РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430103339 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Г. П.
В. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми:
1 222,59 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2020г. до 28.02.2022 г., 79,39 лв. мораторна лихва за периода
от 05.01.2020 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2020г. до 28.02.2022 г. не е погасил изцяло своите задължения към
1
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума за главница възлиза на 1 222,59
лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава,
изчислявана в размер на 79,39 лв. за периода от 05.01.2021 г. до 05.04.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът Г. В., чрез назначения особен представител адв.И. Ц.
ангажира становище, според което оспорва исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
Установява се от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***на нотариус с рег.***, че ответника Г. В. е придобил
собствеността върху процесния имот на 01.06.2021г.
От приложените преписи на Договор ***., ведно със споразумителни
протоколи към него и Протокол от проведено ОС на ЕС, в която се намира
процесния имот от 20.05.2008г. се установява, че процесния апартамент се
намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна енергия от ***, а
за фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената енергия е била
избрана ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, водена на името на ответника Г. В., че за периода от 01.11.2020г. до
28.02.2022г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на
1 222,59лв., от които 779,22лв. за отопление с ИРУ; 201,50лв. за отопление
без ИРУ; 199,89лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и
41,98лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
2
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 79,39лв. за периода от
05.01.2021г. до 05.04.2022г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответника е
придобил процесния имот през 2012г. Не се твърди и не се установява
разпореждане с правата му на собственост.
Съдът приема също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
Установи се, че към 2002г. етажната собственост, в която се намира
процесния имот е била присъединена по волята на мнозинството към
топлопреносната мрежа. Последващото прекъсване на топлоснабдяването
може да стане единствено по решение на мнозинството на собствениците на
имоти в етажната собственост. Не се твърди от ответника и не се установява
вземането на такова решение.
С оглед установеното, че имота на ответника се намира в
топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, той има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Поради горното, съдът счита, че към датата на инициране на
заповедното производство ответника е дължал на ищеца заплащане на цената
на доставената топлинна енергия до процесния имот през претендирания
период от време от 01.11.2020г. до 28.02.2022г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
3
възлиза на 1 222,59лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 79,39лв.
за процесния период от 05.01.2021г. до 05.04.2022г.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искови претенции са
изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 26,04лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
76,04лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 26,04лв., за възнаграждение на особен представител в
размер на 321лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или
общо 447,04лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло
дължими от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Г. П. В. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
1 222,59лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2020г. до 28.02.2022г. и сумата от 79,39лв., представляваща
лихва за забава за периода от 05.01.2021г. до 05.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
4
заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.04.2022г. до окончателното й изплащане,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №*** по ч.гр.д.№*** по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. П. В. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 76,04лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
447,04лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5