Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2023г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от
съдия Д. Станева адм.дело
№ 1463/2022г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 95а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Д.Р.,***, чрез
адв. И.Д. против Решение № 53-03-687 19#/13.05.2022 г. издадено от Е. М. – на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на
НАП - гр. София за оттегляне на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната
сигурност, което се прилага по отношение на притежателя (Удостоверение А1) с №
220088344947/01.03.2019
г., потвърдено
с Решение № А-7/14.06.2022 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП гр. София.
Жалбоподателката счита, че същото е издадено от орган
без съответната компетентност, при нарушаване на изискванията за форма и
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта на Регламент (ЕО) №
883/2004. В тази връзка изтъква, че решението за оттегляне на удостоверение А1
с № 220088344947/01.03.2019 г. не е издадено от органа по приходите, който е издал
удостоверението, в противоречие с изискването на чл. 91а от ДОПК. Твърди, че в
решението не е посочено правното основание за издаването му, а от фактическа
страна липсва конкретна мотивировка. Акцентира се върху обстоятелството, че
удостоверението представлява влязъл в сила административен акт, оттеглянето му
е извършено значително след изтичане на валидността му /прекратяване на
действието му/, без да са съобразени основанията, сроковете и процедурните
правила по чл. 99 и сл. от АПК. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 91а от ДОПК
е неприложима, тъй като е влязла в сила от 01.01.2021 г. и няма обратно
действие. Като съществено процесуално нарушение се изтъква обстоятелството, че
жалбоподателката не е била уведомена за започнатата и проведена процедура на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, в
нарушение на т. 10 от същото решение, като по този начин е била лишена от
гарантираната за заинтересованите лица възможност да участва в производството и
да ангажира доказателства. По същество заявява, че при издаването на
оттегленото удостоверение работодателят й е предоставил пред приходната
администрация всички документи, доказващи основателността на искането, които са
били обследвани и приети за верни. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
списък. В представена
писмена защита се развиват допълнителни подробни доводи по същество за
основателност на жалбата.
Ответната страна – директорът на ТД на НАП -
София, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Е. А. оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Не е спорно, че М.Д.Р. е сключила на 15.12.2016г. трудов договор с "А.-ан БГ“ ООД /с настоящо наименование "ДС
Мениджмънт груп" ЕООД/ за длъжност - социален асистент.
На 26.02.2019г. работодателят е
подал искане за издаване на Удостоверение А1
за приложимото осигурително законодателство за няколко заети лица,
между които и М.Д.Р. за командироване в Белгия за периода 01.02.2019 г. – 01.08.2019 г., към което са приложени – уведомление по чл. 15, трудов договор и допълнително
споразумение, заповед за командировка, договор с клиент, лимози, справка за оборот за предходните 12 месеца. Изразено е становище /л.696-697 от делото/ за наличието на предпоставките за издаване на
исканото удостоверение и на 01.03.2019 г. исканото удостоверение А1 е
издадено от орган по приходите.
В ЦУ на НАП постъпва писмо от
04.06.2020 г. от Национална служба за социално осигуряване Брюксел за прилагане
на чл. 76 от Регламент 883/2004 и искане за оттегляне на документи за А1 по
отношение на 32 работници, измежду които и М.Р. с работодател "А.–ан Бг" ООД. В писмото е посочено наличието на белгийско съдебно /наказателно/
производство във връзка с командироването от българското дружество на български
служители при белгийски възрастни хора. В хода на това производство са иззети
компютри и електронни данни от собственика на дружеството А. С., която живее в
Белгия, разпитани са служителите и е посочено наличието на надвишаване на
максималния срок за командироване, заместването на командировани служители и
създаване от работодателя на фактури за фалшиви дейности или дейности без
реална икономическа стойност с единствена цел създаване на форма на оборот на
хартия. Писмото е изпратено в ТД на НАП София на 09.07.2020 г., като е
извършена проверка относно наличието на основания за оттегляне на издадените удостоверения
за приложимо законодателство. Резултатът от проверката е обективиран в писмо
изх. № 20-00-2842/2020 г. до Началника на отдел "Осигурителна
методология" в ЦУ на НАП /л.48гръб-40 от преп./, в което въз основа на данните в информационната
система на НАП е формиран извод за липсата на основание за оттегляне на
издадените удостоверения А1, тъй като лицата са командировани в
законоустановения срок от максимум две години, не заместват други командировани
и декларираният оборот на територията на страната е формиран от продажби на
стоки и услуги, които са надлежно декларирани. Отговорът е изпратен на
белгийския компетентен орган на 18.01.2021 г.
На 15.11.2021 г. в
ЦУ на НАП постъпва молба от белгийската компетентна институция за стартиране на
втори етап от процедура по диалог съгласно Решение № А1 по отношение на
българското дружество "А.–ан БГ" ЕООД, като се изразява несъгласие с изразеното становище за липса на
основания за оттегляне на издадените удостоверения за приложимо
законодателство. Отново са изложени доводи за наличие на издаване на фиктивни
фактури единствено с цел формиране на оборот от 25% на територията на Република
България. В писмото са цитирани разменени имейли и съобщения между
собственичката на дружеството и трети лица.
Във връзка с горното на 17.12.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП
София е възложено извършването на проверка на факти и обстоятелства на "А.–ан БГ" ЕООД. В хода на проверката е проверено
счетоводството на дружеството и са извършени проверки на негови контрагенти и
работници. За резултатите от проверката е съставен Протокол № П –
22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2021 г. са посочени всички наети по трудов договор лица, цитирани са
представените справки за оборота на дружеството в страната и в рамките на
Европейския съюз за различни периоди, посочени са извършените насрещни проверки
на няколко от дружествата и представените от тях документи. Въз основа на
събраните доказателства е формиран следния извод - "Констатациите в настоящия протокол са на база
представените документи от ЗЛ и данните, съдържащи се в ИМ на НАП. Видно от
същите не се установиха нарушения на данъчното и/или осигурителното
законодателство".
Органът по приходите издал протокола за
извършена ПУФО, е съставил и Доклад изх. № 10-24-10-7/16.03.2022 г. до Началник
отдел "Проверки" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София,
в който изцяло са възпроизведени констатациите от цитирания протокол (№ П –
22221121217887-073-001/09.03.2022 г.), но е формиран различен извод, а именно
за съмнения относно извършваните на територията на страната доставки и
необходимостта от провеждане на ревизионно производство, в което да бъдат
определени правилния размер на дължимите от дружеството данъци и приложимото
осигурително законодателство.
На 13.05.2022 г. е
издадено оспореното Решение за оттегляне, в което е посочено, че по искане на белгийската компетентна
институция по приложимо законодателство е стартирана процедура на диалог
съгласно Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог
и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на
приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент
(ЕО) № 883/2004 (Решение № А1) по отношение на българското дружество "А.-ан БГ" ЕООД, ЕИК ********* (сегашно
наименование: "ДС Мениджмънт Груп" ЕООД). Белгийската институция изразява
несъгласие с издаденото за М.Р. Удостоверение А1 и отправя искане за неговото
оттегляне. Мотивът за това е проведено в Белгия досъдебно производство срещу
дружеството "А.-ан БГ" ЕООД, в рамките на което е обоснован извод, че с оглед
събраните доказателства може да се направи предположение, че са издавани
фактури за фиктивни сделки в България, за да бъде доказано изпълнението на
задължителното условие за наличие на поне 25% от общия оборот на работодателя в
изпращащата държава. При неизпълнение на това условие не може да се приложи
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
Парламент и па Съвета от 29 април 2004 година ш координация на системите за
социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004). Посочено е, че въз основа на
констатациите на белгийските колеги, цялата преписка, ведно с приложените
доказателства, е изпратена до компетентната териториална дирекция ТД на НАП за
анализ и становище след извършване на обстойна проверка. Компетентната териториална
дирекция на НАП е приключила проверката с Доклад, въз основа на който
ревизиращият екип също е изказал съмнения относно реалността на предоставените
услуги, предмет на разследване в Белгия.
Административният орган приема, че не може по категоричен начин да се установи
наличието на съществена дейност на командироващото дружество на територията на
България, което е задължително изискване за прилагане на чл. 12, ал. 1 от
Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази връзка се сочи, че ако не са изпълнени
задължителните изисквания на чл. 12, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо
командированите заети лица се прилага законодателство на държавата членка, в
която осъществява дейност, т. е. държавата по месторабота (основание - чл. 11,
ал. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004).
С оглед на изложеното е прието, че е налице
основание за оттегляне на издадено Удостоверение А1 с № 220088344947/01.03.2019 г. за периода от 01.02.2019г. до 01.08.2019 г.
Това решение е оспорено пред Директора на ТД на НАП гр. София,
който с Решение № А-7/14.06.2022 г. е оставил без уважение
жалбата на дружеството.
В хода на настоящото
производство към доказателствения материал по делото са приобщени Заповед за
възлагане на ревизия № Р-22221122001343-020-001 от 18.03.2022 г., Ревизионен
доклад № Р-22221122001343-092-001 от 21.10.2022 г. и Ревизионен акт №
Р-22221122001343-091-001/08.11.2022 г., представени от жалбоподателката. По реда на чл. 192 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е представено писмо с.д. 16256/01.11.2022 г. от Министерство на труда
и социалната политика, с което е изпратена административната преписка по
искането на белгийската компетентна институция за стартиране на процедура по
диалог и помирение, възникнала по отношение на „А.-ан БГ“ ЕООД с настоящо наименование „ДС мениджмънт груп“ ЕООД, от началото на
процедурата до настоящия момент на електронен носител (CD). Представено е и писмо с.д. 16577/07.11.2022 г. от ИА „Главна
инспекция по труда“, с което в изпълнение на съдебно разпореждане за
представяне на данни и информация във връзка с предприети действия на основание
чл. 45, ал. 1 от АПК от 18.03.2019 г., са представени доказателства на хартиен носител, в т.ч. документи от
работодателя „А.-Ан БГ“ ЕОД по повод искане от белгийските социални служби от
07.03.2019 г., с опис на същите. С постъпило писмо с.д. 16849/11.11.2022 г. от ТД на НАП София, ответникът в изпълнение на
разпореждане представи доказателствата
посочени в т.1 до т.4 на електронен носител (CD), заверени с електронен подпис,
както и доказателства на хартиен носител.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Оспореното Решение за оттегляне
на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, издадено от главен инспектор по приходите, както и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП гр. София,
са постановени от материално компетентни органи на приходната администрация, в изискуемата
от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон. Съдът намира за неоснователно релевираното в жалбата възражение за некомпетентност на издателя на
оспореното решение за оттегляне на удостоверение А1, в противоречие с чл. 91а
от ДОПК поради това, че удостоверението и оттеглянето не произхождат от един и
същи орган по приходите. Подобно възражение противоречи на правилото, че
компетентността на органа произтича от заеманата длъжност, а не от физическото
лице, което я изпълнява. В този смисъл изискването на чл. 91а от ДОПК
оттеглянето да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение, е
спазено, тъй като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП -
София, какъвто е издал и Удостоверението А1.
Основателни обаче са възраженията на жалбоподателката за
липса на посочени фактически и правни основания за издаване на административния
акт. Описаната от съда фактическа обстановка се установява от приложените от
страните писмени доказателства, но тя не се съдържа в Решението за оттегляне. Посочено е
постъпването на искане от белгийската компетентна институция за стартиране на
процедура по диалог относно приложимото законодателство, но не са посочени
предходното искане от същата институция, по отношение на същите лица и същите
удостоверения, извършената проверка и даденото от органите по приходите
заключение. Не е посочено, че това искане е повторно, какви са новите данни за
повторното отправяне на искането, какви са установените от белгийската
администрация факти, въз основа на които са формирани съмнения за
достоверността на декларираните от работодателя данни. Общо е вписано
извършването на проверка от компетентната териториална дирекция и наличието на
доклад, в който са изразени съмнения относно реалността на предоставените
услуги - предмет на разследване в Белгия. Този доклад също не е
индивидуализиран с номер, дата и издател, поради което не може да се приеме, че
е налице препращане към друг документ, част от административната преписка, в
който се съдържат мотивите за издаването на административния акт.
При анализ на
представените по делото документи, обективиращи извършваните от органите по
приходите действия по отношение на работодателя на жалбоподателката, е видно формирането
на различни изводи въз основа на едни и същи факти от един и същи орган по
приходите, от една страна в документ, отговарящ на изискванията на ДОПК за
официален документ и връчен надлежно на задълженото лице, а от друга - във
вътрешен документ, който не е регламентиран в ДОПК, съответно не представлява
официален документ и не е връчван на работодателя и работника. С Протокол №
П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 г., е приключила възложената на
17.12.2021 г., проверка на факти и обстоятелства за дейността на дружеството
"А.-ан БГ" ЕООД.
Формираният краен извод в протокола е за липса на данни за нарушение на
данъчното и/или осигурителното законодателство. Лицето, извършило проверката и
издало протокола, е старши инспектор по приходите Р. Б.. Същото лице е
съставило и доклад до прекия си ръководител – началник Отдел
"Проверки", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. В
този доклад са описани същите факти, установени при проверка, но са формирани
различни изводи – за наличие на съмнения относно доставките и тяхната
действителност, и необходимостта от провеждане на ревизионно производство за
установяване на приложимото осигурително законодателство и задълженията за
данъци, и осигуровки. Доколкото, съгласно ДОПК, за всяко свое действие органът
по приходите следва да съставя протокол, то единственият документ, отговарящ на
това изискване и представляващ официален документ по смисъла на ГПК, е Протокол
№ П-22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който изрично е посочена липсата на
нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Такова е и становището
на други органи по приходите - екипът в същата териториална дирекция, извършил
ревизия на работодателя, видно от представените в хода на съдебното
производство Ревизионен доклад № Р-22221122001343-092-001/21.10.2022 г. и
Ревизионен акт № Р-22221122001343-091-001/08.11.2022 г., в които липсват
извършени корекции както на осчетоводени разходи по фактури, така и на
начислени осигуровки и данък върху доходите на работещите по трудови договори
лица. Не са установени и фиктивни сделки, а дори напротив в частта за извършените доставки по ЗДДС е установено, че няма фактически
правни изводи и основания за облагане. Следователно в хода на проверката и на
ревизията на работодателя, проведени при спазване на правилата на ДОПК, не са
установени нарушения и основания за определяне на друго приложимо осигурително
право по отношение на всички командировани от дружеството лица.
Доколкото единствено
в неофициален документ се изразява становище за съмнения в поведението на
дружеството - осигурител, съдът намира за недопустимо именно въз основа на този
единствен неофициален документ, да се издава административен акт, вкл. такъв от
вида на оспорения.
Налице е и
съществено нарушение на основен правен принцип при прилагане на данъчното и
осигурителното право - задълженията за данъци и осигуровки да се определят въз
основа на безспорно установени факти, а не въз основа на съмнения. Видно от
съдържанието на цитирания в решението за оттегляне доклад, в него е посочено
наличието на съмнения и необходимостта именно по реда на ДОПК, чрез ревизия, да
се определи по безспорен начин приложимото осигурително право. В случая
необходимостта от извършване на корекция на декларирани от задължено лице данни
по единствения законоустановен ред /посредством ревизия/, е игнорирана изцяло и
е пристъпено към оттегляне на признати права на трети лица, в нарушение на
установените за това процесуални правила.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че и
в двата документа, съставени от органа по приходите /Б./, не се съдържат данни
по отношение на формирания от работодателя оборот на територията на страната за
периода от 01.02.2018 г. до 01.02.2019 г., който в случая единствено е от значение
при преценка на наличието на основанията за оттегляне на процесното
удостоверение, издадено за работа в Белгия за периода 01.02.2019 г. – 01.08.2019 г. Следователно нито в оспорения административен акт, нито в
предхождащите го документи се съдържат данни относно относимите за спора факти,
установяващи приложението или не на чл. 12 от Регламент №883/2004 –
командированото лице продължава да е подчинено на законодателството на
изпращащата го държава-членка, налице е пряка връзка между работодателя и
командированото лице, извършване на съществена дейност от командироващия
работодател на територията на изпращащата държава-членка, предвиденото
времетраене на работата не превишава 24 месеца и лицето не е изпратено да
замества друго командировано лице. Дори да се приеме, че е спорен въпросът
относно наличието на осъществена дейност
на командироващия работодател на територията на Република България за период от
12 месеца преди командироването, то и този въпрос не е изяснен от органите по
приходите в нито един от съставените документи – протокол за извършена
проверка, доклад и решение за оттегляне. По изложените съображения съдът
намира, че административния акт не отговаря на изискванията за издаването му
поради липсата на фактически основания за постановяване на оттеглянето.
Дори да се приеме за допустимо излагането на
фактически основания в решението, постановено в процедурата по обжалване по
административен ред на акта, то в конкретния случай и Решение № А-7/14.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – София, не
съдържа факти относно процесното удостоверение А1 и основанията за оттеглянето
му. В него горестоящият административен орган пространно описва приложимото
национално и европейско законодателство, наличието на постъпило от белгийската
администрация искане и изразените от нея съмнения. Същевременно по отношение на
предприетите от органите по приходите действия са вписани данни, които са в
противоречие с писмените доказателства. Посочено е, че в изпълнение на
резолюция за възлагане на проверка от 17.12.2021 г., проверяващият екип
потвърждава констатациите на белгийските власти относно липсата на реалност на
предоставените услуги, както и това, че същите са изготвени единствено с цел
данъчно задълженото лице да отговаря на необходимите критерии за получаване на
тези удостоверения. Междувременно проверката е приключила с Протокол №
П-22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в който липсват каквито и да било
мотиви за съмнения относно реалността на сделки и измамни действия от
проверяваното лице. Не на последно място, според решението на горестоящия орган
решението за оттегляне изцяло възпроизвежда констатациите и установяванията от
извършената проверка, които от своя страна са послужили и за формиране на
правните и фактически съображения на органа по приходите да оттегли издавеното
удостоверение А1. В решението за оттегляне обаче липсват каквито и да било
конкретни факти, дори и докладът на който се позовава, е без дата и издател,
следователно този извод на директора на ТД на НАП – София е в противоречие с
материалите по делото. Явното разминаване между писмените доказателства и
мотивите на директора на ТД на НАП – София в Решение № А-7/14.06.2022 г. го
лишават от доказателствена сила, а също и от възможността да послужи като
мотиви към оспорения административен акт.
Простото изброяване
на приобщени към преписката документи и цитирането на конкретни правни норми от
европейското и националното ни законодателство, не може да замести излагането
на самостоятелни мотиви на административния орган, представляващи фактическите
констатации и изведените въз основа на тях правни изводи за издавеното на
конкретния административен акт.
Единственият
пропуск, който може да се приеме, че е изправен в решението на горестоящия
орган, е посочването на правното основание за издаване на акта – чл. 91а от ДОПК. Тази норма предвижда оттегляне на издадено удостоверение в областта на
законодателството в областта на социалната сигурност. Условията за оттегляне на
удостоверението са следните – по искане на чуждестранна компетентна институция
или когато се открият нови факти и обстоятелства, или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването му. От актовете на
приходната администрация не става ясно коя от посочените хипотези на чл. 91а от ДОПК е налице в конкретния случай. От една страна е посочено наличието на
искане от белгийска компетентна институция, а от друга страна е посочена
извършена проверка и събрани данни за фиктивни сделки.
Освен това,
разпоредбата на чл. 91а от ДОПК не съответства на разпоредбата на чл. 5, § 2 от
Регламент 987/2009 на Европейския парламент и Съвета от 16 септември 2009
година. Именно тази правна норма предвижда отнемането на документ относно
приложимото осигурително законодателство, като са предвидени основанията за
това и необходимите действия. Основанията за отправяне на молба от институцията
на държавата-членка са: съмнение относно валидността на документ или точността
на фактите, на които се основават съдържащи се в него сведения. Предвидените
действия са: отправяне от институцията на държавата-членка, която получава
документа, на питане до издаващата институция за необходими разяснения и когато
е уместно за отнемането на издадения документ. Задълженията на издаващата
институция са да прецени отново основанията за издаване на документа, като при
необходимост го отнема. Именно задълженията за повторна преценка на основанията
за издаване на документа, не са разписани в ДОПК, поради което съдът намира, че
следва да се приложи пряко разпоредбата на чл. 5, § 2, изречение последно от
Регламент № 987/2009 година.
В случая, с
оспореното решение не е извършена преценка на представените преди издаване на
Удостоверение А1 писмени доказателства, кои факти са неточни или кои от
представените документи са невалидни, въз основа на кои доказателства е
установено това и какви са основанията за оттегляне на удостоверението. Такъв анализ не е налице и в Протокол
№ П-22221121217887-073-001/09.03.2022 г., в доклада до началник на Отдел
"Проверки", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София и в
Решение № А-7/14.06.2022 г. на директора на ТД на НАП –
София. Дори докладът и решението на горестоящия орган съдържат единствено общи
мотиви за наличие на фиктивни сделки, липса на действителни доставки и
невъзможност за извършване на доставки, но не са индивидуализирани конкретни
доставки с номер и дата на фактура или договор, страни и предмет на сделката и
т. н. Поради тези обстоятелства не е възможно в хода на настоящото производство
да се определи кои от фактурите, формирали оборот на територията на страната
през периода 2018 г. – 2019 г., са възприети
за съмнителни, за да може да бъде извършена проверка на основателността на
изводите на органите по приходите за неизпълнение на условията на чл. 12 от
Регламент № 883/2004 година.
Следва да бъде отбелязан и фактът, че
представените от белгийската компетентна институция доказателства относно
разменена кореспонденция с данни за издаване на фактури единствено с цел
формиране на оборот на територията на страната, в хода на проверката, в доклада
и в производство по оттегляне на удостоверението, не са взети предвид от
органите по приходите. Доказателствата от белгийската компетентна институция не
са приобщавани в хода на извършената проверка и в хода на производството по
оттегляне на удостоверението, поради което и истинността на тези данни не е
проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно производство.
Предвид така изложеното, Решение № 53-03-687 19#/13.05.2022 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на
НАП – София, е издадено без от компетентния орган да са установени
материалноправните предпоставки за оттеглянето на издаденото преди това
Удостоверение А1 относно приложимото законодателство в областта на социалната
сигурност.
Съобразно изложеното
по-горе, настоящият състав намира, че подадената жалба е основателна, а
обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено при неспазване на
установените формални изисквания за съдържание на акта, в нарушение на
правилата за провеждане на административната процедура и на материалноправните
разпоредби на закона. Поради това, същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски – държавна такса в размер на 10лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 700лв. Съдът намира възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е в по-нисък
размер от предвидения минимален такъв според чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 53-03-687 19#/13.05.2022 г. издадено от Е. М. –
на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София за оттегляне на Удостоверение относно законодателството в областта на социалната
сигурност, което се прилага по отношение на притежателя с №
220088344947/01.03.2019
г., потвърдено
с Решение № А-7/14.06.2022 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП гр. София.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, гр. София, бул. „Дондуков“ № 52 да заплати на М.Д.Р., ЕГН
**********, с адрес ***
сумата от 710лв./седемстотин и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО e окончателно
и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: