№ 565
гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500597 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:26 часа се явиха:
Жалбоподателят „Сити кеш“ ООД, редовно призовани не изпращат
законен или процесуален представител.
От дружеството жалбоподател е постъпила писмена молба, с която моли
делото да се гледа в отсъствие на техен представител. Нямат доказателствени
искания. Заявяват становище по депозираната си жалба, която поддържат.
Ответникът Ц. П. Д., редовно призован не се явява. За него се явява
процесуалния му представител адв. С. М., редовно упълномощен да го
представлява.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №585 от 20.05.2025г.
постановено по гр.д.№20255220100904 по описа на същия съд за 2024г. Е
ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН сключения между Ц. П. Д., ЕГН **********, с
1
постоянен адрес: с. Ц., ул. „Д.“ № 17, общ. Пазарджик и „СИТИ КЕШ ООД“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5 договор за потребителски
кредит № 939925 от 04.10.2023 г., поради противоречие на закона. ОСЪЖДЕН
е ответника „СИТИ КЕШ ООД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Ц., ул. „Д.“ № 17, общ. Пазарджик, сумата в общ размер на 552 лева,
представляваща сторени разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло от ответника в производството пред
първата инстанция „СИТИ КЕШ ООД с въззивна жалба с вх.№ 15033 от
28.05.2025г. чрез адв. Х. М. от САК с доводи за порочност . На първо място
твърди се, че още с отговора на искова молба ответникът е направил
възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът не
разполага с правен интерес за предявяване на установителен иск за
нищожност на процесния договор и отделни клаузи от него. В тази връзка са
представени и доказателства - Справка за движенията по кредита, от която се
вижда, че същият е погасен изцяло и предсрочно на 23.12.2023 г. и че самият
ищецът сам твърди в исковата си молба, че кредитът е погасен.
Твърди се, че съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, но когато има интерес от това. И че в случая накърняването на правната
сфера на ищеца се изразява в това, че от патримониумът му са излезли
определено количество средства вследствие на обвързването му с
неравноправни уговорки. И Поради това единственото средство за защита на
интересът му е предявяване на осъдителен иск. От своя страна, предвид
пълното погасяване на кредита, кредитодателят не разполагал с никаква
възможност за претенции спрямо кредитополучателя по вече прекратения
поради пълно изпълнение договор. В същия смисъл било Определение
3904/20.03.2025 г. по гр. д. №21840/2024 г. на Районен съд — Пловдив, с което
е прекратено производството по делото именно на посоченото от ответника
основание. Твърди се, че според РС- Пловдив: „Фактическият негатив в
имуществения му патримониум е настъпил, поради намаляването, чрез
плащане на суми, които счита за недължими- всички над главницата, която
2
винаги е дължима, дори и при установяване на недействителността на заема -
чл. 23 от ЗПК. При това положение неговите права могат да бъдат правно
защитими, чрез претенции за връщане на дадено поради липса на основание,
но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност
на Договора или отделна клауза от него. И че по иск с правна квалификация по
чл. 55 от 33Д тези твърдения и обстоятелства подлежат на преценка и
изследване, във връзка с основателността им- следва ли на връщане или не на
определени суми, като именно с осъдителния иск се постига най-пълна защита
на правата на страната. И че противното би означавало да се водят отделни
дела: първо- за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит
и второ- за връщане на недължимо платени суми по същия този договор, като
и в двата процеса ще се изследват едни и същи обстоятелства, свързани с
твърдения за нарушаване на специалния ЗПК, а разликата ще е, че при
последвалия осъдителен иск вече ще е налице формирана СПН по въпроса за
нищожността на Договора. Заключава , че в този смисъл, от самостоятелно
установяване нищожността на Договор/ клауза от него, в хипотезата на пълно
погасяване чрез плащане на сумата за главница, както е в конкретния случай,
ищецът няма правен интерес от водене на такъв процес. ”
Допълва, че прекратяването поради недопустимост на иска при липса на
материален интерес в случаи на пълно погасяване на договора за кредит
отговаря и на предписанията на СЕС. , като в Решение на Съда на ЕС от 23
ноември 2023 година по дело С-З21/22, Съдът ясно дал указания какви са
обстоятелствата, които националните съдилища следва да съблюдават при
преценка за допустимост на искове като настоящия. СЕС ясно потвърждава, че
наличието на правен интерес е съществена и основна предпоставка за всяко
едно съдебно производство, както и че „изискването за правен интерес
преследва общия интерес от Добро правораздаване и може да се ползва с
предимство пред частните интереси. Посочва се, че в т. 69 от Решението
Съдът казва, че „изискванията за обосноваване на правен интерес биха
нарушили правото на потребителя на ефективно съдебна защита, само ако
съответните процесуални правила са толкова сложни и съдържат толкова
тежки изисквания, че надхвърлят необходимото за постигането на целта им... и
съответно биха противоречали на принципа на ефективност, тъй като биха
направили прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на
потребителите с Директива 93/13. ”Заключава, че от тълкуванията на СЕС е
3
видно, че подходът да се приема за допустим иск за установяване на
нищожност на договор/клауза от него не е безусловен и универсален, а
националният съд следва да прави преценка като държи сметка за принципа
на ефективност и дали ако се приеме такъв иск за недопустим, това ще
затрудни необосновано реализирането на потребителската защита.
