№ 24818
гр. ........., 24.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110107253 по описа за 2022 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
С определение от 04.04.2022 г., постановено по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
ГПК – поради изрично и писмено изразена воля от двете страни в процеса, обективирана
съответно в молба на ищеца от 17.03.2022 г. и в молба на ответницата от 30.03.2022 г.,
производството е спряно.
В срока по чл. 230, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК ищецът „..........“ ЕАД е депозирал писмена
молба от 24.08.2022 г., с която отправя искане същото да бъде възобновено.
Съдът, след като съобрази основанието за спиране на делото, постъпването на молба от
една от страните с изрично искане за възобновяването му и отправянето на искането в
преклузивния шестмесечен срок, намира същата за основателна, поради което и на
основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено, като
същото продължи от действието, от което е било спряно /арг. чл. 230, ал. 3 ГПК/ - в случая с
насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предявени са от „..........“ ЕАД против И. П. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 2283,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ........., ж.к. ..........,
бл. ..., вх. 2, ет. 9, ап. 74, с абонатен № ......, 278,42 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; 35,74
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 4,12 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2021 г. до окончателното изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 14079/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. ........., ж.к. .........., бл. ..., вх. 2, ет. 9,
ап. 74, с абонатен № ......, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да
е необходимо изричното им приемане. Посочва, че Г. е собственик/титуляр на вещно право
на ползване на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1.
т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия,
като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Буната“ ООД в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е
следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същата не е погасила в срок дължимите суми за главница в размер от
2283,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ........., ж.к. .........., бл. ..., вх. 2,
ет. 9, ап. 74, с абонатен № ......, 278,42 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; 35,74
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 4,12 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
24.02.2021 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, обективиран в молба с вх.
№ 51880/17.03.2022 г. ответната страна И. Г. заявява, че признава исковите претенции на
ищцовото дружество, като излага довод, че между нея и „..........“ ЕАД в хода на
производството по настоящото дело е постигнато писмено споразумение, поради което
отправя искане да не бъдат назначавани особен представител и вещи лица, а
юрисконсултското възнаграждение на ищеца да бъде определено в минимален размер.
На всяка от страните следва да бъде указано най-късно в съдебното заседание да заяви,
съответно ответната страна какви конкретно по вид и размер вземания са погасени със
сумата от 939,69 лв., а на ищеца оспорва ли получаването на сумата, респ. за погасяването
на кои конкретно по вид, период и размер вземания е отнесена тази сума.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Бруната“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. ........., ж.к. „Братя Бъкстон“ № 85“ ЕООД като трето
лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно и следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
положителни установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването
между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
2
енергия в твърдените количества, при което за нея е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
С оглед изложените от ответната страна твърдения за постигнато извънсъдебно
споразумение за разсрочване изпълнението на процесните задължения, в тежест на ищеца е
да установи настъпване на срока на последната погасителна вноска по споразумението,
респ. наличието на съответно неизпълнение от страна на потребителя, представляващо
форма на неизпълнение на споразумението, в случай, че твърди такова.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила претендираните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила дълга на падежа в случай, че твърди това.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените от същата твърдения, съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период същата е била
собственик на процесния недвижим имот с адрес: се в гр. ........., ж.к. .........., бл. ..., вх. 2, ет.
9, ап. 74, с абонатен № ......, който през този период е бил топлоснабден, като и, че през
исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него
стойност.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответницата /към молбата от 30.03.2022 г./ писмени
материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за
неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
На ответната страна следва да бъде указано най-късно в първото по делото съдебно
заседание да завери по реда на чл. 183 ГПК представените от писмени материали с „вярно с
оригинала“ в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност
по делото.
Като ненеобходими – с оглед липсата на проведено оспорване в отговора, следва да
бъдат оставени без уважение исканията на ищцовото дружество за допускане изслушването
на съдебно-техническа експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба, както и
искането му за задължаване на третото лице – помагач да представи документите, описани в
т. 4 от доказателствените искания в исковата молба, касаещи отчитането и разпределението
на топлинна енергия в имота.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза за първото съдебно засадени, с
оглед становищата на страните по извършеното частично плащане.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 14079/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 7253/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Бруната“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ........., бул./ул. „Братя Бъкстон“ № 85“ ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
писмени материали, както и приложените към молбата на ответната страна от 30.03.2022 г.
Споразумение от 16.03.2022 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 16.03.2022 г.
УКАЗВА на ответната страна И. Г. най-късно в откритото съдебно заседание да
завери с „вярно с оригинала“ приложените към молбата от 30.03.2022 г. документи, като при
неизпълнение на указанията в срок и на това основание същите ще бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото.
УКАЗВА на ответната страна И. Г. най-късно в откритото съдебно заседание да
посочи какви конкретно по вид и размер вземания са погасени с платената от нея сума от
939,69 лв.
УКАЗВА на ищеца „..........“ ЕАД най-късно в откритото съдебно заседание да
посочи оспорва ли получаването на сумата от 939,69 лв., съответно за погасяването на кои
конкретно по вид, период и размер вземания, предмет на настоящото дело, е отнесена тази
сума.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по задачите, формулирани в исковата молба, за първото
съдебно заседание, след изпълнение на така дадените указания на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, както и за
задължаване на подпомагащата страна „Бруната“ ООД да представи документите, описани в
т. 4 от доказателствените искания в исковата молба, касаещи отчитането и разпределението
на топлинна енергия в имота, като ненеобходими.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 14079/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви
състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
4
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5