РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120105503 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от адвокат Д.К. Г.,
Адвокатска колегия – Пловдив, в качеството й на пълномощник на ищеца „Уотър Пойнт“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, п.к. 4 000,
община Пловдив, район Централен, ул. „Драган Манчев“ № 5, представлявано от управителя
Атанас Марков Гугушев, против Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: град Б*, *за осъждане
на ответника да плати на ищеца сумата 7 261, 10 лева на основание договор за заем от
18.07.2019 година, сумата 1 409, 98 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 30.08.2019 година /датата на падежа/ до датата на подаване на исковата молба,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
В исковата молба от името на ищеца е посочено, че между него от една страна, като
заемател, и ответника, от друга – като заемополучател, е сключен договор за заем на
18.07.2019 година за предоставяне в заем на сумата 7 261, 10лева, за която ответникът
подписал и запис на заповед с падеж на 30.08.2019 година. До датата на подаване на
исковата молба задължението за връщане на сумата не е изпълнено, не е платена и лихвата
за забава.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния му представител – адвокат Д.Н., е дал писмен отговор на
1
предявения иск, като го оспорва като частично неоснователен. От името на ответника е
посочено, че между страните са водени разговори за погасяване на задължението, но поради
разминаване между претенциите на ищеца и действително дължимата сума не се е стигнало
до финализиране на отношенията. В писмения отговор е конкретизирано, че между страните
са били сключени два договора за заем от 18.07.2019 година, като единият е за предоставяне
на сума в размер 9 900 лева с падеж на 25.07.2019 година, а другият - за предоставяне на
сума в размер от 7 261, 10 лева с падеж на 30.08.2019 година. В писмения отговор е
посочено какви плащания са извършени от ответната страна /на 31.07.2019 година на каса е
платена сумата 2 676 лева, на 01.08.2019 година по сметка е преведена сумата 7 244 лева и
на 16.07.2020 година по сметка е преведена сумата 1000 лева/ или общо плащания в размер
от 10 820 лева. Поради това от името на ответната страна е изложен довод, че
заемополучателят е погасил изцяло задълженията си по договора с по – ранен падеж, който
е за сумата 9 900 лева, а с разликата от 920 лева е погасил частично задължението си по
втория договор между страните. Поради това дължимата сума по договора към момент
според становището на ответника е в размер от 6 341, 10 лева, което води до частична
неоснователност и на претенцията за лихва за забава. По повод предявен иск от ищеца
против ответника за заплащане на задълженията по договора с по – ранен падеж е
образувано производството по гражданско дело № 1263 по описа на Бургаски районен съд за
2021 година, което приключило с решение за отхвърляне на предявения иск. Тогава
ответникът предложил да заплати остатъка от задълженията по двата договора като се
прихванат разноски по това дело, които са в размер от 850 лева, но вместо това той получил
исковата молба за образуване на настоящото дело. За това той прави възражение за
прихващане със сумата 850 лева, представляваща разноски, присъдени с решение по
посоченото дело. От името на ответника е поискано постановяване на решение за
отхвърляне на претенциите на ищеца над дължимия размер като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск и счита, че следва да бъде постановено решение за
присъждане на претендираните суми и разноски, включително направени в обезпечително
производство.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
По материално правната квалификация на предявените искове:
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото сключване на договора с посоченото в исковата молба
съдържание, който факт се установява и от приложения препис от него, както и от
приложения запис на заповед. Сключването на втория договор за сума в размер от 9 000
2
лева, с падеж 30.08.2019 година, и извършените плащания по него се установяват от
приложените приходен касов ордер от 31.07.2019 година за сума в размер от 2 576 лева по
договор за паричен заем, платежно нареждане от 01.08.2019 година за сума в размер от 7 244
лева за плащане на по сметка на ищеца по договор за заем от 07.2019 година, платежно
нареждане за кредитен превод от 16.07.2020 година за сума в размер от 1 000 лева. С
решение от 01.07.2020 година, постановено по гражданско дело № 1263 по описа на
Бургаски районен съд за 2021 година съдът е отхвърлил предявеният иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 9 884, 58 лева по запис
на заповед, тъй като осъждане на ответника да плати на ищеца на основание запис на
заповед от 18.07.2019 година, като е приел, че задълженията са погасени чрез плащане
преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че довода от отговора за това, че
задължението за главница е било частично погасено преди подаване на исковата молба с
плащане по сметка на ответника на сумата 920 лева, представляваща разлика между сумата
9 900 лева, дължима по другия заем между страните, и сумата 10 820 лева, която е платена
по сметка на ответника. Ответникът не твърди и не установява друго правоотношение по
силата на което да е било извършено това плащане, поради което следва да се приеме, че до
този размер дългът е бил погасен към датата на подаване на исковата молба на 02.08.2021
година. Поради това задължението е в размера, посочен и в писмения отговор, от 6341, 10
лева.
От посоченото решение се установява, че ищецът е осъден да плати на ответника
сумата 850 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото, за което по
делото липсват твърдения да са платени. Това вземане е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер и възражението за прихващане е основателно. Поради изложеното двете
задължения следва да бъдат компенсирани и ответникът да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 5 491, 10 лева, предвид погасяването с посочения способ.
В съдебно заседание ответникът е представил доказателства за извършени плащания на
задължения както следва: сумата 5 491, 10 лева, представляваща главница, сумата 1 481, 29
лева, представляваща общ размер на лихви за забава, начислени както следва: сумата 649, 47
лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 7 261, 10 лева
за периода от 30.08.2019 година /падеж на задължението по договора/ до 16.07.2020 година,
сумата 789, 10 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от
6 341, 10 лева за периода от 17.07.2020 година до 07.10.2021 година, сумата 42,71 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 5491, 10 лева за периода от 08.10.2021
година до 04.11.2021 година. Датата 07.10.2021 година е датата на която е прието за
съвместно разглеждане ликвидното вземане, предявено в процеса чрез възражение за
прихващане. Поради изложеното настоящият състав приема, че задълженията, предмет на
спора са погасени, като част от тях е платена преди подаване на исковата молба.
Съответно на уважената част от исковете ищецът също дължи на ответника
разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от исковете.
3
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Уотър Пойнт“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, п.к. 4 000, община Пловдив, район Централен, ул.
„Драган Манчев“ № 5, представлявано от управителя Атанас Марков Гугушев, против Г. Г.
Г. ЕГН **********, с адрес: град Б** за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
7 261, 10 лева /седем хиляди двеста шестдесет и един лева и десет стотинки / на основание
договор за заем от 18.07.2019 година, като за разликата между сумата 6341, 10 лева /шест
хиляди триста четиридесет и един лева и десет стотинки/ до пълния предявен размер на
претенцията искът е неоснователен, за разликата между сумата 6 341, 10 лева /шест хиляди
триста четиридесет и един лева и десет стотинки/ до сумата 5 491, 10 лева /пет хиляди
четиристотин деветдесет и един лева и десет стотинки/ – като погасен чрез плащане, както
и искът за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 409, 98 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 30.08.2019 година /датата на падежа/ до датата на
подаване на исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/_____________________
4