№ 906
гр. Варна , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100103413 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с основание чл.124, ал.1 от ГПК на ищеца „Трейдфарма“
ЕООД, срещу Община Долни чифлик, с искане за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на 22 броя самостоятелни недвижими
имота, съставляващи по твърденията на ищеца трайно прикрепени към земята „сгради“ по
смисъла на ЗУТ, за които е издадено и удостоверение за търпимост, които имат и отделни
идентификатори и трайно предназначение, а именно недвижими имоти с идентификатори:
№№ 834040.557.13.1, 834040.557.13.2, 834040.557.13.3, 834040.557.13.4, 834040.557.13.5,
834040.557.13.6, 834040.557.13.7, 834040.557.13.8, 834040.557.13.9, 834040.557.13.10,
834040.557.13.11, 834040.557.13.12, 834040.557.13.13, 834040.557.13,14, 834040.557.13.15,
834040.557.13.16, 834040.557.13.17, 834040.557.13.18, 834040.557.13.19, 834040.557.13.20,
834040.557.13.21 и 834040.557.13.22, по КК и КР, одобени със Запоред №РД-18-
34/16.06.2015г. на изпълнителния директор на АГКК – Варна, находящи се в с.
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик,
по твърдения за собсвеност на ищеца, съответно чрез покупко-продажби и съответно
по давност, както и по твърдения за спор с ответника за правото на собственост върху
процесните постройки.
Кумулативно с горното в исковата молба е отправено искане по чл.193 от ГПК за
„оспорване съдържанието“ на АОС №1547/23.06.2017г., което в УМ 1 е уточнено, че е „иск
за оспорване съдържанието“ на този АОС; в УМ 2 се сочи, че е „иск по чл.212 ГПК във
връзка с чл.537, ал.2 ГПК; а с последната УМ 3 от 11.03.2021г. е уточнено окончателно, че е
искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на АОС, в резултат на уважаване исковете за
собственост на 22 броя самостоятелни постройки, като за яснота „искът за оспорване
съдържанието“ е посочено, че „не се поддържа“.
При извършената служебна проверка по чл.118 ГПК и чл.119 ГПК съдът намери
следното: Съгласно чл.104, ал.6 ГПК съединените в една исква молба искове се разглеждат
винаги от Окръжен съд, като първа инстанция, стига поне един от тях да е родово подсъден
на този съд, като първа инстанция. Съгласно чл.69, т.2 ГПК цената на искове за собственост
и вещни права върху имоти се определя от данъчната оценка на спорното вещно право. А
съгласно чл.104, т.3 от ГПК на Окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни всички
искове за собственост или вещни права, с цена на исковете над 50 000лв. Следователно
когато всеки един от предявените вещни искове е с цена под 50 000лв. следва спорът да се
разгледа от Районен съд, като първа инстанция - чл.103 ГПК.
1
Видно от представените в случая удостоверения за данъчна оценка, при предявените
петитуми, съответстващи и на допустимия за разглеждане вещен спор, данъчната оценка на
всеки самостоятелен имот, предмет на вещен спор за собственост по делото, е в диапазона
от 2 188лв. до 4 570лв.Тези стойности са и цените на исковете, съобразно горните правила,
посочени и като цена на исковете от ищеца. Тоест всеки един от вещните искове по делото е
с отделна цена под 50 000.00лв., което обуславя и родовата подсъдност на спора на Районен
съд – Варна, като първа инстанция.
Във връзка с горното за пълнота следва да се отбележи, че по твърдения на ищеца
процесните 22 броя обекти са самостоятелни недвижими имоти, съставляващи трайно
прикрепени към земята „сгради“ по смисъла на ЗУТ, за които е издадено и удостоверение за
търпимост, които освен това имат и отделни идентификатори и трайно предназначение,
видно от представените по делото актуални и отделни скици от АГКК и отделни данъчни
оценки.
Поради това производството следва да бъде прекратено и изпратено на родово
компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 ГПК, чл.118, ал.2 ГПК.
Отново за пълнота следва да се посочи, че тъй като с последната УМ (3) от
11.03.2021г. е уточнено окончателно, че възраженията и исканията досежно процесния АОС
№1547/23.06.2017г. съставляват искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на АОС, в резултат
на уважаване исковете за собственост на 22 броя самостоятелни постройки, като за яснота
„искът за оспорване съдържанието“ е посочено, че „не се поддържа“, то и съдът приема, че
не е сезиран или вече е десезиран, с „иск за оспорване“ на сочения АОС. За последното
свидетелства и това, че на указанията на съда от 22.02.2021г. по т.2 и т.3 – дали се предявява
иск за собственост и на терена, или пък друг „иск по чл.212 ГПК“, няма никакво
последващо поддържане на искови претенции.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3413 по описа на ВОС за 2020г., 11-ти с-в,
на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК.
ИЗПРАЩА на Районен съд – Варна гр.д. №3413 по описа на ВОС за 2020г., 11-ти с-
в, по компетентност, след влизане в сила на прекратителното определение, на осн. чл.118,
ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2