Определение по дело №1497/2015 на Окръжен съд - Бургас

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1227                           01.06.2016                                 Град Бургас

                                  

Бургаски окръжен съд                                                          граждански състав

На  първи юни две хиляди и шестнадесета година

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                       Председател:    Десислава Динкова                                          

Секретар

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                      съдията

гражданско дело номер            1497       по описа за           2015             година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба от Община Несебър, чрез упълномощен представител адв.Д., против „СМК Бургас" ЕАД, с ЕИК102013645, „Меридиан 98" АД, с ЕИК *********, Б.Ц.Х. - П., ЕГН ********** и С.Н.П., ЕГН **********,

с искане да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г., сключен между Николай Стоянов Трифонов - кмет на Община Несебър, и „Производствено - техническа база" АД, гр. Бургас, представлявано от управителя Красимир Христов Н., поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона; след прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г., на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело № 586 от 2003 г. на нотариус Стоян Ангелов, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона; на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 6, том VI, peг. № 2661, дело 955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона.

         С определение №2966/22.12.2015 год., необжалвано от ищеца и влязло в сила, производството е прекратено по отношение на ответника „Меридиан“ АД поради заличаването му от Търговския регистър.

         Преписи от исковата молба с приложенията са били изпратени на ответниците, с указания за възможността им да подадат писмен отговор.

От тях, в срока по чл.131 от ГПК отговор са подали Б.Х. – П. и С.П..

При това положение книжата по делото са разменени редовно и съдът следва да предприеме действия по чл.140 от ГПК, включително да изготви и съобщи на страните проекта си за доклад по делото.

Проект за доклад:

 

Ищецът твърди, че на 16.02.1999 г. Община Несебър съставила акт № 508/16.02.1999 г., регистър І, картотека/досие РЗ, за публична общинска собственост на УПИ III, кв. 15 по плана на град Обзор, представляващ поземлен имот с площ от 615 кв. м. Според ищеца, имотът е разположен приблизително в средата на морската градина на град Обзор, с лице откъм морето, намиращо се от източната му страна, и  заема и част от Централния плаж на град Обзор. Твърди, че според разположението и градоустройственото си предназначение, имотът представлява част от морската градина на град Обзор. Заявява, че актът за публична общинска собственост на посочения имот е издаден от компетентния да го издаде орган, в кръга на правомощията му и притежава всички изискуеми от закона реквизити, поради горното следва да се приеме за безспорно, че той е законосъобразен и стабилен и поражда предписаното от закона удостоверително правно действие.

Твърди се от ищеца, че между страните са били сключени множество сделки, страдащи от пороци, водещи до тяхната нищожност, както следва:

На 14.04.2003 г., кметът на Община Несебър с договор, сключен в писмена форма, продал УПИ III, кв. 15 на „Производствено - техническа база" АД, гр. Бургас /с настоящо наименование „СМК Бургас" ЕАД/, представлявано от управителя Красимир Христов Н., за сумата от 27 000 лева, заплатени частично по банковата сметка на Община Несебър и частично на касата в общината срещу приходна квитанция.

На 22.05.2003 г. „Производствено - техническа база" АД, Бургас с нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело № 586 от 2003 г. на нотариус Стоян Ангелов, прехвърлило УПИ III, в кв. 15 по плана на град Обзор на „Меридиан 98" АД, гр. София, ЕИК *********. Заявява се от ищеца, че от страна на продавача договорът е подписан от Красимир Христов Н., в качеството му на изпълнителен директор, а от страна на купувача - от Касандра Александрова Анестева, адвокат от Несебър, като пълномощник. Имотът е продаден на цена от 1900 лв. или 7% от стойността, за която е закупен един месец по - рано, и по - малко от 0,5% от пазарната му стойност към онзи момент. Заявява се, че сделката е сключена между две юридически лица, всяко от което е контролирано от едно и също физическо лице - Б.Ц.Х. - П., като управляващ председател на Съвета на директорите на прехвърлителя - „Производствено - техническа база" АД и същото лице като изпълнителен директор на холдингово дружество „Меридиан 98", т.е. волята, както на продавача, така и на купувача по сделката, е формирана от едно и също физическо лице - Б.Ц.Х. - П..  Заявява се, че сделката е извършена при договаряне сам със себе си, което действие е изрично забранено от закона за членове на управителни органи на търговски дружества.

На 18.04.2005 г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 6, том VI, peг. № 2661, дело 955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов, холдингово дружество „Меридиан 98" АД, представлявано от Б.Ц.Х. - П., в качеството й на пълномощник, продало УПИ III от кв. 15 по плана на град Обзор на С.Н.П., който към онзи момент и досега е съпруг на Б.Ц.Х. - П., за сумата от 2000 лв., при данъчна оценка на имота от 2767 лв. Заявява се, че този договор също е сключен при условията на договаряне сам със себе си и има за цел да трансформира собствеността на имота от дружествена – на търговското дружество, контролирано от ответника П., в нейна съпружеска имуществена общност, заедно със съпруга ѝ ответникът П..

Ищецът твърди, че поради статута на недвижимия имот, предмет на всички разпоредителни сделки, а именно публична общинска собственост, договорите са нищожни поради липса на предмет, на основание чл.26 ал.1 изр.първо от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗОС, според която имотите и вещите – публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят на трети лица. Позовава се на съдебна практика със задължителен характер, а именно ТР №4/2009 год. на ОСГК на ВКС. Счита че от съдържанието на горното ТР могат да бъдат извлечени следните задължителни елементи: първо - правният статус на публична общинска (държавна) собственост по силата на закона предполага неотчуждимост - т.е. правото на собственост не е възможно да се прехвърли на никого. Заявява, че именно невъзможността за прехвърляне на правото на собственост прави предмета на прехвърлителната сделка невъзможен и следователно тя е нищожна на обективно основание, неподлежащо на отстраняване или саниране. Второ - поради невъзможността за прехвърляне на правото на собственост на такива имоти от общината (държавата), никое трето лице, независимо от претендираните основания и качество, не може да се ползва от собственическата защита на ревандикационния иск, защото активно легитимиран да предяви такъв иск е само невладеещият собственик, който по силата на закона може да бъде само общината (държавата).

Счита, че от горното тълкувателно решение  със задължителни указания за правоприлагане, следва,че всяка сделка, имаща за предмет имот - публична общинска собственост, е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, изр. първо поради невъзможен предмет. Според ищеца това положение се запазва и в случаите, когато изявлението за разпореждане с такъв имот изхожда не от общината, а от трето лице - несобственик на този имот - важно обстоятелство, чието значение за делото е решаващо за определяне на нищожността на последващите прехвърляния на имота.

Според ищеца пряко следствие от неотчуждимостта на имотите - публична собственост, и установения с цитираното ТР № 4/2009 г. невъзможен предмет на отчуждителните сделки с тях е, че никоя последваща отчуждителна сделка, имаща същия невъзможен предмет, не може да бъде друга, освен нищожна на същото основание, защото не съществува правна възможност, независимо от избрания отчуждителен способ и правна форма, правото на собственост върху имот - публична собственост, да напусне патримониума на своя титуляр.

Счита, че дори и да се пренебрегне невъзможния предмет на цялата поредица от прехвърлителни сделки с имот, намиращ се по силата на императивна правна норма извън гражданския оборот, то всяка от тези прехвърлителни сделки би била в противоречие с императивната правна норма на чл. 7, ал. 2 ЗОС и на това общо основание всяка от описаните прехвърлителни сделки би била нищожна.

Като трето, евентуално основание за нищожност на атакуваните сделки, с молба вх.№20903/26.11.2015 год. ищецът посочва заобикалянето на закона при сключването им. Твърди, че чрез поредицата от три прехвърлителни сделки ответниците са имали за цел постигането на един противоправен резултат, а именно да придобият право на собственост върху процесния, неотчуждим имот, който по правило е извън гражданския оборот.

В писмения си отговор ответниците Б.П. и С.П. изразяват становище за недопустимост и неоснователност на претенциите.

Заявяват, че страна по тези договори е дружество „Меридиан 98” АД - купувач по първия договор и съответно продавач по втория договор, което към настоящия момент е заличено, считано от 26.11.2015 година, което е видно от справка в партидата му в Търговския регистър.

Заявяват, че към настоящия момент дружеството е ненадлежна страна-ответник в процес, в който страните по договор, чиято нищожност се иска да се прогласи, са задължителни необходими другари. Поради това считат, че производството в частта по исковете за прогласяване нищожността на тези договори следва да бъде прекратено.

На второ място считат, че не е посочен и обоснован правния интерес от прогласяване на нищожност на тези два договора.

Считат, че всички предявени искове са изцяло неоснователни. Оспорват  фактическите твърдения в исковата молба, а именно, че процесния имот съставлява публична общинска собственост. Заявяват, че имотът е с предназначение „ за бар” съобразно действащия регулационен и застроителен план на общината към момента на съставянето на акта, както и към настоящия момент. Твърдят, че имотът е бил включен в капитала на търговско дружество ’’Месембрия” АД и продаден след провеждане на конкурс, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.4 от ЗОС (редакция към 02.1999 година). Оспорват твърдението, че процесният имот е разположен в средата на морската градина на град Обзор и заема и част от Централния плаж на града, че според разположението и градоустройственото си предназначение  представлява част от морската градина на гр.Обзор.       Оспорват твърденията, че ответницата Б.Ц.Х.- П. е лице, контролиращо две юридически лица като управляващ председател на Съвета на директорите на прехвърлителя - „Производствено-техническа база” АД и изпълнителен директор на Холдингово дружество „меридиан 98” АД. Оспорват твърдението, че волята на продавача по сделката между тези дружества е формирана от едно лице- ответницата Б.П. и че е осъществена хипотезата на договаряне сам със себе си.

Ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот и това не е било оспорвано от ищеца до предявяване на настоящия иск. Заявяват, че през 2005 година са инициирали процедура по частично изменение на подробния устройствен план на гр.Обзор, във връзка с което кметът на общината е издал на основание чл.135 от ЗУТ мотивирано предписание за допускане на изменение на плана чрез обединяване на процесния УПИ със съседен - общински и обединяването им в нов УПИ III - за курортно строителство и обслужващи функции.      

Представят доказателства.

         По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявените при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове имат своята правна квалификация в чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.26 ал.2, предл.първо от ЗЗД, вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД,  за прогласяване нищожността на три договора за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ в кв.15 по плана на гр.Обзор, поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието им със закона, евентуално – поради заобикаляне на закона.

С определение №2966/22.12.2015 год. производството е прекратено по отношение на приобретателя по втория договор и прехвърлител по третия – „Меридиан“ АД – заличен търговец в хода на процеса.

Съдебната практика последователно приема, че страните по сделката, която се атакува от трето, неучаствало в нея лице като нищожна, са задължително-необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост (напр.решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г., IV г. о., ГК ВКС). От друга страна, заличаването на страна в атакуваната сделка, водещо до загуба на правоспособността ѝ по материалното и процесуалното право, не погасява иска на лицето, позоваващо се на нищожността, нито води до загуба на правния му интерес да се позове на порока, щом пряко засяга неговата правна сфера. При задължително необходимото другарство едновременното участие на страните по сделката в процеса осигурява едновременното им обвързване от съдебното решение, но това не означава, че щом едната страна е престанала да съществува и не може да бъде заместена от правоприемник, това е пречка въобще за разрешаване на повдигнатия спор със съдебно решение. С оглед на изложеното съдът намира, че въпреки заличаването на „Меридиан“ АД исковете за прогласяване нищожността на сделките, в които участва, са допустими, а отделно от това за ищеца е налице интерес от воденето им, с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Претенцията за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 6, том VI, peг. № 2661, дело 955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов, е предявена срещу ненадлежна страна, която не е участвала при сключването ѝ – ответницата П.. Отричането на валидността на сделката няма нищо общо с вещноправния ѝ ефект, който действително се разпростира и по отношение на неучаствалия съпруг, ето защо по отношение на тази ответница производството следва да бъде прекратено.

 За разглеждането на настоящите обективно и субективно съединени искове, с оглед предмета им, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.

Бургаски окръжен съд счита, че исковете са предявени съобразно изискванията на родовата подсъдност.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания и поради легитимиращия ефект на АОС, ответниците носят тежестта да докажат, че към датата на съставянето на АОС и към датата на първата разпоредителна сделка имотът не е имал статут на публична общинска собственост, включително и че е бил включен в капитала на „Месембрия“ АД.

Ответниците носят тежестта да докажат всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения.

По делото не се признават права.

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

По отношение на доказателствените искания:

Ищецът, с исковата си молба, е представил писмени доказателства, неоспорени от ответниците, поради което следва да бъдат приети.

По приемането на представените от ответника П. доказателства и по доказателствените му искания съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушването на страните.

По изложените съображения и на основание чл.140  от ГПК съдът

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПРИЕМА за разглеждане предявените от Община Несебър, чрез упълномощен представител адв.Д., против „СМК Бургас" ЕАД, с ЕИК102013645  и С.Н.П., ЕГН **********,***-ти, офис 408, чрез адв.Дашина, искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2003 г., сключен между Община Несебър и „Производствено - техническа база" АД, гр. Бургас, представлявано от управителя Красимир Христов Н., поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона; за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело № 586 от 2003 г. на нотариус Стоян Ангелов, на основание чл.26 ал.2 изр.първо от ЗЗД поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона;  за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 6, том VI, peг. № 2661, дело 955/2005 г. на нотариус Стоян Ангелов, на основание чл.26 ал.2 изр.първо от ЗЗД поради невъзможен предмет, евентуално – поради противоречието му със закона (чл.7 ал.2 от ЗОС), евентуално – поради заобикаляне на закона.

ПРЕКРАТЯВА  производството по претенцията за прогласяване  нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 30, том IV, peг. № 2258, дело № 586 от 2003 г. на нотариус Стоян Ангелов по отношение на ответницата Б.Ц.Х. – П. с ЕГН **********.

ДОКЛАДВА на страните гр.дело №1497/2015 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА  представените от ищеца писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че по приемането на представените писмени доказателства от ответника П., както и по доказателствените му искания, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушването им.

НАСРОЧВА делото за 12.07.2016 год. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а  на  ищеца и препис от писмения  отговор на ответниците.

Определението подлежи на обжалване в прекратителната част относно ответника П., с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: