№ 7026
гр. С., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110169831
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба насочена против В.Д., с която e предявен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 8702.22лв. – стойността на доставени ВиК услуги за периода 10.10.2012г. –
19.04.2021г. до имот, находящ се в гр. С., /адрес/, за който е отреден клиентски №
**********, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54200/2021г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателите на ответника - Д.Т. и С.Т., свързано с предоставяне на ВиК услуги за
процесния имот, находящ се в гр. С., /адрес/. Сочи се, че за периода 10.10.2012г. –
19.04.2021г. са доставени ВиК услуги на стойност 8 702.22лв., като се твърди, че
сумата не е заплатена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който заявената претенция се оспорва по основание е размер. Оспорва се
между страните да са налице облигационни отношения, свързани с предоставяне на
ВиК услуги до процесния имот. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е предоставял
процесните услуги през исковия период, както и доводите, че ответникът е наследник
на Д. и С.Т.. Навеждат се доводи, че част от вземанията на ищеца са погасени по
давност, като се излагат съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл.
1
203 от Закона за водите.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно
и главно по делото, че ответникът, в качеството му на наследник на Д.Т. и С.Т. е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа по
делото, че ответникът през исковия период е имал качеството потребител на ВиК
услуги, доставяни до процесния недвижим имот, представляващ ап. № 5, находящ се в
гр. С., /адрес/.
Твърди се, че В.Д. е придобила правото на собственост върху процесното
жилище по силата на наследствено правоприемство от Д. и С.Т., което обстоятелство
се оспорва изрично от ответната страна с отговора на исковата молба.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищцовото дружество, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, че
ответникът В.Д. е наследник на С.В.Т. и Д. Д.Т.. Въпреки така дадените указания
ищцовото дружество не формулира доказателствени искания и не ангажира
доказателства, за установяване на този факт.
Не само от ангажираните доказателства не се установи наследствено
правоприемство, но от представено писмо /л.32/ от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Искър“, се установява, че към
07.04.2022г., тоест след исковия период , действаща партида във връзка с подадена
декларация по чл. 14 ЗМДТ продължават да имат С.В.Т. и Д. Д.Т. при квоти по ½
идеална част.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото от страна на ищеца не се доказа при
условията на пълно и главно доказване един от кумулативно изискуемите се елементи
от състава на предявения иск, а именно, че ответникът В.Д. през исковия период е
имала качеството потребител на водоснабдителните и канализационните (В и К) за
процесния обект.
Този извод не може да бъде опроверган и от приложеното на гърба на л. 5 копие
на молба от ответника В.Д., с която е формулирано искане да бъде приспаднат дълг,
2
поради изтекла тригодишна давност, доколкото от процесната молба не става ясно, за
който период и за кой имот е относимо това искане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника сторените по делото разноски. От страна на ответника
се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950.00лв., като
доколкото видно от приложеното на л. 55 копие на договор за правна защита и
съдействие е уговорено заплащане на сумата в брой, респективно по аргумент от т. 1
на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка,
удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
Съдът намира формулираното с исковата молба възражение за прекомерност за
основателно, като доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски
възнаграждение в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер – 685.11лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/ срещу В. Д. Д., ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от ЗВ /Закона за водите/ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 8702.22лв. – стойността на доставени ВиК услуги за
периода 10.10.2012г. – 19.04.2021г. до имот, представляващ ап. № 5, находящ се в гр.
С., /адрес/, за който е отреден клиентски № **********, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -17.09.2021г. до окончателно
плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54200/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на В. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 685.11лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3