Решение по дело №63363/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 570
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110163363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110163363 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответницата Л. П. К. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 258.72 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.11.2019 г.
– м.02.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ул. ....., ателие
№D-A-25, и за сумата от 64.18 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 31.12.2019 г. – 13.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.09.2022 г. до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът навежда доводи, че ответницата притежава качеството
„потребител на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в –
гр. София, ул. ....., ателие №D-A-25, с абонатен №420766, като между
страните по делото не бил подписан договор за продажба на ТЕ, поради което
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
1
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Л. П. К. е депозирала отговор
на исковата молба, с който признава предявените искове и навежда доводи, че
е изпратила изцяло процесните вземания.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съдът, като взе предвид направеното в отговора на исковата молба
признание на предявените искове от ответницата, намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо обсъждане на приетите по
делото доказателства и предвид направеното от пълномощника на ищеца
искане за постановяване на решение при признание на иска за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 258.72 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.11.2019 г.
– м.02.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ул. ....., ателие
№D-A-25, и за сумата от 64.18 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 31.12.2019 г. – 13.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.09.2022 г. до плащането.
По разноските:
На основание чл. 78. ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него разноски по делото в размер на 175.00 лв.
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото и по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца такива. Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 75.00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Л. П. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ....., ап.25, дължи на „Т...” ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., сумата от 258.72 лв.
- главница за доставена в периода от м.11.2019 г. до м.02.2020 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 420766, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от
2
64.18 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг
за периода от 31.12.2019 г. до 13.09.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 05.10.2022 г. по ч. гр.д. № 51592/2022 г.
на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ....., ап.25,
да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ..., сумата от 175.00 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на
75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3