Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Б., 14.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
секретаря-Таня Бончева,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1885 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за
застраховането/.
Е.Г.А. с ЕГН: **********, който към
момента на подаване на исковата молба на 06.11.2019г. е непълнолетен, за което
лично и със съгласието на майка му А.Д.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощник адв. В.И. *** молят да бъде осъдено
Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. Д. Б.№* да заплати сумата-главница от 3609.89лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на Е.Г.А., изразяващи се в направени разходи
за лечение, които включват: сумата от
900лв. за избор на екип Оперативни процедури с голям и много голям обем и
сложност на таза и долния крайник; сумата от 2580лв. за медицинско изделие и
сумата от 129.89лв. за лекарства, които вреди са причинени вследствие настъпило
на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на
първокласен път *-*, в района на 188-ми километър, пътно транспортно произшествие,
за което Т. В. Н., който е управлявал лек автомобил марка“Ф. Г.“ с рег. № **
****** е признат за виновен с одобрено споразумение на 15.02.2019г. по НОХД №
90/2019г. по описа на РС-Б. и М.Д. И., който е управлявал лек автомобил
марка“БМВ 320 И“ с рег. № ** **** ** е признат за виновен с одобрено
споразумение на 22.02.2019г. по НОХД № 102/2019г. по описа на РС-Б., дължими по
договори за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирани
в застрахователни полици №№**/**/************ от 27.03.2017г. и № **/**/************
от 08.10.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от деня на предявяване на иска на 06.11.2019г. до окончателното заплащане,
както и направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА по приложен списък по чл.80 от ГПК
/л.152/.
В съдебно заседание ищецът Е.Г.А., чрез
пълномощник адв. В.И. ***/ пълномощно от
09.03.2020г.-л.128/ поддържа иска и моли да бъде уважен.
ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „Б.
И.“АД с ЕИК: *********, чрез пълномощник адв. В. В.
А. от САК/пълномощно от 19.12.2019г.-л.101/, е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с вх.№ 299 от 16.01.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 15.01.2020г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Твърди, че дружеството не е дало повод за
завеждане на делото и не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение, като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен
срок от предявяване на претенцията пред застрахователя, изтичането на който е
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в
случая не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба- ищецът е
депозирал претенцията си за вреди пред застрахователя на 05.04.2018г., на
24.04.2018г. застрахователят е изискал повторно допълнителни документи, същите
не са представени от ищеца, представена е на 08.07.2019г. молба с приложено
удостоверение за банкова сметка ***а на 06.11.2019г. Заявява, че с действията
си ищецът го е поставил в невъзможност да определи размера на обезщетението,
включително наличие/ липса на основание за плащането му, както и да изплати
такова в законовия 3 месечен срок, като последното е от значение и за
определяне на момента, от който ищецът може да претендира лихва за забава.
По същество оспорва иска като неоснователен и
недоказан, както и като завишен по размер. Оспорва да е причинен деликт от Т. В. Н. и М.Д. И., застрахован при дружеството.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП и твърдението да се
осъществил единствено по причина на действията на водачите на леките
автомобили. Оспорва законосъобразността на издадения на 12.05.2017г.
Констативен протокол No 96, като неотговарящ на
изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба No Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението, че
ищецът има качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като
Констативният протокол е съставен незаконосъобразно, от него не може да се
установят пострадалите лица и механизма на настъпване на процесното
ПТП. Според ответника причинната връзка установена в наказателното производство
не е задължителна за гражданския съд, тъй като в наказателното производство не
е предмет на изследване поведението на пострадалия. Оспорва да са настъпили
такива вреди при ПТП, които да обосноват размера на исковата претенция, както и
наличието на причинно-следствена връзка между механизма на транспортния
инцидент и настъпили имуществени вреди. Счита, че е налице изключителен принос
на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен
колан, като е налице самоувреждане на лицето. Дори да
се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, то счита, че
същите не са в резултат на деликт по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние. Заявява, че ако ищецът е бил с
поставен предпазен колан, не би се стигало до настъпване на вредоносния
резултат или вредата не би била в същия обем. Предвид това са налице основания
за намаляване на обезщетение на ищеца поради съпричиняване
на настъпилите вредни последици. Твърди, че причина за настъпване на телесните
увреждания на ищеца са извършени от него виновни нарушения на разпоредбите на
ЗДвП, изразяващи се в непоставен обезопасителен колан
в нарушение на чл.137 от ЗДвП задължение, както и поради това, че е пътувал в
автомобил, в който са се превозвали повече от законно определения брой пътници
в автомобила, с което поведение сам се е поставил в риск. Оспорва като
неоснователна и претенцията за заплащане на лихва за забава от 06.11.2019г.
моли да бъде осъден ищеца да заплати направените разноски по делото.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв.А.
оспорва исковете и поддържа възраженията, направени в писмения отговор. Моли да
се отхвърлят исковете или да се намали размера на обезщетението поради съпричиняване от негова страна. Моли за присъждане на
направените разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.328/. Представя писмени бележки с вх.№4093 от 24.07.2020г., изпратени по
пощата с п.кл. от 22.07.2020г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно
от приложените писмени доказателства: копия от съдебен протокол от 22.02.2019г.
по НОХД № 102/2019г. по описа на PC–Б. и от съдебен протокол от 15.02.2019г. по
НОХД № 90/2019г. по описа на PC–Б., се установява, че на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на първокласен път *-*, в района на 188-ми
километър е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил
марка“БМВ 320 И“ с рег. № ** **** **, управляван от М.Д. И. и лек автомобил
марка“Фолксваген Голф“ с рег. № ** ******, управляван от Т. В. Н., при което ищецът Е.Г.А. е пострадал.
От горното се установява, че по НОХД № 102/2019г. по
описа на РС-Б. в съдебно заседание на 22.02.2019г. съдът е одобрил споразумение
за решаване на наказателното производство, като е признал М.Д. И. за виновен в
това, че на 12.05.2017г. около 22.21 часа в с. С., обл.
Софийска, на първокласен път (ПП) *-*, в района на 188-ми километър, с посока
на движение от гр. Б. към с. Н., обл. Софийска, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ 320 И” с peг. номер ** **** ** при условията на независимо съпричиняване с Т. В. Н. от гр.Б. нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16, ал.1, т.1 и
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП:
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности в km/h - категория В, в
населено място - 50 km/h“) и тези визирани в
разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата (чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „
Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на
които е разделено платното за движение и очертаване на неговата граница“ и
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната
линия - МГ. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат…..”) като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ
320 И” с рег.номер ** ** ** **със скорост от 117 км/час и несъобразявайки
наличието на предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с път без
предимство“ и А40 - „Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни
произшествия“ е пресякъл единичната непрекъсната линия, отграничаваща
дясното от лявото платно за движение, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, в резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от него
автомобил и извършващия в този момент ляв завой и намиращ се в лентата за
насрещно движение лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер ** ** ** **и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред
които и на Е.Г.А. ***, изразяваща се в: счупване на диафизата
на дясната бедрена кост, което увреждане причинило на Е.А. „трайно затруднение
на движението на десния долен крайник“ за срок от около 8-9 месеца, за което и
на основание чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил
на М.Д. И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/
години, считано от датата на одобряването на споразумението от съда и на
основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК
го е лишава от правото да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца,
считано от датата на одобряването на споразумението от съда.
Също
така по НОХД № 90/2019 г. по описа на РС-Б. в съдебно заседание на 15.02.2019г.
съдът е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство, като е
признал Т. В. Н. за виновен, за това, че на 12.05.2017г. около 22.21 часа в с.С.,
обл.Софийска, на първокласен път (ПП) *-*, в района
на 188-ми километър, с посока на движение от с.С. към гр.Б., обл.Софийска при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. номер ** **** **, при условията
на независимо съпричиняване с М.Д. *** нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ….”) и това,
визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по
пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има
намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал“) като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил “Фолксваген
Голф” с рег.номер ** ** ** **със скорост от 19 км/час, несъобразявайки
факта, че ще премине кръстовище и ще се включи в движението по първокласен път
е предприел маневра ляв завой и е навлязъл в кръстовище без да спре и без да
пропусне насрещно движещия се с висока скорост по път с предимство лек
автомобил “БМВ 320 И“ с рег.номер СА 51 25 МР, въпреки че е имал видимост
към същия, поради което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил
и намиращия се в лявата лента за движение с посока от гр.Б. към с.Н. лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег.номер ** ** ** **и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на Е.Г.А. ***,
изразяваща се в: счупване на диафизата на дясната
бедрена кост, което увреждане причинило на Е.А. „трайно затруднение на
движението на десния долен крайник“ за срок от около 8-9 месеца, за което и на
основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“ от НК,
вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е
наложил на Т. В. Н. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок
от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на настоящето споразумение
от съда и на основание чл.343г от НК във вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК го лишава от правото да управлява МПС за срок от 10 (десет)
месеца, считано от датата на одобряването на споразумението от съда.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Г.Н.Д., се установява, че същият се е возил като пътник в лек
автомобил БМВ с № 5125 и участвал в ПТП. В лекия автомобил били 5 човека: М.,
който управлявал автомобила, отпред седял Петър, отзад зад шофьора седял Е., до
него А. и след това св.Г.Д.. Всички били с поставени колани. След ПТП най-пострадал
от тях петимата е бил Е., който не можел да ходи. Св. Д. го извадили през
прозореца на колата, тъй като вратата не се отваряла, защото ударът бил
страничен.
Съгласно показанията на св.М.А.И. се
установява, че тя също била участник в ПТП на 12.05.2017г. между лек автомобил Голф
4 и лек автомобил БМВ, като тя била в Голфа отзад като пътник, детето й, Борислав
Златев, Валентин и шофьор на автомобила Трифон или в автомобила били петима.
След катастрофата в най-критично състояние от тях бил Трифон, който управлявал
МПС, като само детето й не било пострадало.
От показанията на св.М.С.С., който през 2017г. е работил в РУ-Б. като „младши автоконтрольор“ се установява, че нищо конкретно не си
спомня за ПТП на 12.05.2017г. на главен път *-* в района на 188км. между с.С. и
с.Н.. След предявяване на приложеното по делото писмено доказателство- Констативен
протокол №96 от 12.05.2017г./л.47-49/ се установява, че той е съставил и
подписал същият. В двата автомобила имало около 10 човека, от които 9
пострадали. Когато той отишъл на мястото имало Спешна медицинска помощ и не са
установявали кой къде е седял в двата от автомобилите.
Видно
от приложеното писмено доказателство-копие от Констативен протокол №96 от
12.05.2017г. се установява, че има 9 пострадали лица, измежду които ищецът Е.А.,
св.Г.Д. и св.М.И..
Към датата на ПТП или на 12.05.2017г. за
управляваният от М.Д. И., признат за виновен за причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване с
Т. В. Н.), лек автомобил с ДКН ******** е имал валидна сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ЗД “Б. И.” АД –
застрахователна полица No **/**/************, със срок от 08.10.2016г.
до 07.10.2017г. Също така за управляваният от Т. В. Н., признат за виновен за
причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване
с М.Д. И.), лек автомобил с ДКН ** **** **, към момента на настъпване на
произшествието на 12.05.2017 г. е имало валидна сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ЗД “Б. И.” АД – застрахователна полица No
BG/02/117000975872, със срок от 27.03.2017г. до 26.03.2018г.
Горното
се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от Справки
от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд и от застрахователни полици №№ **/**/************ и
№ **/**/************ на ЗД “Б. И.” АД.
Съгласно приетата и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа-оценителна
експертиза/САТЕ/ с вх.№ 1970/02.04.2020г., изготвена от вещото лице инж. В.Т.П.,
която съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява механизмът
на настъпването на ПТП и причините за настъпването му от техническа гледна
точка, затова, че лекият автомобил БМВ 320 И, управляван от М. И., се е движил с превишена скорост
от 117км/ч в район на населено място при разрешена скорост от 50км/ч и
несъобразявайки се с предупредителни пътни знаци А26 „Кръстовище с път без
предимство“ и А40 „Внимание! Участък с концентрация на пътно транспортни
произшествие“ и пресякъл единичната непрекъсната линия, разделяща дясното от
лявото платно за движение, като е навлязъл в насрещното движение в резултат, на
което е настъпил сблъсък с лекия автомобил Фолксваген Голф. Също така лекият автомобил Фолксваген Голф,
управляван от Т. Н. е предприел маневра „завой на ляво“ на Т-образно кръстовище
като не е спрял и осигурил предимство на движещите се по главен път Е-79 МПС.
От същото се установява, че в лек автомобил БМВ е разрешено да се возят 4-ма
пътници: един отпред и трима отзад. Същият автомобил е оборудван с обезопасителни колани и за 4-мата пътници. Вещото лице П. е
коментирало показанията на св. Г.Д., дадени в о.с.з. на 09.03.2020г., според
които в лек автомобил БМВ са се возили 5 човека с шофьора или са били 4-ма
пътници, измежду които и ищецът, като всички са били с поставени обезопасителни колани. По отношение на получените от ищеца
телесни увреждания и поставянето на обезопасителен
колан от него, в.л. П. изрично в заключението си е посочил, че телесните
увреждания е редно да се коментират от съдебен лекар, както и не е редно автоексперт да коментира телесните увреждания, които е
получил пострадалия, за което приема компетентните заключения на съдебния
лекар. С оглед на това съдът не приема
за компетентни дадените обяснения от в.л. инж. П. в о.с.з. на 01.06.2020г., че
според него липсва поставен колан от пострадалия, тъй като има наранявания по
главата, но пък свидетелят е казал, че са били с колани.
От приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№ 1552/04.03.2020г., изготвена
от вещото лице д-р В.Т., се установява, че в резултат на ПТП на 12.05.2017г.
ищецът е получил счупване на диафизата на дясната
бедрена кост, което увреждане причинило на Е.А. „трайно затруднение на
движението на десния долен крайник“ за срок от около 8-9 месеца, на същият е
приложено двукратно оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза
на фрактурата и последващо отстраняване на метала. Срокът
за възстановяване на фрактурата е около 9 месеца. Възстановяването от втората
оперативна интервенция е около 20-25 дни. Заплатените услуги са извършени във
връзка с констатираните травматични увреждания съгласно приложените за това
фактури. Налице е високо енергийна травма на дясното бедро, която би се
получила при конкретния механизъм на ПТП независимо от здравословното състояние
на пострадалия. В теоретичен план може да се отговори, че пътуването на повече
лица в автомобила от посочените от производителя му, със сигурност би довело до
по-лесното получаване на телесни увреждания при ПТП. В обясненията си пред съда в.л. д-р Т.
е посочил, че ищецът не е имал рана на главата, а голям подкожен хематом на
лява лицева половина. Същият е бил с диагноза “фрактура на десен крайник“.
По искане на ответника по
реда на чл.192 от ГПК като
писмени доказателства са приложени
заверени копия от наличната медицинска документация от УМБАЛ “Света
Анна” АД- София, свързана с приема, лечението и престоя на ищеца Е.А. след
процесното ПТП от 12.05.2017г. От горната се установява,
че има приложени фактура № ********** от 19.05.2017г. за стойността от 2580лв.
на медицинско изделие/л.222/ и фактура №
********** от 19.05.2017г. за стойността от 900лв. за избор на екип и
двете на името на ищеца/л.223/ като посочените по тях суми са заплатени по
банков път съгласно приложените за това
платежни нареждания от 16.05.2017г. и 18.05.2017г. за ищеца./Л.224/.
От горните писмени доказателства се
установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 3480лв. за избор на екип и
медицинско изделие във връзка с полученото увреждане при ПТП на 12.05.2017г. и
проведеното за това лечение в УМБАЛ “Света Анна” АД- София съгласно приложената
медицинска документация, изпратена от посоченото лечебно заведение и приложена
по делото по искане на ответната страна.
С оглед неизпълнение на задължението по
чл.183 от ГПК от ищеца да представи по делото оригинал или официално заверен
препис от фактура № 061000 от
22.05.2017г./л.22/ по искане на ответника, за което са му разяснени последиците
от това с Определение №238 от 21.01.2020г., съдът изключва фактурата от
22.05.2017г. за закупени лекарства от доказателствата по делото. Същата не се
съдържа в изпратената по искане на ответника медицинска документация от УМБАЛ “Света
Анна” АД-София.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства-копия от молба от
21.03.2018г., входирана на 05.04.2018г. при ответника
и молба с банкова сметка, ***.07.2019 и получена от ответника чрез СПИДИ, се
установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД
“Б. И.” АД с молба от 21.03.2018 г., както и че с
молба от 17.07.2019г. е представил пред ответното дружество удостоверение за
банкова сметка, ***елното обезщетение. С молбата си
до ответника от 21.03.2018г. ищецът е заявил искане да му бъде изплатено
обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП –
разходи за лечение, в размер на 3609.89 лв., както и за неимуществени вреди в
размер на 50000 лв. Със същата молба ищецът е приложил заверени преписи от
съставения за ПТП-то Констативен протокол No 36 от 12.05.2017 г., както и множество медицинска документация и
фактури, посочени в молбата.
С писмо с изх. № НЩ-6047 от
05.08.2019г., получено от ищеца на 06.08.2019г., застрахователят ЗД “Б. И.” АД е изискал от
ищеца Е.Г. още доказателства за виновността на застрахования в дружеството
водач за настъпване на ПТП-то, като е заявил, че до представяне на влязъл в
сила акт, доказващ това обстоятелство, ЗД “Б. И.” не е в риск и няма основание
да му изплати претендираното застрахователно
обезщетение.
Исковата молба по настоящето гражданско дело №
1885/2019г. е предявена от ищеца срещу ответника на 06.11.2019г., т.е. 3 месеца
след получения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди или разходи за лечението му.
Ответникът не е представил доказателства за
плащане на ищеца на застрахователно обезщетение до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е допустим.
Неоснователно
е възражението на ответника за недопустимост на иска поради неспазване на
тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането
за доброволно плащане до предявяване на претенцията. В случая е
безспорно, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 21.03.2018г. като на 17.07.2019г.
е посочил банкова сметка, ***.11.2019 г., към който момент е бил изтекъл
предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен рекламационен
срок. Следва да се посочи, че във връзка с посочения срок като предпоставка за
допустимостта на иска в Определение № 332 от 19.07.2018 г. по ч. т. д. No 1614/2018 г., I т.о. на ВКС е прието, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни
документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при
положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл.
496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията задължителна
застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или
да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да
откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато
по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага
срокът за произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно,
с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл.
492, ал. 2, т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1.
отказва плащане /б. “а”/; основанието на претенцията не е било напълно
установено /б. “б”/, или размерът на вредите не е бил напълно
установен /б. “в”/, се счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл.
496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП-то е бил
представен някои от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен
протокол за ПТП (т.1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на
застрахователно обезщетение до ответника документи е и констативен протокол за
ПТП № 96 от 12.05.2017г. С оглед на това и допълнително отправеното от
застрахователя искане за представяне на други документи, включително влязъл в
сила съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал застраховано в
дружеството МПС, какъвто акт не се изисква от закона, представлява неправомерен
отказ на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията - в
нарушение забраната по чл. чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108,
ал. 4 от КЗ отговорът му, с който е изискал допълнителни документи, се счита за
отказване на плащане. Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск
е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 3480лв./три хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на 12.05.2017г., изразяващи се в направени разходи за лечение от ищеца относно претърпяната от него средна телесна повреда-счупване на диафизата на дясната бедрена кост, които включват: сумата от 900лв. за избор на екип Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник и сумата от 2580лв. за медицинско изделие, като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл.
380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
За
да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието
на виновно и противоправно
поведение на водач/и на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени
вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна връзка
между деянието и вредите; наличие на договор/и за
застраховка гражданска отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те
водач/и; реализиран в хода на действие на същия/те застрахователен риск.
В
случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия
състав на претендираното право на застрахователно
обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По
делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение
с молба от 21.03.2018 г., като с допълнителна молба от 17.07.2019г. е
представил пред застрахователя удостоверение за банковата си сметка. Не е
спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното
обезщетение.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото
в сила решение на наказателния съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от
съда споразумение за прекратяване на наказателното производство. Поради това в
настоящия случай съдът намира за категорично установено извършването на противоправните деяния от лицата Т. В. Н. и М.Д. И., за
които същите са признати за виновни с одобрени от съда споразумения за
прекратяване на наказателното производство – съответно по НОХД № 90/2019 г. и
НОХД № 102/2019 г. по описа на РС-Б., като всеки един от тях е нарушил
конкретно посочени в одобрените от съда споразумения правила за движение по
пътищата и при условията на независимо съпричиняване
с другия водач са причинили настъпването на процесното
ПТП на 12.05.2017 г. между лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.
No ** ** ** **(управляван от Т. В. Н.) и
лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No
** **** ** (управляван
от М.Д. И.), в резултат на което по непредпазливост са причинили средна телесна
повреда на повече от едно лице, сред които и на ищеца Е.Г.А. – престъпления по
чл. 343,
ал. 3, б.“а”, вр. ал. 1, б. “б” вр.
чл. 342,
ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС, задължителната сила на присъдата
се отнася до всички елементи на престъпния състав, като в случая причинените
средни телесни повреди са елемент от фактическия състав на извършените
престъпления, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият съд е
длъжен да приеме за установени както факта на виновно извършване на деянията от
лицата Т. В. Н. и М.Д. И., в резултат на които е настъпило процесното
ПТП на 12.05.2017г. и тяхната противоправност, така и
на причинените от деянията телесни увреждания на ищеца, квалифицирани като
средна телесна повреда. С одобрените от съда споразумения по НОХД № 90/2019г. и
НОХД № 102/2019 г. по описа на РС-Б. Т. В. Н. и М.Д. И. са признати за виновни,
всеки един от тях, в това, че при процесното ПТП по
непредпазливост са причинили на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на диафизата на дясната бедрена кост, което
увреждане му е причинило „трайно
затруднение на движението на десния долен крайник“ за срок от около 8-9 месеца.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
полученото телесно увреждане на ищеца не е вследствие на процесното
ПТП и посоченият въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото производство
предвид задължителната сила на одобрените от съда споразумения за прекратяване
на наказателното производство. По същите съображения неоснователно е и
възражението на ответника, че евентуалните вреди не са настъпили в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно
деяние. Неоснователно като недоказано се явява и твърдението му за наличие на
изключителен принос на пострадалия за настъпване на увреждането, поради това,
че е бил без поставен обезопасителен колан като
пътник, возещ се на задната седалка, при настъпване на ПТП-то. Доказателства за
това не бяха събрани в производството по делото, а напротив, единствените
доказателства относно това обстоятелство се съдържат в показанията на свидетеля-очевидец
Г.Н.Д., който е пътувал в същия лек автомобил, в
който е бил и ищецът, от които се установява категорично, че последният е бил
с поставен обезопасителен колан. Съдът кредита изцяло показанията на св.Д.
като конкретни и непосредствени, съответстващи изцяло и на приетата по делото
СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В.Т., от която се установява, че полученото
телесно увреждане от ищеца при ПТП е счупване на диафизата
на дясната бедрена кост и при поставяне на обезопасителен
колан крайниците остават свободни. Възраженията на ответника за дадените от
вещото лице инж.П. обяснения в с.з., че според него е възможно ищецът да е бил
без обезопасителен колан с оглед констатирана рана на
главата са ирелевантни по делото, на които съдът не
дава вяра като компетентни, тъй като в приложеното заключение по делото,
изготвено от в.л. П., същият изрично е посочил, че не е в неговата
компетентност да коментира телесните увреждания, тъй като той е само автоексперт, а не съдебен лекар. Показанията на св.Д. не са
опровергани от останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл са
неоснователни и възраженията на ответника, че ищецът сам се е поставил в риск
от увреждане с оглед на това, че в автомобила, в който той е пътувал са били
повече лица от допустимия брой, тъй като от показанията на св.Д. се установява,
че в автомобила са били 5 човека, от които 1 шофьор и 4-ма пътници, измежду
които е бил ищеца. Тези негови показания се подкрепят от тези на св. М.И.,
която е пътувала в другия лек автомобил и там са били 5 човека и пострадали са
били 4 човека, тъй като само детето й не е било пострадало. В този смисъл е и приложеното писмено
доказателство-Констативен протокол №96 от 12.05.2017г., съставен и подписан от
св.М.С. съгласно показанията му за това, дадени в съдебно заседание при
предявяване на протокола, в който е отразено, че при ПТП има 9 пострадали лица,
един измежду които и ищецът. Съдът не приема като доказани възраженията на
ответника относно оборена доказателствената сила на
описания по-горе Констативен протокол, който е официален документ и съдът
кредитира изцяло. Съдът приема, че не се установи по делото да е налице съпричиняване на телесното увреждане от страна на ищеца.
На
следващо място по делото безспорно се установи, че и за двата леки автомобили,
управлявани от виновните за настъпване на процесното
ПТП лица - Т. В. Н. и М.Д. И., а именно лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.
No ** **** ** (управляван от Т. В. Н.) и лек автомобил “БМВ 320 И”
с peг. No ** **** ** (управляван
от М.Д. И.), към датата на произшествието на 12.05.2017г. е имало сключени
валидни договори за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответника ЗД “Б.
И.” АД - застрахователна полица No BG/02/117000975872 със срок от
27.03.2017 г. до 26.03.2018 г. за лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.
No СО4206ВН, и застрахователна полица No **/**/************ със срок от 08.10.2016 г. до 07.10.2017 г. за лек автомобил “БМВ
320 И” с peг. No ********.
Представени
са и доказателства по искане на ответника, съдържащи се в медицинската
документация, издадена на името на ищеца и изпратена от лечебното заведение, в
което е проведено лечението му, установяващи размера на направените от него
разходи за лечение от причиненото му в резултат на процесното
ПТП телесно увреждане, а именно 2 бр. фактури с приложени платежни нареждания,
удостоверяващи плащане по банков път на сумата от общо 3480лв., включваща
сумата от 900лв. за избор на екип Оперативни процедури с голям и много голям
обем и сложност на таза и долния крайник и сумата от 2580лв. за медицинско
изделие. От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се
установява, че така представени финансови документи са за направени разходи,
които са пряко свързани с точното диагностициране и
проведеното лечение на травмата на ищеца, причинена от ПТП.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди -
разходи за лечение от причинените му в резултат от същото телесно увреждане, изразяващо
се в счупване на диафизата на дясната бедрена кост,
които следва да бъдат обезщетени. Налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
гражданската отговорност на причинителите на вредите на пострадалото при ПТП
лице. Действителният размер на вредите се установява от писмените
доказателства и приетото от съда заключение на съдебно-медицинската експертиза,
а именно в размер на сумата от 3480 лв., поради което предявеният иск по чл.
432 от КЗ се явява основателен само за този размер и следва да бъде уважен.
Ответникът дължи заплащане и на законната
лихва за забава върху горната сума-главница от 3480лв., считано от датата на
предявяване на иска на 06.11.2019г. до окончателното заплащане.
Искът за разликата над сумата от 3480лв.
до пълния предявен размер от 3609.89лв., който включва и сумата от 129.89лв. за
лекарства, които ищецът е закупил за лечение на телесното увреждане, описано
по-горе, което ищецът е получил при процесното ПТП,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, за това, че ищецът не представи
доказателства за това, че е закупил лекарства на горната стойност във връзка с
полученото увреждане, тъй като първоначално представеното от него копие от
фактура от 22.05.2017г. е изключена от доказателствата по делото, затова, че
ищецът не е представил оригинал или официално заверен препис след направено
искане за това от ответника и постановено определение от съда по реда на чл.183
от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на
спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на разноски съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и приложения договор за правна помощ от
09.03.2020г./л.151/ на пълномощника-адв. И. на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по
делото, в размер на 473.60лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.20004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Б.
държавна такса в размер на 139.20лв., както да заплати и сумата от 300лв. за
направени разноски в производството за
възнаграждения на вещи лица по СМЕ и САТЕ, заплатени от бюджета на съда.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.“АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б. №* да заплати на Е.Г.А. ***, с ЕГН: **********
сумата-главница от 3480лв./три
хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, които включват: сумата от 900лв. за избор на екип Оперативни
процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник и
сумата от 2580лв. за медицинско изделие, които вреди са причинени вследствие
настъпило на 12.05.2017г. в с.С., община Б.,
на първокласен път *-*, в района на 188-ми километър, пътно транспортно
произшествие, за което Т. В. Н., който е управлявал лек автомобил марка“Ф. Г.“
с рег. № ** ****** е признат за виновен с одобрено споразумение на 15.02.2019г.
по НОХД № 90/2019г. по описа на РС-Б. и М.Д. И., който е управлявал лек
автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № ** **** ** е признат за виновен с одобрено
споразумение на 22.02.2019г. по НОХД № 102/2019г. по описа на РС-Б., дължими по
договори за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирани
в застрахователни полици №№**/**/************ от 27.03.2017г. и № **/**/************
от 08.10.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от деня на предявяване на иска на 06.11.2019г. до окончателното заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3480лв.
до пълния предявен размер от сумата от 3609.89лв./три хиляди шестстотин и девет
лева и 89 стотинки/ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Б. И.“АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б. №* да заплати на адвокат В.И.
*** сумата от 473.60лв./четиристотин
седемдесет и три лева и 60 стотинки/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„Б. И.“АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б. №* да
заплати в полза на РС-Б. държавна такса в размер на 139.20лв./сто тридесет и девет лева и 20 стотинки/, както да
заплати и сумата от 300лв./триста
лева/ за направени разноски в
производството за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/