№ 55
гр. Плевен, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430104852 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на депозиран от Г. М.
Й., ЕГН: **********, адрес: *** срещу ***, със седалище и адрес на упр. ***
иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните
суми, а именно: сума в размер на 515,96 лв., представляваща главница, сума в
размер на 379,89 лв., представляваща лихви и 214,50 лв. разноски по И.Д.,
както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с
включен ДДС в размер на 265,37 лв. по издаден изпълнителен лист от
20.09.2011 г., по ЧГД № 3146/2011г. на Районен съд - Плевен за събирането
на които е образувано изп. дело № 2989/2018 г., от ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.
Твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е получила ПДИ
за заплащане на суми, за които е издаден ИЛ от 20.09.2011г. по ЧГД
№3146/2011 г. по описа на ПлРС за следните суми: главница в размер на
515,96 лв., лихва в размер на 113,79 лв, законовата лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 13.05.2011г. до окончателно
изплащане на сумата,, както и 125 лв. разноски. Излага, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2989/2018 г.
по описа на ЧСИ Т. Кирилова по молба на ответника по делото. Сочи, че от
издаването на процесния изпълнителен лист до образуването на
изпълнителното дело е изтекла погасителна давност чл. 110 от ЗЗД, поради
което и не дължи процесната сума. Твърди, че с погасяването по давност на
главното вземане са погасени и произтичащите от него акцесорни вземания.
Навежда доводи, че с образуването на 05.11.2018 г. на процесното
1
изпълнителното дело, давността не е прекъсната, тъй като тя вече е била
изтекла.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Оспорва
процесуалната легитимация на ответника, доколкото твърди, че на ищеца не е
връчено редовно уведомлението за настъпилата цесия. Отделно от това счита
иска за основателен доказан, за което развива подробни съображения.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Не отрича факта, че на
24.06.2008 г. между „*** (предишно наименование ***), с универсален
правоприемник с ***", клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна, и Г. М. Й., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан
Договор за кредит CRED ***, както и, че по молба на "*** на 28.11.2011 г. е
образувано изп. дело № 2851/2011 г. по описа на ЧСИ ***, и е приведен в
изпълнение процесният изпълнители лист. Твърди, че с молбата си за
образуване на изпълнително дело на 28.11.2011 г. "*** е възложил
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ ***, като на тази дата е прекъсната
погасителната давност. Излага, че: на 05.01.2012 г. до длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която му е редовно връчена; че на същата
дата (05.01.2012 г.) е изпратено запорно съобщение до установения
работодател на длъжника - ***; че на 30.04.2013 г. е изпратено запорно
съобщение до ***; че на 19.08.2015 г. е депозирана молба за конституиране на
нов взискател от „*** ЕАД с възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ, което
действие също прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност;
че на 05.06.2017 г. новият взискател е депозирал молба, с която е поискано да
бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника, което също прекъсвало
давността, за което развива подробни съображения и цитира практика на
различни съдилища. Твърди, че след като изп. дело № 2851/2011 г. е било
прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на
05.11.2018 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително
производство, като е образувано изп. дело № 2989/2018 г.. по описа на ЧСИ
***, с което действие за пореден път е била прекъсната погасителната давност
относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на
конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на
движими вещи. Излага, че по новото изпълнително дело на: 23.11.2018 г. е
изпратено запорно съобщение до ***; 03.10.2019 г. взискателят е депозирал
молба за насрочване на дата за опис на движимите вещи на длъжника;
03.01.2020 г. ЧСИ *** е изпратила уведомление до длъжника във връзка с
насрочен опис на движимите му вещи; 06.10.2020 г. е изпратено запорно
съобщение до ОББ АД; 17.06.2022 г. взискателят е депозирал молба, с която е
поискал да се извърши справка ТД на НАП за наличието на трудови договори,
2
регистрирани на името на длъжника, както и да се наложат запори върху
откритите такива; 27.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до трето
задължено лице, а именно работодателя на длъжника - ***. Поради
изложеното намира, че не е налице петгодишен период, през който да не са
предприемани изпълнителни действия, прекъсващи погасителния давностен
срок. Твърди, че в настоящия случай погасителната давност е била
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на
горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "***,
настоящият взискател „*** ЕАД и ЧСИ *** не са бездействали, а са
предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни
дела № 2851/2011 г. и 2989/2018 г., което доказва активното поведение за
удовлетворяване интересите на взискателя. Излага, че съгласно решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г„ IV г.о. „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпиията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е,че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувало ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела." С оглед на приетото в соченото решение
счита, че давността не е прекъсната. Моли съда, ако счете, че ищецът следва
да бъде уведомен за настъпилата цесия да му я съобщи като представя и
уведомления.Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представеното по делото ч.г.д. № 3146/2011 г по описа на
ПлРС, че по искане на ***, и издадена заповед за изпълнение
№2361/18.05.2011 г срещу ищеца за следните суми: сумата от 516,96 лева –
главница; сума в размер на 113,79 лева за периода от 30.01.2009 г. до
подаване на заявлението, законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане, както и
сторените разноски в размер на 25 лева за д.т. и 100 лева за адвокатско
възнаграждение.
3
Установява се от приложеното ч.г.д. №3146/2011 г. по описа на ПлРС,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.06.2011 г, както и, че въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист от 20.09.2011 г.
Приобщено като доказателство по делото е и изпълнително дело
№201118150402851/28.11.2011 г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, от което се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело за събиране на вземането, като на ЧСИ за възложени
правомощията по чл.18 ЗЧСИ
Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършени следните
действия: изпратено на 05.01.2012 г. и връчено на 11.01.2012 г. запорно
съобщение до работодателя на ищцата; на 10.02.2012 г. работодателя на
ищцата е уведомил, ЧСИ, че трудовото правоотношение на същата е
прекратено на 01.02.2012 г.; изпратено на 30.04.2013 г. и връчено на
08.05.2013 г. запорно съобщение до работодателя на ищцата; че на 28.03.2016
г. ответникът по делото, като пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ
проучване на имущественото състояние на ищцата; че на 05.06.2017 г.
ответникът е отправил искане до ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение като насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична
продан на движими вещи на длъжника; на 05.02.2018 г. е прекратено
изпълнителното дело.
От приложеното по делото изпълнително дело
№20188152402989/05.11.2018 г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен се установява,
че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело от ответника за събиране на вземането, като последният е
възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършени следните
действия: наложен на 23.11.2018 г. запор върху сметка на ищеца в Банка ДСК
ЕАД; наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на
11.07.2022 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е
отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищцата основава иска си на обстоятелства, настъпили
4
след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното
основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата
на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес
да установи, че не дължат сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че
вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника съдът намира, че ищцата има правен интерес да водят настоящия
иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на иска, с който се претендира да се установи недължимост
на разноските по изпълнителното дело съдът намира, че искът е недопустим,
поради следното: предмет на иск по чл.439 ГПК е оспорване недължимост на
вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по издадения
изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от вземането, те
са последица от осъщественото принудително изпълнение. Срещу
постановление за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не
исков ред за защита, в особено производство. Ето защо настоящият състав
намира, че исковата претенция в тази част се явява недопустима и
производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. /така
Определение от 02.09.2013г. по гр.д. №2487/2013г. на Варненски окръжен
съд, потвърдено с Определение №567/11.10.2013г. по в.ч.гр.д. №466/2013г. на
Апелативен съд – Варна/.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е
налице новонастъпил /след приключване на г ч.гр.д. №3146/2011 г. по описа
на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното
дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представеното по делото ч.г.д. № 3146/2011 г по описа на ПлРС се
установява, че по искане на ***, и издадена заповед за изпълнение
№2361/18.05.2011 г срещу ищеца за следните суми: сумата от 516,96 лева –
главница; сума в размер на 113,79 лева за периода от 30.01.2009 г. до
подаване на заявлението, законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане, както и
сторените разноски в размер на 25 лева за д.т. и 100 лева за адвокатско
5
възнаграждение. Установява се и, че че заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 30.06.2011 г, както и, че въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист от 20.09.2011 г.
Не е спорно по делото и, че по изпълнително дело
№201118150402851/28.11.2011 г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен образувано
въз основа на издадения изпълнителен лист за възложени правомощията на
ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ и, че по него са извършени следните действия: изпратено
на 05.01.2012 г. и връчено на 11.01.2012 г. запорно съобщение до
работодателя на ищцата; на 10.02.2012 г. работодателя на ищцата е уведомил,
ЧСИ, че трудовото правоотношение на същата е прекратено на 01.02.2012 г.;
изпратено на 30.04.2013 г. и връчено на 08.05.2013 г. запорно съобщение до
работодателя на ищцата; че на 28.03.2016 г. ответникът по делото, като
пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ проучване на имущественото
състояние на ищцата; че на 05.06.2017 г. ответникът е отправил искане до
ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на
длъжника; на 05.02.2018 г. е прекратено изпълнителното дело.
Установява се от приложеното по делото изпълнително дело
№20188152402989/05.11.2018 г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело от
ответника за събиране на вземането, като последният е възложил на ЧСИ
всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и, че са извършени следните действия:
наложен на 23.11.2018 г. запор върху сметка на ищеца в Банка ДСК ЕАД;
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 11.07.2022 г.
Първият спорен между страните въпрос е дали на ищцата е връчено
редовно уведомлението за настъпилата цесия. С договора уреден в чл. 99 и сл.
ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви,
ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В приетия по делото договор
за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е
конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера
на договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по
него. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на
цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Според
нормата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от
цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. Безспорно по делото е, че заемателят е прехвърлил
6
вземането си към ответника на ищеца. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника
заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника
е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение
на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор
за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото
производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието
на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите
на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Както по настоящето
дело, така и по образуваните изпълнителни дела няма данни ищецът да е
уведомен за настъпилата цесия. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
отговора на исковата молба. В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС
приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника,
ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. В
случая, съдебните книжа са връчени на ищеца, чрез процесуалния му
представител с връчването на Определението по реда на чл.140 ГПК и съдът
приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия, най- късно от
момента на връчването. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за
станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на
особения представител на длъжника, в рамките на настоящето производство.
С оглед на изложеното съдът намира възражението на ищеца за ненадлежен
ответник по делото за неоснователно
Другият спорен между страните по делото въпрос се отнася до
протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на
изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя
да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Както вече беше отбелязано в настоящия случай за погасяване на
7
вземането на длъжника следва да се приложи петгодишна погасителна
давност, считано от датата влизане в сила на заповедта за изпълнение по
гр.д. № 3146/2011 г. по описа на ПлРС. Следователно от 30.06.2011 г. е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е
могъл да събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за
погасяване правото му на принудително изпълнение. Преценката на съда
относно настъпване на твърдяните факти е обвързана от задължителното
тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с
него, че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл.
116, б. "в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на
взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и
съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до
прекъсване на давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива-
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи,
извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това,
в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
8
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 28.11.2011
г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпъл. дело №201118150402851/28.11.2011 г.,
по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с
район на действие ОС Плевен са извършени следните действия: изпратено на
05.01.2012 г. и връчено на 11.01.2012 г. запорно съобщение до работодателя
на ищцата; на 10.02.2012 г. работодателя на ищцата е уведомил, ЧСИ, че
трудовото правоотношение на същата е прекратено на 01.02.2012 г.;
изпратено на 30.04.2013 г. и връчено на 08.05.2013 г. запорно съобщение до
работодателя на ищцата; че на 28.03.2016 г. ответникът по делото, като
пълномощник на взискателя е поискал от ЧСИ проучване на имущественото
състояние на ищцата; че на 05.06.2017 г. ответникът е отправил искане до
ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на
длъжника; на 05.02.2018 г. е прекратено изпълнителното дело. Видно е, че
след 08.05.2013 г. когато е получено запроното съобщение от работодателя на
ищцата до 08.05.2015 г. не са извършвани същински изпълнителни действия
по образуваното изпълнително дело, поради което и е настъпила перемпция,
респективно изпълнителното производство е прекратено по право, считано на
08.05.2015 г. без да има правно значение обстоятелството дали съдебният
изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема
се, че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие.
Следователно, с изтичане на двугодишния срок от последно извършеното
действие по изпълнението, изпълнителното производство се счита за
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото в рамките
на него, взискателят е бездействал спрямо този длъжник.Съдът счита, че
следва да отбележи, че последващите същински изпълнителни действия,
извършени след 08.05.2015 г. по перемираното дело не следва да се вземат
предвид при определяне на течението на давностния срок, доколкото същите
9
са извършвани по вече прекратено по право дело.
От прекратяване на изпълнителното дело - 08.05.2015 г. започва да тече
нова петгодишна погасителна давност, която към датата на извършване на
първото същинско изпълнително действие по №20188152402989/05.11.2018
г., по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с
район на действие ОС Плевен, изразяващо се в предоставяне на правомощия
по реда на чл.18 ЗЧСИ /05.11.2018 г/ не е изтекла.
Предвид изложеното предявеният от ищеца отрицателен установителен
иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя,
поради изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение -
определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Й., ЕГН: **********, адрес: ***
срещу ***, със седалище и адрес на упр. *** иск правно основание чл.439
ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника следните суми, а именно: сума в размер на 515,96 лв.,
представляваща главница, сума в размер на 379,89 лв., представляваща лихви
по издаден изпълнителен лист от 20.09.2011 г., по ЧГД № 3146/2011г. на
Районен съд - Плевен за събирането на които е образувано изп. дело №
2989/2018 г., от ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с
район на действие ОС Плевен, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7760/2019 г. по описа на
ПлРС, в частта, в която се иска да бъде прието за установено в отношенията
между страните на основание чл.439 ГПК, че Г. М. Й., ЕГН: **********,
адрес: *** не дължи на ***, със седалище и адрес на упр. *** следните суми, а
именно: сумата 214,50 лв. разноски по И.Д., както и такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 265,37 лв. ,
КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Г. М. Й., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул."Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин 6" ет.2, сумата от 100 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението на съда в частта, в която се прекратява производството по
10
делото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11