Присъда по дело №1172/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 151
Дата: 27 май 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20243110201172
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 151
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело частен
характер № 20243110201172 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ж. Й. К., родена на *** г. в гр. Варна, пост. адрес: ***,
българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН
**********,

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

На 24.09.2022 г., около 12 часа в гр. Варна, на ул. Кирил Шиваров, умишлено
причинила на Н. П. М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно травматични увреждания, изразяващи се в контузия на шията в областта на гръкляна
и кръвонасядания по шията в ляво, с размери 3/1 см., с което е осъществила състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК вр.
чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.


ОСЪЖДА подсъдимата Ж. Й. К. да заплати на гражданския ищец Н. П. М.
обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130
1
ал.1 от НК в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието – 24.09.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля
гражданският иск до сумата от 3500 лева, като неоснователен.

На основание чл.189 от НПК ОСЪЖДА подс. Ж. Й. К. да заплати разноските по
делото, направени от частния тъжител Н. П. М. в размер на 12 лева държавна такса за
образуване на наказателното дело от частен характер и сумата от 1000 лева, направени от
него разноски за адвокатско възнаграждение при първото разглеждане на делото пред ВРС;
сумата от 1500 лева, направени от частния тъжител за адвокатско възнаграждение пред
въззивна инстанция, както и сумата от 1500 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от
404.75 лева за съдебно-медицинска експертиза при новото разглеждане на делото пред ВРС.

ОСЪЖДА подс. Ж. Й. К. да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд
Варна сумата от 300 лева за направени разноски по делото (за вещо лице по изготвената
СМЕ при първото разглеждане на делото), както и държавна такса за уважената част от
гражданския иск в размер на 4 % - сумата от 60 лева.

Вещественото доказателство – 1 брой компактдиск да остане по делото.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ВОС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 1172/2024 г. по описа на РС-
Варна, трети състав.

Обвинението е повдигнато от частния тъжител Н. П. М. срещу
подсъдимата Ж. Й. К. за извършено от нея престъпление по чл.130, ал.1
НК.
В частната тъжба са описани фактически обстоятелства, от които се
извлича, че на 24.09.2022 г., около 12 часа в гр. Варна, на ул. „Кирил
Шиваров“, подсъдимата Ж. Й. К. умишлено причинила на частния тъжител Н.
П. М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно травматични увреждания, изразяващи се в контузия на шията в
областта на гръкляна и кръвонасядания по шията в ляво, с размери 3/1 см..
С частната тъжба Н. П. М. моли да бъде приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подс.Ж. К. в
размер на 3 500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК и да бъде конституиран като граждански
ищец. В съдебно заседание частният тъжител чрез повереника си поддържа
това искане с допълнение, че тази сума се дължи считано от дата на
извършване на деянието 24.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частния тъжител Н. П. М. се явява лично,
представлява се повереник адв. П. Н., АК- Варна, надлежно упълномощен.
Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е
предявения от Н. П. М., чрез процесуалния му представител адвокат П. Б. Н.,
редовно упълномощен, граждански иск срещу подсъдимата Ж. Й. К. за сумата
от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 24.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и Н. П. М. бе
конституиран като граждански ищец по делото. В съдебно заседание частният
тъжител чрез процесуалния си представител адвокат П. Н. поддържа
обвинението по частната жалба.
В хода на съдебните прения, процесуалния представител на частния
тъжител поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано.
Твърди, че в хода на съдебното следствие безспорно е установено, че подс. Ж.
К. е стискала за гърлото частния тъжител и му е причинил описаните в
частната тъжба телесни повреди. Твърди, че в подкрепа на твърденията на
пострадалия са както показанията на по- голяма част от свидетелите по делото,
така и заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Моли съда, да
наложи на подс.Ж. К. справедливо наказание между минималния и средния
размер на предвиденото наказание глоба по реда на чл.78а от НК и да уважи
изцяло предявеният гр. иск в размер на 3 500 лв.
Пострадалото лице и частен тъжител Н. П. М., чрез проц.
1
представител адв.П. Н., желае да бъде конституиран като граждански ищец,
като предявява граждански иск срещу подс. Ж. К. в размер на 3 500 лева,
представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Подсъдимата Ж. Й. К. се явява в съдебно заседание, представлява се
от адв. К. Б., АК- Варна, надлежно упълномощен. Дава обяснения по
повдигнатото й обвинение, не се признава за виновна.
Защитника на подс. Ж. К., моли неговата подзащитна да бъде
оправдана. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно
убедителни доказателства, че подс.Ж. К. е причинила на пострадалото лице Н.
П. М. твърдяната в частната жалба телесна повреда. Моли съда подсъдимата
да бъде оправдана.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Ж. Й. К. живеела в гр.Варна, ул.“Кирил Шиваров“ №
4А, ет.1, заедно със съпруга си свид.Д. Н. К.. Частният тъжител Н. П. М. и
съпругата му свид.А. А. К.-М. живеели в гр.Варна, ул.Кирил Шиваров № 4А,
ет.2. Това била една обща къща на два етажа, като сем.К. заемали помещения
с лице и входна врата към улица „Кирил Шиваров“, а сем.М.и заемали
помещения на втория етаж на къщата с лице и страничен вход към вътрешен
двор на къщата.
Първоначално след закупуване на жилището от М.и отношенията
между тях и К. били много добри. Тъжителя М. се занимавал с извършването
на строителни ремонти, подс.К. го препоръчала на своя братовчедка, която
живеела в чужбина и тя му възложила ремонт на луксозен апартамент в
гр.Варна. Но минал дълъг период от време, М. не приключвал ремонта и в
крайна сметка това довело до отказ на роднината на подсъдимата от услугите
на М.. Оттогава отношенията между двете семейства се влошили. Отправяли
си взаимни нападки за спорни общи части, поставяне на видеокамери,
отправяне на обиди и заплахи, и битови инциденти.
Есента на 2022г. частния тъжител М. решил да постави климатик в
жилището си, като за целта следвало да се постави и външното тяло на
климатика на стената на жилището му откъм ул.“Кирил Шиваров“. Тъй като
неговите помещения се намирали на втория етаж на къщата, то било
необходимо да се изгради временно скеле за монтиране на необходимото
външно климатично тяло. За целта М. наел за извършване на ремонта свид.К.
А. Ч., който трябвало да монтира скелето и да помага, както и лицето на име
М. без посочени презиме и фамилия, който да извърши основните ремонтни
дейности. По същото време и сем. К. извършвали ремонт на помещение на
първия етаж, за което също били наели майстор. Сутринта на 24.09.2022г., ден
събота, свид. Ч. и лицето М. пристигнали в дома на тъжителя М..
Свид. Ч. монтирал на тротоара на ул. „Кирил Шиваров“ алуминиево
2
скеле на две нива с височина около 3.50 - 4 метра и странични добавки за
стабилност на скелето. М. и М. се намирали на етажа на М. и оглеждали какви
действия трябвало да се извършат.
На същата дата, отново сутринта подсъдимата К. и съпруга й отишли
със семейният им автомобил по магазините, за да пазаруват. Тъй като К.
отдавали помещението на първия етаж под наем, приятелката на подс.К. –
свид. С. М. Е.- Е., която работела като брокер на недвижими имоти и им
помагала при осигуряване на наематели, поискала да види какво е
състоянието на помещението след ремонта. По телефона подс.К. и свид. Е.- Е.
се уговорили да я вземат на връщане от района на ХЕИ-Варна. Заредили
гориво на бензиностанция и установили теч на гориво от автомобила. Свид.К.
се обадил по телефона на свид.Д. П., който при необходимост извършвал
ремонти на автомобилите на К.. Оказало се, че свид.П. се намирал в
помещението в непосредствена близост до дома на К., което ползвал. На
връщане К. взели свид.Е. и около 12 часа спрели пред дома си на ул. „Кирил
Шиваров“. Тогава видели изграденото скеле на тротоара в близост до техния
вход. Там на тротоара стоял свид.Ч., облегнат на служебния автомобил на
свид.М.. В същото време свид.Д. П. излязъл от съседния имот и се отправил
към свид.К., за да говорят за автомобила. Свид. Е.- Е. се намирала около
входната врата на жилището на К.. Свид.М. се намирала в техния имот на
втория етаж на площадка, встрани, като същата имала видимост към улицата
през малки прозорчета. Във връзка с поставеното скеле подс. Ж. К. и частния
тъжител Н. М. се разменили остри реплики и обиди, при което атмосферата се
нагнетила. Подс.К. се приближила плътно до частния тъжител М.. С дясната
си ръка го хванала в областта на шията и силно го стиснала. Свид.Ч. застанал
между двамата и преустановил възможността за физически контакт между
тях. Подс.К. и свид.Е. влезли в жилището на К.. Свид.П. и свид.К. тръгнали да
ремонтират автомобила на К.. Свид.Ч. разглобил скелето и заедно с М. си
тръгнали.
Тъй като изпитвал болки в областта на гърлото, частният тъжител М.
посетил Спешното отделение на МБАЛ Света Анна-Варна АД в 14:05 часа на
24.09.2022 г., където бил прегледан от д-р Б. и му бил издаден Лист за преглед
на пациент в Спешно отделение № 5558. При прегледа М. заявил, че е бил
душен при битов скандал. Били установени кръвонасядания по шията линарни
и дрезгав глас. Назначена била консултация със специалист Уши, нос, гърло.
Извършен е преглед от д-р М. - специалист УНГ, резултатите от който били
отразени в Допълнителен лист за преглед на пациент № 5558 от 24.09.2022г.
на Н. П. М. в МБАЛ „Света Анна Варна“ АД.
Тъжителя М. посетил Второ РУ при ОД на МВР Варна с намерение да
подаде жалба срещу подс.К.. Било му снето сведение. От дежурните полицаи
разбрал, че първо трябва да посети Съдебна медицина, където да установят
какви увреждания е получил, за да се прецени има ли извършено
престъпление и от какъв характер е то - от частен или от общ характер.
На 25.09.2022 г. тъжителя М. посетил отделение по Съдебна медицина
при МБАЛ Света Анна-Варна АД, където бил прегледан от д-р Е. Д. и му било
издадено Медицинско удостоверение № 1061/2022 г. от отделение „Съдебна
3
медицина“ при МБАЛ Света Анна-Варна АД. Удостоверено било, че „по
предварителни данни на 24.09.2022 г. към 12:00 пред дома му негова съседка
го стискала за шията. Обективно: при палпация в областта на гълтача се
установява болезненост, засилваща се при гълтане. По лявата половина на
шията, в торна трета, се установява издължено, червеникаво кръвонасядане, с
размери 3/1 см. Според заключението: „Касае се за контузия на гръкляна,
кръвонасядане по шията. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по
указаните време и начин. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.“
На 26.09.2022 г. частния тъжител Н. М. подал жалба във Второ РУ при
ОД на МВР Варна, видно от писмо № 436р-5507/17.02.2023 г. на началника на
Второ РУ при ОД на МВР, която била заведена под № 436000-12254/22 г. и
след извършена проверка жалбата била изпратена в Районна прокуратура
Варна.
На 26.09.2022 г. частния тъжител М. подал жалба и до Районна
прокуратура Варна с молба да се образува производство за хулиганство срещу
Ж. Й. К.. Образувана била преписка № 12871/2022 г. по описа на Районна
прокуратура Варна, която била изпратена за проверка на Второ РУ при ОД на
МВР Варна. С постановление от 18.11.2022 г. на прокурор от Районна
прокуратура Варна било отказано да се образува досъдебно производство и
била прекратена преписка № 12 871/2022 г. по описа на Районна прокуратура
Варна.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза изготвена от Доц. д-р В. Д., д.м., която съдът
кредитира изцяло като обективна и компетентно дадена е видно, че: 1. На
24.09.2022 г. Н. П. М. е получил следните увреждания: контузия на шията в
областта на гръкляна, кръвонасядане по шията в ляво с размери 3/1 см. При
извършения преглед в Спешно отделение на МБАЛ Света Анна е
констатирано, че контузията на гръкляна е довела до дрезгав глас, имал
оплакване от болка при преглъщане. 2. Увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. 3. Получените увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат
по време и начин, както се сочи в жалбата - при оказан натиск в областта на
шията.В делото не са приложени документи за друг механизъм на
причиняване. 4. Пълно възстановяване след получените травми е за период от
около две до три седмици след нанасянето им. В медицинската документация
има посочени изписани медикаменти-прилагане интравенозно на
кортикстероида профилактика Преднизолон (вероятно като профилактика за
развитие на евентуален оток на Квинке в областта на дихателните пътища).
В съдебно заседание съд разпита непосредствено свидетелите К. А. Ч.,
С. М. Е.-Е., Д. С. П., А. А. К.-М., С. Б. П., П. Т. С. и Д. Н. К..
Съдът приобщи към материалите по делото заверени копия от лист за
преглед на пациент от 24.09.2022 г., допълнителен лист за преглед на пациент
4
№5558, резултат от рентгенологично изседване от 24.09.2022 г., медицинско
удостоверение №1081/2022 г., постановление от 18.11.2022 г. от прокурор от
ВРП по пр. преписка №12871/2022 г. на ВРП с отказ да се образува досъдебно
производство, адвокатско пълномощно за адв. П. Н., както и справка НБД
„Население“ на Ж. Й. К., писмо рег. №436р-5507/17.02.2022 г. от Второ РУ
при ОД на МВР Варна, писмо с изх.№347/24.02.2023 г. от МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД с приложени заверени копия на лист за преглед на пациент в
Спешно отделение, допълнителен лист към лист за преглед на пациент,
страници от Журнал за прием на пациенти в Спешно отделение, CD с образни
изследвания, писмо №12871/17.02.2022 г. от ВРП, с приложена прокурорска
преписка №12871/2022 г. по описа на ВРП и постановление от 18.11.2022 г. с
отказ за образуване на ДП, както и писмо №05-28-1/1502.2023 г. от Център за
спешна медицинска помощ – Варна, както и изисканото от съда писмо вх.
№84872 от 23.10.20224г. на Началник направление „Психиатрия“ по
отношение на подс. Ж. К., с което съдът е уведомен, че в болничната
информационна система няма данни същата да е настанявана за лечение в
Психиатричните клиники на УМБАЛ“Св. Марина“ ЕАД-град Варна.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за
установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимата Ж. Й. К. и
показанията на свидетелите К. А. Ч., С. М. Е.-Е., Д. С. П., А. А. К.-М., С. Б. П.,
П. Т. С. и Д. Н. К. и чрез изброените по-горе писмени доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съгласно тях съдът приема, че деянието, за което е повдигнато
обвинение с частната тъжба е извършено от подсъдимата Ж. Й. К..
Относно авторството на престъплението по чл.130, ал.1 НК, съдът
приема и изцяло кредитира гласните доказателства, каквито са показанията на
свидетелите К. А. Ч.. Този свидетел е пряк очевидец на инцидента станал на
24.09.2022 г. в гр.Варна.Той е възприел агресивните действия на подсъдимата
спрямо пострадалото лице и нанасянето на уврежданията. Съдът определя
показанията на свидетеля К. А. Ч. като най-обективни и приближаващи се в
най-голяма степен до обективно отразяване на обстоятелствата, настъпили в
хода на развитието на инцидента на 24.09.2022 г. Действително той се е
познавал отпреди инцидента с частния тъжител Н. М., но не е бил в толкова
близки отношения с него или в някаква пряка професионална зависимост от
него, които да се отразят на достоверността на свидетелските му показания.
Той е бил нает от Н. М. за извършване на определена дейност срещу
заплащане, намирал се е в непосредствена близост до частния тъжител и
подсъдимата при размяна на словесни изрази и физически движения между
тях. Възприел ги е директно звуково и визуално, пресъздава ги по свой
собствен начин спонтанно и непредубедено, което съдът възприе
непосредствено при разпита му в съдебно заседание. Съдът кредитира
свидетелските показания на Ч., че след разменени реплики между частния
тъжител и подсъдимата, тя изведнъж е хванала с дясната си ръка Н. М. за
гърлото, той се намесил и я отстранил, че след това гърлото на Н. М. било
червено. Неговите свидетелски показания се подкрепят от свидетелските
5
показания на А. А. К.-М. и писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира от части показания на свидетелката С. М. Е.-Е.
отчитайки факта, че тя е дългогодишна приятелка на подсъдимата Ж. К.. В
този смисъл и съдът не кредитира свидетелските показания на св.С. Е.
относно обстоятелството, че скелето е било пред вратата и не можела да се
отвори вратата и че не се е стигало до физически контакт между подсъдимата
и частния тъжител. В тази им част показанията на св.С. Е. противоречат на
свидетелските показания на К. Ч. и А. М. и на писмените доказателствени
средства.
Съдът цени показанията на свидетеля Д. С. П., отчитайки факта, че той
се познава от дълго време със семейство К., извършвал е ремонт на техните
автомобили и в този смисъл е предубеден. Съдът кредитира показанията на
св.Д. П. в частта им, че след като подсъдимата е видяла скелето, се е стигнало
до размяна на остри реплики между нея и частния тъжител и че в един момент
тя се е приближила към него. Съдът възприема и твърдението на свидетеля, че
не е видял физически контакт между подсъдимата и частния тъжител с
уточнението, че в един момент той е отишъл до помещението, което ползвал
наблизо, което създава възможността дори да е имало физически контакт
между подсъдимата и частния тъжител той да не е станал негов свидетел.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. П. в частта им, че скелето е
било изградено пред входната врата по такъв начин, че подсъдимата Ж. К. не
можела да влезе в жилището си безпрепятствено.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля А. А. К.-М.,
съпруга на частния тъжител и безспорно е заинтересувана от изхода на делото
в частта им, че по време на инцидента тя се е намирала в тяхното жилище на
втория етаж на къщата на площадка, където щял да се извършва ремонта и
разчиствала. Чули шум пред къщата, съпруга й слязъл долу и тя от прозореца,
който е вграден и гледа към улица „Кирил Шиваров“ наблюдавала събитията.
Видяла подсъдимата Ж. К. да прави снимки с мобилния си телефон с лявата
си ръка, а с дясната си ръка хванала съпруга и започнала да го души.
Момчето, което помагало на съпруга да направи скелето застана между тях,
бутнал ръката на подсъдимата и ги разтървал. Заедно със съпруга си посетили
Второ районно полицейско управление, по съвет на дежурния полицай след
това посетили спешен център на Окръжна болница. Съпругът имал видими
червени петна от двете страни на гушата, гласа му бил пресипнал, кашлял и
трудно преглъщал. В тази им част нейните свидетелски показания се
подкрепят от свидетелските показания на А. Ч., заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Свидетелят Д. Н. К. е съпруг на подсъдимата Ж. К.
и съдът категорично отчита неговата заинтересованост от изхода на делото
при преценка на свидетелските му показания. Съдът кредитира показанията
на св.Д. К., че въпреки изграденото скеле той е внесъл материалите за
майстора, които са били доста като обем в помещението им на първия етаж, в
което се влиза през входната врата откъм улица „Кирил Шиваров“, но която се
отваряла навътре. Съдът не кредитира показанията на св.Д. К. в частта им, че
скелето е било поставено точно пред вратата им. Съдът не възприема
свидетелските показания на свидетеля Д. К. в частта им, че през прозорчетата
6
на стълбищната площадка на жилището на семейство М.и трудно може да се
възприеме случващото се на тротоара пред къщата откъм страната на улицата.
Съдът приема и показанията му, че не е имало физически контакт между
частния тъжител и съпругата му, тъй като в тази им част неговите свидетелски
показанията противоречат на свидетелските показания на А. Ч., А. А. К.-М..
Съдът приема и показанията на свидетеля С. Б. П., който обяснява, че е чул
разправия отвън, но не е бил в близост до създалата се ситуация.Тръгнал да
излиза навън, но му казали да не излиза.Що се отнася до показанията на
свидетеля П. Т. С., съдът намира че този свидетел не внася обстоятелства
относно случилото се на 24.09.2022г. пред дома на частния тъжител Н. М. и
подсъдимата Ж. К..
Обясненията на подсъдимата съдът приема единствено и само като
защитна нейна теза, като същите са в пълно противоречие както с показанията
на част от свидетелите, така и със заключението на съдебно медицинската
експертиза и заключението от медицинското удостоверение № 1081 от 2022 г.
на съдебния лекар- д-р. Е. Д.. Съдът кредитира обясненията на подс.Ж. К. в
частта им че са били влошени отношенията им със семейството на частния
тъжител Н. П. М., че са пускали взаимно жалби един срещу друг, че са
разменили остри и обидни думи по между си. Нейните обяснения в тази им
част се подкрепят от свидетелските показания и писмените доказателствени
средства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата Ж. К. в частта им,
че скелето е било монтирано успоредно на входната им врата и е
възпрепятствало достъпа до жилището им. Действително такова твърдение се
съдържа и в свидетелските показания на С. М. Е.-Е., Д. С. П., и Д. Н. К., но
няма логично и практическо обяснение скелето да е монтирано пред входната
врата, защото в този участък на втория етаж няма помещения, собственост на
семейството на частния тъжител. Обясненията на подсъдимата в тази част
противоречат на свидетелските показания на А. Ч., А. А. К.-М.. Съдът не
приема и обясненията на К., че не е имало физически контакт между нея и
частния тъжител, като приема тази нейна позиция за защитна теза.
С оглед на събраната по делото доказателствена съвкупност съдът
достига до категоричния извод, че деянието е осъществено от подсъдимата
по времето и по начина описан в частната тъжба.
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена
фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 от НПК:СМЕ,
свидетелство за съдимост, заверени копия от лист за преглед на пациент от
24.09.2022 г., допълнителен лист за преглед на пациент №5558, резултат от
рентгенологично изследване от 24.09.2022 г., медицинско удостоверение
№1081/2022 г., постановление от 18.11.2022 г. от прокурор от ВРП по пр.
преписка №12871/2022 г. на ВРП с отказ да се образува досъдебно
производство, адвокатско пълномощно за адв. П. Н., както и справка НБД
„Население“ на Ж. Й. К., писмо рег. №436р-5507/17.02.2022 г. от Второ РУ
при ОД на МВР Варна, писмо с изх.№347/24.02.2023 г. от МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД с приложени заверени копия на лист за преглед на пациент в
Спешно отделение, допълнителен лист към лист за преглед на пациент,
страници от Журнал за прием на пациенти в Спешно отделение, CD с образни
изследвания, писмо №12871/17.02.2022 г. от ВРП, с приложена прокурорска
преписка №12871/2022 г. по описа на ВРП и постановление от 18.11.2022 г. с
отказ за образуване на ДП, както и писмо №05-28-1/1502.2023 г. от Център за
7
спешна медицинска помощ – Варна, както и изисканото от съда писмо вх.
№84872 от 23.10.20224г. на Началник направление „Психиатрия“ по
отношение на подс. Ж. К., с което съдът е уведомен, че в болничната
информационна система няма данни същата да е настанявана за лечение в
Психиатричните клиники на УМБАЛ“Св. Марина“ ЕАД-град Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С действията си на 24.09.2022 г. подсъдимата Ж. Й. К. ЕГН:********** е
осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъпление по
чл.130 ал.1 НК- като на 24.09.2022 г., около 12 часа в гр. Варна, на ул. „Кирил
Шиваров“, подсъдимата Ж. Й. К. умишлено причинила на частния тъжител Н.
П. М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно травматични увреждания, изразяващи се в контузия на шията в
областта на гръкляна и кръвонасядания по шията в ляво, с размери 3/1 см.
От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимата се изразяват в
оказан натиск в областта на шията на пострадалото лице, довели до
причиняване на телесните увреждания – контузия на шията в областта на
гръкляна и кръвонасядания по шията в ляво, с размери 3/1 см.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено с пряк
алтернативен умисъл, като подсъдимата е предвиждала, че с оказания натиск в
областта на шията на пострадалото лице, ще причини телесни увреждания на
последния, съзнавала е, че причинените телесни увреждания ще увредят
здравето на частния тъжител, като макар да не е формирала в съзнанието си
точна представа за конкретните измерения на възможните последици, е искала
настъпването, на които и да е от тях и е действала при алтернативност на
умисъла за естеството на телесното увреждане.
Доказателства за отношението на подсъдимата към настъпилия резултат се
извличат от нейното поведение – силата, насоката и интензивността на
оказания натиск и позицията, в която се е намирал пострадалия, когато е
понасял уврежданията – прав.
По изложените съображения съдът намира, че извършеното от
подсъдимата престъпление по чл. 130, ал. 1 НК е осъществено от обективна и
субективна страна.
Причини за извършване на престъплението- грубо незачитане на
установените норми за неприкосновеност на здравето на човека.
Съдът приема, че са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност подсъдимата, тъй като за извършеното от нея
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години,
същата не е осъждана за извършено престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и от
деянието й не са настъпили имуществени вреди. Същевременно, настоящия
съдебен състав не констатира наличието на някоя от отрицателните
предпоставки, отразени в чл. 78а, ал. 7 НК, препятстващи освобождаването на
8
подсъдимата от наказателна отговорност.
Настоящият съдебен състав намира обществената опасност на деянието на
подсъдимата за висока, изводима от общественото мястото, където е
извършено престъплението.
По отношение личността на подсъдимата съдът не отчита, отегчаващо
обстоятелство, като същевременно настоящата инстанция констатира
смекчаващо обстоятелство по отношение на подсъдимата- добри
характеристични данни, трудова ангажираност. Съдът не отчита чистото
съдебно минало на подсъдимата за смекчаващо обстоятелство, тъй като
същото е взето предвид законодателя при определяне условията за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК и не следва да се
отчита двукратно в полза на подсъдимата.
Съдът, след като взе предвид обстоятелствата по – горе прие, че следва да
отмери и наложи на подсъдимата административно наказание глоба, като
същото следва да бъде в размер на минималния, определен от законодателя в
чл.78а, ал. 1 НК. Затова съдът наложи на подс.Ж. Й. К. административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
С оглед съображенията по- горе, съдът счете, че така отмереното
административно наказание отговарят на степента на обществена опасност на
извършеното деяние, както и степента на обществена опасност на
подсъдимата и така определено ще допринесе за постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за поправяне и
превъзпитание на подсъдимата, а от друга – за превантивно въздействие върху
останалите членове на обществото при динамиката на този тип престъпления
против здравето.
С присъдата си съдът уважи предявеният от частния тъжител граждански
иск срещу подсъдимия за извършеното от него престъпления по чл.130, ал.1
от НК, като осъди подсъдимата да му заплати сумата в размер на 1500/хиляда
и петстотин/ лева, представляващи причинени с деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
извършване на деянието – 24.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърли гражданския иск за горницата до 3500 лв., като недоказан по
размер.
Съдът прецени, че с уважен именно в такъв размер граждански иск по най-
добрият начин ще бъдат компенсирани причинените на пострадалия от
престъплението неимуществени вреди, като същия ще получи възмездие за
това, което му е било причинено от подсъдимата на 24.09.2022 г. в гр.Варна.
Уважения граждански иск съдът прецени, че следва да бъде именно в такъв
размер - с оглед начина, причините и мястото на извършените от
подсъдимата спрямо частния тъжител престъпление.
С присъдата си съдът осъди подсъдимата да заплати на частния тъжител
сторените от него разноски, както и я осъди да заплати следващата се
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
9


РАЙОНЕН СЪДИЯ:





10
Съобщи за изтекли лични данни