Решение по дело №458/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Марио – АК“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Поморие, ул. „Панайот Волов“ № 47, представляван от А. К., против РА № Р-02000223004078-091-001/22.11.2023 г. в частта, в която е потвърден с решение № 24/09.02.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас. С ревизионния акт в потвърдената му част са установени дължимите от „Марио – АК“ ЕООД задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. и за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г.

Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт в оспорената част, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са налице обстоятелствата по смисъла на чл.122, ал.1 от ДОПК, които да налагат преминаване към особения ред на облагане. На следващо място се посочва, че е налице неяснота, по която от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК органите по приходите са приели, че следва да се премине към облагане по този ред. Възразява се срещу направените констатации за липса на счетоводни документи и укрити приходи, като се защитава тезата за допускани грешки и пороци в счетоводната отчетност. Оспорва се приетата от органа по приходите пазарна оценка, като се сочат подробни мотиви в тази насока. Иска се отмяна на ревизионния акт в оспорената част, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, пледира за отмяна на акта в оспорената му част и за присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт, твърди неоснователност на жалбата. Счита, че задълженията за корпоративен данък са правилно определени на база изготвената в административното производство експертна оценка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Факти:

„Марио – АК“ ЕООД, ЕИК *********, е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията въз основа на заявление с вх. № 20090516145032/16.05.2009 г.

Задълженото лице е регистрирано по реда на ДОПК в ТД НАП Бургас на 16.05.2009 г. с предмет на дейност по НКИД 41.20- строителство на жилищни и нежилищни сгради. Първоначална регистрация по ЗДДС, е направена считано от 11.12.2009 г. Към момента на проверката не са извършвани промени в регистрацията по ЗДДС.

През ревизирания период „Марио – АК“ ЕООД е извършвало основна дейност – строителство на жилищни и нежилищни сгради с НКИД - 41,20. Дружеството не е вписано в Камарата на строителите, като такъв и не притежава удостоверения за строител. Дружеството не стопанисва обекти.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000223004078-020-001/11.07.2023 г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на дружеството жалбоподател, с обхват: корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. и ДДС за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2022 г. (л.409). Заповедта е връчена на „Марио – АК“ ЕООД на 18.07.2023 г. (л.411). Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000223004078-020-002/08.09.2023 г. (л.128) срокът за приключване на ревизията е удължен до 18.10.2023 г.

С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-02000223004078-020-001/19.07.2023 г. са изискани – първични документи – фактури, нотариални актове и др., платежни документи, инвентарна книга на активите, счетоводни справки, хронологичен опис на счетоводните операции, данни за осъществяваните дейности и др. (л.333). Искането е връчено на електронния адрес на дружеството на 19.07.2023 г. (л.337).

Дружеството представя документи, справки и писмени обяснения. „Марио – АК“ ЕООД декларира, че не притежава недвижими имоти, превозни средства, машини, оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, няма вземания от трети лица и не стопанисва обекти.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица:

1. По протокол за извършена насрещна проверка № П-02000223167828-141-001/26.09.2023 г. (л.143) е извършена насрещна проверка за ФЛ ********** В. И. И.-Ж., като лицето потвърждава в писмените си обяснения (л.145), че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУПГМЖСВ № 114, том I, рег. №1099, дело №98 от 20.04.2018 г., е закупила апартамент № 9, ет.4 с площ 30,26 кв.м., в сграда на [улица], гр. Поморие (л.232). В нотариалния акт е описано, че преди подписването на акта сумата е заплатена изцяло от В. И. на А. К., управител на „Марио-АК“ ЕООД по сметката на дружеството. В. И. декларира, че документите свързани с покупката са обработени и изготвени от „Явлена“, разполага единствено нотариален акт от сделката и е заплатила 10 000 евро за закупуването на имота.

При извършена справка в информационния масив на НАП се установило, че дружеството издало фактура № **********/28.11.2019 г. на стойност ДО 16 298,58 лв. и начислен ДДС 3 259,72 лв. на името на В. И. И.. Издадената фактури е включена в дневника за продажби на „Марио-АК“ ЕООД за м. 11.2019 г., т.е. в месеца на издаването й.

2. По Протокол за извършена насрещна проверка №П-02002823167829-141-001/25.09.2023 г. (л.139) е извършена насрещна проверка за ФЛ ********** А. Т. А.. Проверяваното лице е закупило апартамент № 13, ет.5, с площ 30,26 кв.м., в сграда на [улица], гр. Поморие, за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том I, рег. № 470, дело № 179 от 19.07.2019 г. (л.236). Цената, която А. заплатил към дружеството за придобиване на апартамента е 20 000 лв., които превел по банков път на „Марио АК“ ЕООД. А. А. декларира, че документите свързани с покупката са обработени и изготвени от „Явлена“. Проверяваното лице разполага единствено с нотариален акт от сделката. При извършена справка в информационния масив на НАП се установило, че „Марио – АК“ ЕООД е издал фактура № **********/25.11.2019 г. на стойност ДО 16 666,67 лв. и начислен ДДС 3 333,33 лв. на името на А. Т. А.. Издадената фактура е включена в дневника за продажби на Марио-АК ЕООД за м. 11.2019 г., т.е. в месеца на издаването й.

3. На Т. В. Т., [ЕГН], е изпратено ИПДПОЗЛ № П-16001323168672-040-001/11.09.2023 г. (л.155). Същото е връчено по пощата лично на лицето на 19.09.2023 г., съгласно известие за доставяне (л.154). До изтичане на определения 7- дневен срок от връчване на Искането, лицето не се е явило да представи исканите документи и писмени обяснения по реда на ДОПК. Извършена е проверка в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, при която се установило, че няма представени документи от Т. В. Т. в отговор на Искането.

4. По Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001323168673-141-001/20.10.2023 г. (л. 158) е извършена насрещна проверка за ФЛ ********** Г. Д. К., който е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. № 1606, дело 218 от 17.04.2018 г., с който дружеството-жалбоподател е продало апартамент № 1, ет.2 с площ 30,14 кв.м., в сграда на гр.Поморие, [улица] (л. 159). В нотариалният акт е отбелязано, че преди подписването на акта сумата е заплатена изцяло от Г. К. на А. К., управител на „Марио АК“ ЕООД по сметката на дружеството. Платената сума е 19 550 лв. с ДДС. Лицето е представило платежни документи за направена вноска в брой от 2 500 евро с основание авансово плащане за недвижим имот, а на 18.04.2018 г. е наредило валутен превод от 7 500 евро в полза на „Марио АК“ ЕООД с основание покупка на ап.1, Поморие, [улица].

С Уведомление № Р-02000223004078-113-001/04.09.2023 г. (л. 178) проверяваното дружество е уведомено, че в хода на ревизията са констатирани обстоятелства за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, предвид данни за укрити приходи или доходи за 2017 г., 2018 г. и 2022 г., както и липсата на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) за периода 01.01.-2017г.- 31.12.2018 г., поради данъчните задължения ще бъдат определени по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК.

Във връзка с установена сделка съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 154, том I, рег. № 4903, дело 858 от 14.07.2022 г. (л. 174) по силата, на който дружеството-жалбоподател продава на Б. К. К. пет самостоятелни обекта в сграда на гр. Поморие, [улица] 70/100 ид. части от ПИ с [идентификатор] и констатацията, че страните по сделката покупко-продажба на посочените имоти са свързани лица по смисъла на § 1 т.3 буква "а" от ДР на ДОПК и продажната цена на имотите е по-ниска от данъчната им оценка и приблизителната им пазарна цена, е направено искане за възлагане на експертиза от орган по приходите (л. 177).

С Акт № Р-02000223004078-01-001/12.09.2023 г. (л.126) е възложена експертиза, която да определи пазарна оценка на недвижими имоти по Нотариален акт № 154, том V, рег.№ 4903, дело № 858 от 14.07.2022г. адрес гр.Поморие [улица] :

• самостоятелен обект за търговска дейност с площ 62.45кв.м.;

• самостоятелен обект гараж 1 с площ 19.12кв.м.;

• самостоятелен обект гараж 2 с площ 19.93кв.м.;

• самостоятелен обект жилище апартамент 20 с площ 64кв.м.;

• самостоятелен обект жилище апартамент 21 с площ 62.30кв.м.;

• 70/100 ид.части от ПИ с [идентификатор].

Изготвено е заключение от експертна оценка с вх. № 0146/29.09.2023 г. (л.86), с което е определена пазарната оценка по смисъла на §1, т.8 от ДОПК на процесните самостоятелни обекти към 14.07.2022г., както следва:

• самостоятелен обект за търговска дейност с площ 62.45кв.м. – 77 937 лв.;

• самостоятелен обект гараж 1 с площ 19.12кв.м. – 18 311 лв.;

• самостоятелен обект гараж 2 с площ 19.93кв.м. – 19 087;

• самостоятелен обект жилище апартамент 20 с площ 64кв.м. – 97 587 лв.;

• самостоятелен обект жилище апартамент 21 с площ 62.30кв.м. – 94 995 лв.;

• 70/100 ид.части от ПИ с [идентификатор] – 5 826 лв.

