Решение по дело №7377/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1820
Дата: 30 октомври 2017 г. (в сила от 30 януари 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430107377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 30.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7377 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на детето С.М.К. ЕГН ********** в  Д.г.П. за срок до навършване на три години на детето или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.

В молбата се излага, че в по повод на постъпил устен сигнал с вх.№ СИГ/Д-С-L/146/180/02.09.16г. в ДСП Лозенец- гр. Червен Бряг от НТЛД 116 111, подаден от М.К.М. за положението на нискомесечното дете С.М.К. род на 08.03.17г., за което имало риск от неглижиране на здравните му потребности, тъй като майката не полагала адекватни грижи за него е извършено социално проучване, при което е установено на първо място, че негови родители са: А.К.Г. ЕГН ********** и М.К.М. ЕГН **********.  Сочи, се, че е установено, че майката заедно с детето е напуснала М.К.М. и се е преместила да живее в гр.Койнаре, където сформирала ново съжителство с лицето М.К.Р.. Твърди се, че пред анкетиращите майката е посочила, че причината да напусне предишния и партньор е упражнявания от него спрямо нея системен физически и психически тормоз и принуждаването и да работи тежък физически труд след раждане с цезарово сечение. Сочи се, че новият партньор на майката е изразил желание да й оказва помощ в обгрижването на детето, а А. е обяснила, че чувства добре и спокойна.  Излага се, че след като е взето предвид обясненото от майката и съжителя й спрямо детето е предприета мярка за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗДет - наблюдение на живота и развитието на детето в семейна среда. Твърди се и, че  детето е родено преждевременно в седмия месец с ниско тегло от 1025 гр., престоявало е в кувиоз, поради което при него е бил установен риск от развитие на ретинални съдови. Сочи се, че с цел обстойно офталмогично изследване и диагностициране детето, придружено от майката е било хоспитализирано за периода от 20.06.17 г. до 21.06.2017 г. в УМБАЛ „Александровска” ЕАД гр.София, където е установено тотално отлепване на ренитаната RОР V степен, симетрично в двете очи, като е бил назначен контролен преглед след две седмици.  Твърди се, че въпреки обещанията на майката А. да заведе дъщеря си на такъв в гр.София тя не е осъществила този преглед, тъй като твърдяла, че не разполага с финансови средства за това, въпреки, че уж разчитала на издръжка от новия и съжител М.. Излага се, че в тази връзка на 15.08.2017 г. майката е депозирала в Д.Ч.Б. молба искане спрямо дъщеря и С. да бъде предприета мярка за закрила чрез настаняването и в спец. институция Д.г.П. тъй като поради липса на финансови средства е в невъзможност да полага адекватни здравни грижи за нея. Сочи се, че майката не разполага с доходи, тъй като единствените и сигурни такива са формирани от получаваните от нея месечни помощи по чл.7 и чл.8 от ЗСПД за децата и, както и, че след извеждането им тя не получавала никакво подпомагане. Навеждат се доводи, че майката обитава жилище заедно със съжителя и М., находящо се в гр.Койнаре, собственост на бабата на г-н Р. - Г.Р., което представлява едноетажна водоснабдена и електирифицарана къща с три стаи, обзаведени с необходимите мебели и електроуреди за нормално битуване на едно домакинство и вътрешна баня, която била в ремонт. Прави се извод, че майката не разполага с нужните жилищни  и социално-битови условия на живот, както и, че не реализира никакви доходи и въпреки, поради което, въпреки че е емоционално привързана към децата си е в обективна невъзможност да се грижи за тях в семейна среда. Твърди се, че от социалното проучване е установено, че бащата М.М. също няма материална възможност да се грижи за дъщерите си, поради което спрямо всичките му деца е предприета мярка за закрила. Сочи се, че не са установени близки и роднини, които да изразяват желание и да са в състояние да поемат грижите за нискомесечното дете, съобразно здравните му потребности. Твърди се, че като е взето предвид всичко изложено до тук, както и наличието на непосредствен риск за живота и здравето на детето директора на Д.Ч.Б.  е издал заповед за предприемане на мярка за закрила при условията на спешност по чл.ЗЗ, ал.1 от ППЗЗДет чрез настаняването му за отглеждане в спец. институция ДМСГД гр.Плевен. Сочи се, че след настаняването на малолетната С. в институцията е изискана информация за актуалното и здравословно състояние с цел преценка относно бъдещото и отглеждане и развитие, от която се установило, че в резултат на проведена профилактика при детето се е установило, че липсват обективни клинични данни за активна луестична инфекция.  Твърди се, че предвид здравния статус на детето, който не е изяснен докрай и въпреки становището на лекуващия лекар в ДМСГД гр.Плевен, че С. може да се отглежда в семейна среда, ОЗД при ДСП Плевен счита, че до пълното изясняване на офталмологичния здравословен проблем на малолетното дете, същото не е подходящо за отглеждане в семейна среда без риск за живота и здравето му. Предвид изложеното, О“ЗД” при ДСП - Плевен прави извод, че детето С.М.К. ЕГН ********** е „дете в риск” по смисъла на параграф 1, т. 11, б.”А” и б.”Г” от ДР на ЗЗДет, което налага спрямо него да бъде предприета мярка за закрила чрез настаняването му в специализирана институция подходяща за неговата възраст, здравословно състояние и специфични здравни нужди. Счита се, че детето е дете в риск по смисъла на закона. Моли се съда да уважи предявената молба.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция „Социално  подпомагане” – гр. Плевен, моли съда да уважи молбата. Счита, че в  най добър интерес на детето предвид здравословното му състояние е, то да бъде настанено в специализирана институция. Твърди, че в настоящия случай няма  свободно професионално семейство, нито близки и роднини, които да са в състояние да полагат грижи за детето.

