№ 685
гр. Сливен, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230103367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на Д. П. В. от гр. Сливен против неговия внук -
Д. П. В., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна
защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на
15.08.2023 г. в ................. от ответника спрямо молителя, изразил се в
упражняване на физическо и психическо насилие спрямо молителя чрез
блъскане с ръце, обиди „дърт педераст“ и заплахи, че ще ги запали и погуби.
Моли да бъде издадена заповед за защита, с която съдът да задължи
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя и да му забрани да приближава молителя, както и жилището му на
разстояние по-малко от 50 м.
На 22.08.2023 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита, с която е
задължил ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя и е забранил на ответника да приближава молителя на
разстояние по - малко от 50 метра, както и жилището му на адрес гр.
.......................
В откритото съдебно заседание, молителят лично, както и чрез своя
процесуален представител - адвокат, поддържа депозираната молба.
1
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице,
визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено
от низходящ (внук) - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация
от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителят.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
молителят е дядо на ответника по бащина линия.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 15.08.2023 г. в ................. ответникът е упражнил физическо
и психическо насилие спрямо молителя чрез блъскане с ръце, обиди „дърт
педераст“ и заплахи, че ще ги запали и погуби. Наред с осъщественото
физическо насилие, отправените от ответника закани, породили действителен
страх у молителя, безспорно могат да се квалифицират като акт на
емоционално и психическо насилие по смисъла на ЗЗДН.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителя
2
е доказан посредством подадената от него декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника е да проведе
успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията
твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
осъщественият акт на домашно насилие от ответника спрямо молителя се
доказва по безспорен начин и от показанията на свид. П.Д. В., син на
молителя и баща на ответника, които съдът кредитира изцяло като обективни,
логични и последователни. От тях се установява, че на 15.08.2023 г. в гр.
Сливен, в дома на молителя ответникът е упражнил физическо и психическо
насилие спрямо молителя чрез блъскане с ръце и отправяне на обиди „дърт
педераст“. Свидетелят описва, че след инцидента, синът му дори се похвалил
пред леля си, че е „набил“ своите баба и дядо.
Твърденията на молителя за осъществения акт на домашно насилие от
ответника спрямо него, както и склонността на ответника към насилие и
неспазване на установения правов ред се установяват косвено и от изисканата
от съда справка за съдимост, видно от която ответникът многократно е
осъждан, както и от приетите по делото справки от деловодството на СлРС.
От последните се установява, че ответникът упражнява домашно насилие,
чрез проява на физическа и психическа агресия и спрямо своята фактическа
съжителка и майка на двете му деца и спрямо своите родители, за което в
тяхна полза има издадени заповеди за защита.
3
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителя следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за
да гарантира неговата защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя.
Подходяща е и исканата от молителя мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
закона, а именно на ответника да бъде наложена забрана да доближава
молителя и жилището му на разстояние по-малко от 50 м., като мерките
следва да бъдат наложени за максималния срок от осемнадесет месеца.
Обстоятелствата по делото сочат, че агресията на ответника към молителя е
трайна и би могла да прогресира във времето, поради което ефективната
защита на пострадалото лице изисква трайното отделяне на ответника от
близки контакти с молителя. Този срок съдът намира и за достатъчен за
постигане целта на закона, а именно както молителят да възстанови
емоционалната си стабилност, така и ответникът да преосмисли поведението
си спрямо своя дядо по бащина линия.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и
глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. Съдът намира, че предвид липсата
на доказателства, събрани по делото за трудовата заетост на ответника, в
настоящия случай глобата следва да бъде определена в минималния размер от
200,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. П. В., ЕГН: **********, с
настоящ адрес гр. ........................, е осъществил на 15.08.2023 г. в .................
акт на домашно насилие спрямо Д. П. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес
........................., изразил се в упражняване на физическо, емоционално и
психическо насилие върху молителя чрез блъскане с ръце, обиди „дърт
педераст“ и заплахи, че ще ги запали и погуби.
НАЛАГА на Д. П. В., ЕГН: ********** следните мерки за защита
от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Д. П. В., ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. П. В., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. П. В., ЕГН: ********** да приближава на
разстояние по - малко от 50 /петдесет/ метра Д. П. В., ЕГН: **********,
както и жилището му на адрес ......................... ЗА СРОК ОТ 18
/ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Д. П. В., ЕГН: **********
ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по сметка на РС -
Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита в полза на Д. П. В., ЕГН:
********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно
изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя Д.
П. В., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. П. В., ЕГН: **********,
с настоящ адрес гр. ........................ да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото, както и
държавна такса от 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
5
страните и на РУ на МВР - Сливен за сведение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6