Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №530 от 04.05.2012г.,постановено по гр.д.№2212 по описа за 2011г., Великотърновския районен съд, е приел за установено,че В. П. П. с ЕГН* в качеството му на Едноличен търговец с фирма ”В. П. , дължи на „П. С.” Е. с ЕИК .. с.С. обл. Силистренска ,представлявано от Й. А. Р. сумата 20 751.94лв., представляваща неизплатена цена на закупени комбинирани фуражи по фактура 8304/24.03.2010г. на стойност 10 346.09 лв. и по фактура № 8322/29.03.2010г. на стойност 10 405.85лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението-21.03.2011г.,до окончателното изплащане , за заплащането на която сума е издадена заповед за изпълнение № 735/23.03.2011г. по Ч гр.д.№ 1129/2011г. по описа на ВТРС. Със същото решение е осъдил В.П. П. с ЕГН* в качеството му на Едноличен търговец с фирма ”В. П. да заплати на „П.- С.” Е. с ЕИК .. С. С. обл. Силистренска сумата 1037лв. представляваща неустойка за забава на осн. чл.35 от договор за продажба с доставка на заявения комбиниран фураж до купувача от 09.12.2009г. върху неизпълненото задължение по фактури 8304/24.03.2010г. и № 8322/29.03.2010г, както и сумата 2 550.22лв. направени по делото разноски за държавна такса,адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Със същото решение е отхвърлил предявения от”П.- С.” Е. с ЕИК .. С. С. обл. Силистренска, против В. П. П.” с ЕГН* в качеството му на Едноличен търговец с фирма ”В. П. иск за заплащане на Þзтекла лихва за забава считано 21.12. 2010г. до датата на завеждане на иска 25.05.2011г. в размер на сумата 904.43лв. като неоснователен. Със същото решение е осъдил от”П.- С.” Е. с ЕИК .. С. С. обл. Силистренска,да заплати на В. П. П.” с ЕГН* в качеството му на Едноличен търговец с фирма ”В. П.” сумата 39.85лв. разноски по делото съобразно на отхвърлената част от исковете. Против решението е постъпила въззивна жалба от адвокат Х. Д., ВТАК в качеството му на пълномощник на ”В. П. С жалбата е направено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението. Наведени са доводи ,че в резултат на допуснато съществено нарушение на уговореното в договора между страните ,че представените от ищеца фактури и други писмени документи установявали доставката на количествата комбинирани фуражи посочени във фактурите,съдът не се бил съобразил с обстоятелството ,че представените две фактури не били подписани от получателя/ ответника/ а според уговореното в договора предаването на фуража от доставчика на получателя/ купувача/ се удостоверява с фактура подписана както от продавача така и от купувача или упълномощен негов представител-материално отговорно лице.На второ място съдът бил основал решението си на вписванията в счетоводните книги на ищеца без същите да са преценени с другите по делото писмени доказателства / договора за доставка/ и без да е установена тяхната редовност.Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което да се отхвърлят предявените искове. С жалбата не са правени доказателствени искания. В срока по закона е постъпил отговор от „П.- С.”Е.,чрез адвокат Г. В.-САК.С отговора се възразява по оплакванията в жалбата, като неоснователни.Наведени са доводи ,че с представените писмени документи са доказани доставките по двете фактури.Моли да се потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат Д. поддържа жалбата , оплакванията и доводите си направени в нея.Моли да се отмени решението .В писмената си защита доразвива доводите си ,че вписванията в счетоводните книги нямали самостоятелна доказателствена стойност, а се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Ответник жалбата не се явява и не се представлява поради което следва да се приеме становището му дадено в отговора на жалбата. Великотърновския окръжен съд извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение установи ,че същото е правно-валидно и допустимо. Великотърновският окръжен съд,като съобрази направените в жалбата оплаквания ,съображенията и доводите на страните, както и действието на законите ,намира жалбата за процесуално допустима , а разгледана по същество намира за частично основателна по следните съображения: По същество обжалваното решение е неправилно по следните съображения: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „П.” Е. –с.С., общ.С. е образувано ч.гр.д. № 1129/ 2011г. по описа на ВТРС, по което е издадена срещу „В. П.” с.П. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 23.03.2011г. за сумата 20751.94 лв., представляваща: неизплатени задължения по фактури № * от 24.03.2010 г. на стойност 10346,09 лв. и № * от 29.03.2010г. на стойност 10405.85 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 21.03.2011 г. до окончателното изплащане,и сумата 2047 лв., представляваща разноски по делото. В законоустановения срок е постъпило възражение от „В. П.”-с.П.. В законоустановения срок е и подадена искова молба от заявителя за установяване на вземането му, по която е образувано настоящото дело, с която искова молба са предявени и обективно съединени осъдителни искове за неустойка и лихва за забава. Като доказателство по делото е приложен договор за продажба /с доставка на заявения комбиниран фураж до купувача/ от 09.12.2009г. между „П. С.” Е.-гр.С. като продавач и жалбоподателя като купувач. Не се спори от страните и се установява от събраните по делото доказателства, че „П. С.” Е.-с.С. е правоприемник на „П. С.” Е.. Съгласно договора продавачът се е зÓдължил да достави на купувача в уговорените срокове комбиниран фураж за изхранване на бройлери, описан в Приложение № 1 по вид, количество, качество цена и срокове на годност. Купувачът се е задължил да заплати на продавача цената на доставения фураж в уговорените срокове след извършване на всяка поредна доставка. Договорът е сключен за срок от 12 месеца. Съгласно т.4 от договора страните са се договорили купувачът ежеседмично да заявява с писмена заявка необходимия му по вид и количество комбиниран фураж като посочва дата през следващата седмица, когато желае да му бъде доставен. Съгласно т.7 от договора продавачът се е задължил да достави на купувача фуража до обекта на купувача в с.П.. Съгласно т.9 от договора, предаването на фуража по отделната доставка от продавача на купувача се удостоверява с подписване на издадената от продавача фактура от страна на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице. Като доказателства по делото са приложени и две фактури № * от 24.03.2010 г. на стойност 10346,09 лв. и № * от 29.03.2010г. на стойност 10405.85 . Към фактурите са приложени и два пропуска за извозване № 196 от 22.03.2010г. и № 209 от 26.03.2010г. Нито един от посочените документи не съдържа подпис на представител на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице. Не се спори от страните и се установява от приложените по делото доказателства-справката от ТД на НАП, че процесните две фактури са включени в дневника за продажби на ответника по жалба и са отразени в дневника за покупките на жалбоподателя, както и че счетоводствата на двамата търговци са редовно водени. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове-установителен с правно основание чл.422 от ГПК и два осъдителни с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Предмет на въззивната проверка са исковете по чл.422 от ГПК и по чл.92 от ЗЗД. Досежно иска по чл.422 от ГПК: същият е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Тези факти не са установени, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказа нито да са заявени от купувача съгласно договора доставките за фураж в посочените в процесните две фактури количество и цена, нито да е налице реално изпълнение на договора от страна на продавача по посочените две фактури, издадени от него. Както бе посочено по-горе, страните са уговорили изрично, че доставките ще се извършват по заявка на купувача, каквато в случая не е установено да е направена. Освен това страните са уговорили предаването на фуража по отделната доставка да се удостоверява с подписването на фактурите за доставената стока и от страна на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице, а приложените по делото две фактури, въз основа на които се претендира да е налице изпълнение, не са подписани от представител на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице. Не са ангажирани никакви други доказателства, които да установяват реалното извършване на доставката на фураж по процесните две фактури. Приложените два пропуска за извозване не установяват този факт, а само че от обекта на продавача е натоварена стоката, но не и че същата е доставена на купувача. Фактът, че счетоводството и на двамата търговци е редовно водено и че двете фактури са отразени в дневниците за продажби на ответника по жÓлба и покупки на жалбоподателя, не води до извода за наличието на реално изпълнение по тях-на извършена доставка, а само до извода за наличието на търговска сделка между страните, който факт не се спори, а се спори реалното изпълнение по тази сделка.Съгласно чл. 182 вписванията в счетоводните книги нямват самостоятелна доказателствена сила в процеса.Същите се преценяват с оглед останалите доказателства по делото за наличието на реално доставяне на стоката франко обекта на купувача. Доказателства за наличието на реално изпълнение по доставката на фураж по двете фактури не са ангажирани от ответника по жалба, а нему е възложена доказателствената тежест да установи твърдяните в исковата молба факти. Неоснователни са съображенията на районния съд,че с подаването на справката декларация и дневника за покупки за м. март 2010г. ответника бил признал извънсъдебно факта на доставката на посочените количества комбинирани фуражи.Съгласно чл.175 дори съдебното признание на факти не е абсолюттно доказателство за тези факти, а признанието се преценява с оглед всички доказателства по делото.Всички други събрани по делото доказателства с оглед уговореното в договора по чл. 7,8,9, 10 и 18 от същия съществено се разминават с изискванията за уговореното им необходимо съдържание от страните за доказване на доставките. Нито фактурите са подписани от купувача ,респективно негов упълномощен представител, нито представените пропуски за извозване съдържат информация за получаване на стоката. С оглед разпоредбата на чл. 18 от договора, според която в цената са включени транспортните разходи, които според уговореното в чл.8 са за сметка на купувача, следва фактурата да бъде придружена с документ за размера на тези транспортни разходи, както и от товарителница, каквито документи не са представени по делото. Ето защо въз основа на гореизложеното, съдът счита, че не се установява задължение на жалбоподателя за заплащане цената на фураж по процесните две фактури, тъй като не е установено изпълнение на договора по тези две фактури-наличието на реално извършена доставка по тях от продавача. Предвид на това, искът по чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на това е неоснователен и искът по чл.92 от ЗЗД, като акцесорен, поради което и същият следва да бъде отхвърлен. Предвид направените по-горе фактическите и правни изводи , решението на районния съд в обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Следва да бъде отменено решението и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по жалба разноски за производството пред първата инстанция в размер на 2550.22лв.лв. При този изход на делото следва ответникът по жалба да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете инстанции за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 440лв. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №530 от 04.05.2012г.,постановено по гр.д.№2212 по описа за 2011г.на Великотърновски районен съд в частта, с която е прието за установено, че В. П. в качеството му на „В. – В. П.”, с. П.,дължи на „П. С.” Е. с ЕИК .. с.С. обл. Силистренска ,представлявано от Й. А. Р. сумата 20751.94лв., представляваща неизплатена цена на закупени комбинирани фуражи по фактура 8304/24.03.2010г. на стойност 10 346.09 лв. и по фактура № 8322/29.03.2010г. на стойност 10 405.85лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението-21.03.2011г. до окончателното изплащане , за заплащането на която сума е издадена заповед за изпълнение № 735/23.03.2011г. по Ч гр.д.№ 1129/2011г. по описа на ВТРС., в частта, с която е осъден „В. – В. П.”-с.П. да заплати на „П. –С.” Е.-с.С. сумата 1037лева, представляваща неустойка за забава на основание чл. 35 от договор за продажба с доставка на заявения фураж от 09.12.2009 година по посочените по-горе две фактури , както и в частта, с която е осъден „В. – В. П.”-с.П. да заплати на „П. –С.” Е.-с.С. сумата 2550.22 лева – разноски за държавна такса, възнаграждание на вещо лице и адвокатско възнаграждение ,като неправилно , вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., срещу „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да бъде прието за установено, че „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т.,дължи на „П.- С.” Е. с ЕИК .. С. С. обл. Силистренска ,представлявано от Й. А. Р. сумата 20 751.94лв., представляваща неизплатена цена на закупени комбинирани фуражи по фактура 8304/24.03.2010г. на стойност 10 346.09 лв. и по фактура № 8322/29.03.2010г. на стойност 10 405.85лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението-21.03.2011г.до окончателното изплащане , за заплащането на която сума е издадена заповед за изпълнение № 735/23.03.2011г. по Ч гр.д.№ 1129/2011г. по описа на ВТРС, като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., срещу „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 1037лева, представляваща неустойка за забава на основание чл. 35 от договор за продажба с доставка на заявения фураж от 09.12.2009 година по посочените по-горе две фактури като неоснователен. ОСЪЖДА „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., да заплати на „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., сумата 2 440лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. След влизане на решението в сила заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1129/ 2011г. по описа на ВТРС и да се докладва на съдия-докладчика по същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : |