О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 4657 16.05.2017 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16100 по описа за 2016 година
Производството е образувано по искова молба на Д.Н.Г.
и Н.Н.Г. против И.П.Ч. с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са собственици на общо 4/16 ид.ч. от
недвижим имот придобит в СИО, находящ се в гр. Х.******************
представляващ 150/310 ид.ч. от поземлен имот №********* по плана на града с
площ от 306 кв.м., съставляващ по отменения план на гр. Х. имот пл.№********* с
площ 310 кв.м. Твърди, се че собственици на други 150/310 ид.ч. от същия
поземлен имот, заедно с построената в лицевата му част сграда с площ 71 кв.м.
били В.Й.Д. и съпругата му М.И.Д. Ищците поддържат още, че наскоро разбрали, че
ответникът И.П.Ч. е станал собственик на 18/306 ид.ч. от поземления имот по
силата на договор за дарение. Твърдят още, че те никога не са откривали данни
други лица, включително и праводателя на ответника В.Н.М. да притежават права
на собственост върху имота. Поради това считат, че ответникът не би могъл да придобие
право на собственост в посочените квоти и молят съда да постанови решение с
което да призна за установено, че ответникът не е собственик на 18/360 ид.ч. от
процесния поземлен имот.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът И.Ч. е направил възражение относно
допустимостта на иска поради липса на правен интерес. Твърди, че притежаваните
от него идеални части от имота съставляват 5,8% от правото на собственост върху
имота, като не съвпадат с квотата на ищците и другите двама съсобственици
посочени в исковата молба. Освен това твърди, че той не оспорва правото на
собственост на ищците върху техните идеални части. С оглед това счита, че
дарението от което той черпи права, по никакъв начин не засяга правата на
ищците, предвид което за тях липсва интерес от водене на иска.
Съдът намира изложените
от ответника възражения за основателни.
Наличието на интерес от
търсената защита е положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск. Интерес от водене на отрицателен установителен иск за право на
собственост, съгласно указанията дадени с Тълкувателно решение №8/2012 на ВКС,
ОСГК е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.
В настоящия случай ищците твърдят, че са собственици
на общо 4/16 от 150/310 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Това съставлява квота от 12,10 % ид.ч. Идеалната част на другите съсобственици
в имота – В.Д. и М.Д. от 150/310 ид.ч., съставлява 48,39 % процента от правото
на собственост. Идеалните части, които се твърди че ответникът е придобил
съставляват 5,8% правото на собственост. При това съотношение, придобитите от
ответника права, не са в колизия с правата на останалите съсобственици. Тоест
правата на ищците не са оспорени, а в исковата молба те не се позовават на
фактическо състояние или възможност да придобият права, отричайки правата на
ответника.
С оглед на така изложеното следва да се приеме, че за ищците не е налице интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита, поради което производството се явява недопустимо. Предявената искова молба следва да бъде върната на осн. чл.130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на осн. чл.130 ГПК, исковата молба на Д.Н.Г. ЕГН ********** и Н.Н.Г. ЕГН ********** двамата с
адрес *** против И.П.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, поради недопустимост на
предявения с нея иск за признаване на установено, че ответникът не е собственик
на 18/306 ид.ч. от поземлен имот №********* по плана на града
с площ от 306 кв.м., съставляващ по отменения план на гр. Х. имот пл.№********
с площ 310 кв.м., с административен адрес гр. Х.*************.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №16100/2016г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Н.Г. и Н.Н.Г. да заплатят, на осн.
чл.78, ал.4 ГПК, на И.П.Ч. деловодни разноски в размер на 550лв. /петстотин и
петдесет лева/ представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде
обжалвано пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД