№ 51
гр. Сливница, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100816 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. И., с която
против Е. К. М. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
периода от 01.11.2016 г. до 30.10.2021 г. за лишаване от ползването на
съсобствения между страните недвижим имот – втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в северната част на УПИ № I-416, кв. 51
по плана на гр. Б., с площ от 82 кв.м., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 529 лева,
мораторна лихва върху всяка месечна главница /100 лева/, с падеж първо
число на следващия месец, за периода от м. 11.2018 г. до м. 09.2021 г.
В съдебно заседание от 22.11.2022 г. е допуснато изменение на размера
на исковете, които да се считат предявени за сумата от 17 795,50 лева –
главница за периода от 01.11.2016 г. до 30.10.2021 г. и 1598,25 лева –
мораторна лихва м. 11.2018 г. до м. 09.2021 г.
Ищцата заявява в исковата молба, че заедно с ответника са
съсобственици на процесния имот втори етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена в северната част на УПИ № I-416, кв. 51 по плана на гр. Б., с
площ от 82 кв.м по силата на наследствено правоприемство при следните
квоти – 1/2 ид.ч. за ищцата, и 1/2 ид. ч. за ответника. Посочва, че ответникът
ползва лично имота и не я допуска до него. Твърди, че е поканила ответника
да й предостави ползването на имота на 22.01.2016 г. Ето защо иска от съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за периода, през който е била
лишена от ползване.
1
С депозирания в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК
писмен отговор ответникът не оспорва, че заедно с ищцата са съсобственици
на процесния имот. Твърди, че не е лишил ищцата от ползването на имота.
Посочва, че ищцата има достъп до имота и може да го ползва по всяко време.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се използува лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно
за уважаване на предявения иск следва да се установят следните
предпоставки: 1/ страните са съсобственици на процесния имот; 2/ имотът се
ползва единствено от ответника; 3/ ищцата е отправила писмено искане да
ползва имота 4/ размерът на обезщетението.
Страните не спорят по първата предпоставка, че са съсобственици на
недвижим имот – втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена в северната част на УПИ № I-416, кв. 51 по плана на гр. Б., с площ
от 82 кв.м по силата на наследствено правоприемство при следните квоти –
1/2 ид.ч. за ищцата, и 1/2 ид. ч. за ответника. Това се установява и от
представените по делото писмени доказателства.
От представената по делото нотариална покана рег. № 486, том 1, № 40
на нотариус Росица Георгиева от 15.01.2016 г., се установява, че ищцата е
поискала писмено от ответника да й предостави ползването на процесния
имот. Поканата е връчена на ответника на 22.01.2016 г. Налице е и третата
предпоставка.
Основният спорен момент е по втората предпоставка – дали ответникът
ползва имота и дали ищцата е имала достъп до имота. Ползването на
недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по
начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и
съответно възможността му да ползва имота съобразно правата си в
съсобствеността. Подобно препятстване би било налице, ако само единия от
съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато
другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от
възможността за реално ползване. Лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2
от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва /така ТР № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК
2
на ВКС/.
От показанията на свидетеля И.П. И.-съпруг на ищцата, се установява,
че се е случвало 1-2 пъти да ходят с ищцата до процесния имот и да не могат
да влязат защото е било заключено. Свидетелят посочва, че ищцата не
разполага с ключ за имота. Същевременно от показанията на свидетелката
в.Б., която живее в съседен имот, се установява, че ищцата и ответникът са се
грижили заедно за покойната им майка. Според свидетелката не е налице
конфликт между страните и ищцата е имала достъп до процесния имот и го е
посещавала. Свидетелката споделя, че последно е виждала ищцата през 2017
г., включително и след смъртта на майката на ищцата и ответника.
Свидетелката потвърждава, че процесният имот се ползва само от ответника и
членове на неговото семейство. От съвкупната преценка на показанията на
свидетелите се установява, че достъп до имота е имал ответникът, който
заедно със своето семейство е ползвал същия. По делото се установи, че през
процесния период ищцата не е ползвала имота и не е разполагала с ключ за да
има свободен достъп. По делото не се установи, че ответникът е предоставил
на ищцата достъп до имота за процесния период въпреки отправената от нея
писмена покана. Същевременно в отговора на исковата молба от 14.02.2022 г.
ответникът е заявил, че не се е противопоставял ищцата да ползва имота и е
заявил готовност да предостави достъп, но той не е ангажирал по делото
доказателства, от които да се установява, че реално е предоставил достъп.
Следователно е налице и тази предпоставка за уважаване на иска.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период
01.11.2016 г. – 30.10.2021 г. средномесечния пазарен наем за имота е общо 35
589 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което подробно и
обосновано е отговорило на поставените въпроси. Имотът е съсобствен между
страните при равни квоти, с оглед което размерът на дължимото на ищцата от
ответника обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е в размер на половината от
наемната цена за имота в посочения период, а именно 17 794,50 лева, за която
сума искът е основателен, тоест в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и
изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна
лихва върху главницата от 17 794,50 лева за периода от м. 11.2018 г. до к.
09.2021 г., чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 3196,51
лева. Следователно искът следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
При този изход на делото ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има
3
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Той е заплатил
775,80 лева за държавна такса, както и 300 лева за депозит за вещо лице по
допусната от съда ССчЕ. Бил е представляван от адвокат на когото е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, което се установява от
договора за правна защита и съдействие. Ето защо ответникът следва да
заплати на ищеца 1975,80 лева за разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „............., да
заплати на В. К. И., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л............., на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 17 794,50 лева, представляваща
обезщетение за периода от 01.11.2016 г. до 30.10.2021 г. за лишаване от
ползването на съсобствения между страните недвижим имот – втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в северната част на УПИ № I-
416, кв. 51 по плана на гр. Б., с площ от 82 кв.м., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 3 196,51 лева, мораторна лихва
върху всяка месечна главница, с падеж първо число на следващия месец, за
периода от м. 11.2018 г. до м. 09.2021 г.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „............., да
заплати на В. К. И., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л.............,
сумата от 1975,80 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4