РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 22.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1015 по описа за 2020година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с ***, е
предявил искове против Н.Ц.П., с твърдения, че между страните е сключен договор
за потребителски заем № ***., по който на ответника е отпусната сумата от 1108лв.
Твърди се, че кредитът е усвоен, и че е следвало да бъде върнат на 18 месечни
вноски от по 78,86лв., включващи главницата по заема и уговорените лихви.
Ищецът твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските на 20.12.2017г.,
като кредитът станал предсрочно изискуем на 20.01.2018г. в целия си размер. Твърди,
че след покана длъжникът е изплатил сумата 1250,30лв., като са погасени
разноски, лихва ,главница.Сочи, че върху незаплатените вноски е дължима и
законна лихва за забава. Твърди, че дължими са сумите от 292,60лв.,
представляваща главница, сумата 14,28 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 20.01.2018г. до 11.11.2019г., че за тях е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №7577/2019г. на ПлРС. Твърди, че
ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47
ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да заведе установителен иск.
Моли съда, да установи съществуването на посоченото вземане във всичките му
части, както и да осъди ответника да заплати разноските в исковото и в
заповедното производство.
Ответницата, чрез
назначения ѝ особен представител, счита, че исковете са допустими, но
неоснователни. Твърди, че размерът на шрифта на договора е по-малък от 12 пункта,
което води до неговата недействителност и дължимост само на чистата стойност на
кредита.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. №7577/2019 год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на
ищеца произтича от сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***., по който той, в
организационна форма на ЕАД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е заемодател, а ответницата – заемополучател.
Договорът за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в
разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален,
каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в
писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответника. Редовността
и авторството на подписите на ответницата не са оспорени в хода на съдебното
дирене. Получаването на сумата по кредита, но това обстоятелство се доказва на
първо място от признатия от ищеца факт на заплащане на 11 месечни вноски по
задължението, което представлява признание от страна на ответника за ползването
на сключения кредит. Задължение на заемателя по договора е било да върне сумата
в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения договор надбавки,
които представляват печалбата на ищцовото дружество, според уговорения
погасителен план, а в случай на забава - да заплати и съответно обезщетение за
забава на кредитора /чл. 3 от договора/. Заплатени в случая по договора са в
бощ размер 1250,30лв., което е заявено в ИМ.Следва да се посочи, че изготвената
по делото съдебно компютърна-техническа експертиза, дава заключение, че
разпечатания оригинал на сключения договор, подписан от ответницата е с еднакъв
шрифт, който е с размер от 10. Въпреки първоначалните разяснения и уточнения в
експертизата, че един документ може да бъде разпечатан с различно мащабиране,
то на въпроса относно представения по делото
оригинал на договор с подписи на страните, вещото лице в съдебно
заседание категорично заяви, че конкретното доказателство е с шрифт с размер от
10.
Въз основа на изложеното
,съдът приема следното от правна страна:
Сключения между страните Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта се
регулира от ЗПК - в редакцията му от 29.07.2016г., и не представлява никое от
изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно
събраните по делото доказателства обаче, съдът намира, че в случая процесния
договор се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. В настоящия случай, представения по делото Договор за кредит е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото установения
по делото в оригинала на договора шрифт е 10 px. Това въведено в българското
законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо към всички договори,
сключени на територията на страната, какъвто се явява процесният, и следва да
бъде съобразено с изискванията на българския закон. Констатираното противоречие
с изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК, е
предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
В случая, че чистата стойност на кредита, е сбор от две суми - 1000лв., преведена
за потребителски цели, и застраховка
108лв., която е преведена за застрахователна премия по сключена за сметка на
кредитополучателя застраховка, или общо 1108лв. Доколкото от тази действително
дължима по недействителния договор сума, ответницата е заплатила сумата от 1250,30лв., следва да се отхвърлят
исковете като неоснователни.
При този изход на делото, не
се дължат и разноски в полза на ищеца.
По изложените съображения,
Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и 86 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта от Н.Ц.П., ЕГН********** към
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., ПАРИЖ, рег***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ***,
на главница в размер на 292,60лв. по Договор № ***., и за
сумата 14,28лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.01.2018г. до
11.11.2019г., както и законната лихва от датата на заявлението 26.11.2019г. до
окончателното заплащане, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК
№4258/27.11.2019г. по ч. гр.д.№7577/2019г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: