Р Е Ш Е Н И Е
№ I – 31 18.03.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при
секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от съдия М.Карастанчева въззивно гражданско дело № 2796 по описа за 2020
година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по повод подадена въззивна жалба на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул. "Ген. Н.
Столетов" №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов против
решение №260529/28.10.20г. постановено по гр.д.№3810/2020г. по описа на Районен
съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Т.Д.К. от гр. ***, сумата от 971,28
лева - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 141,50
часа извън времето на дежурство за
периода от 15.05.2017 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума считано от 15.07.2020 г., до окончателното й плащане, както и
сумата от 242,82 лева – разноски по делото.
С въззивна жалба първоинстанционното
решение, в неговата осъдителна част, се оспорва като неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Въззивникът изразява несъгласие
с извършения от районния съд анализ на доказателствения материал по делото, и в
частност на свидетелските показания. Сочи, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на исковата си претенция относно действително отработените от него
часове извън работното време и то конкретно за всички положени от него 176
дежурства. Счита, че отработеното в повече време, включващо както подготовката
и провеждането на инструктажа, така и дейностите по приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство е не повече от 30 минути общо за 24 и 12
часовите смени. Действията, които ищецът твърди, че бил извършвал във времето
от явяването му на работа до напускане на работното място, и чиято обща
продължителност възлизала на 1час и 45 минути на дежурство, не му били вменени
в задължение по силата на акт или разпореждане на работодателя, а са
осъществени по негова собствена инициатива, което не води до извод за
основателност на претенцията му. Позовава се и на установената трайна практика
на БОС, според която времето, през което надзирателите са полагали допълнително
труд извън регламентираното работно време е общо 30 минути на дежурство. Заявява,
че считано от 01.07.2019 г. това време е било отчитано и заплащано, на
основание Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. Моли за отмяна на решението в неговата
осъдителна част, а в случай, че съдът прецени, че предявеният иск е
основателен, то присъдената от БРС сума в размер на 1249.06 лева да бъде
намалена като бъде отчетено, че общата продължителност на времето, през което
ищецът е полагал допълнително труд е не повече от 30 минути на дежурство. В
случай, че искът бъде приет за основателен, но в по – нисък размер, то следва присъдените
разноски също да бъдат намалени. С жалбата се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемия Павел Карачорски, чрез пълномощника му
адв. Георги
Михов,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Възразява се срещу
оплакването на въззивника за неправилно кредитиране на свидетелските показания,
поради заинтересованост на разпитания по делото свидетел, също служител на
дирекцията. Сочи, че от наличието на съдебен процес между свидетеля и ответника
по настоящото дело не се презюмира подобна заинтересованост. Представените по
делото заповеди, с които било регламентирано времетраенето на дейностите извън
дежурството не били годно и относимо доказателство, касаещи целия исков период
като единствено чрез гласни доказателства било възможно установяването на
действително отработеното от ищеца време. Сочи се практика на Съда на
Европейския съюз по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО, даваща разрешение по
въпроси, свързани със зачитане на времето, през което работниците или
служителите следва да са на физическо разположение на работодателя. Излага
съображения, че преди дежурство ищецът е задължен да се яви пред командира на
отделението за извършване на преценка за неговата годност за носене на служба,
както и за да научи на кой пост ще изпълнява същата, както и че след
приключване на дежурството е следвало да остане на територията на затвора
докато се извърши смяната на всички постове. Заявява, че тези задължения са или
нормативно установени, или такива вменени
по силата на нарочна заповед на работодателя. След като ищецът не можел
да напусне територията на затвора след приключване на дежурството в момент, в
което той сам прецени, то времето, през което е на разположение на работодателя
следва да се зачете като работно време. Намира, че оплакването на жалбоподателя
в частта за разноските не подлежи на разглеждане от въззивния съд, а по реда на
чл. 248 от ГПК, и то в случай, че по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, какъвто в случая не бил депозиран. Моли за потвърждаване на решението и
претендира за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В проведеното пред въззивната инстанция
съдебно заседание, страните и техните представители не се явяват.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта-в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка, съдът констатира
,че обжалваното решение е валидно и допустимо, а след преценка на наведените
във въззивната жалба оплаквания намира, че същото е частично неправилно
по следните съображения.
Производството е образувано
по повод предявен от Т.Д.К. , ЕГН: ********* иск с правно основание чл.19, ал.2, вр. с ал. 1, т.1 от ЗИНЗС, вр. с чл. 16е от ППЗИНЗС, вр. с чл. 187 ЗМВР, във вр. с чл. 178, ал. 1
т. 3 ЗМВР , вр. чл. 176 от ЗМВР, който иск е
увеличен по размер в хода на съдебното производството по реда на чл. 214, ал.1
от ГПК/ и с който се иска осъждане на ответната Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца сумата от 1200 лева, представляващи възнаграждение за 216 часа и 45 мин. ,
положен от ищеца труд извън времето за дежурства, за периода от 15.05.2017 г.
до 15.07.2020 г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на завеждане на иска до окончателното й
плащане.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е държавен служител на длъжност "надзирател първа категория" в затвор Бургас, като е
заемал тази длъжност непрекъснато през последните три години. Посочва, че
правната регламентация на работното време се съдържа в чл. 16е от ППЗИНЗС,
която норма изрично посочва, че отработеното време включва и времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, което
време е извън определените със заповед на началника на затвора начало и край на
работното време. За неуредените в специалния закон /ЗИНЗС/ въпроси, по силата
на препращата норма на чл. 19 от ЗИНЗС приложение следвало да намери Закона за
МВР. Ищецът заявява, че със заповед № 453/14.08.2014г . на началника на затвор
Бургас, на дежурните главни надзиратели /каквато длъжност е изпълнявал и той/ е
бил определен режим на работа при 24 часови смени, с начало на работния ден
8.00 часа и край на работния ден – 8.00 часа на следващия ден. Описва подробно
какви служебни задължения е следвало да изпълнява при организация на
дежурството, включваща и дейности преди началото и края на работния ден, а
именно: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж, встъпване
и сдаване на дежурството, съвместно с дежурния главен надзирател от предходната
смяна; съвместна проверка на наличността и документацията; съвместно попълване
на книгата за встъпване и сдаване и отбелязване на всички нередности, открити
при приемането, които не са отстранени; изготвяне на писмен доклад до началника
на затвора и явяване за представянето на същия, и др. С оглед изпълнението на
посочените служебни задължения, ищецът твърди, че като дежурен надзирател се явявал на работното си място в
7,45часа, след което до 8,00 часа се привеждал в съответствие с изискването за
униформено облекло и външен вид. При
приключване на 24 – часовото дежурство на следващия ден в 8,00 часа, първо
вземал участие в задължителния инструктаж, след което с встъпващия нов дежурен
извършвали дейностите по проверка, съставяне на докладите, отвода и приемането
на докладите от началника на затвора, които протичали до 8,45 часа. Всички тези
дейности и задължения били нормативно регламентирани в ППЗИНЗС /чл. 305, ал. 1,
чл. 314, чл. 318 и др./. Общото време по встъпване и сдаване на дежурството,
които дейности се извършвали извън времето на дежурство, било един час . Това
време не било отчитано и заплащано от работодателя до 11.05.2019г. След тази
дата било разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е до 30 минути и нормирано по този
начин същото било заплащано считано от 01.07.2019 г. Ищецът твърди, че през
исковия период е бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него
извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от
реално отработеното време е заплащан само половин час. С оглед на заявените
твърдения, ищецът претендира разликата за действително отработените часове като
иска да му бъде заплатена сумата от общо 1200 лева за положени от него 216 часа
и 45 мшн. труд извън регламентираното работно време, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на исковата молба.
Първоинстанционното решение в частта, с
което искът е отхвърлен за сумата над 971,28 лева, до претендирания размер от 1200
лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
В отговора на исковата молба, претенцията е
оспорена като неоснователна. Ответникът заявява, че след отмяната на
чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас било регламентирано
определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част
от работното време, поради което твърдението в исковата молба, че същото не е
признато за работно време, било неоснователно. Ответната дирекция заявява, че
това време било включено и заплатено като отработено. Считано от 11.05.2019 г.
въз основа на заповед на главния директор на ГДИН на служителите, даващи наряд било
заплащано допълнително възнаграждение за 30 минути към всяко отработено 24
часово дежурство.
За установяване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
също така е била назначена съдебно – счетоводна експертиза.
По делото не е спорно обстоятелството, че
между страните е налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността „ надзирател първа
категория „ в Затворническо общежитие
„Дебелт“ към Затвор Бургас , както и че през процесния период - 15.05.2017г.
- 15.07.2020г. същият е изпълнявал дежурства по график, при 24-часови смени,
които видно от експертизата са общо 249.
От приложените по делото Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г., изменена и допълнена със Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015
г. и Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на правосъдието,
регламентиращи реда за разпределяне на работното време в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, отчитането и
компенсирането на работа, извън редовното работно време, се установява, че за
дейностите, чието изпълнение се изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден
график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън
установеното работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в ЗМВР. Съгласно чл. 16, б.“е“ от цитираната заповед отработеното
време включва и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство. В чл. 17.1 е регламентирано, че за отработените часове над
установената нормална продължителност на работното време се изготвя протокол
/приложение № 1/. В раздел V на Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015 г. се съдържат правила относно отчитането и
документирането на времето на разположение, както и на положения труд извън
установеното работно време.
По
делото е представена и Заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в
гр. Бургас за определяне организацията и разпределението на работното време на
служителите в затвора Бургас и затворническите общежития „Житарово“ и
„Строител“, която видно от съдържанието й, е издадена във връзка със Заповед №
ЧР-05-170/03.04.2014 г. на министъра на правосъдието, която изрично е била
отменена с обсъдената по – горе Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. , издадена също
от министъра на правосъдието.
За периода след 01.07.2019 г.
регламентация на спорните отношения се съдържа в Заповед №Л-2788/14.06.2019 г.
на Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство
на правосъдието, отменяща Заповед №Л2271/13.05.2019 г. и с която е определено,
че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори /с изключение на затвора
в София/ следва да е в рамките до 30 минути, и считано от 01.07.2019 г/ /датата
на влизане в сила на заповедта/ така определеното време следва да се включва
към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед
№ЧР-0511/30.01.2015 г. на М-ра на правосъдието.
Въз основа на цитираната по – горе Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на 01.07.2019
г. Началникът на затвора в град Бургас е издал своя Заповед № 436 от същата
дата, с която нарежда, че времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в
Затвор-Бургас и ЗО, следва да е в
рамките на до 30 минути съответно за 24 - и 12 - часови дневни смени и до 15
минути за 12-часовите нощни смени, както и за 8-часови смени и всички временни
постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за периода от м.05.2017 г. до м.06.2019 г. за ищеца са отчетени общо
160 броя положени 24-часови дежурства,10 бр. 12-часови дневни дежурства ,4 бр.
12-часови нощни и 2 бр. 8 –чмасови дежурства . Вещото лице посочва, че за
периода от 17.02.2017 г. до 01.07.2019 г.
времето за извършване на дейностите преди и след дежурството не е
отчитано като отработено време и съответно не е заплащано. Считано от
01.07.2019 г. , на основание Заповед №436/01.07.2019 г. на началника на затвора
Бургас, е започнало отчитане и заплащане на времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство, като за 24- часовите дежурства това време е определено на 30 минути
общо. В заключението са направени изчисления относно средното почасово
възнаграждение, въз основа на получаваното от ищеца основно трудово
възнаграждение, увеличено със 150 % за извънреден труд като вещото лице е
определило, че за 2017 г. същото е 5,51 лева за час, за 2018 г- 6,80 лева за
час, за 2019 г.- 7,92 лева за час и за 2020 г. -8,66 лева за час. Въззивният съд намира, че заключението на вещото лице е обективно и компетентно
изготвено от лице, притежаващо специални знания, и няма основание да не бъде
поставено в основата на доказателствените изводи на съда.
За установяване твърденията на ищеца са
разпитани свидетелите Т. К. и Я. Ж., които дават информация относно това как
принципно са били организирани и провеждани различните дейности преди началото
и края на регламентираното работно време през 24- часовите дежурства.
Въз основа на анализа, който районният
съд е направил на гласните доказателства, предявеният иск е уважен частично,
като съдът е приел, че времето, което следва да бъде допълнително заплатено на
ищеца е по 45 минути на всяко 24- дежурство. За да признае допълнително
отработени 45 минути на всяко дежурство, Бургаският районен съд е приел, че
времето преди началото на смяната, през което ищецът е следвало да бъде на
разположение на работодателя за провеждане на задължителния инструктаж е 15
минути, а продължителността на времето, в което остава на територията на
затвора, след приключване на регламентираното работно време, е 30 минути.
С оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, въззивният съд направи собствен анализ на събраните гласни
доказателства и въз основа на него достигна до различни от изложените от
районния съд изводи относно продължителността на допълнително отработеното от
ищеца време. Настоящият съд не споделя изложеното от БРС, че след изтичане на
дежурството в 8.00 часа сутринта, главният надзирател имал задължения,
изпълнението на които отнемало средно 30 минути. За да достигне до този извод,
съдът безкритично е подходил към дадените от свидетелите показания, като е приел, че същите са логични и подробни. Въззивният съд намира, че
макар и обстоятелствени тези показания
не установяват по категоричен начин, че времето, през което ищецът е изпълнявал
служебни задължения след приключване на всяко едно от положените от него 160 дежурства през исковия период е било с
продължителност 30 минути. На първо място следва да се отбележи, че никой от
свидетелите действително не посочва
конкретни данни точно в колко часа
ищецът напуска работното си място ,като и двамата говорят общо за надзирателите ,но не и конкретно
за ищеца .Свид. К. подчертава ,че
най-дългото време за сдаване на поста е около 15-20 минути . Това означава,
че в някои случаи освобождаването на дежурната смяна става и преди 8.20часа. Що
се отнася до времето, необходимо за доклад при началника на затвора, св. Ж.
заявява, че същият отнема до 5 минути.
Същевременно от показанията на свидетелите
се установява, че отводът на смяната е с
продължителност около 10-15 минути, като след освобождаване на надзирателите,
дежурният главен надзирател извършва действия по изготвяне на доклад и
представянето на същия пред началника на затвора. Преценката на гласните показания
в тяхната съвкупност, водят до извод, че средната продължителност на времето,
необходимо за изпълнение на служебните задължения на дежурен главен надзирател
след изтичане на регламентираното работно време е приблизително 15 минути. При
тези данни, въззивната инстанция намира за необоснован изводът на районния съд,
че след края на работното време се установявали допълнителни 30 минути, през
които ищецът е изпълнявал служебни задължения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна.
Ищецът е държавен служител в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и осъществява дейности по
изпълнение на наказанията в затвора в Бургас. С оглед на това същият попада в
тази категория държавни служители на ответната дирекция, спрямо които се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерство на вътрешните
работи, по силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС.
Специалната уредба, съдържаща се в чл.
16а, ал. 1 от Правилника по приложението на ЗИНСЗ урежда по идентичен със ЗМВР
начин въпросите относно нормалната продължителност на работното време, а именно
8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време
на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС дава
изброяване на това какво включва отработеното време.
При липса на аналогична норма като тази
на чл. 185, ал. 5 от ЗМВР, предвиждаща, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение, съдът, на основание чл. 19, ал. 2 от
ЗИНСЗ приема същата за приложима и към
спорните отношения, предмет на делото.
Същевременно ППЗИНЗС съдържа
регламентация на дейностите, които осъществява нарядът в арестите, състоящ се
от дежурен главен надзирател
/каквато длъжност заема и ищецът/, дежурен командир на отделение и надзиратели.
Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, облечени в
установената униформа и снаряжение и в спретнат външен вид. Разпоредбата на чл.
308 от ППЗИНЗС съдържа уредба относно съдържанието на инструктажа, като е
предвидено, че инструктиращия следва да обяви резултатите от изпълнението на
служебните задължения през изтеклото денонощие и да изясни оперативната
обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и
определи реда за тяхното изпълнение. Чл.
307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС смяната
на постовите.
Законовите текстове не
определят времевия интервал, в който следва да се извършват действията по
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд.
Съгласно чл.2 от Директива №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период,
през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с
националното законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл. 307 и
311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на
служителя и следва да се извършват в работно време. В случай, че те не се
осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности
представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
Както вече бе посочено, от
доказателствата по делото не се установява, продължителността на времето, през
което ищецът е осъществявал дейности свързани с давания от него наряд преди и
след редовното работно време да е с по – голяма продължителност от 30 минути
сумарно за всяко едно от полаганите от него 24- часови дежурства. Ето
защо, въззивният съд прие, че времето, необходимо за изпълнение на служебните
задължения на ищеца, като главен надзирател е именно 30 минути за всяко 24-
часово дежурство като за останалата претендирана част извън тези 30 минути на
дежурство, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За периода след 01.06.2019г. до края на
исковия период - 15.07.2020г., искът е неоснователен, тъй като на ищеца е било
заплатено възнаграждение за 30 минути извънреден труд, съобразно Заповед
№436/01.07.2019 г.
За периода от 15.05.2017г. до
30.06.2019г., искът е основателен за заплащане на труд, положен в рамките на 30
минути общо по приемане и сдаване на смяната. При установеното от експертизата
средно почасово възнаграждение, увеличено със 150% за извънреден труд за 2017г.
– 5,51 лева на час и при положени 46 бр. 24 - часови смени, ; за 2018г. – 6,80
лева на час, при положени 78 смени и за
2019г. до 30.06.2019г. – 7,92 лева на час, при положени до 30.06.19г. общо 36 смени, в полза на ищеца се дължат общо 534,26 лева,
като до този размер искът е основателен. За разликата над сумата от 534,26
лева, до присъдената от районния съд
сума в размер на 971,28 лева, искът е неоснователен и в тази част същия следва
да бъде отхвърлен, а постановеното решение – отменено.
По разноските, съдът намира, че с оглед
частичната основателност на подадената въззивна жалба, на въззивната страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за настоящото производство в
размер на 40 лева /при признат размер на юрисконсултско възнаграждение от 100
лева/, съответстваща на отхвърлената от тази инстанция част от иска, а на
въззиваемия – следва да се присъдят 180 лева разноски за адвокат пред
въззивната инстанция, съответстващи на оставената без уважение част от
въззивната жалба част. Наред с това и с оглед частичната неоснователност на
предявения иск дължимите на ищеца съдебни разноски за адвокат за първата
инстанция следва да бъдат също намалени, като вместо присъдената от районния
съд сума в размер на 242,82 лева, на ищеца следва да му бъдат признати разноски
за адвокат до размер от 145 лева.
Що се отнася до дължимата за
първоинстанционното производство държавна
такса и депозита за вещо лице, изплатен със средства от бюджета на съда, същите
следва да останат в тежест на ответната страна, поради което решението в тази
част не подлежи на отмяна. Правилото на чл.78, ал.6 ГПК урежда хипотеза на
събиране от съда от осъдения ответник на държавната такса и разноските, дължими
от ищеца по делото, от чието заплащане той е бил освободен.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260529/28.10.20г.
постановено по гр.д.№3810/2020г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, в която предявеният от Т.Д.К. , ЕГН: ********** против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", Булстат *********, иск
е уважен за сумата над 534,26 лева /петстотин
тридесет и четири лв. и 26 ст./ до присъдения от БРС размер от 971,28 лева /деветстотин
седемдесет и един лв. и 28 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, както и в частта, в която ответната
дирекция е осъдена да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за
първата инстанция за сумата над 145 лева
/сто четиридесет и пет / до присъдените
от БРС 242,82 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Т.Д.К. , ЕГН: **********, от гр. ***
за осъждане на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с адрес:
гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов" №21, Булстат *********,
представлявана от Ивайло Йорданов, ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата над 534,26 лева до
присъдения от БРС размер от 971,28 лева , ведно със законната лихва върху
главницата, представляващи възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство за периода от 15.05.2017 г. до 15.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба - 15.07.2020
г. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Д.К. , ЕГН: **********,от гр. *** за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция за сумата над 145 лева , която съответства на
уважения размер от предявения иск.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", с адрес: гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов"
№21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.К. , ЕГН: **********,от гр. *** съдебно - деловодни разноски, в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.Д.К. ,
ЕГН: **********,от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", с адрес: гр. София, бул. "Ген. Н.
Столетов" №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов,
съдебно - деловодни разноски, в размер на 40
лева /четиридесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.