Решение по дело №211/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  № 698

гр. Сливен, 21.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 211 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.03.2016г. до 30.09.2018 г., на стойност 725.23 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 89.07лева, начислена към 1.11.2018 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода 1.03.2016г. до 30.09.2018 г., на стойност 725.23 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 89.07лева, начислена към 1.11.2018 г. за имот находящ се в гр.С., ул.А. №…, и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е  на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.03.2016г. до 30.09.2018 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорва вземането по размер и се твърди, че ищеца по никакъв начин не е доказал ползването на количество вода от ответницата.Твърди се, че не става ясно как е начислявано количеството вода.Сочи се, че инкасатора е начислявал процесните количества вода в кубични метри, без да е нанасял показанията на водомера

Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, адв.С.М., която моли предвид свидетелските показания да бъдат уважени предявените искове.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 31 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника С.В.В. са начислени за периода от 1.03.2016г. до 30.09.2018 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 725.23 лева.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане месец юли 2016 г. – м. 09.2018 г. се установява, че като име на клиент е посочено С.В.В.,адрес ***.В карнета са посочени отчетените количества вода от 1.01.2017г. до 30.09.2018 г., като съответно са начислявани по 14куб.м. първите два месеца, а впоследствие по 10куб.метра месечно.Първоначално в карнета е посочено В.Х.К., като впоследствие е зачеркнато и е записано С.В.В..

От удостоверение за наследници на В.Х.К., починал на 16.11.2002г. се установява, че оставил за наследница С.В.В..

От удостоверение за декларирани данни , издадено от Община Сливен,Дирекция МДТ се установява, че В.Х.К.е декларирал ползването като собственик на жилище, находящо се на адрес гр.С., ул. А. №… на 27.03.1998г.

На 14.11.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  С.В.В. за главница в размер на 725.23 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2016г. до 30.09.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, ул. Аспарух №69 и мораторна лихва в размер на 89.07лева, начислена към 1.11.2018г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3699 от 16.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 6386/2018г. на РС Сливен по силата, на която С.В.В. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 725.23 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2016г. до 30.09.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, ул. Аспарух №69 и мораторна лихва в размер на 89.07лева, начислена към 1.11.2018г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски в размер на 26.00 лв.

Препис от заповедта и възражението са връчени на Тодорова при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №БП-Ц-16 от 25.09.2017г. на  комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.10.2017г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за доставяне вода на потребителите на 1.621лв./куб.м.; цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за потребителите 0.631 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях потребители 0.353 лв./куб.м.

С решение №Ц-34 от 15.12.2017г. на  комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2018г.  са определени цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за доставяне вода на потребителите на 1.634лв./куб.м.; цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за потребителите 0.70 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях потребители 0.367 лв./куб.м.

От показанията на свидетеля Павлов се установява, че обслужва гр.С., ул. А. №… като инкасатор на В и К Сливен ООД.От показанията му е видно , че на адреса живеят двама души, няма поставен водомер, водомера е свален и се слага служебен разход 10 кубика на месец по наредбата.От показанията му е видно, че е посещавал няколко пъти адреса.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 6386/2018г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, т.2, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за  основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 725.23 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2016г. до 30.09.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, ул. Аспарух №69 , съдът приема претенцията за   основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Станев съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.

  Иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 725.23 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2016г. до 30.09.2018 г., за имот находящ се в  гр.С., ул. А. №….

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 89.07лева, начислена към 1.11.2018, съдът приема предявеният иск за   основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 89.07лева, начислена към 1.11.2018 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 735лева.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че С.В.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 725.23 лева/седемстотин двадесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2016г. до 30.09.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, ул. Аспарух №69,, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.11.2018 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че С.В.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 89.07лева/осемдесет и девет лева и седем стотинки/, начислена към 1.11.2018

ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 735 лв. /седемстотин и тридесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. С.М. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: