РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Силистра, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500310 по описа за 2022 година
Производството е образувано по две въззивни жалби подадени от „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ” ООД, със седалище и адрес на управление с. Айдемир, кв. „Деленките”,
бл. „Север” № 11, вх. „А”, ет. 2, ап, 4, община Силистра, обл. Силистра, с ЕИК №*********,
и от “Строй - Арт” ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Добруджа“ № 11, представлявано от Цветелин Панайотов против различни части на
Решение № 448 от 25.07.2022г. постановено по гр. дело № 519/2022г. на СРС, с което
първоинстанционният съд е осъдил „Братя Костадинови“ ООД с ЕИК *********, и адрес на
управление: с. Айдемир, общ. Силистра, чл. Север 11, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от
Венцислав Димитров Костадинов, да заплати на “Строй - Арт” ООД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 11, представлявано от Цветелин
Панайотов, сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща авансово дължимо
възнаграждение по договор за консултантски услуги и строителен надзор от 28.09.2021 г.,
касаещ осъществяване на строителен надзор при изпълнение на строеж: хидротехническо
съоръжение - тръбен кладенец - ТК-2; съоръжение за електроснабдяване - кабелна линия
СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот с идентификатор 66425.4.32 в гр.
Силистра, м. „Беджедерси“, неустойка за забава за периода от 29.09.2021 г. до 16.04.2022 г. в
размер на 400 (четиристотин) лева и законна лихва върху главницата от 17.04.2022г. до
окончателното плащане и отхвърлил, като неоснователни и недоказани исковете за
присъждане на главница за сумата над 2000 лв., неустойка за забава за сумата над 400 лв. и
законна лихва върху главницата за периода преди 17.04.2022 г.
1
Със същото решение първостепенният съд е осъдил „Братя Костадинови“ ООД, с
ЕИК ********* и адрес на управление: с. Айдемир, общ. Силистра, чл. Север 11, вх. А, ет. 2,
ап. 4, представлявано от Венцислав Димитров Костадинов, да заплати на “Строй - Арт”
ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 11,
представлявано от Цветелин Панайотов, направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 96 (деветдесет и шест) лева за държавна такса и
233,33 лв. (двеста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) за адвокатски хонорар,
като е отхвърлил искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
Първоинстанционният съдебен състав е осъдил и “Строй - Арт” ООД, с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 11, представлявано от
Цветелин Панайотов, да заплати на „Братя Костадинови“ ООД с ЕИК ********* и адрес на
управление: с. Айдемир, общ. Силистра, чл. Север 11, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от
Венцислав Димитров Костадинов, направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 552 (петстотин петдесет и два) лева за адвокатски
хонорар, като е отхвърлил искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
Въззивникът по първата жалба - „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, със седалище и
адрес на управление с. Айдемир, кв. „Деленките”, бл. „Север” № 11, вх. „А”, ет. 2, ап, 4,
община Силистра, обл. Силистра, с ЕИК №*********, намира атакуваното решение в
ОСЪДИТЕЛНАТА ЗА ДРУЖЕСТВОТО ЧАСТ за НЕПРАВИЛНО, НЕОБОСНОВАНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което моли въззивния съд да го отмени в тези части, а
претенцията срещу дружеството - да се отхвърли изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА. Излага съображения в подкрепа на жалбата си.
Въззиваемият по първата жалба “Строй - Арт” ООД, с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 11, представлявано от Цветелин Панайотов, не
представя писмен отговор на жалбата, в проведеното открито съдебно заседание чрез
представител излага становище за нейната неоснователност и моли съда да я отхвърли.
Въззивникът по втората жалба – “Строй - Арт” ООД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 11, представлявано от Цветелин Панайотов, не
е доволен от така постановеното решение в частите, с които са отхвърлени претенциите, на
дружеството, поради което атакува решението в тези му части приемайки, че същото е
неправилно и моли въззивния съд да го отмени. Излага подробни съображения в подкрепа
на жалбата си.
Въззиваемият по втората жалба – „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, със седалище
и адрес на управление с. Айдемир, кв. „Деленките”, бл. „Север” № 11, вх. „А”, ет. 2, ап, 4,
община Силистра, обл. Силистра, с ЕИК №*********, депозира писмен отговор на
въззивната жалба в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния
съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение в
обжалваните части.
2
ОС след, като се запозна с материалите по делото и обсъди жалбите и становищата на
страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са допустими за разглеждане тъй, като са подадени в срок от лица
имащи правен интерес от въззивното производство.
Разгледани по същество съдът намира и двете жалби за неоснователни по следните
съображения.
За да постанови атакуваното и от двете страни решение първоинстанционния съдебен
състав приел, че правното основание на предявените главни искове е чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ, чл. 92от ЗЗД, и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.
Съдът приел също, че между страните е имало облигационна връзка, възникнала по
повод сключен договор за консултантски услуги и строителен надзор от 28.09.2021г. имащ
за предмет осъществяването на строителен надзор при изпълнение на строеж:
хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец - ТК-2; съоръжение за електроснабдяване -
кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот с идентификатор
66425.4.32 в гр. Силистра, м. „Беджедерси“ срещу заплащане на възнаграждение,
определено в Приложение № 1, неразделна част от договора. Възложител по договора бил
БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, а изпълнител съответно “Строй - Арт” ООД.
Първостепенният съд отхвърлил възражението за нищожност на договора поради
невъзможен предмет, обосновано с липсата към момента на подписването му на одобрени
инвестиционни проекти за съоръженията, предмет на договора, както издадено разрешение
за строеж д мотива, че невъзможният предмет предпоставя изначална невъзможност за
осъществяване на възложените чрез договора услуги, за каквато в конкретния случай не са
представени доказателства.
За да обоснове решението си първостепенният съд съобразил, че в Приложение № 1
от 28.09.2021г. /към договора/ възнаграждението по договора за консултантски услуги е
определено на сумата от 12000 лв. (без ДДС), половината от която - платима авансово при
подписване на договора, а остатъкът - при въвеждане на обекта в експлоатация. Установил
също, че приложението касае договор от 28.09.2021г. за консултантски услуги и
упражняване на строителен надзор над следните три различни обекта:
-хидротехническо съоръжение - тръбен кладенец - ТК-3; съоръжение за
електроснабдяване - кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот
с идентификатор 66425.2.603 в гр. Силистра, м. „Меджиди Табия“;
- хидротехническо съоръжение - тръбен кладенец - ТК-2; съоръжение за
електроснабдяване - кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот
с идентификатор 66425.4.32 в гр. Силистра, м. „Беджедерси“;
-хидротехническо съоръжение - тръбен кладенец - ТК-1; съоръжение за
електроснабдяване - кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот
с идентификатор 66425.14.2 в гр. Силистра, м. „Седми пост“.
Установено било още, че освен за осъществяването на надзор при изграждането на
3
тръбен кладенец № 2 в поземлен имот с идентификатор 66425.4.32 страните са сключили
още два договора от същата дата и за същите услуги, но касаещи изграждането на тръбен
кладенец № 1 в поземлен имот с идентификатор 66425.14.2 и тръбен кладенец № 3 в
поземлен имот с идентификатор 66425.2.603. Така установеното мотивирало районния
съдия да приеме, че стойността на възнаграждението по всеки един от договорите е 1/3 от
общата уговорена в общото за трите договора приложение цена, тъй като това приложение е
едно за трите договора за строителен надзор. Съдът приел, че сумата от 12000 лв.
представлява общо определено възнаграждение и по трите договора за строителен надзор,
т.е. по 4000 лв. по всеки договор, поради което по процесния договор възложителят е
следвало да заплати авансово в срок до 28.09.2021г. сумата от 2000 лв. С такива мотиви
съдът приел предявения основен иск за основателен до размера от 2000 лв. Съобразявайки
уговорената в договора санкция за забавено плащане от страна на възложителя, изразяваща
се в заплащане на неустойка от 0,1 % от дължимите суми, но не повече от 10 % от общата
сума, и обстоятелството, че забавата е общо от 279 дни съдът присъдил неустойка от 400 лв.,
представляваща горния праг на това санкционно задължение. Предвид частичната
основателност на основния иск бил уважен и акцесорния такъв за законната лихва върху
присъдената главница от 17.04.2022 г., до окончателното плащане, тъй като до 16.04.2022 г.
все още се начислява неустойката по чл. 17 от договора.
Жалбоподателят по първата жалба „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, не споделя
изводите на първостепенния съд относно това дали липсата на изработени инвестиционни
проекти и издадено разрешение за строеж нкъм момента на сключване на договора не били
предпоставка за валидност на облигационното отношение. Счита още, че от вниманието на
съда е убягнал факта, че предмета на сключения между страните договор включвал
множество дейности, а именно - Изработване на инвестиционни проекти съгласно
нормативните наредби и ЗУТ; 2. Контрол по спазване на нормативните наредби при
изработване на Технически проект; 3. Извършване на инженер- консултантска дейност,
свързана с необходимите действия пред всички държавни и общински органи във връзка с
оформяне на документи, строителни книжа, издаване на разрешения, одобряване на
строителна документация и др. не извършени и по настоящем от изпълнителя „Строй Арт“
ООД, което според жалбоподателя водело до извода за невъзможен предмет на процесния
договор. В жалбата пространно се коментира правната същност на договора за изработка и
момента на възникване на правото на възнаграждение на изпълнителя. В контекста на
академичните си съждения представителят на „Братя Костадинови“ ООД, обективира извода
за неоснователност на ищцовата претенция тъй, като представителя на „Строй Арт“ ООД,
не установил изпълнението на работата от страна на изпълнителя и приемането й от
възложителя.
Жалбоподателят по втората жалба „Строй Арт“ ООД, оспорва частите от решението,
с които са отхвърлени претенциите на дружеството. Представителят на „Строй Арт“ ООД,
също коментира правната природа на процесния договор приемайки, че договорът от
28.09.2021 г. е от категорията на наименованите. Коментира се още възражението на
ответника относно това, че страните в производството са подписали само един договор за
консултантски услуги и строителен надзор, който се отнася за три отделни строителни
обекта, с определено общо възнаграждение за консултантските услуги за трите строежа
4
базиращо се на общото Приложение 1, оформено като споразумение за размера на
паричното договорно възнаграждение. „Братя Костадинови“ ООД, са сключени три отделни
договора за консултантски услуги и строителен надзор, като всеки един от тях е
самостоятелен и за всеки един от тях страните са договорили отделно възнаграждение в
размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева. В тази връзка жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд, че договорената сума от 12000 /дванадесет хиляди/ лева се отнася
общо за трите сключени договора, което прави договорено възнаграждение за изпълнителя
от по 4000 /четири хиляди/ лева за всеки един отделен договор. Жалбоподателят намира, че
пренебрегвайки хипотезата на чл. 20 от ЗЗД, първостепенния съд е тълкувал погрешно
волята на съконтрахентите, което довело до погрешна интерпретация на договорните
клаузи, а от там и до неправилни изводи мотивирали крайния съдебен акт.
ОС не кредитира аргументите на жалбоподателите, а споделя мотивите на
първоинстанционния съдебен състав, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК.
Доводите на въззивния съдебен състав се заключават накратко до следното:
Между страните няма спор относно наличието на облигационна връзка между тях
възникнала по повод сключен договор за консултантски услуги и строителен надзор от
28.09.2021г. Спорните въпроси по делото са два първо дали се дължи сумата договорена,
като авансово възнаграждение, дължимо при подписването на договора и второ, какъв да е
размера на това авансово възнаграждение.
По делото липсват, както данни така и твърдения, че договорът е развален. От текста
на самият договор представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение може
да се извлече волята на страните касателно дължимото възнаграждение. В чл. 7 от договора
съконтрахентите са приели, че при сключването му възложителя ще изплати на изпълнителя
определеното възнаграждение, на вноски или еднократно по споразумение. Договорът е
сключен на 28.09.2021г., а факта на сключването не се оспорва. В този смисъл съдът приема,
че на 28.09.2021г. за възложителя е възникнало задължението да заплати договорната цена
или част от нея, която част ще се определи, като размер чрез споразумение между страните.
В текста на договора липсва каквото и да било друго условие за възникване на задължението
за плащане на цялата или част от договорената цена освен сключването на самия договор.
