Присъда по дело №91/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №91/2021г. ПО ОПИСА
НА РС-***
Районна прокуратура гр.***, е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия А. М. А. за това, че на неустановена дата през периода м.Юли
2019г - 25.02.2020г. в гр.***, противозаконно присвоил чужда движима вещ -
лек автомобил марка **** и рег.№ *** на стойност 5340 лв. собственост на
**** която владеел на основание Договор за финансов лизинг *** -
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително
изслушване на страните като подсъдимия А. М. А. с участието на защитника
си адв. М.К. от ПлАК е признал изцяло фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно
разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК страните не са направили доказателствени
искания.
Съдът с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК като е приел,
че направените самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка
очертана в ОА – потвърдена. Предста***елят на Районна прокуратура – ***
намира, че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно
обвинителната теза и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да
бъде постановено наказание предвидено от закона съгласно чл. 54 от НК,
което да бъде редуцирано при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Защитникът адв. М.К. от ПлАК се солидаризира със становището на
РП – *** досежно обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа
обстановка е безспорно установена. Моли съда при определяне на
наказанието, да се вземе предвид доброто процесуално поведение на
подзащитния му, направеното от негова страна самопризнание, съгласието му
за разглеждане на делото по реда на чл. 371 и сл. от НПК, както и че активно
е спомогнал в хода на досъдебното производство за изясняване на
обективната истина по делото, семейството за което полага грижи, като моли
наказанието да бъде към минимума при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
както и така определеното наказание бъде редуцирано с една трета на
основание чл. 58а от НК, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият А. М. А. се явява в съдебно заседание като признава
вината си и изразява съжаление. Признава се за виновен по повдигнатото му
обвинение, признава изцяло факти изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, дава съгласие да не се събират други доказателства за тези
факти. Моли съда да му наложи минимално наказание.
1

В наказателното производство няма предявен граждански иск и
конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. М. А. е роден на 19.06.1997г. в гр. ***. Живее в с.***,
обл.***, ул.“***“ *** български гражданин, ***, неженен, с основно
образование, осъждан, ЕГН:**********На 10.06.2019г. в гр.*** е бил
сключен договор за лизинг *** с предмет на договора моторно превозно
средство - **** с рама **** и рег.№ *** ,като страни по договора са
лизингодател - *** а лизингополучател - А. М. А.. Съгласно условията на
лизинговия договор подсъдимият А.А. е имал единствено право да ползва
автомобила по неговото предназначение и да го управлява само на
територията на Република България. На същата дата с приемо-предавателен
протокол към Договор за лизинг *** е било предадено на лизингополучателя
А. М. А. горепосоченото моторно превозно средство. В приемо -
предавателния протокол изрично било посочено, че лизинговия обект /л.а.
**** с рег.№ ***/ е приет от лизингополучателя - подсъдимия А. такъв
какъвто е към датата и часа на подписване на приемопредавателния протокол,
както и, че лизинговия актив отговаря на предварително избраните от него
технически характеристики и спецификации. Предаването на автомобила е
станало в гр.*** на *** до *** ***. При получаване на моторното превозно
средство подсъдимият А. заплатил първоначална вноска в размер на 2875 лв.
Съгласно погасителния план същият е следвало всеки месец да плаща вноски,
всяка една в размер на 193,17 лв., общо 24 на брой. Подсъдимият заплатил
само една вноска до месец юли 2019г. и преустановил плащанията. В тази
връзка, поради прекъсване на плащане на дължимите вноски, собственикът на
автомобила *** предприел действия за връщане на инкриминираната вещ.
Служители на дружеството няколкократно търсили подсъдимият А. на
посочения в договора адрес в с.***, обл.***, но последния се укривал. Били
изпратени множество съобщения до подсъдимия, съдържащи искане за
връщане на автомобила, но след като това не се случило *** предприел
действия по прекратяване на договора за финансов лизинг.
На 20.02.2020г. *** чрез ****, Район на действие Област ***, връчили
на *** А. - баща на подсъдимия А. покана-уведомление за прекратяване на
договор за финансов лизинг, с която подсъдимият *** бил уведомен, че
договор за финансов лизинг *** със задължително придобиване на
собственост върху лизинговия актив се прекратява от датата на връчване на
уведомлението. Със същата покана било поискано в двудневен срок да бъде
върнат лизинговия актив заедно с всичките му принадлежности и
придружаващи го документи.
*** А. веднага се обадил по телефона на подсъдимият А.А. и го
уведомил, че от фирмата собственик си искат автомобила. Подсъдимият
2

обяснил на св.*** А., че не може да върне автомобила, тъй като го е дал на
друг човек. Съгласно общите условия по договора за финансов лизинг, при
неплащане или системна забава на лащането на вноските,
лизингополучателят дължи връщане на автомобила. Въпреки това
подсъдимият А.А. задържал автомобила и категорично отказал да
предприеме действия по предаване владението на автомобила на
собственика или на друго оправомощено от него лице, като вместо това
същият се укрил.
Във връзка с провежданото разследване по досъдебното производство
с телеграма *** на ГДНП, л.а. **** с рама *** и рег.№ **** е бил обявен за
издирване като предмет на престъпление с мярка „Конфискация“, като до
този момент автомобила предмет на настоящото досъдебно производство не е
установен. По делото е приложена и справка от *** -***q от която се
установява, че л.а. **** с рама *** и рег.№ **** все още се издирва, като до
този момент няма данни за движението или за установяването на издирваното
МПС.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно
производство, времето и мястото на извършването им, както и
авторството.
Противоречие в приетите по дело свидетелски показания съдът не
констатира. Същите по еднопосочен начин потвърждават обвинителната теза.
Съдът констатира, че тези показания са в отношение на пълно покриване и
допълване с останалите доказателства, поради което се кредитират.
Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, тъй като
същите се потвърждават и от приетите по делото гласни доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното
обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства, обосновават следните правни изводи:
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - разпитите на свидетелите, назначената и изготвена съдебно-
стокова експертиза и приложени документи - договори, погасителен план и
съпътстващи документи, от които се потвърждава сключения лизингов
договор между *** и подсъдимия А., размера на отделните вноски, съответно
на дължимата по този договор сума.
3

От така изложеното се установява, че подсъдимия А. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.206 ал.1 от НК. Същият в качеството си на лизингополучател е придобил
владение върху моторно превозно средство - лек автомобил марка **** с рег.
№ ****. Към момента на сключване на лизинговия договор владението е
правомерно, тъй като по същността на този договор активът предмет на
договора се владее от лизингополучателя, без същият да е собственик на
вещта. Автомобилът остава собственост на лизингодателя до заплащане на
всичките лизингови вноски. При нарушаване условията в договора - в случая
неплащане на дължима вноска, подсъдимият е дължал незабавно връщане на
автомобила на собственика му. Вместо това подсъдимият задържал
автомобила и започнал да го владее за себе си, а в последствие се разпоредил
с него, като го предоставил на друго неустановено по делото лице, като в
замяна получил друг л.а. марка ***. В следствие на това на *** е била
причинена имуществена вреда .
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се
установи по несъмнен начин, че подсъдимия А. М. А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК. В
качеството си на лизингополучател е придобил владение върху моторно
превозно средство - лек автомобил марка **** с рег.№ ***. са предоставени
във владение на подсъдимия, като към момента на сключване на лизинговия
договор владението е било правомерно, тъй като по същността на този
договор активът предмет на договора се владее от лизингополучателя, без
същият да е собственик на вещта. Автомобилът остава собственост на
лизингодателя до заплащане на всичките лизингови вноски. Изпълнителното
деяние е било довършено с разпореждането с вещта. Налице е и
интелектуалния момент на умисъл за обсебване, тъй като деецът, в случая
подсъдимият е съзнавал, че владее вещта – лек автомобил чужда
собственост, но въпреки това се е разпоредил с нея. Несъмнено
собствениците на лекият автомобил – пострадали след тези действия на
подсъдимия не биха могли да упражняват правото си на собственост над
автомобила. Следователно несъмнено налице е престъпния състав на чл.206,
ал. 1 от НК.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
достига до извода, че предаденият на съд А. М. А. е извършил
престъплението по описания в обвинителния акт начин. С това си деяние
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът приема, че от субективна страна подсъдимият е извършил
деянието виновно, при пряк умисъл.
Подсъдимият А. М. А. разпитан на досъдебното производство е заявил,
че разбира обвинението, както и че инкриминирания автомобил не е в негово
владение, тъй като го е дал на друго лице, като в замяна е получил л.а. ***.
Делото е разгледано по разпоредбата на чл.371, т.2, вр. с чл.370 от
4

НПК, поради което съдът следва да определи наказанието при условията на
чл.58а от НК. При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”, степента на
обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 от НК. В тази насока съдът отчете смекчаващи вината на подсъдимият
обстоятелства – искреното разкаяние и съдействие на правосъдието.
Отегчаващи вината на подсъдимият обстоятелства – лоши характеристични
данни, предишни осъждания.
Предвид на изложените съображения съдът определи на подсъдимия
А. М. А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три при условията на
чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, чието изпълнение отложи за срок от три
години, съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. При определяне на
размера на наказанието „Лишаване от свобода” съдът се съобрази с
действащата нормативна уредба към момента на извършване на
престъплението. Към тази дата предвиденото наказание „Лишаване от
свобода” е от една до шест години. Съдът определи наказанието „Лишаване
от свобода” при наличието превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че именно това наказание би оправдало целите
на закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 от НПК съдът осъди
подсъдимият А. М. А. да заплати по сметка на *** гр.*** сумата от
246,49лева, представляващи разноски за експертизи в хода на ДП.
Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са
ниското правно съзнание, стремежа към облагодетелстване по неправомерен
начин, незачитане правото на собственост и установения правов ред.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	10
Дата:	19 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия:	Борислава Илиева Якимова

Дело:	20214430200091
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 януари 2021 г.

Присъда по дело №91/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите