Определение по гр. дело №47581/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2025 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20251110147581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване:

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45595
гр. София, 02.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110147581 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Б. К. против „Пенсионно-осигурителна компания
Доверие“ АД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1.
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото и да
насрочи заседание.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на същата,
следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими, допустими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад
на делото:
Ищцата В. Б. К. твърди, че по силата на осигурителен договор № ** от 21.06.2002 г.,
сключен по реда на чл. 124, ал. 1 КСО между ответника „Пенсионно-осигурителна компания
Доверие“ АД и П. Х. П. на последния е открита иднвидуална пенсионна партида по чл. 129
КСО с осигурителен номер **, по която са започнали да постъпват средства за допълнително
задължително пенсионно осигуряване. На 27.10.2019 г. осигуреното лице П. Х. П. е починал,
като негов единствен наследник по закон била ищцата като роднина от четвърта степен по
съребрена линия (първа братовчедка). Тъй като ищцата се явявала единствен наследник на
починалото осигурено лице, то по силата на чл. 170, ал. 1 КСО тя имала право да получи
натрупаните средства в индивидуалната му партида в универсалния пенсионен фонд, които
към датата на смъртта на осигуреното лице са в размер на 2571,09 лв. Ищцата твърди, че е
изпратила до ответника покана, получена на 29.09.2020 г., с искане да й бъдат изплатени
натрупаните в индивидуалната партида на наследодателя й парични суми, но ответникът с
писмо отказал. Ищцата счита, че отказът на ответника е неоснователен, като излага
1
подробни правни съображения за правото си да получи сумата по партидата като
наследница на осигуреното лице. За периода 22.12.2021 г.-22.12.2024 г. върху изискуемото,
но неплатено главно вземане, се натрупала мораторна лихва в размер на 937,46 лв. Ето защо
ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 2571,09 лв., главница,
представляваща натрупани средства по индивидуалната пенсионна партида на нейния
наследодател П. Х. П., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
937,46 лв., мораторна лихва за периода 22.12.2021 г,-22.12.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът „Пенсионно-осигурителна компания Доверие“ АД оспорва исковете
като неоснователни. Не оспорва факта, че П. Х. П. е бил осигурен в Универсален пенсионен
фонд „Доверие“ и е имал открита осигурителна партида във фонда, управляван от
ответника. Сочи, че правоотношението на осигуреното лице е възникнало след извършено
служебно разпределение на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 137, ал. 4 КСО, на посочената от
ищцата дата - 21.06.2002 г. Не оспорва и, че П. Х. П. е починал на 27.10.2019 г. и негов
единствен наследник по закон е ищцата, като първа братовчедка. Не оспорва и, че по
партидата на починалия, към датата на неговата смърт, са били натрупани 2571,09 лв., които
ответникът отказал да изплати на ищцата, тъй като според него тя няма субективно право да
получи исканото плащане. Излага подробни правни съображения за правомерността на
отказа да изплати сумата по партидата на ищцата като наследница на осигуреното лице.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 170 КСО и чл. 86 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже 1. по иска с правно осн. чл. 170
КСО: качеството на осигурено лице по задължително допълнително пенсионно осигуряване
на П. Х. П. в правоотношение с ответника; размер на натрупаните по индивидуалната
партида средства; смъртта на осигуреното лице; качеството на наследник на посоченото
лице и приемане на наследството от страна на ищцата; 2. по иска с правно осн. чл. 86 ЗЗД
парично задължение на ответника, падеж, настъпила забава на последния за изпълнение на
паричното задължение, размер на натрупана мораторна лихва
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване на всички
правоизключващи и правоунищожаващи възражения.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П. Х. П. е
бил осигурен в Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и е имал открита осигурителна
партида във фонда, управляван от ответника; че П. Х. П. е починал на 27.10.2019 г. и негов
единствен наследник по закон е ищцата, като първа братовчедка; че по партидата на
починалия, към датата на неговата смърт, са били натрупани 2571,09 лв., че ответникът
отказал да изплати на ищцата посочената сума.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да изрази становище по представените от ответника писмени
доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 10.12.2025 от 14:00 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищцата – с препис и от отговора на исковата молба и
2
приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3