Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
Б., 07.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седми февруари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Маринела Йончовска,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2353 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„М.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С.,
район И., ул.”К.”№1, с ЕИК:****, със съдебен адрес:***, чрез пълномощник адв.В.Г.
от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на Г.М.Г. ***, с ЕГН: **********
за съществуването на вземането на „М.”ЕАД, за което е издадена Заповед № 4904 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 10.08.2017г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 136.42лв., представляваща задължение за неплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с № *** от 09.12.2014г., както и за
сумата от 809.03лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
описания по-горе договор, както и да им се присъдят разноските, направени по
настоящето дело и по заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът е депозирал
молба- становище, чрез пълномощника си адв. В.Г.
/пълномощно на л.6/, с която поддържа исковете и в молбата е отразен списък с
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-Г.М.Г. ***, не е направил
възражение по горните искове и не е представил писмен отговор в предвидения в
закона срок.
В съдебно заседание ответникът Г.М.Г.,
редовно призован, не се явява и не взема становище.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № ***. по описа на РС-Б., се установява, че на
основание чл.410 от ГПК на 10.08.2017г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на заповед № 4904 от 10.08.2017г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б.
за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 136.42лв.,
представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги с № *** от
09.12.2014г., както и за сумата от 809.03лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на описания по-горе договор, както и за сумата от
34.21лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от
04.02.2015г. до 24.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017г. до изплащане на вземането.
Ответникът е депозирал възражение
в предвидения в ГПК срок, а именно на 01.09.2017г/л.58/, след като е получил
съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б.
на 01.09.2017г./л.57/.
Ищецът е бил уведомен на 02.10.2017г.
за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №5625 от 11.09.2017г./л.79/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 2353/2017г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е
депозирана на 03.11.2017г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата 01.11.2017г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
От приложеното копие на договор за далекосъобщителни
услуги от 09.12.2014 година, неоспорен от ответника, се установява, че между „М.”ЕАД
и ответника Г.М.Г. е сключен договор за
мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги, с които
ответникът изрично се е съгласил, заявявайки, че е запознат с тях. Договорът е
сключен за срок от 24 месеца.
Видно от представените по делото Общи
условия (ОУ) на „М.“ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на„М.“ЕАД в чл. 54 от ОУ е
предвидено правото на М. да прекрати едностранно Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в изрично изброени случаи,
измежду които и при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на
индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, М. има право
да преустанови достъпа до абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора
за услуги.
Съдът приема, че страните са били в
облигационни взаимоотношения, възникнали на основание описания по-горе договор
за процесния период от време, а именно за периода от 16.11.2014г. до 15.05.2015г., за който са издадени четири фактури
от ищеца за плащане от ответника, както следва: № *** от 19.12.2014г., № *** от 19.01.2015г.,
№ *** от 20.05.2015г. и № *** от 26.05.2015г., приложени в копия като писмени
доказателства по делото.
Ответникът не е представил писмени
доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 136.42лв., представляваща
задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от
09.12.2014г., както и за сумата от 809.03лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на описания по-горе договор, е
изцяло основателен и следва
да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземането на ищеца срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с постигнатите между страните съгласия в сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги
от 09.12.2014г. за ИД № ***, за което срещу предоставените услуги ответникът
следва да заплати ежемесечно цената им.
По делото категорично е установено, че ответникът е
страна по сключен с “М.”ЕАД договор за далекосъобщителни
услуги, описан по-горе, както и че от “М.”ЕАД са издадени фактури №№ *** от
19.12.2014г., № *** от 19.01.2015г., за задължения на ответника с ИД No *** в
размер на сумата от общо 136.42лв. за заплащане на предоставени
далекосъобщителни услуги. Във фактури №№
№ *** от 20.05.2015г. и № *** от 26.05.2015г. е посочена стойността на
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги на обща стойност от 809.03лв.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по делото доказателства се
установява, че преди издаване на процесните две фактури от 20.05.2015г.и от
26.05.2015г., в които е начислена и претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за услуги, са издадени от ищеца две фактури от
19.12.2014г. и от 19.01.2015г., в които пълният размер на задължението за
предходния отчетен период, е посочена изцяло като задължение за неплатени
далекосъобщителни услуги. При това следва да се приеме, че ответникът не е
изпълнил месечните си задълженията за плащане на дължимите от него суми по
сключения с ищеца договор за далекосъобщителни услуги за няколко последователни
отчетни периоди. Следователно за ищеца е възникнало правото му по чл. 27.2 и
чл.54 от Общите условия на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения
с ответника индивидуален договор, тъй
като последният не е заплатил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по договора и посочени в съответната фактура. С оглед едностранното
прекратяване на договора от страна на ищеца, съгласно така сключения между
страните индивидуален договор за мобилни услуги от 09.12.2014г. за ИД № 0*** за ответника е възникнало
задължение към ищеца за плащане на неустойка при прекратяването му, в размер на
сумата от стандартните месечни абонаментни такси /без отстъпка/ до края на
първоначалния срок на договора.
Предвид изложеното съдът намира за
установено наличието на вземане на ищеца към ответника за процесните суми, а
именно: за сумата-главница от 136.42лв., представляваща задължение за неплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 09.12.2014г., както и за сумата от
809.03лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описания
по-горе договор.
При тези съображения съдът намира исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца към ответника за основателни и като такива същите следва да
бъдат изцяло уважени.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-уважаване на
исковете и приложените писмени доказателства за направени разноски по делото от
ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от общо 205лв. за направени разноски по делото-платена допълнителна
държавна такса от 25лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 180лв., както
и сумата от общо 205лв. за направени разноски по ч.гр.д. № ***. по описа на РС-Б.
съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по
отношение на Г.М.Г.
***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „М.”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№1, с ЕИК:****, със съдебен адрес:***,
за което е издадена Заповед № 4904 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.08.2017г. по ч.гр.д.№ ***.
по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 136.42лв./сто тридесет и шест лева и 42 стотинки/, представляваща
задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги с № *** от
09.12.2014г., както и за сумата от 809.03лв./осемстотин
и девет лева и 3 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на описания по-горе договор.
ОСЪЖДА Г.М.Г. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „„М.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район И.,
ул.”К.”№1, с ЕИК:**** сумата от 205лв./двеста и пет лева/ за направени разноски по делото пред настоящата
съдебна инстанция, както да заплати
и сумата от 205лв./двеста и пет лева/ за направени
разноски по ч.гр.д. № ***. по описа на РС-Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА
ЦВЕТКОВА/