С.Й.С., ЕГН **********,
роден в гр. Търговище, живущ ***, български гражданин, неженен, висше обр.,
реабилитиран, безработен.
Съдът
разяснява на свидетеля наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК,
свидетелят обеща да каже истината.
Съдът
разяснява на свидетеля правото му да си служи с бележки за цифри, дати, които
се намират в него и се отнасят до неговите показания, да иска отмяна на
актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Съдът
разяснява на свидетеля правата му по чл. 121, 122, ал. 1 и ал. 2 от НПК, както
и правото да откаже да дава показания, които биха уличили него или неговите
близки в извършване на престъпление.
Съдът
разяснява на свидетеля, че дадените от него показания могат да се ползват като
доказателствено средство пред съда.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля със снета по делото
самоличност:
Свидетеля С.Й.С. – Към настоящия момент живея във Франция,
близо до град гр. Париж. Телефона
ми във Франция е 0033627857206. С Коста
сме съученици и приятели, дългогодишни. Преди два месеца т.г. в заведение „Вип”
в кв. Добруджански в гр. Шумен, аз бях в
заведението там преди Коста, той дойде след мен. Това беше след обяд. Аз бях
там с други приятели, не мога точно да се сетя дали след работа бяха дошли. Там
се срещнахме, след това пообиколихме наляво, надясно из града. Там бяхме Коста, аз, Димитър и Николай. Поотделно
дойдоха. Всички се познаваме помежду си, аз не познавах Никола, мисля че за
втори път го виждах. В един момент решихме да отидем в заведението в Мътница с
колата на Димитър, Николай беше шофьор. Отидохме в това заведение, седнахме,
хапнахме пийнахме. Не мога да кажа към колко часа отидохме в това заведение, но
вече беше късно вечерта. В заведението бяхме седнали на външна маса, отвън и
дойдоха две момчета, мои непознати, седнаха на нашата маса, разговаряха с
Димитър. Аз дори не съм ги и слушал какво са си говорили. Не стояхме много след
това. Тези две момчета познаваха Димитър, със сигурност поне единия го
познаваше, за другия незнам. Не се задържахме много, решихме да ставаме. Коста
вече на път за колата, колата беше близо до стъпалата на заведението, Коста със
сигурност беше влязъл в колата, за Николай не помня, с Димитър спряхме
непосредствено до тях да разговаряме нещо, нещо си казахме. Аз бях в гръб в
ситуацията която се случи. Димитър тръгна, обърнах се и видях човек на земята,
с краката към мен и други двама. Тези двамата
са Николай и Димитър, Димитър се опитва да му извади езика. Аз не знаех
в първия момент, че това е моят приятел Коста, не можах да чуя и да разбера за
какво става въпрос. Не видях какво се е случило. Обърнах се и тогава видях на
два-три метра от мен, максимум четири, Коста по гръб. Аз в първия момент не
знаех че е той. Чух тогава в шумотевицата …“дръпни се, какво правиш“… и осъзнах,
че Коста е на земята и му вадят езика. Димитър го вади, Николай му помага по
някакъв начин, а аз възпрепятствах това лице което напада Коста да не се връща
към него. Аз не съм виждала някой да напада Коста. Със сигурност видях момчето,
което беше агресивно. Не мога да кажа кога е възникнала агресията. Когато се
обърнах видях, че разговарят, …“стига
толкова човек, защо го удари“…, нещо подобно и разбрах, че той го е
ударил. Димитър и Николай му казаха да
се дръпне, защото бяха уплашени, аз не мога да кажа в кой момент. Обърнах се и
разбрах. Това непознато за мен лице беше в дясно от тях и стоеше прав. Прав
беше и си обикаляше. От там разбрах, че той е агресивния. Така го разбрах аз за
себе си. Когато аз го видях това лице, същото искаше отново да се доближи до
Коста и тогава те го избутаха. Това лице се въртеше в кръг и тогава разбрах, че
иска да продължи или да го напада или да говори с него нещо. Видях това лице да
обикаля. Мога да разпозная това лице. Разбрах, че се случва нещо и това лице е
агресивно и отидох и го спрях да не се доближава повече до тях. В случая съм в
гръб към Коста, Димитър и Николай и го
задържам лице в лице да не се бута. Задържам го с ръце и с жестове, които не му
позволяват да наближава. Аз в първия момент не осъзнавах, че е Коста. Това лице
към което бях лице в лице казваше …“остави ме, остави ме“… Искаше да го оставя,
да се доближи. Към мен не беше агресивен, но се мъчеше отляво, отдясно да
стигне до тях и аз го възпирах с ръце. Не мога да кажа дали това лице беше
употребило алкохол, но видимо за мен беше хиперактивен. Дали от агресията, дали
от шока. Въпросната вечер бях употребил алкохол, за количество умерено, не
малко. Не мога да кажа колко алкохол съм изпил същата вечер. Същата вечер пих водка. В следващия
момент когато вече са му извадили езика на Коста го повдигат и аз виждам, че в
задна лява врата го наместват в колата. Тогава вече виждам, че е Коста. Първо Коста лежеше на земята и аз не знаех че
е той, лежеше на земята с никакви признаци за движение, след като го сложиха в
колата, той стоеше, но неадекватен. Вдигнаха го с ръцете си и го наместиха
вътре в колата. Когато го вдигнаха не видях да прави крачки, мисля, че беше със
спуснати крака. Не мисля, че Коста се опита да се изправи дори с тяхна помощ.
Мисля, че не се изправи. Кръв имаше по лицето му, под носът му, в тази област,
под носа, по брадата. Като осъзнах че е Коста, когато го видях в лицето, в
същото време това агресивното лице искаше пак да стигне до него и аз се обърнах
до го възпирам. Колата беше на разстояние около два-три метра от нас. Вдигнаха
го, сложиха го на задната седалка. Тогава вече видях, като го вдигат, че е
Коста. В същото време Димитър със сигурност му каза …“дръпни се човек, остави
го, остави го“… , агресивното лице
каза…“искам нещо да му кажа, да направя“…, тогава го задържах и в един момент
кротна. Когато се затвори вратата кротна. Аз стоях между колата и това лице и
той се опитваше да мине покрай мен и да стигне до колата и аз му препречвах
пътя за да не стигне колата. Когато затвориха вратата на колата вече беше
по-спокоен и в следващия момент аз минах
от другата страна и се качих в колата. Качих се в колата на предна, дясна
седалка. Коста беше на задната страна, в
ляво. Димитър също беше отзад. Коста беше неадекватен доста време. Стигнахме до
Шумен, до кръстовището на РУМ, там ме оставиха мен. Навън разговаряхме, там Коста
започна да разговаря, …по-добре съм, да, добре съм, боли ме…“ и аз се прибрах.
На сутринта вече беше ми писал съобщение да отида да го взема и да го закарам
на лекар, че много го боляло, челюстта го боляла. Вечерта видях, че единият му
зъб е изкъртен, помислих, че зъбът го боли и иска да го заведем на лекар, аз
непредполагах, че има счюпване. Помислих че от самия удар е припаднал. Никой не
очакваше че е счупено. Никой не се е обаждал на тел. 112. Веднага след
инцидента не сме посещавали лечебно заведение. Видяхме че не е добре, видяхме,
че зъбът му е изкъртен, но никой не е предполагал нещо по-сложно. Когато
дойдохме в Шумен, но той започна да разговаря и каза че е добре и не е искал да
го караме на лекар. Ние го питахме, но той каза че е добре. Коста беше употребил
алкохол, цялата компания бяхме, само Николай не беше, тъй като беше шофьор. Аз
пих водка, за тях не мога да кажа кой какво е пил. Всички бяхме употребили
алкохол още от Шумен. Сутринта Коста ми е пратил съобщение и искаше да го водя
в болница, веднага като се събудя, помня му думите …“работата не е добре“…
Когато станах, мисля, че беше хванал Димитър до го заведе в спешното. Аз не съм
ходил в спешното. След това Коста го видях, след инцидента и го питах за
случилото се, но той ми каза, че не помни. Аз дори го питах защо не помни, но
той ми каза, че не помни. Каза ми, че помни, че са го бутнали и в следващия
момент нищо друго, защото тогава явно е получил удари и е припаднал. Аз му
вярвам, защото Димитър ми каза, че едното или другото момче го бута и в същия
момент докато Коста се изправя получава удара и от там вече той не може да
запомни какво се е случило. За мен беше припаднал. Всеки иска да разбере какво
се е случило, някаква приказка, но аз не разбрах, никой не можа да каже защо.
Аз дори за себе си не се сещам да съм чул две приказки между лица, да се чуе
нещо, не, дори не чух кога Коста е паднал, може би защото разговарях с Димитър
в същия момент. Не мога да кажа дали Коста когато е паднал на земята е бил със
отворени или затворени очи, тъй като Димитър и Николай бяха лице с лице с него,
клекнали и аз нямах никаква видимост, аз затова неможах да разбера че е той в
първия момент. Разбрах че човека е припаднал, тъй като видях, че го вдигат и
след това Димитър ми каза, че са му извадили езика. За мен беше припаднал, тъй
като за да си глътне езика един човек, той е припаднал. Аз лице в лице не можах
да го видя и да преценя.
Пр. Николаева – Госпожо председател, моля да предявите обяснения от С. С. проведени на 17.09.2019г. съгласно
подписа.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля С.С. обяснения от 17.09.2019г. съгласно
положения подпис.
Свидетеля С.Й.С. – Този подпис е мой. Не съм видял Коста да
се опитва сам да става. В обясненията ми може да е записано така, но не съм
прочел правилно. Може да е написано
така, но аз тогава не съм обърнал внимание. Категоричен съм че не съм го прочел
правилно тогава, приемете това което казвам днес. Истината е била и тогава, но
явно не съм прочел правилно. Категоричен
съм, че такова нещо тогава не съм казвал, служителя който ми е снимал
обясненията, явно ме е разбрал неправилно.
Ст. разследващ
полицай - Нямам повече въпроси.
Пр. Николаева
- Нямам въпроси.
Съдът, като взе предвид, че ст.разследващият полицай,
направил искането за разпит и прокурорът нямат повече въпроси към свидетеля,
счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧНД № 2533/2019г. по описа на ШРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Заседанието приключи в 14:00 часа.
Протоколът – изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: