Р Е Ш
Е Н И Е № 471
гр.Видин, 15.11.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 4 - ти състав в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Милена Каменова
при секретаря П.Йорданова като разгледа докладваното от съдия Каменова по гр.дело №.1448 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.108 ЗС.
Делото е образувано въз основа на искова молба
от М.Т. *** против В.Б.Н. ***.
Твърди се от ищцата, че през 1994г. е закупила
имот – дворно място от 1500 кв. метра, находящо се в с.Динковица,
обл.Видин-празен, незастроен. Поддържа се, със съпруга й са се снабдили с
Констативен нотариален акт № 63, том II, нот. дело № 113 на нот.Таня Атанасова за
собственост на недвижим имот, придобит на основание построен в собствен
поземлен имот на следните сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 81.50 кв. метра и едноетажна сграда – гараж със застроена площ от 74.19 кв.
метра, построени в Поземлен имот 136, в кв. 15 по кадастралния план на
с.Динковица, за който имот е отреден УПИ
IX – 136. Сочи се, че с решение № 280 от 28.06.2012г. по гр.дело 426/2012г. на
ВРС, бракът на ищцата е прекратен и
гореописаният имот е поставен в дял и е станал изключителна собственост
на ищцата.
Поддържа се от ищцата, че на 23.02.2015г. в
гр.Видин е сключила предварителен договор с ответника по делото с предмет
прехвърляне собствеността върху гореописания имот. Уговорена била обща цена от
52 500 лв. При сключване на договора била заплатена цената от 5 000
лева, а остатъкът следвало да се изплати в срок до 31.12.2015г. Съгласно
договора владението било предадено на 23.02.2015г. Поради неплащане на цената в
уговорения срок ищцата твърди, че е развалила едностранно договора с нотариална
покана, връчена на ответника по реда на чл.47, ал. 1 ГПК.
Иска се от съда да приеме за установено, че
ищцата е собственик на имот - дворно място от 1500 кв. м., съставляващо парцел IX -136 в кв. 15 по плана на с.Динковица, ведно с построените в парцела
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81.51кв.м. и едноетажна
масивна сграда – гараж със застроена площ от 74.19 кв. метра и да осъди
ответника да предаде владението на описания имот на ищцата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт за
покупко-продажба от 1994г., че ищцата е закупила дворно място от 1500 кв.м. в
с.Динковица, обл.Видин. Видно от приложеното заверено копие от нотариален акт № 63, том II, нот.
дело № 113 за собственост на недвижим имот, придобит на основание построен в
собствен поземлен имот и от влязло в сила решение № 280 от 28.06.2012г. по
гр.дело 426/2012г. на ВРС е, че ищцата е
собственик на следните сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 81.50 кв. метра и едноетажна сграда – гараж със застроена площ от 74.19
кв. метра, построени в Поземлен имот 136, в кв. 15 по кадастралния план на
с.Динковица, за който имот е отреден УПИ
IX – 136.
Установява се от приложения предварителен
договор от 23.02.2015г., че ищцата е сключила последния с ответника по делото с
предмет прехвърляне собствеността върху гореописания имот. Уговорена била обща
цена от 52 500 лв. При сключване на договора била заплатена цената от
5 000 лева, а остатъкът следвало да се изплати в срок до 31.12.2015г.
Съгласно договора владението било предадено на 23.02.2015г. Поради неплащане на
цената в уговорения срок ищцата е развалила едностранно договора с нотариална
покана, връчена на ответника по реда на чл.47, ал. 1 ГПК.
От разпита на св. П.П. е видно, че последният
се занимава охранителна дейност. Същият сочи, че има действащ договор за охрана
за процесния имот с възложител ответника. Възложителят се е легитимирал за
собственик с предварителен договор. Ответникът уведомил св.П., че заминава за
чужбина и че ще предостави ключ на свой роднина, който да наглежда имота.
Услугите по охраната на имота се заплащат от ответника.
От разпита на св. Н. се установява, че
ответникът отказва да върне владението върху процесния имот, въпреки че е
неизправната страна по прекратен предварителен договор.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични, непротиворечащи си и кореспондиращи на писмените данни по делото.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното:
За да
бъде основателен иска за ревандикация следва да са налице три предпоставки:
ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на
ответника и той да не владее или държи веща на правно основание. По делото е
безспорно, че ищцата е собственик на процесния имот. Налице е и втората
предпоставка, тъй като по делото не е спорно, че ответникът владее имота,
последното се установи и от разпитаните свидетели по делото.
Ответникът
не се е позовал, нито е доказал наличието на юридически факт, който да му дава
право да владее или държи имота. Напротив, усстанови се, че предварителният договор
е надлежно развален. При сключен в писмена форма договор,
предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи
писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата
молба. Връчването на нотариалната покана на длъжника / независимо от способите
за това – от нотариуса лично на адресата, при отказ на адресата или чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК/, ако е редовно, ще породи
действието на развалянето, поради което следва да се приеме, че е налице и третата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
Предвид
горното искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските по
делото в общ размер на 1100.50 лева – 212.60 лева – платена държавна такса,
860.00 лева – възнаграждение особен представител, 11.90 лева – разноски за
призоваване на свидетел, такса вписване на исковата молба 10 лв., 6 лв. –
държавна такса за съдебно удостоверение. Относно разноските за адв.възнаграждение в
размер на 400.00 лева липсват доказателства същото да е платено, последно е видно
от приложеното пълномощно по делото и същото следва бъде отхвърлено. Относно
разноските в общ размер на 31.50 лева – за удостоверение за настоящ адрес, такси
скици и данъчна оценка, същите не са доказани, тъй като по делото липсват
доказателства за извършени реални плащания в посочения размер и също следва да
бъдат отхвърлени.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА по отношение на В.Б.Н.,
ЕГН: ********** ***, че М.Т. Тошева – Николова, ЕГН: ********** от гр.Видин, е
собственик на недвижим имот - дворно
място от 1500 кв. м., съставляващо парцел IX -136 в кв. 15 по плана на с.Динковица, обл.Видин, ведно с построените в
парцела двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81.50 кв.м. и
едноетажна масивна сграда – гараж със застроена площ от 74.19 кв. метра и ОСЪЖДА
В.Б.Н., ЕГН: **********
*** да предаде
владението на гореописания имот на М.Т. Тошева – Николова, ЕГН: **********
от гр.Видин.
ОСЪЖДА
В.Б.Н., ЕГН: **********,***,
да заплати на М.Т. Тошева – Николова, ЕГН: ********** от гр.Видин, сумата в общ
размер 1100.50 лева /хиляда и сто лева и петдесет ст. / -
разноски, от която 212.60 лева – платена държавна такса, 860.00 лева –
възнаграждение особен представител, 11.90 лева – разноски за призоваване на
свидетел, такса вписване на исковата молба 10 лв., 6 лв. – държавна такса за
съдебно удостоверение, като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния претендиран размер от
1532.00 лева, като недоказано.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: