Решение по дело №857/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от А. Д. В. с [ЕГН] от гр.Ветово, обл.Русе, чрез процесуален представител адв. В.Д. от АК Русе, против Заповед № 24-0457-000148/14.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор от ОД на МВР – Русе, РУ – Ветово, упълномощен от Директора на ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че не са налице фактическите предпоставки за издаване на оспорения акт, както и че не е доказано обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Молят оспорената заповед да бъде отменена. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв.В.Д. от АК Русе, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя допълнителни писмени доказателства и прави доказателствени искания – да бъде представено заключение по назначената химикотоксилогична експертиза.

Административният орган, редовно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от гл. юрисконсулт. Изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 336з-5066 от 22.12.2023г. на Директора на ОД на МВР– Русе, Полицейски инспектори VI - IV степен са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП.

Оспорващият А. Д. В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС [номер].

На 12.10.2024 г. оспорващият А. Д. В., като водач на МПС, при управление на л.а. О. К., с рег.№ [рег. номер] е спрян за проверка от служители на пътна полиция към ОД МВР Русе, РУ Ветово. Съставен му е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GА бл. № 1419411 от 13.10.2024г., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП, затова че 12.10.2024г. в 21,20ч., в гр.Ветово, обл. Русе, като водач на МПС – л.а. О. К., с рег.№ [рег. номер], е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. Пробата е установена с Д. Д. тест 5000, като техническото средство е отчело положителна проба за Амфетамин. АУАН е връчен на В. на същата дата - 13.10.2024 г., като същият го подписал и посочил, че няма възражение.

На водача В. е издаден талон за медицинско изследване № 073573, връчен на 12.10.2024 г. в 22:05 часа. Водачът е дал биологични проби за изследване на 12.10.2024 г. в УМБАЛ „ К. „ гр.Русе.

Образувана е прокурорска преписка № 6330/2024г. по описа на Районна прокуратура гр.Русе, по ДП № 1882 ДП-213/2024г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Русе срещу В. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/.

Въз основа на съставения АУАН, на 14.10.2024г. от полицейски инспектор от ОД на МВР – Русе, РУ – Ветово, упълномощен от Директора на ОД на МВР – Русе, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 24-0457-000148/14.10.2024г. С нея на оспорващия В. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП– временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че В. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорената заповед е връчена на оспорващия на същия ден 14.10.2024г. Жалбата срещу заповедта е подадена 25.10.2024г.

В образуваното срещу В. досъдебно производство е назначена и извършена химикотоксикологична експертиза. По настоящото дело е изискан Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-341 от 07.05.2025г., изготвена от НИК към МВР. В протокола е отразено, че от предоставените за изследване проба кръв и проба урина, взети от А. В., не е установено наличие на упойвяще лукарствени средства и наркотични вещества, включени в списъци-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл. 3 от ЗКНВП. С оглед установеното от химикотоксикологична експертиза наблюдаващият прокурор по прокурорска преписка № 6330/2024г. по описа на Районна прокуратура гр.Русе, по ДП № 1882 ДП-213/2024г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Русе с Постановление от 22.05.2025г. прекратил образуваното досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изискуемата от закона писмена форма, но е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи.

Оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон– ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, за издаването й се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на разпоредбата, което се установява с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице по реда на ЗДвП във връзка със ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото се събраха доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от посочената в процесния АУАН.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила. С оглед установеното по делото, че водачът е оспорил показанията на техническото средство за проверка употреба на наркотични вещества или техни аналози и е дал биологични проби, съобразно издадения му талон за медицинско изследване, административният орган е следвало да положи усилия да изясни обективната истина за фактите. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В чл. 3а, т. 2 от издадената, на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

При незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било спазено /В този смисъл Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о. /.

Действително съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 1 от АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Но, съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Според тези нови факти, е опровергана доказателствената сила на процесния АУАН, от което следва, че не е установено извършването на административното нарушение, послужило като основание за издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Русе, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 610 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 600 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Относно направеното възражение за прекомерност на разноските, съдът намира същото за неоснователно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв е изцяло съобразено с Наредбата за адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Русе, девети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 24-0457-000148/14.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор от ОД на МВР – Русе, РУ – Ветово, упълномощен от Директора на ОД на МВР – Русе, с която на оспорващи А. Д. В. с [ЕГН] от гр.Ветово, обл.Русе, [улица], на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Временно отнемане на СУМПС до решаване отговорността, но не повече от 18месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Русе, да заплати на А. Д. В. с [ЕГН] от гр.Ветово, обл.Русе, [улица], сумата от 610/шестстотин и десет/лв, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.