Решение по дело №409/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20194120200409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

град Г. О., 15.01.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

районен съд – Г. О., сеДМи състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   Председател: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.Първанова и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 409 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.В.Г. атакува издадения  електронен фиш Серия К № 2266952 на ОД на МВР – В. Т..  Излага  доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш/ЕФ/.

         ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. В. Т. – редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Г. О. – редовно призована, не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2018 г. в 11:14 часа на територията на община Л. на път I-4 при км 153+343 в посока към град В. бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил Фиат Крома с рег. № ….., движещ се в посока към град В. със скорост 85 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.8, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е С.В.Г.. По отношение на същия бил издаден ЕФ серия К № 2266952/л.7/, връчен на 30.04.2019г./л.13/. Жалбата е депозирана чрез пратка Еконт на 13.05.2019г./л.6/.

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш, в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /С.-В./, км 153+343, общ. Л., в посока към гр. В.” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.

В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-В. Т. до директора на дирекцията (л.15) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.16), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018г. (л.14) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.17 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.9 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 06.08.2018 г. в 11:14 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек автомобил с рег.№ …. се е движел със скорост 88 км/ч./с отчетен впоследствие толеранс от -3 км/ч/. Видно от приетото като доказателство заключение на ВЛ А., посоченото във фиша място на нарушението  в посока към град В. попада в зоната на действие на пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Водачът е имал техническа възможност да намали скоростта/л.47/.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която  собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, същият да  е депозирал декларация, съобразно  чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало  МПС-то, с което е  извършено конкретното нарушение. След  като  не е упражнил правото си да  възрази и  да посочи конкретно  физическо лице, което е управлявало на посочената  дата  автомобила, с което е извършено нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва именно Г.  да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с  това бездействие , а именно - издаване на електронен  фиш  за ангажиране отговорността му. Всяко измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на електронен фиш има възможността при условията на чл.189 ал.5 от ЗДвП да декларира кому е предоставено МПС за управление.

 

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП към момента на нарушението е в абсолютен размер от 100лв. относно превишаване на скоростта с над 21 км./ч. в рамките до 30 км/ч., поради което не се налага излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място, какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките над 21 км./ч. / в случая 25км./ч./, поради което глобата в размер от 100лв. е законосъобразно определена.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 88 км/ч с -3 км/ч. до приетата за установена скорост от 85 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания).

В конкретния случай  не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 25 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

На снимковия материал не фигурира друго МПС.

Жалбоподателят надлежно е упражнил правото си да обжалва  електронния фиш, поради което неуказването на това пред кой орган и в какъв срок това може да бъде извършено не е нарушило съществено правото му на защита.

 

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2266952, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-В. Т., с който на С.В.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-В. Т. в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….