Определение по дело №1915/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1247
Дата: 4 април 2019 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20183101001915
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…..04.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 03.04.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:             ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кръстев

въззивно търговско дело № 1915 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6987/06.03.2019 г. от адвокат К.И. – пълномощник на въззивника "УИЗ ЕЪР Унгария" Лтд. („Уиз Еър Унгария") с искане за изменение на решението, постановено по в.търг.дело № 1915 описа на Варненски окръжен съд за 2018 г. в частта за разноските за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева и присъдената държавна такса от 50,00 лева в първа инстанция, както и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева във втора инстанция, тъй като няма доказателства за сторени от ищцата разноски.

Молбата се аргументира с обстоятелството, че ищцата е сключила Договор за правна защита и съдействие и фактура съответно за производствата пред първата и втората съдебни инстанции от адвокатско дружество "Х. и И.", докато по делото са представени доказателства за извършени плащания по банков път на адвокатското възнаграждение и държавна такса с наредител "Аероиск" ЕООД и получател Адвокатско дружество "Х. и И.". Тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение и таксата от ищцата, а същите са заплатени от "Аероиск" ЕООД, молителят прави извод, че от патримониума на ищцата не са излезли сумите, които се претендират от нея като разноски по делото, следователно, не са налице доказателства за сторени от ищцата разноски и същите не следва да й бъдат възстановявани.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна С.В.Д.. В едноседмичния срок по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, с който се излага становище за неоснователност на подадената молба.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С решение № 172/27.02.2019 г. постановено по настоящото в. т. дело № 1915/2018 г. по описа на ВОС, съдът е потвърдил Решение № 3617/03.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2343/2018  г. по описа на PC – Варна, като е осъдил УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. да заплати на С.Д. сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Молбата за изменение и допълване на постановеното по делото определение чрез присъждане в полза на процесуалния представител на ответниците по въззивната и частната въззивна жалби на дължими разноски е депозирана на 28.05.2018 г., т.е. в едномесечен срок от датата на постановяване на решението, което е необжалваемо, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Въззивният съд е приел, че не съществува пречка адвокатско възнаграждение да бъде заплатено от довереник, какъвто в случая се явява „Аероиск“ ООД съгласно представения с исковата молба договор.

Уговорените в Общите условия на „Аероиск“ ЕООД условия и начини за заплащане на възнаграждение от клиентите на дружеството са без значение. Молителят не е страна в цитираните договорни отношения, поради което не може да черпи права от същите – чл. 21 от ЗЗД.

Освен това, в случая не се касае за възнаграждение, което ищцата заплаща на Аероиск ЕООД, а за извършени от последното действия в качеството му на довереник за сметка на ищцата. Меродавно за фактическото заплащане на адвокатския хонорар и държавната такса е получаването на сумите от адвоката, съответно от държавата, а не вътрешните отношения между задълженото лице и лицето извършило плащането за негова сметка. След като плащането е извършено за сметка на доверителя и това изрично е заявено, то по арг. от чл. 292 ЗЗД следва да се приеме, че същото е излязло от патримониума на ищцата.

В молбата с правно основание чл. 248 от ГПК не се изтъкват нови факти и обстоятелства, поради което съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските пред първата и въззивната инстанции.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6987/06.03.2019 г. от адвокат К.И. – пълномощник на въззивника "УИЗ ЕЪР Унгария" Лтд. за изменение на постановеното по делото решение № 172/27.02.2019 г. в частта за разноските.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 248, ал. 3 от ГПК).

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                             

                                                                                           2.