№ 14370
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20231110168010 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответниците Е. П. Б. и Ф. И. Б. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-гараж №7, находящ се в гр. //////1. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че срещу ответниците е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и съдът му
указал да предяви установителен иск относно вземането си, поради което е обоснован
правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че
ответниците му дължат солидарно сумата от 1069,85 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 171,42 лв. – лихва за забава от 15.09.2018
год. – 09.11.2020 год., сумата от 26,77 лева, представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 5,68
лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 год. до 09.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 19.11.2020 год. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-Е. П. Б. и Ф. И. Б. са депозирали в срок отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Правят
1
възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качеството им на
потребители на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение,
т.е. че са заплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от тях
суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В случая качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия се установява от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ////, том I, рег. №////, дело №//// от 2001 год., от
който е видно, че Ф. И. Б. е придобил правото на собственост върху топлоснабдения
имот. От страна на ответниците не се оспорва, че имота и придобит по време на брака
им, поради което съдът приема този факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влИ. в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на
потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150,
ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
2
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай видно от представения по делото договор, етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. //////1 е възложила извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ТС” ЕООД.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че през процесния период ТЕ
за отопление на имот се извършва с апартаментен топломер №//////, че абонатът
заплаща стойността на ТЕ, отдадена за сградна инсталация, разпределяна от ФДР
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по
проект. Установява се, че ТЕ за БГВ в гаража не се начислява. Вещото лице е дало
заключение, че според ФДР, за процесния период, абонатът не е осигурил достъп за
отчет-Протокл от 27.04.2018 год., а за периода 2018год./2018 год. сградата е отчитана с
мобилно устройство, като от ФДР твърдят, че не е осигурен достъп, но протокол няма.
Установява се, че и за двата периода на абоната е нацислена служебна ТЕ по
максимален специфичен разход на сградата. Дадено е заключение, че дължимата сума
е 1074,76 лева. Не са въведени твърдения, че ответниците са платили процесната сума.
С оглед на изложеното и след като взе предвид приетите в производството
съдебно-техническа експертиза, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установена потребената топлоенергия за периода 2017 год./2018 год., която съдът, на
основание чл. 162 от ГПК, приема, че е в размер на 533,70 лева, до който иска е
основателен. За разликата до пълния предявен размер и за сумата от 541, 07 лева, и за
периода 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. съдът приема, че иска е недоказан, тъй като
от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, във връзка с констатираното от
3
вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза, за липса на протокол за
неосигурен достъп респ., че са били налице предпоставките на чл. 7.3.2. от Наредба
16-334 за начисляване на служебна топлина енергия по максимален специфичен
разход на сградата.
По горните съображения съдът намира, че Е. П. Б. и Ф. И. Б. дължат на
ищцовото дружество сумата от 533,70 лева за периода от 01.07.2017 год. до 01.05.2018
год..
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
4
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.11.2020 год., от
което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
11.2017 год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.07.2017 год. до 30.04.2019
год., т.е. вземането е погасено по давност за периода от 01.07.2017 год. до м.11.2017
год., поради което възражението на ответника за този период и за сумата от 1,58 лева
/определена на основание чл. 162 от ГПК/ е основателно, а искът на ищеца следва да
бъде уважен за сумата от 532,12 лева и за периода от м.11.2017 год. до 30.04.2018 год..
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 339,85 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 33,12
лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №57391/2020 год. по описа на
СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
//////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// против Е. П. Б., ЕГН ********** и
Ф. И. Б., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ///////, че Е. П. Б. и Ф. И. Б. дължат
солидарно на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК от сумата от 532,12 лева
/петстотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от месец 11.2017 год. до 30.04.2018 год. за
топлоснабдяван имот-гараж №7, находящ се в гр. //////1, ведно със законната лихва,
считано от 19.11.2020 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 1069,85 лева, като погасен по давност за
сумата от 1,58 лева и за периода от 01.07.2017 год. до м.11.2017 год. и като
неоснователен за сумата от 541,07 лева и за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019
год., сумата от 26,77 лева /двадесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2017 год.
до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020 год.до
окончателното плащане на сумата, като отхвърля исковете за сумата от 171,42 лева
/сто седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018 год. до 09.11.2020 год.,и за сумата от 5,68 лева /пет лева
и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
5
дялово разпределение и за периода от 01.12.2017 год. до 09.11.2020 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. П. Б., ЕГН ********** и Ф. И. Б., ЕГН ********** да заплатят на
„ТС” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 339,85 лева /триста
тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претнциите и 33,12 лева
/тридесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща сторените разноски по
гр.д. №57391/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в..
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ФДР „ТС”
ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6