Определение по дело №472/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на Т. И. Д., А. Б. А., последната и като законен представител на Х. А. А. и Т. А. А. всички от гр. Варна, против мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление № РД-166-196 64 МЛ-036ВН/23.01.2024 г. за издаване на индивидуален административен акт за настаняване в общинско жилище.

В жалбата се поддържа, че е подадено заявление на 23.01.2024 г. до кмета на Община Варна за издаване на заповед за прекратяване на наемно правоотношение между жалбоподателите и общината по договор за наем от 1996 г. и издаване на настанителна заповед, на осн. чл. 46, ал.3 от ЗОбС. Срокът за произнасяне е изтекъл на 6.02.2024 г., но искания акт не е издаден. Поддържа, че с оглед решение по адм. д. № 4394/2017 г. по описа на ВАС, съгласно което семейството е настанено по договор за наем от 1996 г., който е безсрочен и семейството неправилно е изведено от жилището, то ответника е бил длъжен да настани семейството в друго жилище. От датата на извеждането 5.10.2016 г. до настоящия момент Т. Д. и семейството и живеят на свободен наем. За това търпят вреди. Заповедта за настаняване не е отменена, не е прекратен и договора за наем, от което следва, че кметът на община Варна е бил длъжен да настани семейството в друго жилище. Счита, че са налице основанията на чл. 256 ал.1 от АПК, евентуално ал.2 вр. чл. 46, ал.2 и ал.3 от ЗОбС и ответника е длъжен да извърши необходимите правни или фактически действия и да настани жалбоподателите в друго жилище. С решение по адм.д. № 583/2019 г. Община Варна е осъдена да заплати обезщетение на жалбоподателите за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Моли по реда на чл. 256, ал.2 от АПК да се прекрати бездействието на кмета на община Варна и да се отмени мълчаливия отказ.

Жалбоподателите обективират искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, като твърдят, че не разполагат с достатъчно парични средства за заплащането им. С молба с.д.№4226/25.03.2024г. представят декларации за семейно положение и удостоверение за семейно положение. С молба с.д.№4819/03.04.2024г. са представени декларации за гражданско, семейно и имуществено състояние по чл.83 от ГПК, служебна бележка, удостоверение, трудова заетост, от които се налага извод, че жалбоподателите разполагат с парични средства за заплащане на държавна такса по 10 лева за всеки един от тях. От материалите по делото е видно и изплащане на сумата в размер на 5467,05 лв, 649,79 лв. Същевременно таксата определена за разглеждане на жалбата е по 10 лв. за всеки един от тях и съдът намира, че същата не е непосилна за заплащане, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предвид горното и искането за възможност продължаване на срока за внасяне на определената държавна такса в случай на отхвърляне на искането съдът намира, че следва да бъде предоставен допълнителен 14-дневен срок от съобщаването да представят писмено доказателство за внесена държавна такса по сметка на Административен съд-Варна в размер по 10.00 лева, за всеки един от тях, като при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

Оставя без уважение молбата на Т. И. Д., А. Б. А., последната и като законен представител на Х. А. А. и Т. А. А. всички от гр. Варна за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

Дава на ищците допълнителен 14-дневен срок от съобщаването да представят писмено доказателство за внесена държавна такса в размер по 10.00 лева, за всеки един от тях, по сметка на Административен съд-Варна, като при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.