№ 1321
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100901588 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на „В 9“ ООД срещу решение на синдиците на „К.Т..Б.“
АД /в несъстоятелност/, обективирано в писмо с изх. № 833/16.08.2023 г., с което е отказано
включването на процесното вземане за присъдени съдебни разноски в списъка на приетите
вземания на „КТБ“ АД /н/. Възразилият кредитор иска да се включи вземането му в размер
на 3 000 лева, представляващо разноски, за които „КТБ“ АД /н/ е осъдено да му заплати по
издаден на 15.05.2023 г. изпълнителен лист по т.д. № 1485/2017 г. на СГС, VI-13 състав.
Синдиците на К.Т..Б. АД /в несъстоятелност/, чрез упълномощения си представител,
оспорват възражението изцяло.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По идентичен казус, но с друг възразил кредитор, с определение № 67 от 15.02.2022
г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е
отменено определение № 180/30.03.2021 г. по ч.т.д. № 276/2021 г. на САС, ТО, както и
потвърденото с него определение № 260414/19.01.2021 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС и
делото е върнато за разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН на подаденото от кредитора
възражение срещу отказа на лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/
да допълнят списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН.
При съобразяване постановената практика, подаденото възражение, по което е
образувано настоящото производство следва да се разгледа по реда на чл. 68 ЗБН.
Видно е, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 15.05.2023 г. по
1
т.д. № 1485/2017 г. на СГС, VI-13 състав, по който „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати на „В
9“ ООД сумата 3 000 лева, представляваща разноски пред Апелативен съд – София.
Следователно вземането на дружеството „В 9“ ООД е установено с влязло в сила решение,
постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в
производство, в което участие е взел синдикът и не може да се оспорва, както изрично е
предвидено в чл. 70 ЗБН.
Спорен е въпросът дали е налице правна възможност за предявяване на вземане в
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, възникнало след откриване на
производството по несъстоятелност, респективно след изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1
ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са изрично посочени в закона.
Отговор на въпроса е даден в цитираното по-горе определение № 67 от 15.02.2022 г.
по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О., в което е прието, че: „Страните в производствата по
исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не
следва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите
производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност.
Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в
производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се
изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че
масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по
търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани
с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2
на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна
или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се
удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8
от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на
удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на
решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и
вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се
удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени
изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е
предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат
удовлетволявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които
могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по -силното основание, че
безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства,
обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от
масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не
заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които
са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва
изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова
несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и
преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този
правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято
полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност“.
Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава синдикът да допълни списъка по
чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН,
2
както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се
признава претендираното от кредитора вземане към банката. Отговорността за разноски е
последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези
производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН.
При съобразяване постановеното определение от ВКС, съдът намира, че на основание
чл. 71, ал. 1 ЗБН списъкът с приети вземания следва да се допълни с процесното вземане на
„В 9“ ООД за съдебни разноски, чието съществуване е установено с влязло в сила решение,
за което е издаден изпълнителен лист от 15.05.2023 г. по т.д. № 1485/2017 г. на СГС, VI-13
състав и в размер на 3 000 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
В допълнение следва да се посочи, че при извършена служебна проверка по
партидата на „КТБ“ АД /н/ съдът констатира, че е налице вписано прието вземане от
синдиците на „КТБ“ АД /н/ на „В&ВГД О.П.“ ООД, с основание: присъдени разноски по чл.
78 ГПК в размер на 3 600 лева, под № 19 в списък по чл. 64, ал. 2 от ЗБНН, обявен в
търговския регистър на 07.05.2020 г., по което не е направено възражение пред съда. От
това следва, че е налице различно третиране при еднаква фактическа обстановка от страна
на синдиците на „КТБ“ АД /н/, което е в подкрепа на изложеното по-горе, че списъкът
трябва да се допълни с процесното вземане.
Представеното към писменото становище от 11.10.2023 г. на синдиците на К.Т..Б. АД
/в несъстоятелност/ решение от 13.07.2023 г. по т.д. № 236/2023 г. на САС, 9 състав, с което
е отхвърлено възражение на друго дружество за включване вземането му по чл. 67, ал. 2
ЗБН в списък с приети вземания не е окончателно и направените изводи в него не се
споделят от настоящия съдебен състав.
Предвид изложените съображения съдът намира, че възражението на „В 9“ ООД е
основателно и вземането на дружеството за разноски от 3 000 лева подлежи на включване в
списък на приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н/.
По разноските: С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса за разглеждане на иска по сметка на СГС, която възлиза на 120
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН списъка на приети вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с вземането на „В 9“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
ж.к. *******, ап. 208, за сумата в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща
съдебни разноски, присъдени по т.д. № 1485/2017 г. на СГС, VI-13 състав, за които е издаден
изпълнителен лист на 15.05.2023 г. и е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8
ЗБН /доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Т..Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с
адрес: гр. София, Съдебна палата, бул. „*******, сума в размер на 120 лева /сто и двадесет
лева/, представляваща дължима по делото държавна такса за разглеждане на предявения
иск, от чието заплащане ищецът е предварително освободен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3
4