В проведеното по делото о.с.з. назначения особен представител на детето С. –адв.П. моли съда да уважи молбата. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че детето е в риск, тъй като родителите му не могат да полагат грижи за него.

         Родителите на детето – М.К.М. и А.К.Г. не се явяват в проведеното по делото о.с.з. и не вземат становище по молбата.

         В проведеното по делото о.с.з. заинтересованата страна ДМСГД гр.Плевен  не изпращат представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:    Видно от представеното удостоверение за раждане на детето С.М.К., че негови родители са М.К.М. и А.К.Г..

Установява се от приложената по делото декларация, подписана от М.К.М. е, че същият е декларирал, че не може да полага грижи за детето си.

Видно е, от приложената по делото молба до Директора на Д. „Ч.б.“ от майката на детето, че същата е изразила желание детето да бъде настанено в Д.г.П. поради невъзможност от нейна страна да се грижи за него.

По делото са депозирани и епикризи на детето, от които се установява и какво е здравословното му състояние.

Установява се от приложените по делото формуляри за приемане на устен сигнал, че бащата на детето С. се е обадил на НТЛД-116111, в която е заявил опасенията си относно здравословното състояние на детето.

От приобщената по делото Заповед № ЗД/Д- ЕН-ЧБ-060/15.08.2017 г., се установява, че  детето С.М.К. е настанено по спешност в Д.г.П. до произнасяне от съда с решение по чл.28 ЗЗкрД.

В представения по делото социален доклад се прави извод, че интересите на детето изискват то да бъде настанено в специализирана институция.  

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да  бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Установи се безспорно по делото, че възможностите за отглеждане на детето С. в семейна среда са изчерпани към настоящия момент. Съдът отчита, че  както родителите на С., които са отказали да се грижат за нея, така и нейните близки и роднини не могат да полагат ежедневни грижи за детето. Съдът отчита и факта, че към настоящия момент не е установено и професионално семейство, което предвид заболяванията на детето да са в състояние да полагат грижи за него. С оглед на изложеното съдът приема, че настаняването на детето в специализирана институция е безспорно в негов интерес, тъй като там то ще получава адекватна специализирана грижа за оптимално развитие при индивидуалните му особености, която е особено важна и решаваща във възрастта, в която е то.

Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е основателна и детето следва да бъде настанено в Д.г.П. за срок до навършване на тригодишна възраст или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3  от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето С.М.К. ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в Д.г.П. за срок до навършване на тригодишна възраст на детето или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.   

         Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: