Решение по дело №375/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към Решение № 97 от 11.07.2022 година
по АНД № 375/2022 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII
от НПК.
Досъдебно производство (ДП) № 401/2021 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 4617/2021 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Стефка Стоянова –
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за
прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Е.А.А., роден на ******* година в
град Хасково, ром, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в град
***************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Петинка
Капасъзова, неженен, без образование, но може да полага подпис, ЕГН
**********, неосъждан, за това, че за времето от 23.09.2020 година до
17.09.2021 година, включително, в град ************************** (от
23.09.2020 година до 31.12.2020 година и от 02.05.2021 година до 17.09.2021
година) и в град *********************** (от 01.01.2021 година до
01.05.2021 година), като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Д.А.И.,
родена на *********** година - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Обвиняемият Е.А.А., редовно призован, не се явява.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Петинка Капасъзова, излага
процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и
съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното
Постановление на Прокурора. Поддържаните доводи касаят
индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът
моли да е в размер на минимума на предвидената Глоба, обосновано с
фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи
младата възраст на обвиняемия, добрите му характеристични данни, чистото
му съдебно минало, самопризнанията, които е направил, съдействието, което
е оказал на органите на ДП, искреното му разкаяние за извършеното деяние,
липсата на движимо, включително моторни превозни средства (МПС) и
недвижимо имущество, фактът че не работи, включително, позовава се на
традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед
1

етническата принадлежност на обвиняемия – ром и на чисто човешкия мотив,
поради който доверителят й е заживял на семейни начала с ненавършило 16-
годишна възраст момиче, а именно: обичат се и затова са заживели заедно.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето Д.А.И. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1470 от
01.07.2022 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Хасково,
обвиняемият Е.А.А. не е осъждан и не му е налагано административно
наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристична справка, изготвена от служител на РУ - Свиленград
– ПИ Д.Д. и приложена в кориците на ДП, става ясно, че Е.А. не представлява
лице от криминалния контингент, не е засичан да контактува с
криминалнопроявени лица в района, където живее, няма лоши отзиви за него
сред живущите в района, където живее, в добри отношения е с повечето от
тях, няма данни за злоупотреба с алкохол или други упойващи вещества,
налагано му е административно наказание по Наредбата за обществения ред
на Община – Свиленград за участие в сбиване с други лица от ромски
произход, не се издирва от органите на полицията, няма наложени забрани да
напуска пределите на страната, няма криминалистическа и съдебна
регистрации.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Е.А.А. не
притежава недвижими имоти, движимо имущество, в това число МПС, с
единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружества, парични
средства по банкови сметки и не работи към момента на попълване на
Декларацията.
Непълнолетната Д.А.И., родена на *********** година живее с
родителите си - свидетелите Е.М.И. и А.И.Д., в дом, находящ се в град Стара
Загора на улица „Кармен” № 37.
Обвиняемият Е.А.А. живее при майка си – свидетеля М.И.А. в град
Свиленград, област Хасково.
През месец Юни 2020 година, непълнолетната Д.И. се запознава с
обвиняемия А. чрез социалната интернет - мрежа „Фейсбук”. В началото те
контактуват като приятели като си пишат съобщения, но след време решават
да заживеят заедно като съпрузи, тъй като се харесват и помежду им се
пораждат любовни чувства. Първоначално, И. заявява на А., че е на 17
години. След това А. разговаря по телефона с майката на Д.И. - свидетеля
2

Е.М.И., като й заявява, че иска да заживее с дъщеря й на семейни начала без
брак. Свидетелят И. не му отказва и го кани в дома им в град Стара Загора.
Същевременно обвиняемият споделя за желанието си да заживее без
граждански брак с непълолетното момиче Д. и на майка си - свидетеля М.И.А.
и тя не се противопоставя на желанието на сина си. Не след дълго
обвиняемият А. и майка му – свидетелят М.А., посещават дома на свидетеля
Д. И. в град Стара Загора. Там се срещнат с нея и родителите й. А. и И. казват
на родителите си, че двамата са решили да започнат съвместен живот без
брак съгласно ромските обичаи и те се съгласяват с това тяхно желание.
Тогава И. споделя на А., че пишейки му първоначално във Фейсбук, го е
излъгала за годините си. Обяснява му, че когато са се запознали е била на 15
години. Въпреки, че разбира за реалната възраст на И., обвиняемият А. не се
поколебава да заживее с нея без брак. След това със съгласието на родителите
си, на 26.07.2020 година обвиняемият А. и свидетелят И. заживяват на
семейни начала без сключен граждански брак в дома на майка му в град
Свиленград. Тогава именно те осъществяват и първия си полов контакт. В
края на месеца, по случай заживяването им във фактическо съжителство, е
организирано семейно тържество, т.н. „сватба” според ромските обичаи, на
което са поканени роднини и близки. В резултат на половите им отношения,
свидетелят И. забременява.
Обвиняемият А. навършва пълнолетие на 23.09.2020 година. До
31.12.2020 година, свидетелят И. и обвиняемият пребивавават в дома на
майка му – свидетеля А. в град Свиленград. Впоследствие на 01.01.2021
година обвиняемият А. и бременната И. се местят в дома на родителите й в
град Стара Загора, където живеят на семейни начала до 01.05.2021 година.
През това време – на 22.04.2021 година, се ражда детето им – М.Д. И.,
което обвиняемият като биологичен баща не припознава.
След това от 02.05.2021 година, свидетелят И. и обвиняемият А. заедно с
малолетното им дете М., се местят отново да живеят в дома на последния в
град Свиленград. В този дом те са във фактическо съжителство до 17.09.2021
година, включително, (когато И. навършва 16 години) и където живеят и
понастоящем.
От приложения в кориците на делото Социален доклад на ДСП –
Свиленград, е видно, че непълнолетната И. е встъпила в ранно съжителство с
пълнолетен. Има личен лекар, направени са необходимите имунизации и
ваксини. Получава помощ и подкрепа при отглеждането на детето си от
съжителя си и от майка му, както и от родителите си. Задоволени са
потребности й. Получава грижи и внимание. Взаимоотношенията са добри,
разбират се и си помагат. Непълнолетната, съжителят й, майка му и брат му,
живеят в едноетажна къща, състояща се от една стая и салон като
санитарните помещения са извън дома. Обзавеждането е скромно с вещи от
първа необходимост. Жилището е електрифицирано, а вода има в близост до
дома. Обвиняемият се занимава със сезонна земеделска дейност и с доходите,
3

които реализира той и майка му съумяват да задоволят нуждите на
домакинството.
Възрастта на свидетеля И., се установява от приложения официален
документ – Препис-извлечение от Акт за раждане, издаден от Община –
Стара Загора, както и от Социалните доклади на ДСП – Свиленград, отдел
„Закрила на детето”.
Обвиняемият Е.А. се признава за виновен на фазата на ДП, в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение като сочи, че заживял на
семейни начала със свидетеля И., тъй като се обичали и се искали, както и
поради роденото от общото им съжителство дете.
Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка;
извадка от Регистър „Майчино здравеопазване” при НЗОК; Социални
доклади; Препис-извлечение от Акта за раждане на Д.А.И.; Удостоверение за
раждане на детето М.; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Характеристична справка; Справка за съдимост и др.; така
и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на
свидетели – Д. А. И., А.И.Д., Е.М.И., М.И.А. и М.Я.Д., последните ценени в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите
писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл.
283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства,
събрани по делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни
в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго
допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна,
формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно
тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът
изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за
гласните доказателства - свидетелски показания, които са еднопосочни,
логично систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат
каквито и да било противоречия, както и са в пълна корелация с писмените
доказателства.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия
Е.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение – Свиленград е основателно.
Обвиняемият Е.А.А. е роден на ******* година в град Хасково, с ЕГН
**********. Български гражданин е от ромски произход. С постоянен и
4

настоящ адрес в град *************************** и със съдебен адрес:
град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат
Петинка Капасъзова. Не е женен. Без образование е, но може да полага
подпис. Не е осъждан. Към настоящия момент не работи.
Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от
доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето,
съжителствало с него – свидетеля Д.А.И., както и тяхната възраст. Последната
е родена на ********** година, от женски пол е, според данните от
приложените официален документ и Социални доклади, които не се оспориха
досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален
документ – Препис-извлечението от Акта за раждане, се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за посочените факти. С оглед рождената й
дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 23.09.2020
година тя е била непълнолетна, навършила 15 години, но не и 16 години. От
обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля И. и обвиняемият А., във времето от 23.09.2020
година до 17.09.2021 година, включително – крайният момент, визиран в
Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград, съответстващ на момента, в който И. навършва 16
години, което става на 18.09.2021 година.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така
както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват
брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак,
според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите
права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка
на семейството и изпълнение на грижи в бита, през инкриминирания период.
И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при
съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол
- ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и
законът го инкириминира като престъпление. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите
обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1
от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Е.А.А.
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял.
Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в
законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал
противоправния и общественоопасния характер на деянието си и неговите
5

последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на
общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което
се обективира неговият умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия Е.А.А. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като за извършеното от А. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, и
кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият А. не е осъждан за
престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното
престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, Раздел IV от НК, като именно към този период според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на
засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството,
следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от
ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото
приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки Е.А. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Е.А.А., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства изключително младата му възраст, добрите му
характеристични данни, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално
поведение на фазата на ДП, самопризнанията, които е направил на фазата на
ДП, факта, че съжалява за станалото и чисто човешкия мотив, поради който е
заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче.
Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически
данни по делото.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи, издържа
ненавършилото си пълнолетие дете М., не притежава ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкова сметка, с имотното му положение -
6

не притежава недвижими имоти, движимо имущество и МПС с единична
стойност над 1 000 лв., и със семейното му такова – неженен. Отчете се също
така и етническата принадлежност на Е.А., изводима от писмените
доказателства към социална и етническа група с ноторно известни
традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието,
наред с това и непродължителното им съжителство – по-малко от една година
според инкриминирания период от време и навършването на 16-годишна
възраст от момичето.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия А. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: Глоба
в размер на 1 000 лв. Така индивидуализираното наказание ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на нарушителя като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение
в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него А. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да
не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН
цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като при
признаването на А. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
7

Номер на акта:	97
Дата:	11 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200375
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 юни 2022 г.

Решение по дело №375/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите