Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София,24.01.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Станчева в.гр.дело № 12814 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 191834 от 04.09.2020 г., постановено по гр.д. № 53883/2017 г. на Софийски районен съд, 71-ви състав, е отхвърлен изцяло предявеният
от „Д.Б.“ ЕООД против „Ч.Е.Б.“ АД, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******че
„Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *******не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2 980,43 лева –
служебно начислена по констативен протокол за периода 07.11.2016 г. –
04.02.2017 г. електрическа енергия, потребена в имот (механа), находящ се в гр.
*******, ведно със законната лихва от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Съобразно изхода на спора е разпределена отговорността за разноски на страните.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.Б.“ ЕООД, чрез адв. Р.А.. В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че СРС неправилно
приел, че ответникът е доказал в производството, че за него е възникнало
правото едностранно да извърши корекция на дължимите от ищеца суми за
електроенергия за процесния период. Общите условия на търговеца не предвиждали ред за
уведомяване на клиента, като не се установило ищецът да е бил уведомен, че е
извършена проверка и е съставен констативен протокол. Обръща внимание, че
последният е съставен без да присъства служител на полицията, следователно
правото на търговеца да коригира сметката за електроенергия не било възникнало
и на това основание. Поддържа, че ПИКЕЕ били приети от КЕВР в нарушение на
законовата делегация съгласно ЗЕ. СТИ не било годно средство за измерване на
електрическа енергия. Счита, че отговорността на потребителя не може да е
безвиновна. Съдът освен това не се произнесъл по възражението за цените, по
които е начислена корекцията. Позовава се и на новонастъпило обстоятелство –
изтекла в хода на производството погасителна давност.
Заявява
искане за отмяна на постановеното решение, за уважаване на иска и за присъждане
на разноски за две съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника „Ч.Е.Б.” АД, с който жалбата се оспорва с доводи за нейната
неоснователност. Решението на първия съд било правилно. В резултат от анализа
на събраните в хода на съдебното дирене доказателства съдът достигнал до
правилни изводи, че за ответника е възникнало право да извърши едностранно
корекция на сметката за електроенергия за процесния период, дължима от
потребителя ищец по делото. Развива подробни съображения в подкрепа на своята
теза.
Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени
направените разноски за настоящата инстанция.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 2 980,43 лева, представляваща начислена
служебно по констативен протокол за периода 07.11.2016 г. – 04.02.2017 г.
електрическа енергия, за която е издадена фактура № **********/07.07.2017 г.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Атакуваното решение е валидно постановено и
допустимо. Въззивният състав намира, че решението е постановено, при изяснена
от СРС фактическа обстановка.
По съществото на жалбата и във връзка с
оплакванията на ищеца срещу атакуваното решение, въззивният съд намира
следното:
От фактическа страна по делото не е
спорно, че ответникът - ответника
„Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия
с електрическа енергия по ЗЕ. Пред СРС не е било спорно и обстоятелството, че
ищецът е потребител на електрическа енергия за периода. Следователно изводът,
до който е достигнал и СРС, че страните са се намирали в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98а от ЗЕ, е обоснован.
Не се е спорило и по факта, че
преизчисляването на консумираната електрическа енергия за посочения период е
извършено след съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "А"
от ПИКЕЕ, по цени на
електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Пред СРС е не е било спорно, че при проверка
на обекта, находящ се в гр. Батановци, общ. Перник, ул. *******е съставен
Констативен протокол 3017577/04.02.2017 г. от служители на "ЧЕЗ
Разпределение България" А и подписан от двама служители на Федерацията на
потребителите. В него е констатирано, че липсва пломба на щита на ел. таблото,
като същият е в отворено положение, пломбата на капачката на клемния блок на
електромера е нарушена; холограмните стикери на електромера са нарушени;
фирмената и метрологичната пломби на електромера са нарушени; електромерът
измерва консумираната ел. енергия с грешка Е= - 74,34 % (минус). Измерването е
направено с еталонен уред, а след проверката електромерът е демонтиран и
заменен с нов.
Установено е осъществяване на
нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера и промяна в схемата на свързване в измерителната
система на електрическа енергия. В тази насока е и заключението на приетата
пред СРС и неоспорена съдебно – техническа експертиза. Същата установява още, че
преизчисляването на сметката на абоната не дава възможност да се докаже дали
последното съответства на одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
Във връзка с извършването на проверката
пред СРС са разпитани свидетелите Б.Т.- представител на ФП и И.И.- служител на
„ЧЕЗ разпределение България" АД. Според двамата свидетели електроуредът бил
на фасадата на сградата, но не отчитал около ¾ от използваната
електрическа енергия. Сочат, че липсвала пломбата на щита, последният бил
отворен, а пломбите вътре – нарушени. Според св. Т.обектът видимо работел, като
и двамата свидетели споменават за жена, която се появила, но след това влязла
обратно в механата.
Спорът пренесен и в настоящото
производство касае основно въпроса дали е налице правно основание за
начисляване на електрическа енергия, определена по извършената корекция на
сметката на ищеца.
Настоящият състав, за разлика от СРС
намира, че при доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищецът да му дължи исковата
сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата
на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
Относно наличието на ред за уведомяване на
клиентите за извършените корекции на сметките им в ОУ на доставчика въззивният
състав намира следното:
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР
правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен
подзаконов нормативен акт - Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата делегация,
съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да
се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по
силата на делегацията на ЗЕ е дадена възможност за приемане на правила за
осъществяване на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа
енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да
бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа
енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо
изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки -
предвиждане на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто условие е реализирано, след
влизането в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013
г. (понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), но не се
установява да е реализирано първото условие.
Във връзка с доводите на ищеца, поддържани
и във въззивното производство, настоящият състав намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на
сметки. Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След като ответникът, чиято е тежестта в
процеса, не е доказал да е съобразил действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва че той не е
изпълнил вмененото му със закон задължение, а предвидената в ЗЕ процедура не е
завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило. Кумулативното реализиране на двете условия е предвидено от
законодателя като засилена гаранция за защита правата на потребителя.
Допълнителен аргумент в тази посоча е
обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал.
1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа ("ЧЕЗ Разпределение
България" АД) и по правило потребителят няма достъп до монтираните от
доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че доставчикът на електрическа
енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и
отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези дейности
доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия
търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа
енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на
оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури
правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката
в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил
задълженията по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му
възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя и той не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на ответника,
според настоящият състав, действащите Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Ч.Е.Б. " АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще
се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при
констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.
Въззивният съд намира, че в чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на
дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В
чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Посочените норми не са съобразени с
измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите
правомощия, които законът предоставя на доставчика във връзка с извършването на
корекции на сметките на потребителите, предвиждането на ред за уведомяването им
за извършване на проверки за точното измерване на ел. енергия, които могат да
доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ,
е задължително условие. Идеята на законодателя е именно да се гарантират
правата на потребителите.
В отговор на възражението на ответника, че
ЗЕ не го задължава да изготвя нови ОУ, настоящият състав намира, че
съобразяването на процедурата по уведомяване на клиентите за предстоящите
проверки, които могат да доведат до корекции на сметките им не изисква приемане
на изцяло нови ОУ. Такова изменение би могло да се извърши и чрез допълване на
действащите такива и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Освен изложеното въззивният състав споделя
тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят рамките
на определената от ЗЕ законова делегация, като се въвеждат правила за създаване
на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за минал период
от време, без действителната консумация да бъде установена. ЗЕ действително
делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и
измерва неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, както сочи ответника,
но не й делегира правомощия да въвежда специална обективна отговорност за
потребителите за заплащането й. Такава обективна отговорност според съда може
да бъде предвидена само по силата на закон или по изрична законова делегация,
но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно се явява ПИКЕЕ.
В заключение въззивният състав намира, че
корекцията на сметката на абоната е извършена без да е налице нормативно
основание за това.
След като ответникът не е установил пълно
и главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на потребителя -
ищец, незаконосъобразно СРС е направил извод, че отрицателния установителен иск
за недължимост на сумата по корекцията е неоснователен. Съдът намира, че
доколкото не се установява основание за корекция на сметката на ищеца е без
правно значение обсъждане на доказателствата, които касаят начисляването на
сумите от ответника. Същото се отнася и за доводите в исковата молба относно
несъответствието на ОУ на дружеството със ЗЗП.
Като съобрази изложеното и доколкото
крайните решаващи изводи на двете инстанции не съвпадат, решението следва да се
отмени и искът по чл. 124
ГПК да се уважи.
Предвид промяната в изхода от спора
решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза
на ответника, както и в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане
разноски на ищеца и в негова полза да се присъдят разноските, сторени пред СРС
в размер на общо 559,22 лева, от които 119,22 лв. - за държавна такса, както и
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева,
доказателства за което се съдържат в първоинстанционното производство (л.130),
предвид характера на договора за правна защита и съдействие на разписка с оглед
вписаното в последния
плащане.
Ответникът е възразил своевременно по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, когато уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно
с оглед характера на производството и фактическата и
правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да го
намали. Разгледано по същество, искането е неоснователно, доколкото предвид
материалния интерес по спора, минималният размер на адвокатското възнаграждение
в случая следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ (изм. и
доп. ДВ. бр.68 от 31.07.2020г.) или последното е сумата от 438 лева.
Претендираното от ищеца възнаграждение се различава от минималния праг с 2
лева, поради което и не подлежи на допълнително занижаване.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора, право на разноски
за настоящото производство има ищецът и в негова полза следва да се присъдят
разноски за държавна такса от 119,61 лв. за тази инстанция, както и 300 лева - разноски
за заплатена и оказана правна защита от адвокат, доказателства за което се
съдържат в договора от 01.10.2020 г., сключен между процесуалния представител
на ищеца – адв. Д. Василева и „Д.Б.“ ЕООД. По гореизложените аргументи,
заявеното и пред въззивната инстанция възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от
ответника се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 191834 от 04.09.2020 г., постановено по гр.д. № 53883/2017 г. на
Софийски районен съд, 71-ви състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от „Д.Б.“
ЕООД против „Ч.Е.Б.“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******че „Д.Б.“
ЕООД, ЕИК *******не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2 980,43 лева – служебно
начислена по констативен протокол за периода 07.11.2016 г. – 04.02.2017 г.
електрическа енергия, потребена в имот, находящ се в гр. *******, ведно със
законната лихва от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане, отхвърлено е
искането за присъждане в полза на ищеца „Д.Б.“ ЕООД на сторените от него
съдебни и деловодни разноски в размер на общо 559,22 лв., от които 119, 22 лева
– ДТ и 440 лева – адвокатско възнаграждение и последният е осъден да заплати
разноски в полза на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *******не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 2 980,43 лева, служебно
начислена по констативен протокол за периода 07.11.2016 г. – 04.02.2017 г.
електрическа енергия, потребена в имот, находящ се в гр. *******, ведно със
законната лихва от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч
Марк Бизнес център, да заплати на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр.
Братановци, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски както следва: за сторените пред СРС такива
в общ размер на 559,22 лв., от които 119,22 лв. – заплатена ДТ и 440 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и сторените пред въззивната инстанция разноски
в общ размер на 419,61 лв., от които 119, 61 лв. – ДТ и 300 лева – адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Калина Станчева,
член на IV - Д въззивен състав по в. гр. дело № 12814 по
описа на СГС за 2020 г.
Не споделям доводите на мнозинството от
съдебния състав, че след като ответникът не е доказал да е променил, съобразно
изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура да
се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на
клиентите - невъзникнало.
Извършената от ответника „Ч.Е.Б.“ АД
проверка, обективирана в констативния протокол от 04.02.2017 г. за установяване
неточно измерена и/или неизмерена електрическа енергия, е осъществена след
влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., изцяло отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, поради което и последните са приложим материален закон към
отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по
установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия
на основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на виновно
поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на
потребителите на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест
на дружеството - снабдител. Целта на нормативния акт е не да санкционира
потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а да
осигури измерване на доставяната електрическа енергия, съответно на
действително доставяната такава, при констатирано неточно измерване или
неизмерване на последната.
Считам, че редът за уведомяване по чл. 98
а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ не е предпоставка за възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция, съответно липсата на клаузи
за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
на сметки за минал период не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество. През исковия период са действали разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Съгласно практиката на ВКС - решение № 124 от 18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., и решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., дори да е
налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Изискването за установяване на ред за уведомяване с общите условия
на крайния снабдител, въведено с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е насочено към гарантиране на правото на защита на
клиентите срещу възможни незаконосъобразни преизчисления. При липса на
уведомяване, съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електрическа енергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98 а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията, но то не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В допълнение, целта на предвиденото в ЗЕ
изискване за съществуване на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, е последният да узнае за корекцията, да има възможност да
изрази позицията си и да се защити, ако счита корекцията за неточно или
неоснователно извършена. Както е посочено в решението по настоящото дело, представените
от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите
на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя справка на
дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В
случая от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че
ищецът е бил уведомен за извършената корекция и е упражнил предоставените му от
закона права, вкл. чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу
ответника за установяване недължимост на претендираната от последния сума.
Правото на потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за
корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да
съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено.
Поради изложеното намирам, че въззивната
инстанция следваше да разгледа по същество въпросите дали редът за извършване
на корекционната процедура е спазен, правилно ли е било начислено количеството
електрическа енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната
фактура от 07.07.2017 г. сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/К. Станчева/