Общо 313 743 лв.

Изготвената експертиза е приета съгласно протокол от 29.09.2023 г.

На основание чл.117 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад № Р- 02000223004078-092-001/30.10.2023 г. (л.55), с който е направено предложение за установяване на задължения за корпоративен данък и ДДС, подробно описани в таблица 1. Ревизионният доклад, ведно с доказателствата и приложенията към него са връчени на жалбоподателя на 30.10.2023 г. (л.81), който не е направил възражения по него.

Издаден е ревизионен акт № 02000223004078-091-001/22.11.2023 г. (л.36), в който са направени следните констатации:

По ЗКПО:

В хода на ревизията се установени данни за укрити приходи, липса на счетоводни документи за проверяваните периоди, което препятствало извършването на контролните действия на ревизиращия екип. Предприети са действия за извършване на ревизия по особения ред. Данъчната основа за корпоративен данък за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е определена от органа по приходите съгласно чл.124 от ДОПК при съблюдаване на обстоятелствата по чл. 122, ла. 2 от ДОПК.

Констатирано е, че приходите от продажби на апартаменти не са отчетени в съответния данъчен период съгласно СС 18 „Приходи“, както и са налице неотчетени приходи. Неотчетеният приход по години е определен въз основа на продажна цена на имотите, платени авансови и окончателни суми, за имотите продадени на Б. К. е възприета пазарната им цена.

По отношение на разходите и отчетната стойност на имотите е прието, че по счетоводна сметка 203 „Сгради“ са заведени обектите за продажба от жилищна сграда собственост на „Марио –АК“ ЕООД на [улица], гр. Поморие. Към 01.01.2019 г. началното салдо на сметка 203 е в размер на 242 391,44 лв. и е равно на крайното салдо на сметката към 31.12.2016 г. За 2017 г. и 2018 г. не са отчитани стопански операции и не са водени счетоводните регистри. Поради липсата на аналитична отчетност на сметка 203 „Сгради“ е прието, че салдото на сметката е себестойността на непродадените имоти към 31.12.2016 г., чиято площ по нотариални актове възлиза на 678.48 кв.м. (aп. 8 - 47.40 кв.м., ап.1 - 30.14 кв.м., ап.9 - 30.26 кв., ап.13 - 30.26 кв.м., ап.15 - 57.36 кв.м., ап.18 - 54.36 кв.м., гараж 1 - 19.12 кв.м., гараж 2 - 19.93 кв.м., ап.20 – 64 кв.м., ап.21 - 62.30 кв.м., търговски обект - 62.45 кв.м., 70/100 ид.ч. - 200.90 кв.м.). Средната отчетна стойност за 1 кв.м. от непродадените имоти е 357.26 лв. (242391.44 лв./678.48 кв.м.) В резултат е формирана отчетна стойност на всеки имот - площ по 357,26 лв./кв.м.

За 2017 г. не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. В процеса на ревизията е формиран финансов резултат въз основа на направен анализ на относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК и е определената основа за облагане с КД в резултат на дейност продажба на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие, [улица] размер на 6 399.21 лв. (печалба) в това число: 23 333.33 лв. - приходи (в т.ч. неотчетени приходи от продажбата на ап.8 съгласно НА № 80/20.02.2017 г.) 16 934.12 лв. - разходи ( отчетна стойност на продадения апартамент). В процеса на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства, предвид които да е преобразуван данъчният финансов резултат. Допълнително начислен КД за 2017 г. в размер 639.22 лв. На основание чл.9 от ЗКПО поради неспазване на определения срок за внасяне на данъка се дължат лихви в размер на 378.75 лв. в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски - 0,00 лв., невнесен в срок годишен КД - 0.00 лв., лихва по чл.89 от ЗКПО - 0,00 лв. и допълнително начисления КД - 378.75 лв.

За 2018 г. не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. В процеса на ревизията е формиран финансов резултат въз основа на направен анализ на относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК и е определена основа за облагане с КД в резултат на дейност продажба на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие, [улица] размер на 6 399.21лв. (печалба) в това число: 32 590.25 лв. - приходи ( в т.ч. неотчетени приходи от продажбата на ап.1 съгласно НА № 38/17.04.2018 г. – 16 291.67 лв. и ап.9 съгласно НА № 114/20.04.2018 г. – 16 258.58 лв.) 21 578.50 лв. - разходи ( отчетна стойност на продадените апартаменти). В процеса на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства, предвид които да е преобразуван данъчният финансов резултат. Допълнително начислен КД за 2018 г. в размер 1 101.18 лв. На основание чл.9 от ЗКПО поради неспазване на определения срок за внасяне на данъка се дължат лихви в размер на 540.81 лв. в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски - 0,00 лв., невнесен в срок годишен КД - 0.00 лв., лихва по чл.89 от ЗКПО - 0,00 лв. и допълнително начисления КД - 540.81 лв.

За 2019 г. в процеса на ревизията е променен счетоводният финансов резултат въз основа на направен анализ на относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК и е определената основа за облагане с КД в резултат на дейност продажба на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие [улица] в размер на 994.20 лв. (печалба) в това число: 16 666.67 лв. - приходи ( в т.ч. неотчетени приходи от продажбата на ап.13 съгласно НА № 191/17.07.2019 г. – 16 666.67 лв.) 15 672.47 лв. - разходи ( отчетна стойност на продадения апартамент). В процеса на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства, предвид които да е преобразуван данъчният финансов резултат. На основание чл.9 от ЗКПО поради неспазване на определения срок за внасяне на данъка се дължат лихви в размер на 10.63лв. в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски - 0,00лв., невнесен в срок годишен КД - 0.00лв., лихва по чл. 89 от ЗКПО - 0,00лв. и допълнително начисления КД - 10.63лв.

За 2020 г. в процеса на ревизията е променен счетоводният финансов резултат въз основа на направен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК и е определената основа за облагане с КД в резултат на дейност продажба на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие [улица] размер на 3406.52лв. (загуба) в това число:0.00лв. – приходи; 3 406.52лв. - разходи за дейността. В процеса на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства, предвид които да е преобразуван данъчният финансов резултат. За периода няма невнесен в срок корпоративен данък, в т.ч. авансови вноски, годишен КД и/или лихва по чл.89 от ЗКПО, респективно не са определени лихви на основание чл. 9 от ЗКПО.

За 2021 г. в процеса на ревизията е променен счетоводният финансов резултат въз основа на направен анализ на относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК и е определената основа за облагане с КД в резултат на дейност продажба на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие [улица] в размер на 14 548.41лв. (печалба) в това число: 55 415.18лв. - приходи ( в т.ч. неотчетени приходи от продажбата на ап.15 съгласно НА № 115/04.08.2021 г. – 27 707.59лв. и неотчетени приходи от продажбата на ап.18 съгласно НА № 6/27.10.2021 г. – 27 707.59лв.) 40 866.77лв. - разходи ( отчетна стойност на продадените апартаменти – 39 913.09лв. и разходи за дейността - 953.68лв.) В процеса на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства, предвид които да е преобразуван данъчният финансов резултат. Допълнително начислен КД за 2021 г. в размер 1 454.84лв. На основание чл.9 от ЗКПО поради неспазване на определения срок за внасяне на данъка се дължат лихви в размер на 234.76лв. в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски - 0,00лв., невнесен в срок годишен КД - 0.00лв., лихва по чл.89 от ЗКПО - 0,00лв. и допълнително начисления КД - 234.76лв.

За 2022 г. в процеса на ревизията е променен счетоводният финансов резултат въз основа на направен анализ на относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т,16 от ДОПК и е определената основа за облагане с КД в резултат на дейност продажба на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие, [улица] размер на 94 461.67лв. (печалба) в това число: 321 243.00лв. - приходи ( в т.ч. неотчетени приходи от продажбата на ап.20, ап.21, гараж 1, гараж 2, търговски обект, ид.части съгласно НА № 154/14.07.2022г. - 313743лв. и приходи от услуги – 7 500лв.) 22 6781.33лв. - разходи ( отчетна стойност на продадените имоти – 153 157.36лв., разходи за преустройство и подобрения на продадените имоти – 73 291.18лв. и разходи за дейността - 332.79лв.). В процеса на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства, предвид които да е преобразуван данъчният финансов резултат. Допълнително начислен КД за 2022г. в размер 9 446.17лв. На основание чл.9 от ЗКПО поради неспазване на определения срок за внасяне на данъка се дължат лихви в размер на 499.12лв. в т.ч. за невнесени в срок авансови вноски - 0,00лв., невнесен в срок годишен КД - 0.00лв., лихва по чл.89 от ЗКПО - 0,00лв. и допълнително начисления КД - 499.12лв.

По Закона за данък върху добавената стойност

За данъчен период: м.07.2022г. начислен ДДС в размер на 62748.60лв. по реда на чл.86 ал.1 от ЗДДС на основание чл.6 ал.1 от ЗДДС, във връзка с настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.2 от ЗДДС, относно продажбата на недвижими имоти от жилищна сграда гр.Поморие [улица]ап.20, ап.21, гараж 1, гараж 2, търговски обект, идеални части съгласно НА № 154/14.07.2022г. Относно получени частични авансови плащания преди да е възникнало данъчното събитие по чл.25 ал.2 от ЗДДС - прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти от жилищна сграда гр.Поморие [улица], е направена констатация, че „Марио АК“ ЕООД не е изпълнил задължението си по чл.25 ал.6 т.1 от ЗДДС да начисли изискуемия от него данък за размера на плащането - чл.25 ал.7 от ЗДДС. Данъкът е начислен в следващ възникването на данъчното събитие данъчен период, поради което се дължи лихва за просрочие.

РА е получен на 23.11.2023г.(л. 44), и срещу него е подадена жалба с вх.№ ИТ-00-11444/05.12.2023 г. (л.26), в която се твърди, че не е налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които да налагат преминаване към особен ред на облагане по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Възразява се срещу констатациите за липса на счетоводна отчетност и укрити доходи. Оспорени са стойностите на допълнително определените задължения. Изразено е несъгласие с приетата от органите по приходите пазарна оценка, изложени са доводи за използваните методи за оценка.

С решение № 24/09.02.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас (л.15) РА е потвърден, в частта на корпоративния данък, а в частта на ДДС за периода 01.07.2022г. -31.07.2022г. е отменен.

Относно определените задължения по ЗКПО решаващият орган е възприел изцяло посочените в ревизионния акт мотиви, като е посочил, че в конкретния случай формирал данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, съобразявайки се с относимите за дружеството обстоятелства, регламентирани в тази разпоредба - чл.122, ал.2, т.1, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК, подробно обсъдени в констативната част на обжалвания ревизионен акт и приложения към него ревизионен доклад.

Прието е, че при определяне на облагаемата печалба за отчетните 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2021 г., ревизията е взела предвид платените от купувачите суми за продадените от дружеството недвижими имоти, в размера, посочен в нотариалните актове, с които са извършени сделките за покупко-продажба, и тези суми са взети на приход в годината на прехвърляне на правото на собственост върху имота. Платените от купувачите авансови суми за придобиване на имоти, неправилно отразени на приход от задълженото лице в периода на плащането, правилно не са признати от ревизиращите органи като текущи приходи в периода на получаване на авансовите суми, а в периода на прехвърляне на собствеността върху имотите с нотариален акт. При определяне на облагаемата основа, ревизията е признала отчетна стойност на продадените имоти, като е взела за база стойността на непродадените имоти към 31.12.2016 г. в размер на 242 391,44 лв. и тяхната площ от 678,48 кв.м. Определена е средна отчетна стойност за 1 кв.м. застроена площ от 357,26 лв. /242 391,44 лв. : 678,48 кв.м. = 357,26 лв./кв.м./, която е приложена към площта на продадения със съответния нотариален акт имот. Ревизията е признала за съответната година и направени от задълженото лице разходи, които са документално доказани, свързани са с дейността на дружеството и не формират ДМА по смисъла на СС 16 Дълготрайни материални активи. Върху така определената данъчна основа, органът по приходите правилно е приложил регламентираната в чл.20 от ЗКПО ставка за корпоративен данък от 10 % и е определил данък за внасяне за 2017 г. в размер на 639,22 лв.; за 2018 г. в размер на 1 101,18 лв.; за 2019 г. в размер на 29,20 лв. и за 2021 г. в размер на 1 454,84 лв.

За невнесенените в срок задължения според решаващия орган правилно и законосъобразно на основание чл. 176 от ДОПК, чл.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.9 от ЗКПО са определени и дължимите лихви за просрочие.

Относно определената от ревизиращият орган данъчна основа и задължение за корпоративен данък за 2022 г. е посочено, че в съответствие с разпоредбата на чл.67 от ДОПК органът по приходите е преценил заключението в съвкупност с другите събрани в производството доказателства, след което е приел заключението по извършената оценителна експертиза.

