№ 14523
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110111519 по
описа за 2024 година
Производството e по реда на Глава XIII ГПК и ЗОДОВ (Общ исков процес).
Образувано е по искова молба Т. Д. С. против ПРБ, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 20000 лева, представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, неудобства, притеснения, унижения и влошени отношения със
семейството на ищеца, претърпени от последния вследствие на наказателно
преследване срещу него, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с обвинителен акт по ДП ЗМ № ****/2013 г. по описа на
СДВР, съответно пр. пр. № *****/2013г. по описа на Софийска районна прокуратура,
бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 201 вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. Твърди, че съдебното производство било прекратявано няколко пъти и делото
било връщано на разследващия и на Прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения и такива, нарушаващи правото му на защита, поради неясно и
неконкретизирано обвинение, като Прокуратурата внасяла нов обвинителен акт след
всяко прекратяване. Било образувано НОХД № *****/2017 г. по описа на СРС, НО,
107състав, по което на 25.05.2022 г. била произнесена оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение по чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Посочва, че
срещу постановената от СРС присъда били подадени протест и жалба, за което
Софийски градски съд образувал ВНОХД № ****/2023 г. по описа на VII въззивен
състав. Сочи, че му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 500 лева. Навежда, че от началото до края на делото били проведени повече
от 20 съдебни заседания, както и че по досъдебното производство били извършвани
множество разпити, привличания и предявявания, в качеството му на обвиняем, което
било съпроводено с голям стрес, чувство за несправедливост и страх, което влошило
психическото му състояние. Проблемите, свързани с наказателното производство,
влошили семейното му състояние и съпругата му го напуснала. Трябвало да се грижи
за сина си, роден през 2005 г., както и за дъщеря си, родена през 2000 г., които тогава
1
били много малки и израснали с проблемите му покрай наказателното дело.
Отрицателно били повлияни контактите и отношенията му в обществото. Във връзка с
уволнението му следвало да търси правата си по съдебен ред. Претърпял ограничения
в отношенията си с приятели и роднини, накърнени били моралните и нравствените
му ценности. Освен това, наказателното производство довело до извършване на
множество разходи от страна на ищеца. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в
законна сила. Поддържа, че до постановяване на последната, вследствие на водения
срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, неудобства, притеснения, страх, унижения, както и влошени отношения със
семейството му. Твърди, че в наказателното дело не са му били присъдени, поисканите
от ищеца на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдебни разноски. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебни
разноски, включително и за адвокатски хонорар.
Ответникът ПРБ, в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция. Поддържа, че искът
бил недоказан, доколкото ищецът не бил представил доказателства за влизане в сила
на оправдателна присъда. Прави възражение срещу размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лева, доколкото същият бил завишен,
несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в страната и
несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразява срещу ангажиране
отговорността на Прокуратура на РБ за цялата продължителност на съдебната фаза на
процеса, като в тази връзка посочва, че в този период делото се е намирало в съда и в
други правни субекти, различни от ответника, които са били отговорни за
своевременното разглеждане и решаване на делото. Ето защо моли съда да отхвърли
исковата претенция, алтернативно да присъди обезщетение в по-нисък размер, който
да отговаря на претърпените вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Като доказателства по настоящото дело са приобщените следните наказателни
дела: НОХД ******/2015 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, НОХД ****/2016 г. по
описа на СРС, НО, 133 състав, НОХД ******/2016 г.по описа на СРС, НО,107 състав,
НОХД ****/2017 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, НОХД *****/2018 г. по описа на
СРС, НО, 3 състав, НОХД № *****/2023 г. по описа на СРС, ВНОХД № ****/2022 г.
по описа на СГС, и НОХД № *****/2017 г. по описа на СРС, 107 състав, НОХД
*****/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав и пр. пр. № *****/2013 г., ВНОХД №
****/2023 г., както и ДП № ****/2013 г. по описа на СРП, пр. пр. № *****/2013 г.
От приобщеното ДП № ****/2013 г. по описа на СРП, пр. пр. № *****/2013 г. се
установява, че с постановление от 14.10.2014 г. ищецът Т. Д. С. е привлечен като
обвиняем за следните деяния: за това, че за времето от 28.11.2012 г. до 20.03.2013 г. в
гр. София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 12 деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, противозаконно е присвоил – не отчел на
каса на „фирма“ ООД чужда движима вещ- сумата от 5156,35 лева, която владеел –
като сума пари, дадени му от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки
по фактури – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, алтернатива 1, вр. чл. 26 НК; и затова,
че за времето от 27.03.2013 г. до 08.05.2013 г. в гр. София, ул. ***** №* при условията
на продължавано престъпление с 3 деяния, които осъществяват поотделно един състав
2
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обективна обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, в качеството си на длъжностно лице „пласьор-масов пазар“ по
силата на трудов договор от 11.12.2009 г. със страни „фирма“ ООД и Т. Д. С.,
респективно Длъжностна характеристика към упоменатия договор, влязла в сила на
25.03.2012 г., е привоил чужди пари собственост на „фирма“ ООД, като не ги отчел на
каса в общ размер от 1605,07 лева, връчени в това му качество от клиенти на „фирма“
ООД по повод заплащането на стоки по фактури – престъпление по чл. 201, ал. 1, вр.
чл. 26 НК. При предявяване на постановлението за привличане като обвиняем ищецът
се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.
С постановлението на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 500 лева, която по жалба на ищеца е намалена на сумата в размер на 300
лева с определение от 27.01.2015 г. по н.ч.д. №****/2015 г. по описа на СРС, НО, 132
състав.
С постановление от 12.06.2015 г. е извършено ново привличане на ищеца като
обвиняем. При предявяване на постановлението за привличане като обвиняем ищецът
се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.
С обвинителен акт, внесен в съда на 11.09.2015 г. Прокуратурата е повдигнала
обвинение на ищеца Т.Д.С. за това, че за времето от 28.11.2012 г. до 08.05.2013 г. в гр.
София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 15 деяния които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице
„пласьор-масов пазар“ по силата на трудов договор№169/10.12.2009 г. със страни
„фирма“ ООД и Т. Д. С., респективно Длъжностна характеристика към упоменатия
договор, влязла в сила на 25.03.2012 г., е присовил чужди пари собственост на „фирма“
ООД, като не ги отчел на каса в общ размер от 6761,42 лева, връчени в това му
качество от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки по фактури –
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №******/2015
г. по описа на СРС, НО, 133 състав, което е било насрочено в открито съдебно
заседание на 06.11.2015 г. С протоколно определение от посочената дата съдът е
прекратил съдебното производство, доколкото е констатирал съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, които са ограничили правото на подсъдимия
да разбере в какво е обвинен, като е върнал делото на Софийска районна прокуратура
за отстраняването им.
След посоченото прекратяване по ДП № ****/2013 г. по описа на СРП, с
постановление от 27.01.2016 г. е направено ново привличане на ищеца в качеството му
на обвиняем.
С обвинителен акт, внесен в съда на 17.05.2016 г. Прокуратурата е повдигнала
обвинение на ищеца Т.Д.С. за това, че за времето от 28.11.2012 г. до 08.05.2013 г. в гр.
София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 13 деяния които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице
„пласьор-масов пазар“ по силата на трудов договор№169/10.12.2009 г. със страни
„фирма“ ООД и Т. Д. С., респективно Длъжностна характеристика към упоменатия
3
договор, влязла в сила на 25.03.2012 г., е присвоил чужди пари собственост на „фирма“
ООД, като не ги отчел на каса в общ размер от 6781,25 лева, връчени в това му
качество от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки по фактури –
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №****/2016 г.