В конкретния случай жалбоподателят смята, че кредитът е погасен
изцяло, договорът между страните е прекратен, а ищецът е върнал обща сума
над главницата в размер на 228 лева. Едновременно с това, в производството е
предявен единствено установителен иск за недействителност на клауза от
договора и че при успешен развой на производството ищецът ще постигне
резултат. който по никакъв начин няма да се отрази на правната му сфера, а
същите обстоятелства ще трябва да се твърдят, и отделно да се доказвало
плащането в следващото производство по осъдителния иск. Заключава, че
успешното провеждане на производство по осъдителен иск е единственото
средство за ищеца да възстанови правното си и фактическо положение,
каквото е било преди обвързването с оспорената уговорка. Счита, че това
възстановяване е основната цел на съдебното установяване на
неравноправност на договорни клаузи, сключени с потребител. В същия
смисъл била и т. 94 от цитираното Решение: „Накрая, трябва да се Добави, от
една страна, че установяването по съдебен ред на неравноправността на клауза
или евентуално на елемент от клауза от договор, обхванат от Директива 93/13,
трябва по принцип да води до възстановяване на правното и фактическо
положение, в което потребителят би се намирал без тази клауза или този
елемент (в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Вапк М. (Последици от
обявяването на Договор за недействителен), С 520/21, EU:C:2023:478, т. 57 и
цитираната съдебна практика). Заключава, че спазването на принципа на
ефективност поначало зависи от вземането на мерки, позволяващи
възстановяването на това положение. Счита, че предвид изложеното в случаи
като процесния — когато кредитът е напълно погасен, не частично,
единствено предявяване на осъдителен иск от страна на потребителя би
отговаряло на принципа на ефективност. Приемането на обратното би
означавало съдът сам да създава предпоставки за образуване на множество
напълно идентични дела. засягащи едни и същи правоотношения.
Жалбоподателят твърди, че е оспорил допустимостта на установителния иск,
доколкото е налице основание за предявяване на осъдителен иск за пълна и
4
окончателна реализация на потребителската защита (установяване на
недействителност и присъждане на суми, платени при липса на основание) и
то в хипотеза, в която с установителния иск няма да се постигне никакъв
различен правен резултат от този към момента на предявяване на иска,
доколкото договорът между страните е прекратен поради изпълнение. В
същия смисъл -Решение №597 от 07.05.2024 г. по гр. д. №192/24 г. на Окръжен
съд- гр. Пловдив: Определение №454 от 27.02.2025 г. по гр. д. №6658/2024г. на
Районен съд-гр. Бургас и др. И заключава, че съгласно цитираната съдебна
практика „Исканото положително съдебно установяване на порочността на
съответните Договорни клаузи, обосноваваща липсата на основание за
спорните плащания, не ще осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като
няма да породи промяна в неговата правна сфера. За обосноваване на правния
интерес не е достатъчно желанието да се внесе яснота между страните по
фактите, пораждащи неоснователното обогатяване. А напротив,
необходимостта от последващ съдебен процес за реализиране на правата на
ищеца опровергава твърдяния от него правен интерес от търсената с това
производство защита. Заключава, че изложеното налага извода, че предявените
искове няма да дадат защита на заявените от ищеца накърнени права. За
ищеца липсвало правен интерес от търсената защита, което обосновава извод
за липса на абсолютна предпоставка за Допустимостта на настоящото
производство, поради което същото следва да бъде прекратено“ Поддържа, че
първоинстанционното решение е постановено по недопустим иск и подлежи
на обезсилване, а делото пред Районен съд - на прекратяване. Моли да се
обезсили обжалваното решение като недопустимо, както и да се прекрати
първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна- Ц. П. Д. чрез адвокат С. М. от АК-Пазарджик, с вх.№20593 от
21.07.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна, а решението
за допустимо, правилно, законосъобразно, мотивирано и кореспондиращо със
събраните по делото доказателства, поради което моли да се отхвърли така
подадената въззивна жалба като неоснователна и да потвърдите
първоинстанционното решение. Твърди се, че Решение№ 585 от 20.05.2025 г.
на Районен съд — гр. Пазарджик по гражданско дело .№ 904 от 2025 г. е
допустимо, тъй като съгласно Тълкувателно решение 1 от 07.03.2019г. по тълк.
5
д. 1 / 2018 г. на Върховен касационен съд на ОСТК с установителния иск,
санкциониран с чл. 124, ал. I ГПК, се цели Да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от
нарушаване, или когато правото е несигурно, независимо от наличието или
липсата на възникнал конкретен правен спор, свързан с него. А правният
интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по
Договор, при основателни съмнения за Действителността на който, правното
му положение е смутено. Заключава, че всякога, когато ищецът има интерес да
внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в
законна сила решение, че между тях съществува или не съществува
определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му
варианта положителен и отрицателен, е Допустим процесуален способ за
предявяване нищожност на застрахователния Договор и релевиране на
последиците на този вид начална недействителност; Че за наличие на такава
неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със
съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярът на същото
да е направил „разумна субективна преценка Акцентира се, че в конкретния
случай с така предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК за недействителност на договор за потребителски кредит (ДПК)
№939925, Ц. П. Д. е реализирал своето право да внесе яснота в отношенията
си със „Сити кеш” ООД с ЕИК:20531869. И че Тази негова субективна
преценка да предявя иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на
недействителността на договора за потребителски кредит е разумна и
обоснована, тъй като „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: ********* макар и при
приключен кредит продължава да обработва личните му данни по повод
сключването на договора, тоест доводите на „Сити Кеш”, че е налице липса на
правен интерес за прогласяване на недействителността на договора за
потребителски кредит са неоснователни. Заключава, че от обявяването на
договора за недействителност следват редица правни последици, като
например отпадане на законовото основание на „Сити Кеш“ ООД да
обработва личните данни на Ц. П. Д. каквото именно е целта на настоящия
иск. И че именно положителните правни последици за Ц. П. Д. от
установяване на недействителността на процесния договор за потребителски
кредит обуславят правния интерес на отрицателния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК. Моли да се отхвърли подадената от „Сити кеш” ООД с ЕИК:
6
********* въззивна жалба срещу Решение №585 от 20.05.2025 г. на Районен
съд - гр. Пазарджик по гражданско дело №904 от 2025г. като неоснователна и
да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
разноските в производството, дължими от насрещната страна.
Няма направени доказателствени искания от страните в производството.
Адв. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба срещу решението,
което считаме за правилно и обосновано. Оспорвам въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания. Считаме делото за изяснено от фактическия състав.
Моля да приемете списъка с разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, считам решението на
първоинстанционния съд за допустимо, тъй като предявения установителен
иск защитава правния интерес на доверителя ми да се установи влязло в сила
решение, че не съществувало облигационно правна връзка между него и „Сити
кеш“ ООД. Вследствие на недействителността на договор за потребителски
кредит за „Сити кеш“ е отпаднало основанието да обработват личните данни
на Ц. Д., но те продължават да ги използват и ги изпращат на Централен
кредитен регистър, че дължи парични суми по погасителния план за
потребителски кредит.
Именно тези правни последици от установяване на недействителността
на договора считаме, че обуславят правния интерес на отрицателния
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Сити кеш“. Предвид
изложеното моля да отхвърлите така подадената въззивна жалба срещу
решението като неоснователна и да потвърдите първоинстанционното
решение. Моля да осъдите „Сити кеш“ да заплатят направените по делото
разноски. Представям писмена защита.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
01.11.2025 г.
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:32
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8