В решението подробно са обсъдени, направените от дружеството възражения относно начина на определяне на пазарните оценки на обектите, като са посочени мотиви за тяхната неоснователност.

По отношение на определените задължения за ДДС, решаващият орган приел, че е налице отменителната хипотеза на чл.155, ал.4 от ДОПК, тъй като данъчната основа за облагане с ДДС е неправилно определена и при извършването на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се отстранят в производството по административно обжалване на акта.

Решението е връчено на 14.02.2024г. (л.14), а жалбата е подадена на 26.02.2024г. (л.8).

Спорни в настоящото производство са определените на дружеството жалбоподател данъчни задължения както следва:

По ЗКПО:

01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. данък 639,22 лв., лихва 378,75 лв.;

01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. данък 1 101,18 лв., лихва 540,81 лв.;

01.01.2019г. - 31.12.2019 г. данък 29,20 лв., лихва 10,63 лв.;

01.01.2021 г.-31.12.2021 г. данък 1 454,84 лв., лихва 234,76 лв.;

01.01.2022 г.-31.12.2022 г. данък 9 446,17 лв. лихва 499,12 лв.

В хода на съдебното производство е допусната и приета основна и допълнителна съдебно- оценъчна експертиза (СОЕ). При изготвянето на заключението експертът е направил оглед на имотите, използвал е сравнителен подход посредством Метода на сравнимите неконтролирани цени, §1, т. 10, б. а от ДР на ДОПК и чл. 18-20 от Наредба Н-9/14.08.2006г. на Министерството на финансите. Описал е аналозите, които са използвани при оценката.

Обект Стойност без ДДС Дължим ДДС Обща стойност

1. магазин 43 400 8680 52080

2. гараж 1 93 00 1860 11160

3. гараж 2 96 00 1920 11520

4. апартамент 20 55 100 11020 66120

5. апартамент 21 46 800 9360 56160

6. 3 780

Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза (СЧЕ) със задачи: вещото лице да провери дали подадените от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г., 2018г., 2019, 2021г. и 2022г., съответстват на счетоводните данни, налице ли са основания за преобразуване на финансовия резултат. Вещото лице да изготви данъчни основи за същия период, като съобрази съдебно-оценъчната експертиза.

Вещото лице дава заключение, че за 2017г. и 2018 г. не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. За останалите години (2019, 2021, 2022 г.) подадените декларации според експерта не отразяват коректно счетоводните данни тъй като приходите от предходни години са отчетени със закъснение, приходите, които трябвало да бъдат признати в дадена година, са изцяло или частично неотчетени и данъчните загуби са пренасяни неправомерно. Според вещото лице няма яснота относно разходите поради липса на аналитичност и недобра отчетност, което не позволява прецизно определяне на допустимите данъчни разходи. Експертът сочи, че са налице факти за неспазване на принципите на Счетоводен стандарт № 18 - приходи, което води до занижаване на облагаемата основа. В процеса на проверка на документите не са открити обстоятелства и факти за преобразуване на данъчния финансов резултат.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че счетоводният стандарт, който регламентира признаването на приходите, е счетоводен стандарт 18 Приходи. Относно принципа на съпоставимост между приходи и разходи посочва, че не са налице условията за неговото прилагане, тъй като няма как да се определят разходите поради липса на водено счетоводство на дружеството. Относно това дали е спазен принципът на съпоставимост между приходи и разходи, вещото лице намира, че не е спазен, защото приходът може да се определи на база продажбата – нотариалните актове. Разходът няма как да бъде съпоставим, тъй като когато дружеството не е водило счетоводството си, спазвайки Закона за счетоводството и другите данъчни закони, няма как да се определят разходите.

Разпитан е и свидетелят Е. П., брокер на недвижими имоти към „Явлена“, която заявява, че познава г-н К. от 2016 г., по повод продажби на имоти на дружеството „Марио – АК“ЕООД. П. сочи, че били сключвани сделки с обекти, собственост на дружеството, като през 2022г. продажбите били затруднени, имало голямо предлагане, а непродадените обекти в сградата били в лошо състояние, в степен на завършеност „на тапа“.

Правото:

Жалбата до съда е подадена чрез административния орган, на 26.02.2024 г. (л.8). Същата е процесуално допустима, подадена в срок от лице, което е адресат на оспорения административен акт.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Със Заповед № РД-458/30.06.2023 г. (л.16) директорът на ТД на НАП Бургас, на осн. чл.11, ал.3 от Закона за НАП, е упълномощил Г. Д. П. – началник на сектор „Ревизии“ да издава заповеди за възлагане на ревизии и да издава резолюции за извършване на проверки. Заповедта за възлагане на ревизията и тези за удължаване на срока за извършване на ревизията са издадени от компетентен орган в обхвата на правомощията му, при спазване на изискванията по чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113, ал.2 от ДОПК.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад, който съдържа изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити.

Ревизионното производство е завършено с издаване на ревизионен акт, съдържащ реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК. Същият е оспорен от жалбоподателя пред директор на Дирекция „ОДОП” при НАП Бургас, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение, частично потвърждаващо ревизионния акт.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Последният е предвиден от законодателя като инструктивен, поради което неспазването му не се отразява на законосъобразността на оспорения ревизионен акт. В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването.

С оглед изложеното, съдът счита, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.

По приложение на материалния закон настоящия състав намира следното:

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени с надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично и изчерпателно изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице укрити приходи или доходи за 2017г., 2018г. и 2022г., че липсва счетоводна отчетност съгласно ЗСч за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. и 01.01.2018г.-31.12.2018г. по отношение на ревизираното лице, основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи, и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. С уведомление на ревизираното лице са съобщени така констатираните обстоятелства за определяне на задълженията по реда на чл. 122-124а от ДОПК, която е императивно условие и неспазването му е основание за незаконосъобразност на акта. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в РД и РА не са посочени конкретни хипотези на чл. 122 от ДОПК. Както вече беше посочено дружеството е изрично информирано, че задълженията му по ЗКПО ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Действително в РД и РА не са посочени с техния член, алинея и точка хипотезите, които са налице, но същите, както се сочи и в жалбата, се извеждат от мотивите на акта. В РД е изрично посочено, че са установени данни за укрити приходи, липса на счетоводни документи за проверяваните периоди, което препятства извършването на контролните действия от страна на ревизиращия екип. Трайна е съдебната практика, че е достатъчно да е налице само една от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да се премине към определяне на задълженията по особен ред.

Настоящата инстанция намира, че са налице хипотезите, визирани в чл. 122, по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. По делото не се спори по фактите и не се представят доказателства, които да оборят констатациите за укрити приходи, и липса на счетоводна отчетност съгласно ЗСч. От приетата по делото СЧЕ става ясно, че 2017г. и 2018 г. не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. За останалите години (2019г., 2021г., 2022 г.) подадените декларации не отразяват коректно счетоводните данни. Наред с това вещото лице сочи, че не са му предоставени счетоводни справки, прави извод, че счетоводството на дружеството не е водено съобразно законовите изисквания.

По тези съображения правилно органите по приходите са преминали към особения ред за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Едновременно с данъчната декларация следва да бъде подаден и годишният отчет за дейността - чл. 92, ал. 3 от ЗКПО.

Съдът намира, че е бил направен дължимият анализ на относимите доказателства, които били подведени под нормата без да са накърнени процесуалните права на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав споделя констатациите на ревизиращите, че по сделките, с които е прехвърлено правото на собственост безспорно са били реализирани приходи, които обаче не били счетоводно отчетени, в отклонение от приложимия счетоводен стандарт (СС) 18 „Приходи“.

За да установи данъчната основа за 2022г, по този ред ревизиращият екип е назначил експертна оценка.

Съгласно § 1, т.8 от ДР на ДОПК пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методи за определяне на пазарните цени според т.10 на същия параграф са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба и д) методът на разпределената печалба.

С Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица.

Съдът кредитира изготвената в административното производство експертна оценка. При определяне на пазарната цена, експертът е използвал сравнителни данни от действително извършени сделки, аналози, т.е по установени продажби на обекти, в сравним период не повече от 12 месеца. Определената пазарна цена е съобразена с представените доказателства за реално извършени сделки, нотариални актове, поради което правилно е приета от ревизиращите органи. За да увеличи финансовия резултат на „Марио – АК“ ЕООД и да определи размера на дължимия корпоративен данък органът по приходите е обосновал изводите си с възложената и изготвена в рамките на ревизионното производство експертиза за определяне на пазарната цена. При изготвянето на тази експертиза в ревизионното производство експертът не е използвал офертни цени. За окончателното определяне на пазарната стойност на имота е приета стойността, постигната чрез сравнителен анализ с реални сделки. Несъмнено е, че при изготвяне на експертизата е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, като са спазени изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл. 5 от наредбата, методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от наредбата, методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. Съобразно чл. 14, ал. 1 от наредбата, методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Изискването е за наличие на данни относно съпоставими неконтролирани сделки осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Несъмнено се установява, че при определяне на пазарната цена, експертът е използвал сравнителни данни от действително извършени сделки, аналози, т.е по установени продажби на обекти, в сравним период не повече от 12 месеца.

Изготвената в настоящото производство СОЕ, според настоящия съдебен състав, не следва да се кредитира. Вещото лице е издирило сделки в сравнително кратък период от март до август 2022г., като за тези от тях, по които продавачът не е юридическо лице е използвало коефициенти, за които няма яснота как са определени. Действително, съгласно чл. 11 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, когато в резултат на анализа на съпоставимостта се установят съществени различия между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, при прилагане на съответния метод се извършват корекции на резултатите от неконтролираната сделка с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки. Така направените изводи не се отричат от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата, съобразно която за целите на метода на сравнимите неконтролирани цени неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка, ако се установи, че могат да се извършат корекции по чл. 11, доколкото извършването на корекции не е задължително. Налице е алтернативност с приложимостта по т. 1, като съобразно чл. 18, ал. 2 от наредбата, за целите на метода на сравнимите неконтролирани цени неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка, ако се установи, че различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху цената при пазарни условия, т. 1, или могат да се извършат корекции по чл. 11 – т. 2.

На следващо място при определяне на пазарната оценка на магазин с площ 62,45кв.м., експертът е използвал за аналог 2 сделка с продавач юридическо лице, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №92, том II, рег. № 2387, дело 259 от 11.07.2022г. (л. 563), като след прилагане на коефициент офертна цена е определена цена за квадратен метър 476,61 евро. Така определената цена умножена по квадратните метри на обекта – магазин се равнява на 18 406.68 евро (476.61 е/кв.м. * 38.62 кв.м.), което е 35 999,78 лв. Видно от приложения по делото нотариален акт данъчната оценка на имота, използвал като аналог 2 е 52 961,50лв. Определената от вещото лице оценка не може да се определи като пазарна, тъй като е под данъчната оценка. Предвид изложеното съдът не следва да кредитира и съдебно-счетоводната експертиза в частта й по задача 2, доколкото същата се позовава на съдебно-оценителската експертиза.

Съдът, въз основа на събраните в производството доказателства, намира, че не са представени по делото доказателства, с оглед доказателствената тежест, която носи жалбоподателя, с която да се оборват установяванията на ревизиращите органи.

С оглед така изложеното се установява, че дружеството дължи допълнителен корпоративен данък по ЗКПО, в размер на определения с оспорения РА, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, основателна е претенцията на ответната страна. В чл. 161, ал. 1, изр. ІІІ ДОПК е предвидено, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Материалният интерес по делото е 14 334,68 лв., поради което размерът на възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Изчислено по описания алгоритъм, възнаграждение е в размер на 1690,12 лв., поради което претенцията за разноски следва да се уважи в този размер.

В съдебно заседание, проведено на 13.05.2025 г. съдът определи да се изплати на вещото лице, за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, възнаграждение в размер на 1 500 лева, както следва: 400 лева от внесения предварителен депозит, а разликата от 1 100 лева да бъде внесена от жалбоподателя в 7-дневен срок, от заседанието, за което да се представи доказателство по делото.

Към настоящия момент жалбоподателят не е внесъл указаната разликата в размер на 1 100 лв., поради което с този съдебен акт същият следва да бъде осъден да плати по набирателна сметка на Административен съд – Бургас сума в размер на 1 100 лв. за доплащане възнаграждение за вещо лице, изготвило ангажираната от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза до пълния размер на определеното възнаграждение в размер на 1 500 лв..

Предвид изложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Бургас, II състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба, на „Марио – АК“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Поморие, ул. „Панайот Волов“ № 47, представляван от А. К., против Ревизионен акт № Р-02000223004078-091-001/22.11.2023 г. в частта, в която е потвърден с решение № 24/09.02.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас.

ОСЪЖДА „Марио – АК“ ЕООД, ЕИК ********* да плати на Националната дирекция по приходите, сумата 1690,12 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Марио – АК“ ЕООД, ЕИК ********* да плати по набирателна сметка на Административен съд – Бургас сума в размер на 1 100 лв. за доплащане възнаграждение за вещо лице, изготвило ангажираната от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза до пълния размер на определеното възнаграждение в размер на 1 500 лв..

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.