по описа на СРС, НО, 133 състав, което е прекратено с разпореждане от 01.07.,
доколкото съдията-докладчик е констатирал извършено на досъдебното производство
съществено процесуално нарушение, осъществено по отношение на другия подсъдим
– Валентин Петров Василев, като е върнал делото на СРП за отстраняване на
констатираните нарушения при изготвянето на обвинителния акт.
На 26.09.2016 г. е внесен нов обвинителен акт, без разлики по отношение на
подсъдимия Т. Д. С., въз основа на който е образувано НОХД №******/2016 г. по
описа на СРС, НО 107 състав. Посоченото съдебно производство също не е насрочвано
в открито съдебно заседание, като е прекратено с разпореждане от 21.10.2016 г. и
делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални
нарушения при изготвянето на обвинителния акт по отношение на другия подсъдим –
Валентин Петров Василев.
Впоследствие е образувано НОХД №****/2017 г. по описа на СРС, НО, 107
състав, по което са проведени две открити съдебни заседания. В проведеното на
13.06.2017 г. открито съдебно заседание не е даден ход на делото, доколкото
подсъдимият Т. Д. С. е направил възражение, че не получил препис от обвинителния
акт в предвидения в закона срок. С протоколно определение, постановено в
проведеното на 10.10.2017 г. открито съдебно заседание, съдът е прекратил съдебното
производство, доколкото съдът е констатирал извършено на досъдебното производство
съществено процесуално нарушение, осъществено по отношение на другия подсъдим
– Валентин Петров Василев, като е върнал делото на СРП за отстраняване на
констатираните нарушения при изготвянето на обвинителния акт.
На 18.12.2017 г. отново е внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който е
образувано НОХД №*****/2017 г. по описа на СРС, НО, 107 състав. По посоченото
дело в периода 13.03.2018 г. – 25.05.2022 г. са проведени общо осемнадесет открити
съдебни заседания, в шест от които съдът не е дал ход на делото поради нередовно
призоваване на подсъдими или свидетели по делото. Приет е за разглеждане в
наказателното производство граждански иск на ощетеното юридическо лице „фирма“
ООД.
По посоченото дело на 25.05.2022 г. съдът е постановил присъда, с която е
признал ищеца Т. Д. С. за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 НК. Отхвърлен е предявеният граждански иск.
Срещу така постановената присъда е подаден протест от 30.05.2022 г., както и
въззивна жалба срещу отхвърлянето на гражданския иск, като е образувано ВНОХД
№****/2022 г. по описа на СГС. С определение от 26.10.2022 г. въззивният съд е
прекратил въззивното производство, тъй като е констатирал, че подадения от
прокуратурата протест не отговаря на изискванията на НПК, като е върнал делото на
районния съд за даване на указания на прокуратурата за отстраняване нередовностите
на протеста.
С разпореждане от 09.12.2022 г. районният съд е дал съответните указания на
прокуратурата за отстраняване на нередовностите на протеста, за което е даден 7-
дневен срок.
С определение от 14.03.2023 г., като е констатирал, че в дадения от съда срок
прокуратурата не е изпълнила указанията на съда, съдът е върнал депозирания на
4
30.05.2022 г. протест срещу присъдата от 25.05.2022 г. по НОХД №*****/2017 г. по
описа на СРС, НО, 107 състав.
Така постановеното определение е връчено на СРП на 30.03.2023 г., като в
указания 7-дневен срок не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 07.04.2023 г.
Впоследствие е образувано ВНОХД №****/2023 г. по описа на СГС с предмет
единствено подадената въззивна жалба срещу произнасянето на наказателния съд по
приетия за разглеждане граждански иск в наказателния процес, като въззивният съд е
отменил присъдата в гражданско-правната й част и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, вследствие на което е образувано НОХД
№*****/2023 г. по описа на СРС, чийто предмет е само произнасяне по гражданския
иск, предявен от „фирма“ ООД.
В настоящото производство е изслушано и заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено от лице
със специалност в областта на психологията и клиничната психология, в периода на
наказателното дело ищецът е претърпял психологично неразположение, което се
изразява в негативни преживявания, които не носят характеристиките на клинични
изяви в тесния смисъл и такива преживявания са в нормата за психичната дейност.
Налице са общи симптоми на тревожност, високо вътрешно напрежение, нервност,
психосоматични проблеми, разстроен сън, постоянни тревоги, тъжно и депресивно
състояние. Преживял е негативни промени в поведението и психиката в резултат от
продължителността на воденото наказателно производство срещу него на базата на
негови личностни особености: развиване на невротични симптоми, изолиране от
околните, оставайки с двама-трима приятели, загубил е доверие в хората, развита
подозрителност към околните. В поведенчески план се справя чрез търсене на
спасение в работата. Вещото лице сочи, че личността на ищеца го прави склонен да
преживява житейските негативи и катаклизми по-негативно и с по-висок интензитет,
дори дълго време, след като са отминали. С оглед на това, той е възприел воденото
срещу него наказателно производство като особено тежко в психо-емоционален план.
Според заключението негативните стресови и други преживявания не са
дезактуализирани към настоящия момент, предвид установените при ищеца
тревожност, депресивност и дисфункционални вярвания.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Р.С и Д.К.
Свидетелят С. – сестра на ищеца, споделя, че същият през 2013 г. напуснал
„фирма“ ООД и заминал за Англия. Не можел да си намери работа, имал проблеми с
фирмата, която го заплашвала, започнал да злоупотребява с алкохол. След като
започнали делата ищецът станал много затворен, не искал да излиза и не искал да
общува със свидетелката, станал нервен. Сочи, че ищецът е баща на три деца, грижил
се за децата, но след това съпругата му го напуснала и взела децата. Твърди, че имало
връзка между развода му и воденето на наказателни дела срещу него.
Свидетелят К. сочи, че е съсед на ищеца, като със същия са приятели от повече от
20 години. Сочи, че ищецът й споделял, че се водят дела срещу него, че той е невинен,
но това му тежи. Свидетелят споделя, че ищецът започнал да става асоциален,
напрегнат, притеснен, споделял й, че има проблеми със съня, семейни проблеми. И
той, и жената, с която живеел, споделяли, че проблемите се задълбочават. Наложило
се да замине, за да се отърси от нещата и да си търси работа. Нямало го няколко
месеца и като се върнал не бил по-добре, бил зле психически, доста отслабнал, трудно
се комуникирало с него. Сочи, че е прекалявал с алкохола, другите му здравословни
проблеми се задълбочили с течение на времето. Свидетелят сочи, че ищецът си гледал
5
децата, защото съпругата му нямала възможност, така било отредено от съда, после се
наложило той да замине, защото тук нямало как да си намери работа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан влязла в сила присъда;
2) претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване, както и какъв е размерът на тези вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни
основания за ангажиране отговорността на държавата, едно от които е в случаите на
постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият случай.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице.
Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна
обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които
са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – а
именно, наличието обвинение в престъпление, по което ищецът е оправдан. В случая
това е станало с присъда от 25.05.2022 г., постановена по НОХД №*****/2017 г. по
описа на СРС, НО, която е влязла в сила в наказателноправната си част на 07.04.2023 г.
– датата на влизане в сила на определението на съда, с което е върнат подадения от
прокуратурата протест срещу оправдателната присъда.
Съдът не намира основание да не кредитира в по-голямата им част свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са логични и
последователни, като частите, които не следва да бъдат кредитирани ще бъдат
посочени изрично.
От изслушаната по делото съдебно-психилогическа експертиза и събраните
гласни доказателствени средства се установява, че от неоснователното обвиняване в
извършване на престъпление, свързано със службата, ищецът е търпял неимуществени
вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение, страха от осъждане, както и чувство на
несигурност относно бъдещето и възможността да подпомага децата си. Безспорно е,
че по време на цялото наказателно производство са накърнени моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява причинна връзка
6
между незаконното обвинение и влошените отношения със съпругата му, която го
напуснала, поради което в посочената част свидетелските показания и на двете
разпитани свидетелки не следва да бъдат кредитирани. От приложено по ДП №
****/2013 г. по описа на СРП решение №III-**-**/16.04.2014 г., постановено по гр.д.
№****/2014 г. по описа на СРС се установява, че на посочената дата бракът между
ищецът и съпругата му е прекратен по взаимно съгласие, като датата предхожда с
няколко месеца изобщо първото привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по
досъдебното производство.
Не следва да бъдат взимани предвид свидетелските показания в частите, в които
свидетелки сочат, че ищецът е започнал да злоупотребява с алкохол вследствие на
незаконното обвинение, доколкото такива обстоятелства не са изложени в исковата
молба и не представляват част от предмета на доказване.
Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди
всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като
изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да
извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е
тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива
обстоятелства са личността на увредения, включително данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за
което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка
и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и
същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни
хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник
на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието,
от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване,
наред с паричното /в този смисъл Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2034/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015
г., III г. о., ГК, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.,
ГК и др./
При определяне размера на обезщетението съдът взима предвид, че обвинението
е за тежко престъпление (предвижда се наказание лишаване от свобода до 8 години,
както и възможност съда да наложи конфискация до една втора от имуществото на
виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК), общата
продължителност на наказателното производство от 8 години и половина (от датата на
привличането му като обвиняем до влизане в сила на присъдата), която излиза извън
рамките на разумния срок с оглед инкриминираното деяние и , обстоятелството, че все
пак на ищеца е била наложена една от най-леките мерки за неотклонение – „парична
гаранция“ в нисък размер, че по отношение на него не са взимани други мерки за
процесуална принуда по смисъла на НПК, чистото съдебно минало на ищеца, както и
че наказателното производство се е провело по време, когато ищецът е бил в активен
етап от професионалното и личностно развитие - от 35 до 44-годишна възраст. Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че противно на твърденията на ищеца, в
7
досъдебното производство не са извършвани множество процесуално-следствени
действия с негово участие, доколкото същият е отказвал да даде обяснения, което
макар да не може да бъде ценено в негов ущърб в рамките на наказателното
производство, не може да не бъде взето предвид при определяне на обезщетението,
доколкото ищецът навежда твърдения за осъществена по-засилена принуда от
реалната.
Като взе предвид горепосочените обстоятелства, обществено-икономическата
обстановка в страната по време на наказателното производство и установените по
делото претърпени от ищеца неимуществени вреди, които се изразяват в обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без обаче да се доказват
каквито и да било вреди над обичайните, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, който следва да бъде осъден да заплати
ответника е сумата в размер на 10000 лева, до който размер предявеният иск следва да
бъде уважен. Посоченият размер е съобразен и с обичайно присъжданите в съдебната
практика размери (Решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г.
о., ГК, Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., ГК).
За разликата над 10000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск за неимуществени вреди до посочения по-горе
размер от 10000 лева, следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на 07.04.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира
присъждането на разноски за държавна такса в размер на 8,50 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева за осъществената в негова полза
правна защита и съдействие в настоящото производство. Ответната страна е
релевирала възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Като взе предвид реалната правна
и фактическа сложност на делото, както и обема на извършените от адвоката действия
по защита правата и интересите на ищеца, съдът намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение е сумата в размер на 1200 лева, като съразмерно на
уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на
604,50 лева – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. София, ***** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да
заплати на Т. Д. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 10000 лева – обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконното му
обвинение в престъпление по чл. 201 НК, за което е бил оправдан с присъда от
25.05.2022 г., постановена по НОХД №*****/2017 г. по описа на СРС, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 10000 лева до пълния претендиран размер от 20000
лева.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. София, ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Т. Д. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 604,25 лева – разноски в
8
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9