Присъда по дело №8/2022 на Окръжен съд - Силистра

Р. Н. Р. е предадена на съд, за това, че:
През периода от 17.10.2011 г. до 16.08.2021 г., в гр.Дулово, обл. Силистра, в условията
на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 5617.35 лева, като не е подала в Дирекция „Местни данъци и
такси" към община Дулово изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации, в нито
един от случаите на получени в периода 189 броя дарения от различни лица на обща
стойност 155 629.22 лв.
Престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на
процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на нарочно искане
съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на основание чл.252
ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.
Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна
изцяло фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав
постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда и за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от една година изтърпяването на което да се отложи
за срок от три години,и глоба в размер на 1500лв.
Защитникът на подсъдимата моли да се вземе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимата, признаването на вината и на всички факти и обстоятелства от обвинителния
акт.
В правото си на защита и в последната си дума подсъдимата изразява съжаление.

Признатите от подсъдимата факти, изложени в ОА са следните:
Подсъдимата през периода 15.08.2011г. до 15.06. 2021г. е получавала множество
парични преводи чрез системите за експресни парични преводи „Western Union", „Money
Gram" и "Easy Pay", от лица, живущи извън Р.България. Общувала е с тях чрез социалната
мрежа „Фейсбук“. Разказвала им, че е в затруднено положение, с три деца, изоставени от
бащата. Нямала е средства за издръжка, храна и за училище. Лицата, с които е общувала са
изразявали желание да й изпращат пари, и такива изпращали чрез системите за бързи
парични преводи, предимно в евро, без изискване на насрещна престация или задължение за
връщане на сумите. Парите са получавани от нея безвъзмездно.
За периода, подсъдимата не е подавала данъчни декларации в местната община и не е
заплащала данък върху получените суми.
Съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
община Дулово, при дарения се начислява данък в размер на 3.5% за периода до 2020г., а от
2021г. данъкът е 5 %.
От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е видно, че:
През 2011г. са получени 27 парични превода в EUR,с левова равностойност
26 247.24лв. За получените преводи, дължимият данък при дарение е 918.65 лв.
През 2012г. са получени 3 парични превода в EUR, с левова равностойност 1447.31 лв. За
получените преводи, дължимият данък при дарение е 50.66 лв.
През 2013г. са получени 18 парични превода в EUR, с левова равностойност –
1

18367.20лв. За получените преводи, дължимият данък при дарение е 642.85 лв.
През 2014г. са получени 3 парични превода в EUR, с левова равностойност – 782.33 лв.
За получените преводи, дължимият данък при дарение е 27.38 лв
През 2015г. са получени 5 парични превода в EUR, с левова равностойност 2151.41 лв.
За получените преводи, дължимият данък при дарение е 75.30 лв.
През 2016г. са получени 22 парични преводи в EUR, с левова равностойност
14174.88лв. За получените преводи е 496.12 лв.
През 2017г. са получени 22 парични преводи в EUR, с левова равностойност 7865.20лв. За
получените преводи е 275.28 лв.
През 2018г. са получени 42 парични превода. За получените на 4 и на 10 декември,
преводи в размер на 653.42лв, данък дарение не се дължи поради законова отмяна на
действието на чл.49 ал.3 ЗМДТ. Останалите 40 превода са в левова равностойност от
34954.19лв, като дължимият данък при дарение е в размер на 1223.40 лв.
През 2019г. са получени 20 парични превода в EUR и лева. За получените 14 преводи,
в периода 07.01.-22.10.2019г., в размер на 3352.04лв, данък дарение не се дължи поради
законова отмяна на действието на чл.49 ал.3 ЗМДТ. Останалите 6 превода са в левова
равностойност от 9907.12лв, като дължимият данък при дарение е в размер на 346.75 лв.
През 2020г. са получени 28 парични превода в EUR, с левова равностойност –
29 839.26 лв. 3а получените преводи, дължимият данък при дарение е 1066.30лв.
През 2021г. са получени 15 парични превода в EUR, с левова равностойност – 9893.07 лв. 3а
получените преводи, дължимият данък при дарение е 494.65лв.
За периода от 15.08.2011г. до 15.06. 2021г. подс.Р., е получила 189 бр. парични
превода чрез системите за експресни парични преводи „Western Unio", „Money Gram" и
"Easy Pay" на обща левова равностойност 155 629.29лв.
Подсъдимата не е подавала данъчни декларации в местната община, в двумесечен
срок, за всяка една от получените суми.
Дължимият, недеклариран данък по ЗМДТ е в общ размер от 5617.35лв, за периода.

Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по надлежния
процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът
кредитира изцяло поради тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата,
свидетелство за съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови
извлечения, писма, заключение на ССЕ и други писмени доказателства приобщени по реда
на чл.283 НПК
Получените суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са обясненията на
подсъдимата, че са и изпращани за да бъде финансово подпомогната, и поради липса на
доказателства в обратната насока, например за измама, причина да не им се даде вяра
липсва. Обясненията й не могат да бъдат и насрещно проверени, поради недостатъчност на
индивидуализиращите данни на изпращачите.
Основният фактически извод посочен в обвинителният акт се подкрепя от
заключението на ССЕ, а именно, че за процесният период, подсъдимата е получила суми по
общо 189 превода, които е следвало да декларира в местната община и да внесе дължимия
3.5%, съответно 5% местен данък. Сумите са получавани в евро и в лева, като експертизата
подробно е посочила получените в отделните банки и финансови институции по дати и
размер суми, изчислени и в левовата им равностойност.
При решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат
2

следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата
придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с данък в размер на данък
дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, поради което за
подсъдимата е съществувало задължение за деклариране на получените средства.
Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия закон вменява в задължение на получилите
безвъзмездно имущество да подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на
определения данък в двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в
общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
Имайки предвид датите на първия и последният паричен превод, и двумесечния срок за
подаване на съответната декларация за всяка от тях, то периода на деянията е от 17.10.2011
г. до 16.08.2021 г.
За нито една от получените суми подсъдимата не е подала декларация в законовия срок
и съответно не е заплатила дължимият данък.

Обвиненото лице е заявило незнание на задължението за деклариране, но незнанието
не изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява незнаещия /Ignorantia juris non
excusat/ и това е основополагащ принцип на правото под формата на законова, необорима и
обща презумпция. Юридическото измерение на този основен правен принцип е
разпоредбата на чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който всички нормативни актове се
публикуват. Като гражданин на Република България, подсъдимата има не само права, но и
задължения, едно от които е заплащането на данъците. Това задължение отново е разписано
във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който гласи Гражданите са длъжни да плащат
данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че с бездействието си
подсъдимата обективно е осъществила състав на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с
чл.26 НК, тъй като не е подала съответните декларации по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е
декларирала нито едно от получените дарения, като по този начин е избегнала установяване
и плащане на данъчни задължения в размер на 5617.35лв, които според чл.93 т.14 НК
покриват признака „големи размери”. Всяко едно от тези 189 броя деяния, поотделно
осъществява един и същ състав на това престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите се явяват продължение на предшестващите от обективна и субективна страна,
поради което и престъпленията са извършени в условията на чл.26 НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването на декларацията ще се избегне установяването,
а оттам и плащането на дължимите данъци върху получените като дарения суми.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието съдът е длъжен да се съобрази с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, като приложи чл.58а НК. След преценка за
липса на условията на чл.58а ал. НК, наказанието се определи съгласно разпоредбите на
Общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало,
оказаното съдействие в ДП за разкриване на обективната истина по делото, семейното и
3

материално положение на лицето, а като отегчаващи -многобройността на отделните
деяния-189, извършването им в значителен период от време, а именно десет години,
значителността на размера на недекларирания придобит доход, превърнал се в основен
източник на доходи. Така при условията на чл.5 НК съдът определи наказанието лишаване
от свобода в размер над минималния и под средния предвиден в закона, а именно две
години, като така определения размер на основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и наложи
окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една година е четири месеца. По
същият начин е определен и размера от 800 лв на кумулативното наказание глоба.
Съобразявайки размерът на наказанието лишаване от свобода, липсата на осъжданост и
личността на подсъдимата, съдът намира, че постигането на поправимост е достижимо и без
ефективното изтърпяване на наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1
НК изтърпяването е отложено за срок от три години.
Отложеното наказание лишаване от свобода е над минимума посочен в чл.67 ал.3 НК
и съдът прецени, че през изпитателния срок следва да се изпълнява пробационна мярка
по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК, а именно "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Съдът намира, че именно тази мярка ще е в
състояние да въздейства върху осъденото лице и ще способства да се засили превантивното
и превъзпитателното действие на наложеното основно наказание за извършеното
престъпление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата е осъдена да
заплати разноските направени в хода на СП и на ДП.

Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.
4

Номер на акта:	1
Дата:	16 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия:	Ана Аврамова

Дело:	20223400200008
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 януари 2022 г.

Присъда по дело №8/2022 на Окръжен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите