Решение по дело №32/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№457

гр. Хасково, 14.06.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                                 БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 32 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково срещу Решение №363/08.12.2022г., постановено по АНД №885/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. Изводите на районния съд относно липсата на вина за осъщественото нарушение, съответно за несъставомерност на същото, били напълно погрешни. Тези факти били без значение за наличието на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Погрешен бил и изводът на съда, че за да е извършено нарушението било необходимо да са налице доказателства за това нарушителят да е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил бил с прекратена регистрация. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В.Т.Д., чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

С оспореното Решение №363/08.12.2022г., постановено по АНД №20225640200885/2022г. по описа на съда, Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №22-1253-000976 от 22.07.2022г. на началник сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Т.Д. ***, за извършено на 10.04.2022г. нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат, районният съд е констатирал липса на доказателства за това, че жалбоподателката – собственик на управляваното превозно средство, е била уведомена от Гаранционен фонд по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането за липса на застраховка, макар такова уведомление от 20.02.2022г. да било изпратено до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, и получаването му да било отразено в АИС – КАТ. Поради това било невъзможно да се приеме, че тя била наясно с обстоятелството, че считано от 22.03.2022г. автомобилът бил със служебно прекратена регистрация. Съответно липсвали доказателства за това, деянието да било извършено виновно, което предпоставяло извод за несъставомерност, поради липса на субективен елемент. Съдът посочил, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията действително била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП и още повече кога точно контролните органи реално извършили това прекратяване. Във връзка с последното, в случая не било известно кога гражданската отговорност е изтекла. Извършената от служителите на Гаранционния фонд проверка била в неустановен момент. Писмото на Фонда било изпратено и получено в Сектор „Пътна полиция“ на 20.02.2022г., а самата регистрация била прекратена на 22.03.2022г. Т. е. дори хипотетично да се приемело, че собственикът могъл да предположи, че щом нямал валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобила му щяла да бъде служебно прекратена, то по никакъв начин не можело да се обоснове извод, че той можел да е наясно кога точно контролните органи щели да решат да извършат проверка, кога точно Гаранционният фонд щял информира сектор „ПП“ и кога точно полицейските органи щели да решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществувала публична база данни, в която да се проверява дали регистрацията на МПС била прекратена или не, и кога точно се случило това, нямало как да се приеме, че управлявайки автомобила на 10.04.2022г. жалбоподателката знаела или поне могла да знае, че регистрацията била служебно прекратена преди тази дата. След като не били събрани доказателства, че служебната дерегистрация на МПС била известна на оспорващата към момента, в който била спряна за проверка, то нямало и как да се приеме, че от субективна страна същата осъществила състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Липсата на знание, за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението изключвала умисъла за извършването му.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира решението за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Решението е и в съответствие с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.

Безспорно е, че на 10.04.2022г. в 12.45 часа в *, на * в посока към ***, В.Т.Д. е управлявала лек автомобил * с peг. ***, като при извършената от контролни органи на МВР проверка на водача и МПС, в хода на която се извършила и проверка в автоматизирана информационна система на МВР, се установило, че това МПС било със служебно прекратена регистрация на 22.03.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Според чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а нормата на чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

При тези фактически и правни обстоятелства, административнонаказващият орган е приел, че за извършеното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на лицето. Следва обаче да се има предвид, че самият факт за липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към даден момент не обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. По силата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването на собственика на превозното средство за прекратената регистрация. В случая доказателства за такова уведомяване не са налице, нито се твърди собственикът да е узнал за това обстоятелство преди датата на проверката. Именно предвид факта, че се извършва служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни белези, сочещи на редовно регистриран автомобил (поставени регистрационни табели и наличие на свидетелство за регистрация), липсва основание да се твърди наличието на вина и в двете ѝ форми – умисъл и непредпазливост.

Следователно, водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след узнаване на този факт. В подкрепа на възприетото от съда тълкуване на закона е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което се приема, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на небрежност. Под уведомяване в случая следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение се явява валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото заявеното в настоящото производство искане за присъждане на разноски се явява основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК съдът определя в тежест на касационния жалбоподател заплащане на разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева, предвид уговореното от ответника адвокатско възнаграждение по Договор за правна и защита и съдействие от 26.05.2023г.

Претенцията за разноски и за делото пред районния съд е неоснователна доколкото такива са били присъдени.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №363/08.12.2022г., постановено по АНД №20225640200885/2022г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №22-1253-000976 от 22.07.2022г. на началник сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Т.Д. за извършено на 10.04.2022г. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на В.Т.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

       2.