Р Е
Ш Е Н И Е
№ 5873/18.12.2013 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети
декември две
хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кожухарова
гр. дело № 17344 по описа на
Варненски районен съд за 2013 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба вх. №
31175/26.11.2013 г. от П.В.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Е.Н.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с правно
основание чл. 50 от СК, с искане до съда да бъде прекратен сключения между тях
на * г. граждански брак, поради сериозно и непоколебимо и
взаимно съгласие, като одобри постигнатото между страните споразумение.
В молбата се твърди, че молителите са
съпрузи по силата на граждански брак, сключен на * г. с акт за граждански брак № *. От брака си имат едно родено дете - *
Л., ЕГН **********, родена на *** г., което е навършило пълнолетие. Твърдят,
че са постигнали сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за прекратяване на
брака с развод.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното на л. 6
Удостоверение № */ * г., страните са сключили граждански брак
на * год. гр. Варна, за което е издаден Акт № *.
Двамата съпрузи лично заявяват пред съда желанието си за
развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за
прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка
съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в
съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по
взаимно съгласие.
По изложените съображения, съдът намира, че развода
следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на
брака.
Съдът намира, че постигнатото споразумение е пълно и
непротиворечащо на закона и добрите нрави, съпрузите са уредили своите лични и
имуществени отношения, поради което същото следва да бъде утвърдено.
С оглед изхода на спора, всеки от молителите следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 20.00 лева, на основание
чл. 329, ал.1 ГПК и чл. 7, т. 1 ТДТССГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между П.В.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Е.Н.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сключен
на * год., за което е издаден Акт № *, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между П.В.Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и Е.Н.Л., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, споразумение, като:
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака, съпругата да носи брачното си фамилно име - Л..
Съпрузите заявяват, че родената по време на
брака * Л. ЕГН: ********** е навършила пълнолетие, поради което не се споразумяват
по въпросите, свързани с родителски права, местоживеене, лични отношения и
издръжка.
Съпрузите не си дължат и нямат претенции за
издръжка един към друг.
Съпрузите не разполагат със „семейно
жилище" по смисъла на §1 от ДР на СК, доколкото не живеят заедно, а
роденото през време на брака дете е навършило пълнолетие, поради което
съпрузите не се споразумяват относно ползването му. Други придобити по време на
брака недвижими имоти, представляващи семейна имуществена общност ще бъдат
предмет на делбено производство след прекратяване на брака по между им.
Съпрузите нямат моторни превозни средства,
придобити през време на брака. По отношение на останалите движими вещи,
придобити през време на брака съпрузите заявяват, че същите ще бъдат предмет на
делбено производство след прекратяването на брака.
ОСЪЖДА П.В.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на Варненски
районен съд, държавна такса размер на 20.00 /двадесет/ лева , на основание чл. 329, ал. 1 ГПК и чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на
Варненски районен съд, държавна такса размер на 20.00
/двадесет/ лева, на основание на основание чл. 329, ал. 1 ГПК и чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: