Решение по дело №2832/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА  

София, ................2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                                                        ИВАН КИРИМОВ

 

при секретаря Гергана Христова и прокурора Антония Въчкова, като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНЧД № 2832/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Н.К.К. срещу определение от 8.07.2020 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НЧД № 14232/19 г., с което определено общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК на осъдения Н.К., измежду наказанията, наложени му по НОХД № 313/2017 г. на РС – Мездра и по НОХД № 7774/2018 г. на СРС, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е групирал наказанията, без да вземе предвид изтърпяването изцяло на едно от тях.

 

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че във вреда на осъдения е било постановено ефективно изтърпяване на наказание, наложено по силата на споразумение, в което е било предвидено, че същото наказание ще бъде отложено с определен изпитателен срок, който срок и в значителна част е бил изтекъл при постановяването на определението от районния съд. Моли да бъде отменено определението на СРС.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и обосновано.

Осъденият Н.К. моли да бъде извършено групиране на наложените му наказания.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

 

Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото по предложение, внесено от СРП, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК за наличието на основанията за приложение на чл. 25 и чл. 23 от НК измежду осъжданията на Н.К. по НОХД № 378/2016 г. на РС Враца; по НОХД № 313/2017 г. на РС Мездра и по НОХД № 7774/2018 г. на СРС.

СРС е приел, че измежду осъжданията на Н.К. са налице основанията за определяне на общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК между наказанията, наложени му по НОХД № 313/2017 г. на РС – Мездра и по НОХД № 7774/2018 г. на СРС.

Въззивният съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е посочил, че измежду посочените осъждания следва да бъде определено общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, доколкото престъпленията, за които те са постановени, са извършени в периода 23.07.2015 г. – 23.03.2017 г., преди влизане в сила на 18.07.2017 г. на  първото от двете осъждания, а именно постановеното по НОХД № 313/2017 г. на СГС. Правилно първоинстанционният съд е приел и че това се явява най-благоприятния вариант за групиране по посочените в предложението на СРП три осъждания.

Правилно първоинстанционният съд е определил, че най-тежко се явява наказанието лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, наложено на Н.К. по НОХД № 7774/2018 г. на СРС, поради което и същото следва да бъде определено като общо.

Правилно и първоинстанционният съд е постановил така определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим, с оглед на обстоятелството, че едното от двете групирани осъждания е на наказание лишаване от свободи и за престъпление, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на защитата на осъдения срещу така извършеното от първоинстанционния съд групиране. Приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК е задължително при наличието на условията за това. При даването на съгласието от страна на осъдения и неговия защитник за условията на споразумението, одобрено по НОХД № 78/2017 г. на РС - Мездра осъденият е имал представа за предходната си престъпна дейност и в този смисъл законовите последици от подлежащото на групиране наказание с непостановено още осъждане за вече извършено престъпление са били предвидими. В този смисъл и е неоснователно оплакването, че не били оправдани очакванията на осъдения при сключване на споразумението по посоченото дело. Неоснователно е и позоваването от страна на защитата на решението на ЕСПЧ по делото А.К.срещу България, доколкото разглежданата в същото производство хипотеза няма нищо общо с обстоятелствата по настоящето дело.

 

При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав

 

Р    Е    Ш    И:      

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 8.07.2020 г. на СРС, НО, 111-ти състав по НЧД № 14232/19 г.

 

          РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.