Решение по дело №203/2022 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И към решение № 34/23.05.2022 г. по чнд № 203/2022 г.

Производството е за проверка на първоинстанционно решение за настаняване на
лице на задължително лечение.
Образувано е по жалба от адв. В.М. от АК - Сливен, защитник на привлечения М. М.
ЯН., срещу решение № 11/05.04.2022г. постановено по чнд № 16/2022г. по описа на Районен
съд - Сливен.
С атакуваното решение М. М. ЯН. е настанен на задължително стационарно лечение
в Психиатрична болница гр. Р. за срок от три месеца.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство,
подадена от защитника на настаненото на задължително лечение лице в установения от
закона и указан от съда срок се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който
се определя като незаконосъобразен и необоснован и се настоява за отмяната му. Твърди се,
че са останали неизяснени обстоятелствата относно предпоставките по чл.155 от Закона за
здравето, според който на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146,
ал.1, т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат деяние с опасни последици,
което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им. В тази връзка се заявява, че никъде по делото не е установено по
категоричен начин, че с действията си М.Я. застрашава здравето на околните или че може да
извърши престъпление, което да представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото. Обосновава се теза въз основа на събраните по делото доказателства, че до
миналата година за М.Я. се грижели родителите му и го контролирали дали приема
предписаните лекарства, но същите през 2021г починали и е естествено за всеки нормален
човек да страда от загубата. Не се оспорва факта, че Я. не се е къпал и сменял дрехите от
месеци, но се сочи, че това по никакъв начин не застрашава здравето на околните или че от
това може да се направи извод, че може да извърши престъпление, което да представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото. По отношение на твърдението, че Я.
приема алкохол се заявява, че това е само по повод и на празници, което не води до
пиянство, а до уважение на празнуващия. Оспорва се констатацията, че той е преустановил
приема на лекарства, като се твърди, че това не е доказано по категоричен начин. По
отношение на проявената агресивност се заявява, че тя е била насочена към сестра му, което
се обяснява, че в едно домакинство винаги се получават някакви конфликта, които в случая
са в рамките на нормалното, защото не са регистрирани случаи на конфликти в РУ на МВР -
Котел. Като се признава наличието на някои странности в поведението на Я. се обосновава
извод, че към настоящия момент не са налице предпоставките налагащи постановяване на
задължително лечение от стационарен тип спрямо него, както и че ефективно лечение би
могло да бъде извършено и при амбулаторни условия. Това се обосновава с твърдението , че
действията, които извършва М.Я. към настоящия момент не представлява опасност както за
собственото си здраве, така и за околните. Само липсата на критичност към настъпилите
болестни промени в неговото психично състояние, както и липсата на адекватност към
случващите се събития не водят до категоричния извод, че действително са налице
предпоставките за постановяване на задължително лечение при стационарни условия спрямо
него. Настоява се за отмяна на атакуваното решение на Районен съд – Котел или за неговото
изменение, като бъде постановено нужното лечението да бъде проведено при амбулаторни
условия вместо постановеното задължително лечение от стационарен тип.
В с.з. пред въззивната инстанция привлеченият М.Я., редовно призован, не се явява
лично и не изразява становище по отношение на жалбата на защитника му. Последният
поддържа оплакванията си, както и наведените в тази връзка доводи. Намира, че не са
налице предпоставките за провеждане на задължително стационарно лечение, поради което
настоява за отмяна на решението на Районен съд – Котел, като вместо постановеното
1

стационарно лечение бъде наложено лечение при амбулаторни условия.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение, че с оглед на
събраните доказателства по делото решението на първоинстанционния съд е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт, а и с оглед на конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно и в съответствие с тези доказателствени материали е
приел за установено от фактическа страна следното:„
М.Я. е работил в Германия, където около 2013 - 2014г. се проявило заболяването,
заради което бил хоспитализиран и лекуван в специализирано лечебно заведение. Забелязал,
че след като пипне каквото и да било, веднага получавал стомашно разстройство.
Постепенно започнал да смята, че хората около него мажат с нещо около него, за да го
отровят.
През 2015г. се прибрал в България при родителите си в село Т.. Лекуван бил в
Психиатрична болница - Р. за времето от 24.02.2016г. до 19.04.2016г., след което пак
заминал за Германия. Пак се завърнал в България и тъй като състоянието му се влошило,
бил настанен за принудително лечение през периода от месец май до месец септември 2017г.
Поредното влошаване било през месец март 2018г., когато станал много
конфликтен, раздразнителен, замервал хората с буркани и бутилки, уринирал и дефекирал в
кофа и я изхвърлял на улицата. Бил хоспитализиран по спешност в ПБ - Р. през периода от
месец март до месец юни 2018г.
До миналата година за него се грижели родителите му и го контролирали дали
приема предписаните лекарства. През 2021г. и двамата му родители починали. М.Я. страдал
от загубата, останал без близък, който да се грижи за него и да го издържа. През миналото
лято работил за кратко в строителството. Продължил да живее в наследствената къща заедно
със сестра си, като всеки от тях ползвал обособена част със самостоятелен вход.
Практически, М.Я. няма никакви доходи, от които да се издържа. Електрозахранването било
преустановено заради неплатени сметки. Не се е къпел и сменял дрехите от месеци. Не е
регистриран като безработен и не получавал някакви помощи и обезщетения. Разчитал на
сестра си, която всеки ден му давала храна. Продължава обаче да приема алкохол,
разчитайки на почерпки от близки и познати. Преустановил приема на лекарства, тъй като
те му отнемали силата. Обсебен е от мисълта за интимния си приятел, когото непрекъснато
споменава в обясненията си.
Някъде от есента на 2021г. отново започнал да проявява агресивност, основно към
сестра си – псувал я непрекъснато, заканвал ù се да я убие, посягал да я удря. Псувал и други
хора от селото. Хората се оплаквали от причиненото им безпокойство и неадекватното му
поведение в обществото. Бил уринирал в шише и излял съдържанието пред вратата на един
от магазините в селото.
Според вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, М.Я. страда
от параноидна шизофрения, непрекъснато проТ.не, обостряне с маниоподобна
симптоматика, емоционално – волева промяна на личността F20.0, вредна употреба на
алкохол F10.1, и се налага задължително лечение в специализирано лечебно заведение –
Психиатрична болница (ПБ) в град Р. за срок от три месеца.
2

Така установеното от фактическа страна напълно кореспондира със събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали.
Фактическите изводи на първата инстанция са изградени въз основа на доказателствата,
които са били събрани в с.з., а именно показанията на разпитаните свидетели и
заключението на вещото лице.
Предвид оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на част от основанията
по чл.155 от Закона за здравето и поради направените доказателствени искания, настоящата
инстанция прецени необходимостта от провеждането на повторен респ. допълнителен
разпит на свидетелите и вещото лице, както и на разпит на допълнителни свидетели в хода
на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд.
Показанията на разпитаните както в първата, така и пред въззивната инстанция
свидетели в много голяма степен са относими към предмета на доказване по настоящото
дело, тъй като чрез тях се установява поведението на привлечения, от което може да се
направят изводи не само за наличието на психично заболяване, но и за възможността той да
извърши престъпление поради заболяването си респ. за съществуването на опасност за
околните, обществото и собственото му здраве.
От показанията на разпитаните пред окръжения съд свидетели и особено тези, които
са полицейски служители в населеното място, където живее привлечения се установява по
несъмнен начин не само наличието на възможност той да извърши престъпление вследствие
на заболяването си, но и наличието на вече осъществено такова поведение, което е
съставомерно по определени текстове от НК – извършено както по отношение на неговата
сестра, така и спрямо други лица от селото. Тези свидетели заявяват, че в хода на работата
си са получавали многократно устни оплаквания относно поведението на Я., като лицата,
които са подавали тези оплаквания не са желаели да сторят това писмено поради страх от
отмъщение. Според тях привлеченият се разхождал гол /само по прашки/ из селото;
уринирал пред магазините и пред хората; събирал урина в туба и я изливал пред един от
магазините; влизал в магазините и вземал продукти, които не плащал; движел се безцелно
по главния път и между преминаващите през селото товарни автомобили; употребявал
алкохол на публично място; раздавал пари на хората и т.н.
Обясненията на самия привлечен са непоследователни и противоречиви,
противоречащи на останалия доказателствен материал по делото, поради което същите не
следва да се кредитират.
Що се отнася до заключението на вещото лице, съдът не е имал основание да се
съмнява в компетентността и добросъвестността му. Заключението му е обосновано и
пълно, в много голяма степен относимо към предмета на доказване, доколкото се
установява, че привлечения действително страда от психично заболяване; че с поведението
си уврежда собственото си здраве и е опасен за себе си и обществото; че може да извърши
престъпление; че е необходимо задължително лечение в ДПБ – Р. за срок от три месеца.
Неоснователни са възраженията на защитата на привлечения по отношение на
заключението на вещото лице, както и искането за назначаване на повторна експертиза от
друго вещо лице. Действително по делото се установи, че вещото лице е имало възможност
достатъчно време да контактува с привлечения и да извърши съответния преглед, а в хода на
проведения допълнителен разпит пред въззивната инстанция се установи по несъмнен
начин, че той не приема предписаните му лекарства, както и че с поведението си той
представлява опасност за здравето си и за здравето на околните.
Въз основа на така установеното като фактическа обстановка настоящата инстанция
счита правните изводи на районния съд за необходимостта по отношение на привлечения М.
М. ЯН. да бъде проведено задължително лечение са законосъобразни и обосновани.
Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбите на Закона за здравето, за
3

настаняване на привлечения на задължително лечение.
Привлеченият Я. страда от заболяване, което попада сред посочените в чл.146 ал.1
т.1 от Закона за здравето, а съгласно чл.155 от закона, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да
извършат деяние с опасни последици, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните по делото доказателства вкл. и тези в хода на въззивното съдебно
следствие се обосновава извода, че състоянието, в което се намира Я. в момента
представлява опасност както за себе си, така и за здравето и живота на околните, поради
което болният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ПБ - Р..
Манифестираното желание за доброволно лечение респ. искането за провеждане на
амбулаторно лечение настоящият съд преценява като декларативно, без същото да е
категорично и убедително, а и то не съответства на преценката на вещото лице, че следва да
се проведе задължително лечение в специализирано здравно заведение при стационарен
режим.
С оглед на горните съображения решението на първоинстанционния съд се явява
правилно и законосъобразно.
Поради липсата на основания, които да налагат изменението или отмяната на
проверяваното решение на Районен съд - Котел, същото следва да бъде потвърдено изцяло.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	34
Дата:	23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20222200600203
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 май 2022 г.

Решение по дело №203/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите