№ 17
гр. К. , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20201330100227 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно искове с правна квалификация 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка чл.8, ал.1 от Закона за арендата в
земеделието и по чл. 86 от ЗЗД от Р. З. П., ЕГН ********** от ***, П. З. П., ЕГН **********
от *** и В. И. В., ЕГН ********** от *** чрез пълномощник адв. П.К. П. против Н. З. М.,
ЕГН ********** от гр. К., ул. „ ..... за установяване съществуването права на вземания на
ищците към ответника, както следва на ищеца Р. З. П. в размер на 2 350.74лв., от които 1
982.40лв.- главница, представляваща арендна цена за ползването на 16.8дка земеделска земя
по Договор за аренда, сключен на *** между длъжника и П.Л. В., вписан в дв. вх. рег. № **,
акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр. К. и сумата от 368,34 лв, обезщетение за
забава за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и
законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване, на ищеца П. З. П. в размер
на 1 602.14лв. по същия договор за аренда, от които 1 351.10лв. главница, представляваща
арендна цена за ползването на **.45дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на
251,04 лв./ за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както
и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване и на ищеца В. И. В. в
размер на 1259,33лв. по същия договор за аренда, от които 1062 лв. - главница,
представляваща арендна цена за ползването на 9.0дка земеделска земя, обезщетение за
забава в размер на 197,33 лв. за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до
21.08.2020г., както и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване, както и
да бъде осъден ответника да заплати сторените в настоящото производство, както и в
заповедното разноски. Ищеците извеждат съдебно предявените субективни права при
твърденията да е налице облигационно отношение, възникнало между П.Л. В. и ответника
1
въз основа на сключен на 08.04.202014г. договор за аренда на земеделска земя, вписан в дв.
вх. рег. № ** от *** на Служба по вписванията - К., като земеделските земи, предмет на
посочения договор за аренда са дарени на ищците, както следlа: на ищеца Р. З. П. – имот ПИ
№ *** с площ от 3 декара, ПИ №*** с площ от 8,6 дка., ПИ № *** с площ от 5,2 дка, на
ищеца П. З. П. ПИ №** с площ от 7 дка, ПИ№*** с площ 4,450 дка и на ищеца В. И. В. ПИ
№*** с площ от 5 дка и ПИ№ *** с площ от 4 дка, а ответникът по договора за аренда не е
изпълнил задължението си по договора за аренда да заплати арендната цена в
претендирания размер. Твърди се също, че за посочените суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № ***г., по която е оспорена от
ответника в законоустановения срок.
От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
отговор оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
изтекъл давностен срок по отношение на вземанията за стопанската 2015/2016г.- главници и
обезщетения за забава.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество поддържа исковата молба и
моли съда предявените искове да бъдат уважени изцяло. Представя списък за разноските по
чл. 80 ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище по съществото
на делото, с което моли съда да отхвърли исковете. Представя списък за разноските по чл. 80
ГПК.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приетото по делото Частно гражданско дело № ***г. по описа на РС – К. се
установява, че е издадена Заповед за изпълнение № *** от *** по чл.410 от ГПК срещу
ответника в полза на ищеца Р. З. П. за сумата от 2 350.74лв., от които 1 982.40лв.- главница,
представляваща арендна цена за ползването на 16.8дка земеделска земя по Договор за
аренда, сключен на *** между длъжника и П.Л. В., вписан в дв. вх. рег. № **, акт **, том **
на *** на Служба по вписванията гр. К. и сумата от 368,34 лв., обезщетение за забава за
периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., законна лихва от
21.08.2020г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното издължаване;
сумата от 247,57 лв. разноски в производството, от които сумата от 35,57 лв. за платена
държавна такса и 212 лева адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца П. З. П. за сумата
от 1 602.14лв., от които 1 351.10лв. главница, представляваща арендна цена за ползването на
**.45дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на 251,04 лв за периода от
01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г.,законна лихва от 21.08.2020г.
до окончателното издължаване, сумата от 76,04 лв. разноски в производството, от които
сумата от 32,04 лв. за платена държавна такса и 44 лева адвокатско възнаграждение, в полза
на ищеца В. И. В. за сумата от 1259,33лв., от които 1062 лв. - главница, представляваща
арендна цена за ползването на 9.0дка земеделска земя, обезщетение за забава в размер на
197,33 лв./сто деветдесет и седем лева и 33 стотинки/ за периода от 01.12.2016г. до
2
13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., законна лихва от 21.08.2020г. /датата на
постъпване на заявлението в съда/ до окончателното издължаване, разноски в
производството в размер на 69,19 лв., от които сумата от 25,19 лв. за платена държавна такса
и 44 лева адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на ответника, който е
възразил в законоустановения срок, за което с разпореждане на съда, връчено на
24.**.2020г. е указано на ищците да предявят иск за вземанията си, като такива са предявени
в законния месечен срок на 10.12.2020г. с исковата молба по настоящото дело.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими,
като подадени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащи за
предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
От приетия по делото Договор за аренда, сключен на *** между ответника и П.Л. В.,
вписан в дв. вх. рег. № **, акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр. К. се
установява, че П.Л. В. в качеството на арендодател се е съгласила да предостави на
арендатора - ответник в производство за временно ползване за срок от 5 стопански години,
своя земеделска земя, находящи се в землището на с. Старопатица, общ. К., обл. Видин,
както следва - нива с площ от 4.450 дка, местност ***, представляваща имот №***, нива с
площ от 8.600 дка, местност ***, представляваща имот №***, нива с площ от 3.000 дка,
местност ***, представляваща имот №***, нива с площ от 7.000 дка, местност ***,
представляваща имот №**, нива с площ от 5.200 дка, местност ***, представляваща имот
№***, нива с площ от 4.000 дка, местност ***, представляваща имот №*** /и нива с площ от
3.500 дка, местност ***, представляваща имот №170026, всички с обща площ от 40.750 дка,
като ответникът се е съгласил за ползването на описаната по - горе земеделска земя да му
изплаща аренда в парична форма, както следва: за стопанска 2015/2016 година – 28/двадесет
и осем/ лева на декар, за стопанската 2016/2017 година - 28,00 /двадесет и осем/лева на
декар; за стопанска 2017/2018 година- 30,00 /тридесет/лева на декар земеделска земя и за
стопанската 2018/2019 година – 32/тридесет и два/ лева, като плащането следва да се
извърши в края на всяка стопанска година, но не по- късно от 30.**. на съответната година.
От приетите по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя №
***, нот. дело № ***, Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя №
***, нот. дело № *** и Нотариален акт за дарение на недвижим имот – земеделска земя №
*** на нотариус В.Б. с район на действие РС – К., рег. № *** на Нотариалната камара се
установява, че П.Л. В. е дарил имотите, предмет на договора за аренда с ответника на
ищците по делото, както следва: на ищеца Р. З. П. – поземлени имоти с №№ ***, ***, *** с
обща площ от 16,802 дка, на П. З. П. – поземлени имоти с №№**,*** с обща площ от **,449
дка и на В. И. В. – поземлени имоти с №№ ***,*** с обща площ от 8,999 дка. Видно от
приетите по делото Нотариална покана с рег.№*** на нотариус В.Б. и разписка се
установява, че ищците са уведомили ответника чрез посочената покана, връчена лично на
ответника на 10.06.2019г. за настъпилото правоприемство по отношение на процесните
земеделски имоти и са го покани ли да им заплати дължимите до момента арендни
възнаграждения.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
3
изводи:
По силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендуваните имоти на договора в
лицето на новия собственик замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако
същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако договорът не е
бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след
годината на придобиването. За да се приемат за основателни предявените искове по чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, е необходимо
ищеците да установят при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения обем, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между П.Л. В., елемент от съдържанието на които е задължението на процесуално
легитимирания ответник М. да заплати претендираното арендно възнаграждение за
стопанските 2015/2016,2016/2017,2017/2018 и 2018/2019години, настъпила изискуемост на
задълженията по договора за аренда. Ищците следва и да докажат, че земеделските земи,
предмет на договора за аренда са им дарени след сключването на арендния договор, че
ответникът е уведомен за това обстоятелство, както и че договорът за аренда е вписан.
Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема
за установено по безспорен начин, че ответникът е ползвал процесните имоти въз основа
договор за аренда, който е вписан в Служба по вписванията гр. К., сключен между него и
тогавашния собственик на процесните земеделски земи – П.Л. В., съдържащ всички
съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено
арендно плащане., като с извършване на прехвърлителните сделки описани по- горе нов
собственик на процесните земеделски земи стават ищците, като настъпилото
правоприемство е било съобщено от приобретателите на арендатора-ответник с посочената
от съда по- горе нотариална покана. Земеделските земи, предмет на този договор, са били
предадени на арендатора – ответник по делото, което не се оспорва от ответника.
По делото не бяха ангажирани никакви доказателства, ответникът в качеството си на
арендатор да е изпълнил основното си задължение по договора за аренда, а именно
престиране на арендните плащания за ползваните земеделски земи за стопанските
2015/2016, 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019години, поето със сключения договор за аренда.
С посочените договор за аренда и нотариални актове се установи, че земеделската земя,
предмет на договора, която е прехвърлена на ищеца Р. З. П. е с обща площ от 16,802 дка,
земеделската земя, предмет на договора, която е прехвърлена на ищеца П. З. П. е с обща
площ от **,449 дка, а земеделската земя, предмет на договора, която е прехвърлена на
ищеца В. И. В. е с обща площ от 8,999 дка, а видно от чл.2/1/ от Договора страните са се
съгласили арендното плащане да е в парична форма – по 28 лв. за декар за стопанските
2015/2016 и 2016/2017 години, по 30 лв. на декар за стопанската 2017/2018 година и по 32
лв. за декар за стопанската 2018/2019 стопанска година, т.е общото дължимо арендно
възнаграждение за посочените стопански години за посочените имоти, предмет на арендния
договор, прехвърлени на ищците е както следва: на Р. З. П. 1 982.40лв., на ищеца П. З. П. в
размер на 1 351.10лв. и на ищеца В. И. В. в размер на 1062 лв. Превид изложеното,
4
предявената искова претенция се явява доказана по основание и по размер. В този случай,
следва да бъде разгледано по същество направеното в срок възражение за изтекла
погасителна давност за арендното вземане, предмет на настоящите искове. Съобразно
задължителна съдебна практика постановена с Тълкувателно решение № 3/20** г. от 18 май
2012 г. на ВКС, съдът приема, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични
плащания, по следните съображения: съгласно чл. 4 от ЗАЗ минималният срок на договора
за аренда е пет стопански години, а съобразно чл. 8, ал. 5 ЗАЗ, ако не е уговорено друго,
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година,
която съгласно § 2 т. 3 от ДР на ЗАЗ е времето от първи октомври на текущата до първи
октомври на следващата година. Законът дори дава възможност да се уговарят и други, по-
кратки срокове /периоди/ на арендното плащане. В конкретния случай договора за аренда е
сключен за пет стопански години, а за арендното плащане е уговорен срок, в края на всяка
стопанска година, не по – късно от 30.** на съответната година. Налице е единен
правопораждащ факт - договор за аренда, ответникът дължи пари, определен е падеж,
настъпващ в предварително определен интервал от време, след който в продължение на пет
години арендателят дължи периодични плащания. От това следва, че в настоящия случай за
приложима и следва да се приеме кратката тригодишна давност по чл. **1 б. "в" ЗЗД.
Предвид изложеното и като се вземе под внимание факта, че заявлението е подадено на
21.08.2020г., следва да бъде прието за основателно направеното възражение за изтекла
погасителна давност с правно основание чл. **1 б. "в" ЗЗД по отношение на вземанията за
арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016г. с падеж 30.**.2016г. и предявената
искова претенция в тази си част следва да бъде отхвърлена като погасена по давност, а
именно: за сумата от 470,40 лв. по отношение на претенцията на ищеца Р. З. П., сумата от
320,60 лв. по отношение на претенцията на ищеца П. З. П. и сумата от 252 лв. по отношение
на ищеца В. И. В..
По отношение на акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД, съдът намира следното: По
същността си мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представлява обезщетение за причинените
на кредитора вреди в резултат на неизпълнение на парични задължения. Тези искове се
явяват акцесорни по отношение на исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във
връзка чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и от уважаването на главните зависи и
тяхното уважаване. Лихвата за забава представлява обезщетението в размер на законната
лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако
страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая страните не са
уговорили изрично обезщетение за забава, което се различава от мораторната лихва за
периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на искова молба. В
процесния договор за аренда в чл. чл.2/2/ изрично е уговорено, че арендното плащане следва
да се извършва до края на съответната стопанска година, но не по-късно от 31 ноември на
съответната година. Съгласно чл. **9 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, с
5
оглед на което претенциите на ищците по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава за вземанията
им за арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016г. с оглед погасяването по давност
на главните, също следва да се отхвърли. Предвид посоченото, ответникът дължи плащане
на обезщетение за забава върху арендните плащания, които не са погасени по давност, а
именно: за стопанските 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 години, което е както следва: на
ищеца Р. З. П. –сумата от 206,56 лв, обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., на ищеца П. З. П. в размер на 140,78 лв. за
периода от 01.12.2017г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г. и на ищеца В. И. В.
в размер на **0,66 лв. за периода от 01.12.2017г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до
21.08.2020г. Размерът на посочените суми се установява от служебно направеното
изчисление от съда чрез публикуван в интернет страницата на НАП калК.тор за изчисляване
на законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
При този изход на спора, право на разноски имат ищците и ответника на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 ГПК съобразно уважената и отхвърлена част на исковете. Ищците са направили
искане за разноски чрез процесуалния си представител в общ размер на 649,34 бв., от които
247,57 лв. по заповедното и 401.77 лв. в настоящото производство и са представили списък
за разноски по чл. 80 ГПК, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив и по отношение на сторените в
заповедното производство разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител също
претендира разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е
представил списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ищците са ангажирали доказателства за
сторените разноски, а именно: Договор за правна защита и съдействие № *** , в който е
посочено, че сумата от 300 лв. е платена, както и платежно нареждане за кредитен превод от
04.08.2020г. в тази връзка и платежно нареждане от 04.08.2020г. за платена сума в размер на
106,71 лв. държавна такса за сторените разноски в заповедното производство и Договор за
правна защита и съдействие № 1***.**.2020г., в който е посочено, че сумата от 300 лв. е
платена, както и платежно нареждане за кредитен превод от 07.12.2020г. в тази връзка и
платежно нареждане от 07.12.2020г. за платена сума в размер на 101,77 лв. държавна такса
за сторените разноски в настоящото производство. Ответникът е ангажирал доказателства за
претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение – Договор за правна защита
и съдействие от 15.01.2021г., в който е посочена, че е заплатена сума в размер на 600 лв. С
оглед посоченото на ищците следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете им, а на ответника, съобразно отхвърлената част. Тъй като ищците не са посочили
всеки от тях какъв точно размер на разноските претендира, а са посочени общо, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да им заплати общо разноските, по
единствената посочена от тях банкова сметка. Ответникът също претендира разноски общо
от тримата, поради което съдът приема за най – справедливо е да раздели претендираното
възнаграждение на три и така претенцията да е по 200 лв. към всеки от ищците. С оглед на
посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в общ размер
на 457,16 лв., от които 282,86 лв. разноски в настоящото производство и 174,30 лв. разноски
в заповедното производство, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски на
6
ответника за платено адвокатско възнаграждение, както следва: Ищецът Р. З. П. да му
заплати сумата от 53,79 лв., П. З. П. да му заплати сумата от 53,79 лв., и В. И. В. – сумата от
53,78 лв., като претенциите за разноски на страните в останалата част следва да се оставят
без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. З. М., ЕГН
********** от гр. К., ул. „ ....“ * дължи на Р. З. П., ЕГН ********** от *** сума в общ
размер на 1718.56лв./хиляда седемстотин и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
от които 1512/хиляда петстотин и дванадесет/лева - главница, представляваща арендна цена
за ползването на 16.8дка земеделска земя по Договор за аренда, сключен на *** между Н. З.
М. и П.Л. В., вписан в дв. вх. рег. № **, акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр.
К. за стопанските 2016/2017,2017/2018,2018/2019 години и сумата от 206,56 лв./ двеста и
шест лева и петдесет и шест стотинки/- обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и законната лихва от 21.08.2020г. до
окончателното издължаване, на П. З. П., ЕГН ********** от *** сума в общ размер на
**71.28лв./ хиляда сто седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/по същия договор
за аренда, от които 1 030.50лв./хиляда и тридесет лева и петдесет стотинки/ главница,
представляваща арендна цена за ползването на **.45дка земеделска земя за стопанските
2016/2017,2017/2018,2018/2019 години, обезщетение за забава в размер на 140,78 лв./сто и
четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода от 01.12.2017г. до 13.03.2020г. и
от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното
издължаване и на В. И. В., ЕГН ********** от *** сума в размер на 920,66лв./деветстотин
и двадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ по същия договор за аренда, от които
810/осемстотин и десет/ лева - главница, представляваща арендна цена за ползването на
9.0дка земеделска земя за стопанските 2016/2017,2017/2018,2018/2019 години, обезщетение
за забава в размер на **0,66 лв./сто и десет лева и шестдесет и шест стотинки/ за периода от
01.12.2017г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г., както и законната лихва от
21.08.2020г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ претециите на Р. З. П. за
сумите от 470,40 лв. - главница, представляваща арендна цена за ползването на 16.8дка
земеделска земя по Договор за аренда, сключен на *** между Н. З. М. и П.Л. В., вписан в дв.
вх. рег. № **, акт **, том ** на *** на Служба по вписванията гр. К. за стопанската
2015/2016 година, законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване върху
посочената сума и сумата от 161,78 лв./сто шестдесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки/ - обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 01.12.2016г. до
13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г , на П. З. П. за сумата от 320,60 лв./триста и
двадесет лева и шестдесет стотинки/ - главница по същия договор за аренда, представляваща
арендна цена за ползването на **.45дка земеделска земя за стопанската 2015/2016г.година,
както и законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното издължаване върху тази сума и
7
обезщетение за забава върху посочената главница в размер на **0,26 лв./сто и десет лева и
двадесет и шест стотинки/ за периода от 01.12.2016г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до
21.08.2020г. и на В. И. В. в размер на 252/двеста петдесет и два/лева - главница по същия
договор за аренда, представляваща арендна цена за ползването на 9.0дка земеделска земя за
стопанската 2015/2016 година, ведно със законната лихва от 21.08.2020г. до окончателното
издължаване върху тази сума, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на
86,67 лв./осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ за периода от 01.12.2016г. до
13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 21.08.2020г.
ОСЪЖДА Н. З. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „....“ * да заплати на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на Р. З. П., ЕГН ********** от ***, П. З. П., ЕГН ********** от *** и В. И. В.,
ЕГН ********** от *** разноски в общ размер на 457,16 лв./четиристотин петдесет и седем
лева и шестнадесет стотинки/, от които 282,86 лв./двеста осемдесет и два лева и осемдесет и
шест стотинки/ разноски в настоящото производство и 174,30 лв. /сто седемдесет и четири
лева и тридесет стотинки/ - сторените разноски в заповедното производство по ч.гр. дело №
***г. по описа на РС – К., която сума може да се плати по банкова сметка: IBAN:***
BIC:***, ***, като отхвърля претенцията за разноски за разликата от 192,18 лв./сто
деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ до претендираните 649,34 лв./шестотин
четиридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА Р. З. П., ЕГН ********** от *** да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Н.
З. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „....“ * сумата от 53,79 лв./петдесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/ разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски за разликата от 146,21 лв. /сто
четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ до претендираните 200/двеста/ лева.
ОСЪЖДА П. З. П., ЕГН ********** от *** да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Н.
З. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „....“ * сумата от 53,79 лв./петдесет и три лева и
седемдесетт и девет стотинки/ разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски за разликата от 146,21 лв. /сто
четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ до претендираните 200/двеста/ лева.
.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН ********** от *** да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на
Н. З. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „....“ * сумата от 53,78 лв./петдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски за разликата от 146,22 лв. /сто
четиридесет и шест лева и две стотинки/ до претендираните 200/двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от
връчването му.
8
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9