Споразумението между страните за размера на договорната цена и начина и
последователността на нейното изплащане е постигнато на същата дата 28.09.2021г., и е
обективирано в т. 3 от Приложение № 1 към процесния договор. От текста на
споразумението се установява волята на страните, а именно изплащането на договорното
възнаграждение да се извърши двукратно - 50% от договорената обща сума авансово при
подписване на договора и 50% при въвеждане на обекта в експлоатация. И тук както и в
текста на договора липсват, каквито и да било други условия за изплащане на авансовото
възнаграждение от 50 % освен подписването на самия договор. Както бе отбелязано
процесният договор е подписан/сключен на 28.09.2021г., който факт не се оспорва от
страните. Ето защо въззивният съдебен състав приема, че уговорените между страните
предпоставки за възникване на задължението на възложителя - „Братя Костадинови“ ООД,
да заплати на изпълнителя - „Строй Арт“ ООД, авансово половината от договорната цена е
валидно възникнало на 28.09.2021г. с подписването на коментираните договор и
Приложение № 1, към него. По тези съображения въззивния съд приема ищцовите
5
претенции за доказани по основание.
По вторият спорен въпрос за размера на договорното и по настоящем дължимо
възнаграждение ОС споделя правните изводи на първоинстанционния съдия. На лице е
сключен между ищеца и ответника договор за консултантски услуги и строителен надзор от
28.09.2021г., имащ за предмет изграждането на един конкретен обект хидротехническо
съоръжение - тръбен кладенец - ТК-2; съоръжение за електроснабдяване - кабелна линия
СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот с идентификатор 66425.4.32 в гр.
Силистра, м. „Беджедерси. По волята на страните договорената цена била регламентирана
не в самия договор, а в Приложение № 1, към него, в което приложение са договорени и
цените на още два договора сключени между същите страни, но имащи за предмет други,
различни от коментираното съоръжения. От текста на приложението е видно, че страните са
определили сумата от 12000лв., за цена на консултантските услуги, която цена възложителя
ще плати на изпълнителя на две вноски. Тъй, като в коментираното приложение са описани
три различни съоръжения изграждането на които е предмет на три различни договора за
консултантски услуги сключени между страните въззивния съд приема, че посоченото в
приложението възнаграждение е общо за трите отделни правоотношения. В този смисъл ОС
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че договореното възнаграждение по
настоящия договор е в размер на 4000 лв. В този смисъл ОС приема, че дължимата авансово
сума – предмет на настоящото производство е 2000 лв. ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ос намира за основателна и ищцовата претенция за неустойка за забавено плащане
регламентирана в чл. 17 от договора. Този текст урежда хипотезата на забавено плащане от
страна на възложителя при, което той дължи неустойка в размер на 0.1 % на ден от
дължимите суми, но не повече от 10% от общата сума. В този смисъл съдът приема, че
възложителят е бил в забава и дължи еустойка за забава в размер от 10% от общата сума,
или 400 лева.
По изложените съображения ОС намира първоинстанционното решение за правилно,
което го мотивира да отхвърли и двете жалби срещу него и да го потвърди.
С оглед изхода на спора двете страни имат право на присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, като съдът приема, че такива се дължат на „СТРОЙ АРТ”
ООД, в размер на 292лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, а на
„БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, в размер на 470лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената, респективно отхвърлена част на
исковите претенции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448/25.07.2022г. по гр.д. №519/2022г. на Районен съд
- Силистра.
ОСЪЖДА „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Айдемир, кв. Деленките, бл. „Север” №11, представлявано от Венцислав
Костадинов ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОЙ АРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр. Силистра, ул. „Добруджа” №16, представлявано от Цветелин Панайотов, сумата от 292
6
/двеста деветдесет и два/ лева, представляващи разноски пред въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СТРОЙ АРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Силистра,
ул. „Добруджа” №16, представлявано от Цветелин Панайотов ДА ЗАПЛАТИ на „БРАТЯ
КОСТАДИНОВИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Айдемир,
кв. Деленките, бл. „Север” №11, представлявано от Венцислав Костадинов, сумата от 470
/четиристотин и седемдесет лева/, представляващи разноски пред въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7